Решение № 137 от 11.07.2022, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Нова Загора, 11.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело № 20222220100393 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от М.Т.С. с ЕГН ********** и постоянен адрес: *********, против Прокуратурата на Република България, с която е предявен осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 15000 лв. с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Ищецът твърди, че с Постановление на прокурор от Окръжна прокуратура - Сливен от 29.06.2020 г. било образувано ДП № 132 ИП 2020 г. по описа на ОД на МВР - Сливен с вх.№ 1763/2020 г. пор.№ 223/2020 г. по описа на Окръжна прокуратура - Сливен за престъпление по чл.278, ал.1 от НК, затова че „на неустановена дата преди 04.09.2020 г. в гр.Нова Загора е открита културна ценност - богослужебна книга, издадена на гръцки език през 1783 г. и в продължение на 7 дни не е съобщено на властта“.

Посочва се, че поводът за образуваното срещу него досъдебно производство бил „сигнал“ от ГДНП - София в ОД на МВР - Сливен и проведената предварителна проверка, в хода на която били събрани „достатъчно данни“ по случая. Въпреки дадените от ищеца принудително писмени обяснения, че въпросната книга е негова законна собственост давностно придобита и като такава на основание чл.97, ал.3 от ЗКН няма задължение нито да я идентифицира, нито да я регистрира, Окръжна прокуратура - Сливен преценила, че била налице „необходимост“ да бъде извършено претърсване и изземване на книгата от дома му на ********* в гр.Нова Загора.

Твърди, че неизвършвайки нужния анализ и без да предостави данни за съставомерност на „деянието“ по чл.278, ал.1 от НК кой, кога и как бил „открил“ културна ценност Окръжна прокуратура - Сливен получила съдебно Определение № 260043/12.10.2020 г. от съдия Я.Ч. от Окръжен съд - Сливен на основание чл.161, ал.1 от НПК по ЧНД № 505.

Излага се, че на 14.10.2020 г. при СПО на ОД на МВР - Сливен било извършено претърсване и изземване и книгата била иззета като „веществено доказателство“ по делото.

Претърсването и изземването представлявало класически пример за „мълчаливо“, без постановление, привличане на обвиняем, както според ЕСПЧ, така и от нашата константна съдебна практика, но това не попречило на разследващ полицай от Сливен да го разпита в 1 качеството му на „свидетел“. Сочи, че съобразно Решение № 32/2003 г. на 3-то наказателно отделение на ВКС, когато лицето срещу което е било образувано наказателното производство е разпитано като „свидетел“ е ангажирана наказателната му отговорност, независимо че това лице не е било привлечено като обвиняем, а производството е било прекратено.

След близо 10 месечно разследване Окръжна прокуратура - Сливен в Постановление от 06.04.2021 г. посочили, че мнението на разследващия полицай по ДП № 132 „ИП/2020 г. било делото да бъде прекратено, поради „липса на престъпление“. Преценявайки, че са налице основанията на чл.24, ал.1, т.1 и т.2 от НПК за прекратяване на настоящото наказателно производство на основание на чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал 1, т. 1 и т. 2 от НПК Окръжна прокуратура, видно от диспозитива на Постановлението не прекратила воденото срещу него ДП № 132 „ИП/2020 г. на ОД на МВР - Сливен, вх.№ 1763/2020 г. пор.

№ 223/2020 г. на Окръжна прокуратура - Сливен, а прекратила съвсем друго, различно наказателно производство - ДП № 134 „КП/2018 г. по описа на ОД на МВР - Сливен, вх.№ 1616/2018 г. пор.№ 147/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура - Сливен.

Навежда се, че съществените противоречия между обстоятелствената част и диспозитива на „Постановлението за прекратяване на наказателното производство“ от 06.04.2021 г. на Окръжна прокуратура - Сливен, изразяващо се в анализ на едно досъдебно производство, а прекратяване на друго - съвсем различно от ДП, не създавали правните предпоставки за изпращане на досъдебното производство „за реализиране на административно наказателна отговорност“ на компетентния административно наказващ орган - Министерството на културата. Ищецът посочва, че постановлението за прекратяване на наказателно производство от 06.04.2021 г. на Окръжна прокуратура - Сливен му било изпратено „за сведение“, въпреки че то подлежало, както на институционален контрол по чл.143, ал.1 от ЗСВ, така и на съдебен контрол.

На 13.04.2021 г. Министерството на културата образувало срещу него административно наказателна преписка № 11-00.45, която прекратило с Резолюция от 11.06.2021 г. на основание на чл.9, ал.2 вр. с чл.54, ал.1 от ЗАНН.

Паралелно водените „двойни“ производства - наказателно и административнонаказателно освен недопустими, представлявали „разнопосочни репресивни действия“, които противоречали на чл.4, §1 от Протокол № 7 към ЕКПЧОС. Противоречали и на ТР № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС - „дублирането на наказателни процедури е недопустимо, когато някоя от тях започва или продължава след като другата е приключила с влязъл в сила акт“.

Класическото правило „nonbis in idem“ било съществен елемент от правото на справедлив процес по чл.6, §1 от ЕКПЧОС. Незавършилото продължаващо все още наказателно производство срещу него - ДП № 132 „ИП“ 2020 г. на ОД на МВР - Сливен, вх.№ 1763 пор.

№ 223/2020 г. на Окръжна прокуратура - Сливен го принуди да защити своите законни права и интереси, чрез инструментите на ЗОДОВ - чл.2, ал.1, т.2 вр. с чл.1, ал.1. Лишаването му от право на защита, незаконосъобразните действия на Окръжна прокуратура - Сливен и продължаващото все още вече повече от 18 месеца разследване по ДП № 132 „ИП“ /2020 г. му причинило неимуществени вреди, квалифицирани от съдебната практика като „обичайни“. Вредите се изразявали в нравствените, емоционални, психологически терзания на личността: накърнена чест, достойнство, добро име в обществото, стрес, страх от наказание за тежко престъпление, душевна болка и страдание от „дублираните“ производства - наказателно и административно-наказателно.

Обективните предпоставки за настоящата му искова молба по ЗОДОВ, ангажиращи отговорността на прокуратурата на Република България за претърпените от него вреди били на основание на чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, вр. с чл.1, ал.1:

1. Постановление за прекратяване на наказателно производство от 06.04.2021 г. на Окръжна прокуратура - Сливен, като не прекратявали ДП № 132 „ИП“/ 2020 г. по описа на 2

ОД на МВР - Сливен, вх.№ 1763/2020 г., пор.№ 223/2020 г. на Окръжна прокуратура Сливен и противоречията между обстоятелствената част и диспозитива в нарушение на чл.243, ал.3 от НПК.

2.

Административно-наказателната преписка

№

11-00-45/13.04.2021 на

Министерството на културата образувана в нарушение на чл.36, ал.2 от ЗАНН предвид това, че производството, водено от Окръжна прокуратура - Сливен не било прекратено.

3. Продължаващото все още разследване по въпросното ДП преминаващо „разумните“ срокове вече втора година.

Посочва се още, че посттравматичното разстройство от незаконосъобразното претърсване и изземване, последвано от разпореждане с частната му собственост, сами по себе си били достатъчно съществени, но лишаването му от процесуални и конституционни права на защита било системен проблем.

Обезщетението на причинените му неимуществени вреди - срам и унижение от страна на Прокуратурата на Република България оценявал на 15000 лв., които биха представлявали частична компенсация за страданията му, пряка и непосредствена последица от увреждането.

С оглед изложеното ищецът на основание чл.2, ал.1, т.2, вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ моли съда, да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати посочената сума за нанесените от нея, чрез изброените незаконосъобразни действия неимуществени вреди.

Прилага писмени доказателства по опис.

Ответникът Прокуратурата на Република България, чрез процесуалния си представител Б.Ж. - младши прокурор при РП - Сливен в срока по чл.131 от ГПК представя писмен отговор по предявения срещу него иск. Счита, че същият е недопустим, неоснователен и недоказан.

По допустимостта и основателността на иска, заявява, че същият е недопустим и неоснователен, като посочва следното:

Исковата претенция съдържала твърдения за претърпени вреди от:

1 . Постановление за прекратяване на наказателното производство от 06.04.2020г., с което според ищеца не се прекратявало досъдебно производство 132 „ИП“/2020 по описа на ОД на МВР - Сливен, вх.№ 1763/2020 г., пор. 223/2020 г. по описа на ОП Сливен и съществувало за него противоречие между обстоятелствената част и диспозитива, което същият считал, че е в нарушение на чл.243, ал.3 от НПК.

2. Административнонаказателна преписка № 11-00-45/13.04.2021 г. на Министерство на културата, която според ищеца била образувана в нарушение на чл.36, ал.2 от ЗАНН, предвид това, че същият считал, че производството пред ОП - Сливен не било прекратено.

3. Продължаващо извън разумните срокове, според ищеца досъдебно производство.

В исковата молба се твърдяло посттравматично разстройство от незаконосъобразно претърсване и изземване, последвано от разпореждане с негова частна собственост.

Споменавало се лишаване от процесуални и конституционни права на защита, без яснота какви права се визирали и в каква връзка се споменават.

Претендирало се обезщетение за причинени на ищеца срам и унижение от страна на Прокуратурата на Република България, които ищецът оценял на 15000 лв., които според него биха представлявали компенсация за страданията му, причинени от увреждането.

На първо място ответникът посочва, че в правното основание на иска била посочена разпоредбата на чл.2, ал.1, т.2, вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, която уреждала отговорността за вреди, причинени при нарушаване на права, защитени от чл.5, § 2 - 4 на Конвенцията от правозащитните органи. Текстовете на Конвенцията, към които препращало соченото правно основание касаели правата на арестувани или лишени от свобода лица. Уточнява се, 3 че ищецът по иска не е бил задържан, спрямо него не била взимана каквато и да е било мярка за неотклонение или процесуална принуда. Нямало и такива твърдения в депозираната пред Pайонен съд -Нова Загора искова молба. В този смисъл ответника считал, че депозираната искова молба била недопустима.

Сочи се още, че ищецът М.С. не бил привлечен като обвиняем за деянието, за което е било образувано цитираното досъдебно производство, а именно такова по чл.278, ал.1 от НК, спрямо него не била взимана мярка за неотклонение, с оглед на което ответника счита, че исковата претенция не попада в приложното поле на чл.2 от ЗОДОВ.

Единствените действия, с които по някакъв начин проведеното досъдебно производство е било свързано с ищеца бил проведения му разпит като свидетел и извършеното, след предварително разрешение претърсване на недвижими имоти, находящи се на адреси: ********* и *********, ********* и изземване на богослужебна книга, издадена на гръцки език през 1783 г. и други вещи и предмети, имащи значение за разследването, водено по досъдебно производство № 132 „ИП”/2020 по описа на ОД на МВР - Сливен, вх.№ 1763/2020 г., пор. 223/2020 г. по описа на ОП Сливен. Разрешението било дадено с Определение № 260043/12.10.2020 г. по ч.н.д. 505/2020 г. по описа на Окръжен съд - Сливен, като със същото било определено претърсването и изземването да се извършат в периода 14.10.2020 г. - 21.10.2020 г.

Излага се, че в изпълнение на цитираното Определение, на 14.10.2020 г. било пристъпено към извършване на претърсване на жилище на адрес *********, ул.

„БратяМиладинови“ ********* и изземване на богослужебна книга, подробно описана в протокола от процесуално-следственото действие. След поканване на присъстващия М.Т.С., същият доброволно предал книгата, която била предмет на процесуално-следственото действие. В този смисъл ответникът оспорва твърдението, соченото действие по разследване да е незаконосъобразно. Напротив, същото било извършено при стриктно спазване на процесуалния ред за това.

На следващо място се възразява срещу твърдението, че досъдебно производство ДП № 132 „ИП”/2020 г. на ОД - МВР - Сливен, вх.№ 1763/2020 г. на ОП - Сливен не е прекратено. Същото било прекратено с Постановление на ОП - Сливен от 06.04.2021 г. на ОП - Сливен на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Оспорва се и твърдението, че същото продължавало извън разумните срокове. Подробни аргументи в тази връзка излага по-долу.