Определение № 2257 от 18.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2257 гр. София, 18.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела Тр. Живкова Офицерска като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско дело № 20251100901662 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на „Ц.Б.С.-2009“ ООД с ЕИК 200855503 срещу Агенция по заетостта за връщане на сумата от 177 283.70 лева, като платена без основание.

Ищецът твърди, че в края на 2020 г. по реда на ЗУСЕСИФ е проведена процедура чрез директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с peг. № BG05M9OP0016.003 и наименование „Запази ме“, финансирана от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г. (ОПРЧР) и финансовия механизъм REACT-EU. Като конкретен бенефициент по процедурата е определен ответникът. В изпълнение на посочената процедура управляващият орган на ОПРЧР е предоставил безвъзмездна финансова помощ на Агенцията по заетостта, а Агенцията по заетостта я е използвала за подкрепа на работодатели, които са преустановили стопанската си дейност в резултат от наложени противоепидемични мерки срещу разпространението на COVID-19.

ПредоставЯ.та от Агенцията по заетостта подкрепа е под формата на компенсации, изплащани директно на работници и служители в засегнати предприятия, ползващи неплатен отпуск по реда на чл. 160, ал. 1 или чл. 173а, ал. 2 от КТ. На 31.12.2020 г. ищецът, в качеството на работодател, засегнат от противоепидемичните мерки срещу разпространението на COV1D-19, е подал заявление за получаване на подпомагане по проект „Запази ме“ с peг. № ПМС 24-01-07-06704/31.12.2020 г. Заявлението на дружеството е било одобрено и негови работници и служители са започнали да получават компенсации съгласно условията на проекта и ПМС № 325/26.11.2020 г., като преводите са извършвани директно по техни банковите сметки. Твърди, че на 30.06.2021 г. „Ц.Б.С.-2009" ООД е получило писмо с изх. № ПМС 24- 01-07-06704#8/30.06.2021 г. от заместник изпълнителния директор на Агенция по заетостта, в което е посочено, че изплатената към служители на „Ц.Б.С.- 2009" ООД компенсация в размер на 177 283.70 лв. за месеците януари и февруари 2021 г. е получена при неспазване изискването на чл. 3, §. 7 от Регламент 1407/2013 и същата следва да бъде възстановена изцяло от дружеството. Твърди, че на 06.07.2021 г. „Ц.Б.С.2009" ООД е платило на Агенцията по заетостта чрез банков превод сума в размер на 177 283.70 лева. Поддържа, че сумата в размер на 177 283.70 лева е получена от Агенцията по заетостта без основание. Сочи, че отношения между Агенцията по заетостта и „Ц.Б.С.-2009" ООД са свързани с предоставянето на минимална помощ по реда на Закона за държавните помощи, а чрез писмото си от 30.06.2021 г. заместник изпълнителният директор на Агенцията по заетостта фактически е навел твърдения, че е налице неправомерно получена минимална помощ в размер на 177 283.70 лева, която подлежи на възстановяване. Навежда твърдения, че съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗДП, неправомерно получената минимална помощ представлява публично вземане, което се установява от администратора на помощ чрез издаване на акт за установяване на публичното вземане по реда на АПК. Оспорва в случая ответникът, в качеството си на администратор на помощта, да е издал акт за установяване на 1 публично вземане и в този смисъл счита, че не е установила неправомерно получена минимална помощ. Ето защо намира, че платената от дружеството сума е получена от Агенцията по заетостта без основание и подлежи на връщане. Счита, че писмо с изх. № ПМС 24-01- 07-06704#8/30.06.2021 г. не съдържа реквизитите съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК и не представлява административен акт, с който да се установява публично вземане за неправомерно получена минимална помощ. В писмото е обективирана единствено покана за доброволно плащане. Отправянето на покана за доброволно плащане не може да замести нарочния административен акт, с който се установява публично вземане за неправомерно получена минимална помощ. Счита, че извършването на доброволно плащане от страна на „Ц.Б.С.-2009'‘ ООД не обуславя наличие на основание по смисъла на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за получаване на процесната сума от Агенцията по заетостта, като доброволното плащане е извършено с единствената цел да не се преустанови предоставянето на финансова помощ в рамките на провеждани към онзи момент мерки за подпомагане във връзка с пандемията от COV1D-19, тъй като това би довело до пълно преустановяване на дейността на дружеството. Поддържа, че доброволното плащане не изключва необходимостта от издаването на акт, с който да се установи публично вземане за неправомерно получена минимална помощ, какъвто в случая липсва. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД сумата от 177 283.70 лева, представляваща получена без основание сума, наредена по банков път от „Ц.Б.С.-2009“ ООД на 06.07.2021 година, както и законната лихва върху претендираната сума от деня на депозиране на исковата молба до окончателното плащане.

Ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Възразява, че получаването на безвъзмездна финансова помощ BG05M90P001-6.003 по програма „Запази ме", финансирана по ОПРЧР 2014-2020 чрез механизма „REACT EU" има административен характер. Поддържа, че правните отношения, които възникват по повод отпускане на безвъзмездна помощ по програми, финансирани по ОПРЧР 2014-2020, между кандидатстващите лица и Агенция по заетостта в качеството й на бенефициент, са административни. Сочи, че страните не са равнопоставени и цялата дейност по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програми, финансирани по ОПЧРЧ 2014-2020 чрез механизма „REACT EU", е административна. В този смисъл счита, че гражданският съд не е компетентен да разгледа подадения иск, тъй като касае административни отношения, произтичащи от влязъл в сила административен акт, поради което производството подлежи на прекратяване. В условията на евентуалност поддържа, че предявеният иск е неоснователен. Твърди, че при извършена последваща проверка на подадените документи е установено невярно деклариране на обстоятелства в декларацията за минимални държавни помощи и надвишаване на прага на помощ de minimis, Агенция по заетостта е предприела мерки по възстановяване неправомерно получената сума. Нормата на чл. 37 от Закона за държавните помощи не забранява на административния орган да събере доброволно неправомерно получената безвъзмездна помощ. Агенция по заетостта е взела решение да предложи доброволно връщане на неправомерно получената помощ. В тази връзка на ищеца е изпратено писмо, което съдържа всички необходими реквизити на чл. 59 АПК, респ. отговаря на определението за административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК. Сочи, че ищецът е получил писмо № ПМС 24-01-07-06704#8/30.06.2021г., на 05.07.2021г., съгласно приложената обратна разписка. В срока за доброволно изпълнение на 06.07.2021 г. „Ц.Б.С.-2009" ООД е наредило по сметка на Агенция по заетостта сумата от 177 283.70 лв. В платежното е посочено в полето „Основание за плащане" - „възстановяване на средства", а в полето „Още пояснения" - „Съгласно покана ПМС от 30.06.2021г." В Агенция по заетостта е постъпило Писмо с вх. № ПМС 24-01-07- 06704#9/08.07.2021г. от „Ц.B.C.-2009" ООД, подписано от управителя В. Б., в което е потвърдено възстановяването на средствата съгласно надлежно получената покана.

Счита, че писмо с изх. № ПМС 24-01-07-06704#8/30.06.2021г., издадено от заместник изпълнителния директор на Агенция по заетостта, като изрично волеизявление на компетентен административен орган, с което се създава задължение да се възстанови сума и непосредствено се засягат интереси на ищеца, е подлежало на оспорване по 2 административен и по съдебен ред в определения в АПК срок. Твърди, че в настоящия казус липсва оспорване на административния акт, налице е признаване на задължението, установено с акта, и изпълнение на същото. Поддържа, че административният акт - Писмо с изх. № ПМС 24-01-07- 06704#8/30.06.2021г., е влязъл в сила и същият представлява правно основание за получаване на сумата от 177 283,70 лева. Поддържа, че искът е неоснователен и недоказан, тъй като е налице основание за плащане, а именно писмо с изх. № ПМС 24-0107-06704#8/30.06.2021г., издадено от заместник изпълнителния директор на Агенция по заетостта, което не е оспорено и е влязло в сила, а задължението е признато от ищеца и изплатено доброволно. Моли исковата молба да бъде отхвърлена като недопустима, неоснователна и недоказана. Претендира направените в производството разноски.

При повторна проверка редовността и допустимостта на предявения иск, съдът констатира, че се касае до правоотношения, които не е кампетентен да разгледа по правилата за подведомственост на споровете на гражданските съдилища.

Видно е, че се касае до отпусната на ищцовото търговско дружество помощ по проект BG05M90P001-6.003, по програма „Запази ме", финансирана по ОПРЧР 2014-2020, чрез механизма „REACT EU", представляваща компенсация за работодатели, определени в чл. 1, ал. 1 от ПМС № 325 от 26.11.2020 г., утвърден със Заповед № РД-06-42/27.11.2020 г. на Министъра на труда и социалната политика. Съгласно ПМС № 325 от 26.11.2020 г. помощта представлява компенсации, изплащани директно на работници и служители, като същата се счита за минимална помощ за работодателя, поради което работодателят следва да отговаря на изискванията на Регламент (ЕС) 1407/2013 г. Агенцията за заетостта се явява бенефициер на безвъзмездна финансова помощ, предоставена от Европейските структурни и инвестиционни фондове по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Предоставеният финансов ресурс е публичен европейски и национален. В случая вземането представлява наложена финансова корекция, поради отчетени невярно декларирани данни за безвъзмездна финансова помощ, финансирана от оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.

Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление определя финансовата корекция след осъществено окончателно плащане като публично вземане. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл.

162, ал. 2, т. 8 ДОПК публични държавни вземания са вземанията за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на ЕС.

Следователно вземането в размер на 177 283.70 лв. е публично държавно вземане.

Събирането му следва да се осъществи по реда на ДОПК, а основанието за това се съдържа в нормата на чл. 163 и чл. 165 от ДОПК, съгласно които събирането на държавните публични вземания се извършва по реда на ДОПК и въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго. Изявлението на Агенция по заетостта за връщане на сумата по договора представлява изявление за налагане на финансова корекция, което представлява индивидуален административен акт. Следователно, не е гражданско делото по повод правните последици от индивидуалния административен акт, който е изявление за финансова корекция, но и установява публично държавно вземане по чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК.

По това дело е изключена компетентността на общите граждански съдилища, доколкото между страните не е спорно, че претендираната от ищеца сума е заплатена пряко и във връзка с финансова корекция за невярно декларирани данни, обстоятелствата във връзка с която подлежат на разглеждане от административните съдилища.