Акт № 13917 от 28.10.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 13917

Варна, 28.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VII тричленен състав, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТАНЯ ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРТИН СТАМАТОВ

ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

При секретар ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА канд № 20267050701895 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от „Н. СТРОЙ 2000“ ЕООД, подадена чрез адв. О. Б., срещу Решение № 547 от 11.05.2026 г. по АНД № 505/2026 г. на Районен съд – Варна (РС - Варна), с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 03-2500615 от 13.01.2026 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна (ДИТ – Варна), с което, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) на касатора е наложена „имуществена санкция“ 1050 евро за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ.

С жалбата се настоява, че решението на районния съд е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Заявява се, че не е спорно, че на обекта – „Текущ ремонт на кабинети и коридор на ІV ЕГ „Фредерик Жолио Кюри“, гр. Варна във връзка с изграждане на STEM среда“, на 12.09.2025 г. в 10:25 часа, когато е извършена проверка от длъжностни лица от ДИТ – Варна, е полагал труд като работник В. Р., без да има сключен трудов договор. Сочи се, че спорът е дали за липсата на сключен в изискуемата писмена форма трудов договор следва да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-касатор. Изтъква се, че районният съд не е изложил въобще мотиви защо работодател на В. Р. е именно санкционираното дружество, не е ясно кога и по какъв начин дружеството го е наело в качеството на работник и е възникнало помежду им трудово правоотношение, как са уговорени някои или част от неговите елементи – място на полагане на зависим труд и заплащане. Именно липсата на мотиви за юридическите съображения, според касатора, е съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на страната и възможността за проверка от съда на правилността на същото, което обуславя отмяната и връщането на делото за ново разглеждане. На следващо място се поддържа, че според установеното по делото, работодател на В. Р. се явява или Х. С., или „Рен Стеф“ ЕООД, предвид свидетелските показания на В. Р., на Х. С., И. С. и И. М., както и представения договор между „Рен Стеф“ ЕООД и касатора. Не е ясно, според касатора, какво е значението на направения от районния съд извод, че представителят на касатора на обекта – И. М., не е уведомил възложителя, че ще ползва подизпълнител и липсата на негови работници, а и се изтъква, че И. М. и/или друг представител на дружеството-касатор не е пребивавал във Варна, не познава В. Р.. Заявява се, че не е ясно как е възникнало трудовото правоотношение и съответно необходимостта от сключване на трудов договор, при условие, че е нелогично касаторът да има множество трудови договори към датата на проверката, но не и с работниците в ІV ЕГ, а последното се настоява, че води до извод, че В. Р. и останалите са били наети от другиго, в случая – Х. С.. Излагат се подробни доводи за наемане на В. Р. от Х. С., респ. за материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и на НП. Позовавайки се на незначителната обществена опасност на деянието, касаторът посочва като още едно основание за отмяна на решението на РС – Варна приложимостта в случая на чл. 9, ал. 2 НК по препращане с чл. 11 ЗАНН. Искането е да се отменят обжалваният съдебен акт и НП, или алтернативно – след отмяната на решението да се върне делото за ново разглеждане. С писмена защита касаторът поддържа изложените доводи и направените искания.

Ответникът в касационното производство – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ) Варна, чрез юриск. Т. Х., с писмен отговор на касационната жалба, поддържа становище за неоснователност на жалбата и отправя искане да се остави в сила решението на РС - Варна като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Изложените доводи в отговора по жалбата и направените искания се поддържат в хода на делото с писмена молба. Конкретните доводи за неоснователност на касационната жалба, респ. за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт са по отношение: наличието на мотиви на съда за полагане на труд от В. Р. за касатора без сключен писмен трудов договор, след подробен анализ на доказателствата по делото; наличието на яснота в решението кои факти са приети за доказани, кои доказателства са кредитирани и по какви съображения е отхвърлена защитната теза; наличието на противоречиви, нелогични и неубедителни показания на свидетелите Р., И. М., Х. и И. С.; наличието на клауза в договора с ІV ЕГ, изключващи възможността за сключване на договор с подизпълнител, без предварително известяване на възложителя; липсата на основания за кредитиране на договора за сътрудничество и съвместна дейност; липсата на сключени трудови договори от „Рен Стеф“ ЕООД с работници.

Административният съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, изведени от РС - Варна от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия по делото прокурор, в рамките на наведените касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

С обжалвания съдебен акт е потвърдено изцяло НП № 03-2500615 от 13.01.2026 г. на Директора на ДИТ – Варна, с което, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 КТ на настоящия касатор е наложена „имуществена санкция“ 1050 евро за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ. Дружеството е осъдено да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро.

За да постанови този резултат, районният съд е приел за установено, че на 12.09.2025 г. при проверка на инспектори от ДИТ – Варна в сградата на ІV ЕГ „Фредерик Жолио Кюри“ – гр. Варна, където касаторът изпълнява възложена му обществена поръчка за текущ ремонт, са установени пет лица да полагат труд – боядисване на стени в класни стаи, сред които В. Р.. В собственоръчно попълнена декларация по чл. 402 КТ Р. е посочил, че работи за „Н. СТРОЙ 2000“ ЕООД от 10.09.2025 г. като „майстор“, с работно време от 08:00 до 17:00 ч., почивка от час и половина, почивни дни събота и неделя и уговорено възнаграждение 500 лв. седмично, както и че няма сключен трудов договор. В книгата за инструктаж на външни лица, водена от училището, той е вписан, заедно с още четири лица, като работник на касатора, инструктиран на 10.09.2025 г. При документалната проверка трудов договор с лицето не е представен, а свидетелите И. и Х. С. са представили договор между касатора и „Рен Стеф“ ЕООД за изпълнение на ремонтните дейности. Установено е, че „Рен Стеф“ ЕООД няма наети по трудов договор работници и стопанисва заведение, в което работи само управителката, както и че възложителят не е уведомяван за подизпълнител, макар договорът за обществена поръчка да изисква това.

Районният съд е кредитирал показанията на свидетелите-инспектори [населено място], Е. Н. и М. М. като показания на преки очевидци, подкрепени от декларацията и инструктажната книга. Не е кредитирал показанията на свидетелите Р., М., Х. и И. С. като противоречиви, нелогични и насочени единствено към обслужване на защитната теза: Р. е твърдял, че денят на проверката е първият му работен ден, но не е обяснил вписването си като работник на касатора още на 10.09.2025 г., нито данните в декларацията; М. не е обяснил защо дружество с наети работници не е изпратило свои на обекта, а е ползвало лице без представителна власт и без работници, нито защо възложителят не е уведомен за подизпълнител; И. С. не е знаела кога, с кого и какъв договор е подписала. По същите съображения съдът не е кредитирал и договора между касатора и „Рен Стеф“ ЕООД.

От правна страна районният съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, а АУАН и НП съдържат реквизитите по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН; че касаторът, като работодател, е допуснал лицето до работа без сключен писмен трудов договор и така е нарушил чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ; че санкцията по чл. 414, ал. 3 КТ е правилно индивидуализирана и че чл. 9, ал. 2 НК е неприложим.

Обжалваното решение на РС – Варна е правилно.

Не се установява наличието на основанията по чл. 348 НПК за отмяната му.

Изводите на районния съд се основават на всестранно изследване на доказателствата, разгледани поотделно и в съвкупност, фактите са установени правилно и правилно са отнесени към приложимия материален закон. Административният съд споделя напълно тези изводи и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към мотивите на обжалваното решение.

Само в допълнение и в отговор на конкретните касационни доводи настоящият състав намира следното:

По довода за липса на мотиви:

Мотивите на районния съд са сбити в правната си част, но не липсват. От тях ясно личи кои факти са приети за установени, кои доказателства са кредитирани и по какви съображения е отхвърлена защитната теза, че работодател е друго лице. Елементите на трудовото правоотношение – страни, място на работа, длъжност, работно време и възнаграждение – са изведени от кредитираните декларация и инструктажна книга. Непълнотата на правната аргументация не е равнозначна на липса на мотиви по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, тъй като не е попречила нито на защитата – касаторът подробно оспорва изводите на съда, нито на касационната проверка. Касационната инстанция може да допълни правните съображения въз основа на установените от районния съд факти, без да е нужно връщане на делото.

По довода, че работодател на Р. е Х. С. или „Рен Стеф“ ЕООД:

Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а според § 1, т. 1 ДР КТ работодател е този, който самостоятелно наема работници. Определящо е в чия полза и в рамките на чия стопанска организация се престира трудът. Р. е работил на обект, изпълняван от касатора по договор за обществена поръчка, с материали и средства, осигурени от касатора (бои, ламинат, четки, валяци, работно облекло – по показанията на самия св. С.), като в инструктажната книга, водена от незаинтересовано трето лице – училището, е вписан като работник на касатора с положен от него подпис. Св. М. сам заявява, че е платил труда на св. С. по „Изипей“, а не по сметка на „Рен Стеф“ ЕООД. Тези факти сочат, че св. С. е действал най-много като организатор на работниците в стопанската организация на касатора, а не като самостоятелен работодател.

Защитната теза не се подкрепя и от останалите доказателства. Св. С. не е регистриран като работодател и няма представителна власт за „Рен Стеф“ ЕООД. Това дружество няма нито един работник по трудов договор и упражнява дейност, различна от строителната. Договорът с него е бланкетен – без индивидуализирани дейности, срок и резултат, и не е съобщен на възложителя въпреки изричните клаузи на договора за обществена поръчка (т. 7.2.4, т. 14.1 и т. 14.2). Неуведомяването на възложителя не се вменява на касатора като самостоятелно нарушение, но е относимо към достоверността на твърдението, че към датата на проверката е съществувало реално подизпълнение. Следователно районният съд обосновано не е кредитирал този договор.

Неоснователен е и доводът, че е нелогично касаторът да има множество трудови договори, а да няма такива с установените на обекта лица. Наличието на трудови договори с други работници не изключва нарушение спрямо конкретното лице, а именно това е предмет на НП.