Решение № 260025 от 22.10.2020, Районен съд - Тетевен

Р Е Ш Е Н И Е №

Гр. Тетевен , 22.10.2020г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

Тетевенският районен съд,първи състав

На двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година, В публично заседание в следния състав:

Председател:

Ани Га

Секретар: Петя Га

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 587 по описа за 2019г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Ищец

: ******” ЕАД

Ответник : Г.Й.Г. ***

Трето лице помагач: Агенция „П.И.

„-София”

Предявени е иск от „******” ЕАД с ЕИК ********* ,седалище и адрес на управление бул. „В“,чрез адв. П.А. *** срещу Г.Й.Г. *** с цена на иска 6223,95лв. главница и лихва за забава от 1865,51лв върху главницата за периода 01.06.2016г. до 15.05.2019г , както и законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 13.062019г. до окончателното изплащане на сумата , претендира разноски . В исковата молба се твърди ,че на 20.01.2016г. сключили автомобилна застраховка “Каско +” с „„И.А.“” ЕАД-клон гр.П., по силата на която застраховали за всички рискове товарен автомобил марка “Д.”, модел “Докер” с рег............., със срок на действие на застраховката за периода от 28.01.2016г. до 27.01.2017г., за което издали застрахователна полица № ............./20.01.2016г. На 16.09.2016г.На автомагистрала „„Х“км., в посока гр.София- гр.Я., ответникът, като водач на стадо овце, не ги е направлявал и две от овцете са излезли на пътното платно през липсваща предпазна ограда и са били блъснати от застрахования от тях автомобил марка “Д.”, модел “Докер” с рег.№ .........., управляван от А.В. ***, вследствие на което са причинени материални щети по автомобила.Вина за настъпилото ПТП носел ответника, видно от Протокол за ПТП с бланков № 1541993/16.09.2016г. на РУ-гр.Я., тъй като е нарушил разпоредбата на чл.106 от Закона за движение по пътищата. За извършеното административно нарушение на ответника е съставен АУАН серия Г с бланков № 93449/16.09.2016г. и е издадено Наказателно постановление №16-0451-000311/05.10.2016г. на РУ-Я. при ОДМВР-Ловеч, влязло в законна сила на 17.10.2016г., видно от писмо рег.№ 451000- 495/28.02.2019г. на Началника на РУ-МВР-Я..Въз основа на уведомление за щета от 16.09.2016г., подадено от водача на автомобила А.В.В., образували щета №44011411606638/16.09.2016г. по описа на “ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД за настъпилото застрахователно събитие.Щетата, нанесена от оставените без надзор животни, водени от ответника, възлезе на сумата от 6 208.95 лева, която заплатили с нареждане за групово плащане на 28.11.2016г. на сервиза, отремонтирал увреденото МПС-„К” ООД. С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпвал в правата на застрахования срещу причинителя на вредата-до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, които в случая възлизат на 15,00 лева, а съгласно чл.50 от ЗЗД, за вредите, причинени от животни, отговаря собственика и лицето, под чийто надзор се намират.Ето защо с писмо-регресна покана изх.№92-9902/01.02.2017г, уведомили същия, че на основание чл.213, ал.1 от КЗ (отм.) встъпват в правата на застрахования до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски за определянето му и го поканихме доброволно да ни възстанови платеното от тях застрахователно обезщетение в размер на 6 208.95 лв. и обичайните разноски за определянето му в размер на 15.00 лева, или общо да ни плати сумата от 6 223.95 лева.Твърди ,че до настоящия момент ответникът не е заплатил дължимата сума от 6223.95лева.Вследствие изпадането си в забава, ответникът дължал на ищеца и обезщетение за забавено плащане в размер на 1 865.51 лева върху дължимата ни сума от 6 223.95 лева за периода от 01.06.2016г. до 15.05.2019г

В законо-установеният срок е постъпил писмен отговор от Г.Й.Г., чрез адв. Р.М.М. от ЛАК . В отговора се твърди ,че искът е допустим, но при така представените от ищеца доказателства този иск е неоснователен и изцяло го оспорва.Представената в обстоятелствената част на исковата молба фактическа обстановка не можело да се изясни от представените с нея доказателства и да се направи обосновка доколко съответства на обективната истина.Счита, че исковата молба, инициирала настоящия процес, не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като относимите към спора факти са посочени неясно и вътрешно противоречиво.

В ИМ било отразено, че по вина на ответника е реализирано ПТП на 16.09.2016 г. на автомагистрала Хемус, 77 км., в посока гр. София- гр.., като водач на стадо овце не ги е направлявал и две от овцете са излезли на пътното платно през липсваща предпазна ограда и са били блъснати от застрахован от ищеца автомобил, с per. № ЕН3571КА. Така представената фактическа обстановка частично не отговаряла на обективната истина и представя своя теза за инцидента

, като твърди ,че автомобилът с водач А.В.В. се е движел в посока от гр.

П. към гр. София, т.е. обратна на представената. В действителност в района на 77-ми километър от автомагистрала Хемус е липсвала предпазна ограда, през която са излезнали две овце, но техен водач не е бил ответникът и по тази причина не може да му се вменява задължение да ги направлява, тъй като е имал пастир.

Ответникът е собственик на двете овце, които са излезнали през липсващата предпазна ограда. В този район се намират пасищата на ответника, като всекидневно неговите овце са пасяли там. Твърди ,че на процесната дата стадото е било на пасището, като по неустановена причина на този ден е липсвала част от предпазната ограда, през което място две от животните са напуснали пасището.

Участъкът автомагистралата е прав с много добра видимост. След напускането на овцете пастирът е направил всички възможно, за да ограничи другите животни да ги последват, както и да предупреди идващите водачи за евентуалната опасност.

Водачът на автомобил, с per. № ЕН3571КА не се е съобразил по никакъв начин намиращите се на пътното платно животни и по никакъв начин не е реагирал, като намали скоростта си. Той е блъснал двете овце, като самите животни са били и на голямо отстояние едно от друго, като основната причина за настъпилото ПТП е, че водачът е нарушил задълженият си, определени в чл. 20, ад. 2 от ЗДвП, съгласно които водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В протокола за ПТП нямало данни за скоростта на лекия автомобил, както и за поведението на водача по време на произшествието. Счита, че поведението на водача е причина за настъпилото ПТП- неговата груба небрежност и самонадеяност на пътя. Водачът на л.а. не е спазил чл.20 от ЗДвП, като е управлявал процесното МПС със скорост несъобразена с пътните условия и непозволяваща му да го контролира и от там да избегне ПТП, поради което е съпричинил в изключителна степен вредоносния резултат. Оспорва процесния Протокол за ПТП с N 1541993 от 16.09.2016 г., съставен от В.Г., тъй като е явно непълен и в него се вменяват неправилни констатации, като оспорва и съставената схема на ПТП 74, която явно не отразява обективната истина, а и така представена е обективно невъзможно да се осъществи по този начин ПТП на процесното място. Цитира Решение № 24 от 10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г., ТК, I т. о. на ВКС, протоколът за пътнотранспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Следва да се приеме, че когато ПТП не е реализирано в присъствието на длъжностното лице, съставило протокола, последният не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на настъпване на произшествието, но се ползва с такава за констатираното положение на участвалите в инцидента моторни превозни средства, като в конретния случай контролният орган не е осъществил това си правомощие. С оглед на горното оспорва протокола и наведените в него констатации .

По делото е конституирано трето лице помагач Агенция „П.И. „-София . В писмения отговор на третото лице помагач се твърди ,че :Искът е допустим но разгледан по същество неоснователен по следните аргументи:Твърди се, че ППТ -то е реализирано на км.77 в посока гр.София - гр.Я. /а в протокола за ПТП и декларацията на водача посоката е обратна, т.е. П. - София/, като в тази връзка не става ясно как длъжностните лица от РУ на МВР-. са определили километричното положение. Не е посочено по какъв начин е извършено индивидуализиране на мястото, както и с какво се характеризира по посоката на движение - равно или е с наклон, каква видимост има водача напред и в страни, каква е била скоростта му на движение, направил ли е водача опит да спре или заобиколи препятствието на пътя, каква е била конкретната пътна обстановка. Липсата на ясно и точно посочване на тези обстоятелства не дава възможност да се закрепят по несъмнен начин обстоятелствата: къде /като километрично положение/ е реализирано ПТП-то, кой е шофирал автомобила, имало ли е въобще пътници и/или други преки свидетели, каква е била скоростта на движение на автомобила, какви са повредите по автомобила - общата формулировка - причинена деформация на предната част на автомобила не дава никаква информация за вида и характера на конкретните вреди , какви са причините за ПТП-то, имало ли е спирачен път, каква е била скоростта на движение и дали съответства на твърдението на водача, че скоростта е била 90 км/ч., какво е било състоянието на водача и неговото поведение и др.Обстоятелството, че застрахователят се е доверил изцяло на декларираното и е репарирал щетите по МПС-то е на основание сключен между него и собственика договор, по който АПИ-София не е страна, т.е. не го обвързва по никакъв начин.За да се уважи предявения иск е необходимо да бъде установено кумулативното наличие на следните предпоставки: 1.валиден договор за имуществено застраховане, сключен между застрахователното дружество и третото лице, собственик на автомобила, по който са настъпили щети, 2. настъпило застрахователно събитие, причинено от трето за застрахователното правоотношение лице, което отговаря пред застрахования въз основа на правилата на деликтната отговорност и 3. наличие на причинно-следствена връзка, в конкретния случай между настъпилото ПТП, както и че ответникът и привлечената страна отговарят за причинените на автомобила щети.С основание възниквал въпроса дали при движението на МПС водачът е съобразил задълженията си, произтичащи от чл.20 на ЗДвП, които му вменяват „да контролира непрекъснато пътното превозно средство, както и при избиране скоростта на движението да се съобразяват с ..., с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство,..., с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, а така също и да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението’". Това подлага под съмнение дали водачът на автомобила е нарушил правилата на движение, поради което застрахователят с плащане на обезщетението е встъпил в правата на нарушител по смисъл на ЗДвП, които права не са възникнали поради противо-правното поведение на водача. Това можело да бъде установено само от пристигналите на място компетентни органи. На следващо място, не отговаряло на истината твърдението, че е имало липсваща предпазна оградна мрежа, като през мястото където е трябвало да бъде изградена и е липсвала безпрепятствено двете овце са преминали и са излезли на пътя. Напротив, такава предпазна ограда е съществувала преди и към момента на ПТП-то, тъй като непосредствено след произшествието мястото е посетено от служители на поддържащата фирма ,Автомагистрали”ЕАД - база., които са констатирали, че предпазна оградна мрежа е налична на място. По какъв начин двете овце са се озовали след/пред предпазната мрежа на тях не им е известно.Считат, че присъденото и изплатено обезщетение за имуществените вреди на автомобила е недоказано и прекомерно по размер, както това им е становището и за начислената мораторна лихва по акцесорния иск.

По делото ищеца е направил изменение на иска от ищцовата страна като се претендира намаляване на главницата от 6223,95лв на 6017,54лв представляващи 6002,54лв действителна стойност на щетата и 15 лв обичайни разноски за определяне на застрахователно обезщетение , както и намаление на размера на мораторната лихва от

Разпечатката съдържа 27 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cd325c0d-1591-4073-9ea8-cec4666af8c3