Решение № 993 от 17.11.2025, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 993 гр. Сливен, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. В.а като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20252230102395 по описа за 2025 година

Предявени са кумулативно съединени искове за обявяване на нищожност на сключен договор за кредит, поради противоречие с императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителя, както и в условията на евентуалност осъдителен иск за заплащане на недължимо заплатена сума от ищцата по договора- неустойка, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 10.10.2024 г. е сключил с ответното дружество Договор за паричен заем „Standart 14“ № 6085663, по силата на който „Вива Кредит“ ООД е предоставени заемни средства в размер на 2100 лв., при фиксиран годишен лихвен процент по заема 40,32 %, годишен процент на разходите – 50,03 % и срок за погасяване на заема 60 седмици. В Приложение 1 към договора е предвидено заемателя да дължи такса за експресно разглеждане на документи и отпускане на паричен заем в размер на 1257,90 лева.

Съгласно чл. 4 от Договора, заемателят следвало да осигури в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на процесния договор, едно от двете предвидени обезпечения – поръчител или банкова гаранция, като при неизпълнение, дължал неустойка в размер на 838,80 лева. Таксата за експресно разглеждане и уговорената неустойка, ищеца е следвало да престира разсрочено заедно с 1 погасителната вноска, към която се кумулират, с което погасителната вноска е нараснала на 158,18 лева.

Ищецът усвоил изцяло предоставения й заемен ресурс и до момента по сключения договор за заем е извършвал плащания по кредита.

Сочи се, че сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлявал такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важали изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Счита се, че процесният договор за потребителски кредит нарушава разпоредби от 3ПK, поради което е недействителен.

Сочи се, че в договора е визиран годишен процент на разходите, като абсолютна процентна стойност - 50.03%. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Липсвала конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което водело и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин. При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, можело да се направи извод, че единственият разход за потребителя е предвидената в договора възнаградителна лихва и при това положение не ставало ясно как е формиран ГПР от 50.03%, т.е. какво друго е включено в ГПР извън фиксирания годишен лихвен процент - 40.32%. Сочи се, че неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно нормата на чл.22 ЗПК.

Твърди се, че в договора не се съдържа погасителен план със законовоустановеното съдържание, като само е посочен паричен размер на вноската, без да е ясно какво точно ще се погасява с нея и падеж на плащането им. Както лихвеният процент, така и ГПР били определени като фиксиран процент от общата сума, тъй като от тази уговорка не можела да се извлече информацията за размера на включените в месечната погасителна вноска суми за главница, лихва и такса ангажимент. Оставал неизяснен въпросът дали и тези суми са с фиксиран размер във всяка погасителна вноска или първо се заплащат таксата за ангажимент и лихвата и едва тогава се изплаща главницата.

Тези данни имали съществено значение за изчисляване на дължимите лихви и разноски по обслужване на кредита, тъй като за база на изчислението им служи неизплатената част от главницата.

2

От друга страна дори да се приеме, че кридитополучателят е изначално наясно какъв е процентът на оскъпяване на кредита, това не освобождавало кредитодателя от императивното задължение на ЗПК, да информира своя съконтрагент за условията за заплащане на месечната погасителна вноска и за това каква част от главницата ще бъде платена с всяка месечна вноска и каква част представлява т.нар.

„оскъпяване” на кредита. В тази връзка се счита, че неспазването на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК също е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК.

По отношение вземането за неустойка се сочи, че за договорите за потребителски кредит на общо основание и съгласно чл.24 от ЗПК се прилагат правилата на чл.143 - 148 от ЗЗП. Клауза като уговорената в чл.4, ал.2 от договора за паричен заем, според която се дължи неустойка в размер на 838.80 лева при неизпълнение на задължението по чл.4, ал. 1 за осигуряване в тридневен срок от датата на усвояване на заемната сума, на обезпечение чрез поръчителство на физическо лице, което отговаря на определени условия, или банкова гаранция се намира в пряко противоречие с преследваната от директивата цел, транспонирана в ЗПК.

Считат, че такава уговорка прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка, като платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водела до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменявало задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараствал, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличавала. Замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл.16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит.

Твърди се, че с процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичали вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечавала вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетявали и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва било недопустимо и в този 3 смисъл съдебната практика била константна.

Предвид изложеното, моли да се приеме за установено в отношенията между страните по предявения иск, че сключеният между тях Договор за паричен заем „Standart 14” № 6085663 е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 10 ал. 1, 2 от ЗПК и чл. 11 ал. 1 т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК, във вр. чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, поради противоречието му със закона и моли заприсъждане на разноски в настоящия отрицателно установителен иск.

Освен тово е направено и възражение за прекомерност на юрисконсултското, т.е. адвокатско възнаграждение в исковото производство. Претендира се присъждане на съдебно - деловодни по настоящото производство.

В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответното дружество чрез процесуален представител, в който се оспорват изцяло предявените от ищеца искове, като се моли съда да отхвърли исковата молба като неоснователна и недоказана.

Претендира за присъждане на разноски.

Оспорва исковете по основание и размер, като счита за неоснователни по изложените в отговора аргументи.

На първо място не оспорва сключения договор за паричен заем, но оспорва твърденията на ищцовата страна за нищожност на договора на всички , изложени от него основания, като изтъква, че изчисленият ГПР по кредита отговаря на изискванията на ЗПК, както и че уговорената клауза за неустойка е компенсаторна и представлява адекватно обезщетение за неизпълнеие на задължението на кредитополучателя да представи обезпечение по дговора. Излагат подробни аргументи относно това, че договорът за паричен заем не е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазване изискванията на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК, поради неспазване изискванията на чл. 11 ал.1 т.11 и т.12 от ЗПК, чл. 11 ал.1 т.9 от ЗПК, както и по отношение твърденията за нищожност на клаузата за неустойка, като се сочи съдебна практика.

На следващо място излага възражения, относно доводите на ищеца за нарушаване на нормата на чл. 11, ал. 2 от ЗПК, както и по отношение на твърденията за нищожност на клаузата за неустойка, обективирана в Договора, като счита същите за неоснователни. Също така заявява, че няма как да бъде възприета тезата на ищеца, че клаузата на неустойка противоречи на материалния закон – чл. 71 от ЗЗД.

4

Възразява срещу искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза и моли същото да бъде оставено без уважение, въпреки разпределената доказателствена тежест.

В случай, че съда постанови решение в полза на ищцовата страна и при условие, че процесуалният и представител претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, от ЗА – за предоставена безвъзмездна правна помощ на материално затруднено лице – счита, че такова не се дължи на посоченото основание, като цитира съдебна практика. Претендира за присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява от пълномощник. С писмено становище поддържа молбата и моли за уважаването и в пълен размер.

В съдебно заседание ответната страна не се представлява от представител или пълномощник. По делото е постъпило писмено становище, с което поддържат изцяло отговора на исковата молба, както и депозираната насрещна искова молба.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че по силата на Договор за паричен заем „Standart 14“ № 6085663 от 10.10.2024 г. „Вива Кредит“ ООД предоставил на ищеца заемна сума от 2100 лв., при фиксиран годишен лихвен процент по заема 40,32 %, годишен процент на разходите – 50,03 % и срок за погасяване на заема 60 седмици. В Приложение 1 към договора било предвидено заемателя да дължи такса за експресно разглеждане на документи и отпускане на паричен заем в размер на 1257,90 лева.

Съгласно чл. 4 от Договора, заемателят следвало да осигури в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на процесния договор, едно от двете предвидени обезпечения – поръчител или банкова гаранция, като при неизпълнение, дължал неустойка в размер на 838,80 лева. Таксата за експресно разглеждане и уговорената неустойка, ищеца е следвало да престира разсрочено, заедно с погасителната вноска, към която се кумулират, с което погасителната вноска е нараснала на 158,18 лева.

Така общата сума, която е следвало да върне ищеца за експресно разглеждане на заявка и неустойка за непредоставяне на поръчител или банкова гаранция е в размер на 2096, 70 лева, които съдът приема че са включени в ГПР, който многократно се е 5 променил. Безспорно е, че тази сума следва да се включи като разход във връзка с предоставяне на кредита по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК, като включването на такси и неустойка е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащане, което безспорно води до заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване за нищожен на Договор за паричен заем Standart 14 № 5823665 от 25.05.2022 г., сключен между ищцата М. К. Ж. и ответното дружество „ВИВА

КРЕДИТ“ АД, поради противоречие със закона.

Предявеният иск е процесуално допустим, а разгледан по същество, съдът го намира за основателен.

Безспорно е, че между активно легитимираната страна и ответното дружество е възникнало правоотношение по Договор за паричен заем, по който ищецът е усвоил сумата от 2100 лв.

Също не е спорно, че ответното дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало в това си качество на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.