Определение № 16368 от 02.09.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16368 гр. София, 02.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Колев

Членове:

Никола Чомпалов

Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Въззивно частно гражданско дело № 20251100508119 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 ал.1, т.1, вр. с чл.130 ГПК. СГС е сезиран с частна жалба от М. С. С. срещу определение от 23.04.2025 г. на СРС, 127 с-в, по гр.дело N 47502/24 г., с което е върната исковата молба. Според частния жалбоподател обжалваното определение е незаконосъобразно, защото предмет на иска по чл.124 ал.4 ГПК не е становище N ДПП031025-01.08.2022 г. на ДДП „Витоша“, а „Проект за устройство на лесопарк НП „В“ от юли 1963 г., издаден на основание горното становище. Поддържа се, че частният жалбоподател търси защита на правото да ползва имота си - ПИ *** с площ от 955 кв.м., който незаконосъобразно е третиран и включен като част от природен парк „Витоша“. Процесният имот е бил възстановен на наследодателя Й.Х. С. с решение N 5853/13.12.2000 г. на ПК община Витоша, но в Проекта картен материал е посочен като част от горско стопанство София, независимо че от 1948 г. е в строителните граници, а проектът за устройство на лесопарк НП „Витоша“ не е одобрен съсгласно изискванията на закона поради липса на утвърждаване от министъра на земеделието и горите, а с иска се цели да се установи неистинността на този документ.Иска се от частния жалбоподател да се отмени обжалваното определение.

Частната жалба е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, който прегражда развитието на производството, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество – чл.274 ал.1, т.1 ГПК.

СРС е сезиран с искова молба от М. С. С., с която е предявен срещу Природен парк Витоша иск с правно основание чл.124 ал.4, изр.1-во ГПК. Сочи се, че становище N ДПП031025-01.08.2022 г. на ДДП „Витоша“, което е с невярно съдържание, но е послужило за издаване на заповед N САГ23-РА53-105/01.03.2023 г. на главния архитект на СО. Твърди се, че ищцата е собственик на ПИ *** с площ от 955 кв.м., който е бил възстановен на наследодателя Й.Х. С. с решение N 5853/13.12.2000 г. на ПК община Витоша, но в 1 процесния документ, издаден на основание проект за устройство на лесопарк „Витоша“ от 1963 г., е посочено, че имотът попада в границите на природен парк „Витоша“. Иска се да се установи, че становище N ДПП03-1025-01.08.2022 г. на ДДП „Витоша“ и заповед N САГ23РА53-105/01.03.2023 г. на главния архитект на СО са неистински документи.

С обжалваното определение исковата молба е върната като недопустима.

Според въззивния съд обжалваното определение за връщане на исковата молба е правилно и законосъобразно. Това е така, защото предявеният иск с правно основание чл.124 ал.4, изр.1-во ГПК е процесуално недопустим поради липса на правен интерес.

С иск по чл.124 ал.4, изр.1-во ГПК е допустимо да се установи неистинността /неверността по съдържание/ само на документ, който по смисъла на чл.179 ал.1 ГПК има качеството на официален удостоверителен документ. Официален удостоверителен документ по чл.179 ал.1 ГПК е този документ, който притежава обвързва материална доказателствена сила относно удостоверените в неговото съдържание факти - за направените пред длъжностното лице изявления и извършените от него и пред него действия.

Процесният документ - становище N ДПП03-1025-01.08.2022 г. на директора на ДПП „Витоша“, е издаден от орган на държавна власт /чл.52 ал.2 Закон за защитените територии, вр. с чл.161 Закон за горите/, но няма качеството на официален удостоверителен документ по чл.179 ал.1 ГПК, защото не е издаден с нарочната цел да служи за удостоверяване пред неограничен кръг лица за извършените от или пред държавния орган действия в кръга на службата му. Този документ е издаден с предназначение да доведе до главния архитект на СО информацията дали ПИ *** попада в границите на защитена територия и позволено ли съобразно действащите устройствени планове неговото застрояване.

В процесния документ са посочени определени обстоятелства относно имота на ищцата че попада в границите на защитена територия, че не се допуска строителство на сгради и съоръжения, както и на нови пътища; че не се допуска образуване на нов УПИ „за вилно застрояване“. В случая не става въпрос за възприети от издателя на документа фактически обстоятелства, а за формирани от него правни изводи относно „статута“ на имота, но нито една от съдържащите се в документа констатации/изводи на издателя, не притежава удостоверителен характер, поради което документът не се ползва с материална доказателствена сила. След като документът няма качеството на удостоверителен, недопустимо е да се предявява иск по чл.124 ал.4, изр.1-во ГПК.

Според въззивния съд становище N ДПП03-1025-01.08.2022 г. има качеството на диспозитивен документ, защото в него се съдържа волеизявление/становище на държавния орган по определен правен въпрос - че за определен имот са налице пречки за застрояване и за образуване на нов УПИ, а съдържащите се фактически констатации относно попадането на имота в защитена територия имат качеството на мотиви, които не представляват направено от органа удостоверяване на факти. Важно е да се отбележи, че при спор за материално право процесният документ не е годно доказателство за осъществяването на 2 посочените в него факти.

Диспозитивният документ не е предназначен да служи за удостоверяване на определено обстоятелство, защото материализира/обективира единствено изявлението на своя издател, но не и възприети от него факти, поради което за такъв документ не може да се повдига с иск по чл.124 ал.4, изр.1-во ГПК спор за това дали е неверен. При евентуално представяне на документа в исково производство и оспорването на документа, оспорването няма да се развие по реда на чл. 193 ал.2 ГПК, защото не би касаело истинността /верността/, доколкото съществуването на описаните в него факти не произтича от документа. Това означава, че за ищцата не налице правен интерес и е недопустимо да предяви иск по реда на чл. 124, ал. 4, изр. 1-во, ГПК.

Процесният документ не притежава материална доказателствена сила и няма доказателственото значение за стоящите извън него факти - относно попадането на имота в природен парк и защитена територия. Въз основа на процесния документ съдът, респ. друг орган на държавната власт, не е длъжен да приеме за доказано каквото и да е фактическо обстоятелство, което да рефлектира неблагоприятно в гражданскоправната сфера на ищцата.

„Оспорването на верността на документа е средство за защита срещу обвързващата доказателствена сила и затова влиза в действие само срещу материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи" / Сталев, Ж., Мингова А, Стамболиев О., Попова В, Иванова Р. "Българско гражданско процесуално право, 2012 г. стр.283 и стр.284/.

Процесният документ не е издаден по нарочен ред с нарочната цел да се установи действителното фактическо положение на имота на ищцата, поради което документът не е удостоверителен, а е диспозитвен, поради което не може да бъде предмет на иск по чл.124 ал.4, изр.1-во ГПК.

Изложеното по-горе следва да се отнася и за недопустимостта на иска за установяване неистинността на заповед N САГ23-РА53-105/01.03.2023 г. на главния архитект на СО, която е диспозитивен, а не удостоверителен документ.

Повдигнатите в частната жалба доводи относно „Проект за устройство на лесопарк НП „В“ от юли 1963 г. нямат никакво отношение към предпоставките за процесуална допустимост на иска. В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че процесното становище е издадено въз основа на проект за устройство на лесопарк „Витоша“, но твърденията на ищцата са, че правната й сфера е накърнена от становище ДПП03-102501.08.2022 г. и заповедта на главния архитект, които с петитума ищцата заявила да се признаят за неистински документи. С частната жалба ищцата се домогва да промени предмета на иска, което е недопустимо.

Относно правния интерес на ищцата следва да се отбележи следното - повдигнатите от ищцата фактически твърдения сочат, че не е накърнено нейно материално гражданско право. Изложените доводи навеждат на административноправен спор относно „статута“ на нейния имот, а правната сфера на ищцата е накърнена не от становище ДПП03-1025- 3

01.08.2022 г., а от заповед N САГ23-РА53-105/01.03.2023 г. на главния архитект на СО, с която не е разрешено да се изработи проект за изменение на план за регулация. Тази заповед има качеството на индивидуален административен акт, който ищцата е следвало да обжалва пред административния съд. Дори и в полза на ищцата да се постанови решение за уважаване на иска по чл.124 ал.4 ГПК, то не би било основание за въззобновяване на производството по издаване на заповедта, защото нормата на чл.99, т.4 АПК предвижда признаването на документа за подправен, т.е. с присъда на наказателния съд. За случая по аналогия може да се приложи и т.3 ТР № 5 от 14.11.2012 г. по тълк.д. № 5/2012 г., ОСГТК на ВКС.

С оглед на изложеното въззивният съд намира, че частната жалба следва да се остави без уважение.

Мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М. С. С. срещу определение N 18486 от 23.04.2025 г. на СРС, 127 с-в, по гр.дело N 47502/24 г.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4