Решение № 248 от 28.06.2024, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Костинброд, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аксиния Б. Атанасова при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело № 20231850101045 по описа за 2023 година

Производството е с правна квалификация чл. 2б ал.1 и чл. 2, ал. 1 т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Производството е образувано по предявена искова молба вх. № 5925 / 06.12.2023 г. / изпратена по подсъдност / подадена от Г. Е. Г., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Ю.“ № 35, ап. 6, чрез адв. И. - САК против С. районен съд, с адрес : гр. С., бул. „Ц. III“ № 54, представляван от председателя А. А. и С. градски съд, ЕИК : ****, с адрес : гр. С., бул. „В.“ № 2.

С исковата молба се твърди, че на 19.02.2016 г. ищецът е депозирал ИМ пред СРС против Прокуратурата на Р България и Областна дирекция на МВР - П. с правно основание чл. 49 от ЗЗД, с искане ответниците да му заплатят солидарно сумата от 3 000.00 лева, предявена като частичен иск от вземане в размер на 6 000.00 лева – обезщетение за неимуществени вреди. По депозираната Им е било образувано гр. д. № 9347 / 2016 г. по описа на СРС, 46 състав.

Твърди се още, че след като са отстранени нередовностите на исковата молба / 1 год. и 4 месеца по – късно / същата на 12.07.2018 г. отново е оставена без движение за представяне на препис за връчване на ответниците 1 и да се конкретизира солидарната отговорност на ответниците. Указанията са изпълнени на 21.08.2018 г. След 6 месеца съдът е разпоредил връчване на ИМ за отговор по чл. 131 от ГПК. Една година след постъпване на отговорите от ответниците на 04.05.2020 г. е постановено определение по чл. 140 от ГПК и е проведено едно съдебно заседание на 07.07.2020 г., след което е постановено Решение № 182263 / 21.08.2020 г., като предявеният иск е отхвърлен. На 24.09.2020 г. е депозирана жалба против решението и на 30.06.2021 г. делото е изпратено за разглеждане пред СГС, като там се образува в. гр. д. 8446 / 2021 г. и делото се насрочва за 07.10.2021 г. Провежда се едно заседание и е даден ход по същество.

Но след като в законоустановения срок / едномесечен / не е постановено решение и след една година отново няма решение е подадена молба по чл. 255 от ГПК и сигнал до инспектората на ВСС. С решение № 3130 / 09.11.2022 г. СГС потвърждава първоинстанционното решение.

Общият период на производството пред двете инстанции е от 09.02.2016 г. до 09.11.2022 г., т. е. 6 години, 8 месеца и 20 дни.

Ищецът излага доводи, че не може да приеме оправданието за „Ковид“ обстановката, сочи се още, че делото не е било с фактическа и правна сложност. Също така се твърди, че когато упълномощеният защитник не е имал възможност да се яви в съдебно заседание поради уважителни причини, съдът не е отложил делото, а е оставил ищецът да се защитава сам и е обявил делото за решаване.

След окончателното приключване на делото ищецът е подал заявление по чл. 60 ал.1 от ЗСВ пред Инспектората на ВСС. И с писмо изх. № 94 – Г – 31 / 10.02.2023 г. Министърът на правосъдието уведомява ищецът, че е налице нарушение на правото му за разглеждане и решаване на делата в разумен срок, като е предложено обезщетение в размер на 2 600.00 лева.

С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди С. районен съд и С. градски съд да му заплатят солидарно обезщетение в размер на 10 000.00 / десет хиляди / лева, частичен иск от общия размер от 15 000.00 / петнадесет / хиляди / лева - за неимуществени вреди, от нарушаване правото на решаване в разумен срок на гр. д. № 9347 / 2016 г. по описа на СРС и в. гр. д. № 8446 / 2021 г. по описа на СГС, като производството по делата за обезщетение по чл. 49 от ЗЗД е продължило за 2 период 6 години, 8 месеца и 20 дни, както и законна лихва, считано от 01.03.2023 г. до окончателното изплащан. Претендират се направените от ищеца разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците СРС и СГС са подали писмен отговор, в който сочат, че така предявеният иск е неоснователен и недоказан, като излагат подробно доводите си. Претендират се направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява, вместо него се явява упълномощеният му защитник адв. Б. – САК, която поддържа исковата молба и излага подробно доводите си.

Ответникът С. районен съд не изпраща представител, не е взел становище по така предявения иск.

Ответникът С. градски съд не изпраща представител, но е депозирал молба вх. № 3538 / 11.06.2024 г. по така предявената искова молба. Със същото ответникът моли съдът да постанови решение, с което да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан така предявеният иск. Претендира направените по делото разноски.

Районна прокуратура - гр. Костинброд се представлява от прокурор Иванов, който взема становище, че така предявеният иск е основателен, тъй като действително се установява забавяне при разглеждането и решаването на гр. д. № 9347 / 2016 г. по описа на СРС Моли съдът да постанови решение по справедливост.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

По делото се установи, а и не се спори между страните, че с искова молба вх. № 8003793 / 19.02.2016 г. ищецът е предявил против Прокуратурата на Република България и Областна дирекция на МВР - П. е предявил иск по чл.

49, във вр. с 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 52 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД с цена на иска 6 000.00 лева, предявен като частичен за сумата от 3 000.00 лева.

С Разпореждане от 07.01.2017 г. на съдия от ГО, 46 – състав делото е оставено без движение и е даден едноседмичен срок ищецът да внесе ДТ – 120.00 лева. След връчване на съобщение ищецът внА. дължимата ДТ на 3

07.03.2017 г. и с молба вх. № 5035722 / 09.03. 2017 г. представя вносната бележка.

С Разпореждане от 12.07.2018 г. исковата молба отново е оставена без движение и е даден едноседмичен срок на ищецът да представи препис от ИМ и доказателствата за връчване на ответниците, което разпореждане отново е изпълнено от ищеца.

На 17.04.2019 г. е постъпил писмен отговор вх. № 5068099 по чл. 131 от ответника Прокуратурата на Република България, а на 03.05.2019 г. е постъпило становище вх. № 5077007 от другия ответник.

И с Определение от 04.05.2020 г. съдът насрочва делото в открито съдебно заседание за 07.07.2020 г. и делото е обявено за решаване. И с Решение № 182263 от 21.08.2020 г. съдът е отхвърлил така предявеният от ищеца иск за заплащане солидарно от ответниците сумата от 3 000.00 лева, предявена като частичен иск от вземане в размер на 6 000.00 лева и представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на противоправни действия от 21.02.2011 г. същото е обжалвано пред С. градски съд, където дело е насрочено за 07.10.2021 г. и е обявено за решаване.

Но вместо в определения едномесечен срок за обявяване на решение СГС постановява Решение № 3130 / 09.11.2022 г. постановено по в. гр. д. № 8446 / 2021 г. СГС, с което е потвърдил обжалваното Решение № 182263 от 21.08.2020 г., т. е. 1 година, 1 месец и 2 дни след заседанието, в което делото е било обявено за решаване.

След окончателното приключване на производството Г. Е. Г., ЕГН ********** е предявил претенция за нарушено право на разглеждане на делото в разумен срок пред ИВСС по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ, като е подал заявление вх. рег. № РС – 22 – 507 / 06.12.2022 г.

С писмо изх. № 94 – Г - 31 / 10.02.2023 г. Инспектората към ВСС отговаря на ищеца, че правото му за разглеждане и решаване на делото в разумен срок е било нарушено, с оглед на което му определят обезщетение в размер на 2 600.00 / две хиляди и шестстотин / лева и е предложено сключване на споразумение.

Съдът кредитира показанията на свидетелката А. С. Г.а, тъй като същите не са противоречиви и от същите се установява, психическото състояние на ищеца относно несвоевременното решаване на делото, както и 4 обстоятелството, че след като не е получил съпругът й справедливост същият е започнал да се депресира, да се затваря в себе си и да се обезверява.

Започнал да сънува кошмари, пет месеца бил болнични, не можел да ходи на работа и до днешни дни продължава да приема лекарства и да обезверен.

От заключението на изготвената по делото съдебно – психологична експертиза на вещото лице / л. 80 – 91 /, която не е оспорена от страните се установи, че при осв. Г. Г. е налице ТРАВМАТИЧЕН СТРЕС, довел до адаптационно разстройство с панически атаки / епизодично пароксизмална тревожност /. Невъзможността осв. да докаже невинността си, забавянето с години на делата е придизвикала у осв. социална дисфункция с усещане за загуба на статус / обществено положение /, загуба на уважение и престиж.

Той е изпаднал в състояние на травматичен стрес, характеризиращ се със социална тревожност и депресивитет, свръхмерна фикдация върху травмата, социална плахост, социални страхове нарушили качеството му на живот / станал по – затворен, срамувал се от съгражданите си, от колеги и познати, невровегетативна симптоматика – често изпадал в тревожни състояния /.

От така установеното могат да се направят следните правни изводи:

В Решение № 76 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5721/2015 г., III г. о., ГК, е прието следното: „Фактът, че законодателят възприема липсата на постигнато между страните споразумение след изчерпването на административната процедура, като условие за предявяване на иска по чл. 2б от ЗОДОВ, дава основание да се счете, че предвидената уредба регламентира производството по присъждане на обезщетение като едно цяло, включващо административна и съдебна част, като до съдебната се стига само, ако пострадалият е останал недоволен от предложения му размер на обезщетение.

В това производство /и в административната, и в съдебната част/ страните са две - държавата и пострадалия. В административната държавата се представлява от министъра на правосъдието /, който определя размера на обезщетението и предлага споразумение/, а в съдебната - от съда, пред който иска се предявява и който постановява окончателния акт. Производството е за присъждане на обезщетение за причинени вреди на граждани от неправомерни действия на държавата. Отговорността е обективна и се носи от държавата, а не от нейните органи или длъжностни лица, без значение кой е причинил вредоносния резултат. Държавата и нейните органи се разглеждат 5 като едно цяло. Следователно, след като производството е единно и отговорността се носи от държавата / без значение, кой орган я представлява /, следва да се приеме, че направеното от нея предложение досежно размера на дължимото обезщетение в административната част на производството, я обвързва в съдебната. В производството по чл. 2б от ЗОДОВ при определяне размера на дължимото обезщетение, съдът не може да определи обезщетение под размера, предложен в административното. Предложеният размер на обезщетение не може да бъде занижен, защото това би влошило положението на другата страна в противоречие с духа на закона, целящ да се предостави възможност на страната, при несъгласие с предложеното споразумение, да получи удовлетворение в съда.“

Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, §1 от Конвенцията (ЕКЗПЧ). Последната от своя страна регламентира правото на справедлив съдебен процес, съгласно, който всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.

Анализът на посочената норма сочи, че отговорността по чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ е деликтна и се носи от държавата, в лицето на нейните процесуални субституенти. В случая Държавата и С. районен съд се разглеждат като едно цяло.