Решение № 1471 от 06.10.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1471 гр. Варна, 05.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Красимир Т. Василев мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20213100501688 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на ИЛК. Т. Г. срещу Решение № 74 от 10.05.2021г. по гр.д. № 815/2020г. по описа на ПРС, II-ри състав, с което на основание чл.

34 от ЗС е допуснато да бъде извършена съдебна делба на недвижими имоти, както следва:

1/ Дворно място, находящо се в с. Б., общ. П., обл. Варна, представляващо УПИ IX183, в кв. 21 по плана на селото, цялото с площ от 860 кв.м. и при граници: УПИ I-182, УПИ VIII-181 и от две страни улица, ведно с изградените в същото място жилищна сграда с площ от 80 кв.м., кухня, с площ от 32 кв.м. и хамбар, с площ от 60 кв.м., както и трайни подобрения и приращения;

2/ Поземлен имот, находящ се в землището на с. Б., общ. П., м. „Г.“, представляващ имот с ид. ***, с площ от 3796 кв.м. и при граници: имоти с ид. ***, 51, 18, 6, 7 и 8;

3/ Поземлен имот, находящ се в землището на с. Б., общ. П., м. „К.Б.“, представляващ имот с ид. ***, с площ от 3943 кв.м. и при граници: имоти с ид.

***, 16, 2, 27 и ***;

4/ Поземлен имот, находящ се в землището на с. Б., общ. П., м. „К.Б.“, 1 представляващ имот с ид. ***, с площ от 2200 кв.м. и при граници: имоти с ид.

***, ***, *** и ***, между съделителите и при квоти за всеки от тях, както следва:

5/6 ид.ч. от дворното място и 2/3 ид.ч. от поземлените имоти за ИЛК. Т. Г. с ЕГН **********, придобити на основание наследяване на Т. Х. Т.ов, п. на *** /съответно 1/6 и 1/3 ид.ч./ и на основание договор за покупко продажба по НА № 57/04.04.2019г.

/съответно 4/6 и 1/3 ид.ч./;

1/6 ид.ч. от дворното място и 1/3 ид.ч. от поземлените имоти за ЕЛ. ХР. Т. с ЕГН **********, придобити на основание наследяване на Х. Т.ов Х., п. на ***г., който от своя страна наследил баща си Т. Х. Т.ов, п. на ***

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението, постановено при неправилна преценка на фактите по делото, довело до постановяване на порочен акт. Изложени са доводи, че предприетото оспорване на произхода на ответницата от Х. Т.ов Х. е преюдициален въпрос, чието решаване обуславя изхода на спора за делба. Съдът следва да се произнесе първо по преюдициалния въпрос и след това по обусловения иск за делба. По предприетото оспорване ПРС изложил съображения в мотивите към решението без да се произнесе с диспозитив, което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Наред с това, съдът не е съобразил мотивите на решението, с което е постановен развод по гр.д. № 212/1991г. по описа на ПРС – че съпрузите са във фактическа раздяла от 10.01.1991г.; че съпругата Р. Х.а е напуснала семейното жилище. Решението по това дело е влязло в сила на 20.11.1991г., поради което ответницата не е родена по време на брака между Х. Х. и Р. Х.а, тъй като в периода 10.01.1991г.-***., когато ответницата се е родила са изминали около година и пет месеца, в който период не е съществувала възможност тя да бъде зачената от Х. Х.. Презумпцията за бащинство в случая е оборена, както от мотивите на решението за прекратяване на брака, така и от събраните по делото показания на свидетеля М. И. – двамата са пребивавали в различни населени места, неспособни са били да заченат, тъй като са били в процес на развод. От събраните по делото доказателства обсъдени в тяхната цялост и взаимна връзка се установява, че липсва биологична връзка между ответницата и Х. Х.. Отправила искане в тази връзка за постановяване на решение, с което обжалваното такова да се отмени и вместо него се постанови друго, с което да се приеме, че ответницата не следва да участва в делбата.

В отговор на жалбата Е.Т. оспорва поддържаните в нея доводи. Заявява довод, че в периода на зачеване майката е в развод, нито фактическата раздяла на съпрузите сами по себе си не оборват презумпцията за бащинство. Фактическата раздяла не изключва възможността за физически контакт между съпрузите. Отправя искане решението да се потвърди.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените 2 позиции по спора, като въззиваемата страна претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

При проверка валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.

269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Производството пред ПРС е образувано по повод предявени от ИЛК. Т. Г. срещу ЕЛ.

ХР. Т. конститутивни искове с правно основание чл. 34 от ЗС за допускане и извършване делба на недвижими имоти, представляващи дворно място видно с жилищна сграда и подобрения и три поземлени имоти, находящи се в землището на с. Б., общ. П., обл. Варна.

Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: с договора по НА № 143 от 1961г. наследодателят й Т. Х. Т.ов придобил право на собственост върху дворно място представляващо УПИ IX-183, в кв. 21 по плана на с. Б., заедно с изградената в същото жилищна сграда, кухня и хамбар, а на основание реституция по реда на ЗСПЗЗ с КНА № 58/1998г. същият придобил правото на собственост върху три ниви, находящи се в същото землище. Наследодателят Т. Х. Т.ов починал на ***, а с договор за покупко продажба, оформен с НА № 57 от 04.04.2019г. майка й И. И.а Т. прехвърлила на ищцата право на собственост върху 4/6 ид.ч. от дворното място, представляващо УПИ IX183, в кв. 21 по плана на с. Б., заедно с изградената в същото жилищна сграда, кухня и хамбар, както и по 1/3 ид.ч. от трите поземлени имоти. По наследяване на баща си Т. Т.ов ищцата придобила и 1/6 ид.ч. от дворното място и по 1/3 ид.ч. от земеделските имоти.

Ответницата, като наследник по заместване на Х. Т.ов Х., п. ***г., син на починалия негов баща и общ наследодател Т. Х. Т.ов, п. на *** претендира собственост върху 1/6 ид.ч. от дворното място, ведно с жилищната сграда, както и върху 1/3 ид.ч. от земеделските имоти.

Страните не могат да постигат съгласие за доброволно поделяне на общите имоти, поради което претендира да се допусне делба при квоти по 5/6 ид.ч. за ищцата от дворното място и по 2/3 ид.ч. от земеделските земи за ищцата и 1/6 ид.ч. за ответницата от дворното място и по 1/3 ид.ч. от нивите.

На основание чл. 342 от ГПК ищцата заявила възражение против правото на ответницата да участва в делбата. Отправила в тази връзка искане за откриване на производство по оспорване на наследствените права на ответницата върху наследството оставено след смъртта на общия наследодател Т. Х. Т.ов, п. на *** Възражението обосновала с твърдения, че с Решение по гр.д. № 212/1991г. на ПРС бракът между Х. Т.ов Х. и Р. С. Х.а, майка на ответницата е прекратен по вина на съпругата. В мотивите на решението съдът приел, че съпрузите са във фактическа раздяла считано от 10.01.1991г., като ответницата е напуснала семейното жилище, а чрез измама за бременност е сключила брак със съпруга, но раждане не е последвало. Преди смъртта на брат й Х. Т.ов Х., всички негови роднини не са знаели за съществуването на негово дете. За съществуването на негов низходящ и наследник узнали едва след смъртта му – ***г. въз основа на заявени от ответницата претенции и представеното от нея удостоверение за наследници. От 3 удостоверението е видно, че ответницата е родена на ***., т.е. действа презумпцията за бащинство. Тя обаче е оборена от събраните доказателства в хода на производството по прекратяване на брака, установяващи фактическата раздяла между съпрузите повече от година – обстоятелства сочещи на липса на контакт между съпрузите много преди /повече от година/ завеждане на исковата молба за развод. Незнанието на бащата от друга страна за наличието на дете, произхождащо от него, обусловили невъзможността приживе същият да оспори биологичния произход на ответницата по исков ред. Въз основа на изложеното отправила искане да се приеме за установено, че ответницата не е наследник на Х. Т.ов Х. поради липса на биологична връзка и отношение на произхождение и родство между нея и Х. Т.ов Х., поради което не може да участва в делбата и на това основание делото да се прекрати.

В отговор на исковата молба, Е.Т. заявила, че не оспорва предявения иск за делба при описаните квоти. Оспорила възражението в исковата молба против правото й да участва в делбата. От раждането й през 1992г. до смъртта на баща й през 2019г. никой, в т.ч. и баща й не е оспорвал произхода й. Приживе баща й не е искал родителите и близките му да знаят, че има родено извънбрачно дете. Решението, с което е прекратен брака между родителите й не доказва произхода й, а влязло в сила решение по иск за оспорване на произход не е налице. Ето защо отправила искане за допускане на делба на общите имоти при заявените квоти в съсобствеността, с извод за неоснователност на поддържаното възражение оспорващо наследствените й права, поради липса на биологична връзка между нея и наследодателя Х. Х..

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор по делото, а и от НА № 143/1961г. на Провадийски народен съдия, се установява, че на 17.11.1961г. Т. Х. Т.ов придобил от продавачите недвижим имот в с. Б., представляващ парцел I-234, от 860 кв.м. дворно място, заедно с построените в него къща, кухня, хамбар, находящо се в кв. 104 за сумата от 14 000 лв.

С НА № 58 от 1998г. на Нотариус И. К., на 10.12.1998г. Т. Х. Т.ов е признат за собственик на три ниви, находящи се в землището на с. Б., съобразно описанието им в акта, на основание влязло в сила решение на ПК, гр. П. № 0327 от 03.08.1998г. по чл. 17, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 27 от ППЗСПЗЗ.

Т. Х. Т.ов починал на ***, когато призовани да го наследят били съпругата му И. И.а Т., дъщеря му ИЛК. Т. Г., както и сина му Х. Т.ов Х.. Последния починал на ***г., когато бил наследен от дъщеря си ЕЛ. ХР. Т., видно от Удостоверение за наследници от 10.08.2020г., издадено от Община П..

Видно от Акт за раждане № 1694 от 21.05.1992г., издаден от Община Варна, ЕЛ. ХР.

Т. е родена на ***. от родители Р. С. Х.а и Х. Т.ов Х..

4

Като писмено доказателство по делото е прието Решение от 12.11.1991г., постановено по гр.д. № 212/1991г. по описа на ПРС, с което по искова молба на Х. Т.ов Х., предявена на 22.04.1991г. и на основание чл. 99, ал. 1 от СК е прекратен гражданския брак между него и Р. С. Х.а, сключен на 26.11.1989г. с акт № 144 на ОбНС П.. Обявено е, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има жената. Решението е влязло в сила на 20.11.1991г.

С договор за покупко продажба по НА № 57, на 04.04.2019г. И. И.а Т. продала на ИЛК. Т. Г. собствените си 1/3 ид.ч. от земеделските земи в землището на с. Б., както и собствените си 4/6 ид.ч. от УПИ IX-183, ведно с жилищната сграда, кухня и хамбар.

Пред ПРС са разпитани свидетели, ангажирани от ищеца – М. И. и Х. С., както и такива, ангажирани от ответницата – Н. В. /сестра на ответницата/ и В. М..

СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.

Установено е в конкретния случай, че приживе общият на страните наследодател Т.

Х. Т.ов на основание сделка придобил право на собственост върху дворно място, ведно с жилищна сграда и подобрения в с. Б. /НА № 143/1961г./, а на основание реституция, постановена по реда на ЗСПЗЗ с Решение на ПК – П. – правото на собственост върху три ниви, също находящи се в землището на с. Б..

Т. Х. Т.ов починал на *** и призовани да го наследят били съпругата му и двете му низходящи – син и дъщеря на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН.