Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 666 от 14.11.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 646/2023
Вид
Решение № 666
Подписан
14.11.2024
В сила
14.11.2024
Състав
Даниела Дончева, Капка Павлова, КРАСИМИР СТЕФАНОВ МАРИНОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 666 гр. София, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Капка Павлова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20231001000646 по описа за 2023 година

Производството по делото е по чл. 258 и сл. ГПК и чл.294, ал.1 от ГПК и е образувано след като с решение № 14 от 27.07.2023г., постановено по т.д.№ 2645/ 2022г. на ВКС е отменено решение № 472/06.07.2022г. по т.д.№248/2021г. на САС в частта му, с която е потвърдено решение № 260021 от 14.10.2020г. по т.д.№2/2020г. на ОС-Враца, с което е отхвърлена молбата на „Спартак Таксим“ ЕООД, гр.Аксаково, с правно основание чл.625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на „Ви Пи Екосолюшънс“ ООД, гр.Враца, както и в частта за разноските и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

Предвид нормата на чл.294 ГПК съдът, на който е изпратено делото след постановена отмяна от ВКС, го разглежда от етапа, на който е извършено процесуалното действие, послужило за отмяна, като указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който делото е върнато.

В конкретния случай с отменителното решение на ВКС е прието, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение на чл.202 и чл.236,ал.2 от ГПК, което се изразява в това, че при анализиране на данните от заключението на назначената от въззивната инстанция съдебно - икономическа експертиза, която отново е изследвала икономическото състояние на дружеството към 31.12.2017 г., 31.12.2018 г и 31.12.2019 г., но е изключила от осчетоводените краткосрочни вземания тези, чиято изискуемост е настъпила преди повече от една година, съответно, ще настъпи след повече от година от датата на 1 съставяне на баланса и е дала два варианта на изчисления на показателите на ликвидност, не са изложени аргументи защо счита, че следва да кредитира заключението на тройната съдебно - икономическа експертиза, изготвена в първоинстанционното производство, а не тази, приета пред въззивната инстанция. Констатирано е, че съдът не е изследвал дали вземанията като част от актива са към свързани лица, не е извършена преценка за вероятната събираемост или несъбираемост на вземанията до края на 2019г. и на останалите вземания през 2020гг., 2021г. и 2022г. като не е изследвал и обсъдил реализируемостта и вероятната събираемост на вземанията като съществен компонент на актива и поради това е процедирал в противоречие с константната практика на ВКС. На следващо място е посочено, че не е съобразено, че длъжимата от съда преценка обхваща и периода до приключване на устните състезания във въззивната инстанция и не е изпълнил задължението си служебно да възложи на вещо лице проверка на показателите на ликвидност към 2020 г. и 2021 г., а такава проверка е била наложителна предвид данните, че през 2020г. е настъпила изискуемост на вземания в размер на 233 809,01 лв., през 2020 г.- на вземане в размер на 100 000лв., като същевременно през 2020г. за първи път е установено задължение към НАП в размер на 537 844,73лв.

Предвид на тези констатации ВКС се приел,че е налице хипотезата на чл.293, ал.3 от ГПК и делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия. Посочено е, че е необходимо да бъде назначена нова съдебна финансово- счетоводна експертиза за установяване на финансово - икономическото състояние за периода между 31.12.2017 г. и 31.12.2022 г.

Настоящият състав на Софийски апелативен съд намира за установено следното:

С решение № 260021 от 14.10.2020г., постановено по търг.д.№2/2020г. по описа на ОС- Враца е отхвърлена молба с правно основния чл.625 от ТЗ, подадена от „Спартак Таксим“ ЕООД със седалище в гр.Аксаково за обявяване на неплатежоспособността и откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Ви Пи Екосолюшънс“ ООД със седалище в гр.Враца.

Против това решение на окръжния съд е подадена въззивна жалба от „Спартак Таксим“ ЕООД с искане да бъде отменено и въззивният съд да постанови ново, с което да уважи молбата. Правят се оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд поредица от процесуални нарушения, които в съвкупност са довели до неправилно установена фактическа обстановка. Част от тях касаят неправилното конституиране на присъединен кредитор в производството. Други се отнасят до недопускане от съда на направеното от молителя –кредитор оспорване на редовността на воденето на счетоводните записвания от страна на длъжника, надлежността на лицето, прието от вещите лица като счетоводител на длъжника, счетоводните записвания в счетоводството на длъжника относно негови вземания от трети лица, включително липсващи записвания относно дъщерното му дружество.

Поддържа се, че съгласно трайната практика на ВКС по въпроса относно анализа на финансовото състояние на длъжника, съдът е длъжен да извърши корективно тълкуване на 2 дружествения актив като установи действителните права и задължения на дружеството, а не да се ръководи само от отразеното в счетоводството. В случая обаче окръжният съд не допуснал да бъде установено действителното финансово състояние на длъжника като се посочват конкретни примери на осчетоводяване на задължения.

Правят се оплаквания и за необоснованост на решението, тъй като съдът не съобразил всички нередовности при воденето на счетоводните записвания от ответника, не обсъдил всички представени по делото доказателствата, а обсъждането на експертизите било фрагментарно и повърхностно.

На следващо място се поддържа, че решението е неправилно, тъй като съдът приел, че двете презумпции за неплатежоспособност – тази при спиране на плащанията и и за останало неудовлетвореното вземане в рамките на повече от 6 месеца по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора са оборени.

Погрешно било счетено, че длъжникът продължава да плаща на молителя и съответно плащанията не са спрени. Последното плащане от 20 000лв. било извършено на 07.01.2019г. след което нямало друго, т.е налице било спиране на плащанията. Установените от вещите лица движения по разплащателните сметки на длъжника били само за консумативи и в нисък размер – до 100лв.. не било оборена и презумпцията на чл.608, ал.4 от ТЗ, тъй като било установено неудовлетворено вземане в рамките на шест месеца по изпълнително производство,образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл.625 от ТЗ. Изтъква се и обстоятелството, че по изпълнителното дело има данни за налагане на запори върху осчетоводени от длъжника вземания, които вземания се отричат от трите лица.

Наличието на непогасени в продължителен период от време публични задължения също потвърждавало този факт. Първоначалната, допълнителната и тройната съдебносчетоводни експертизи били изготвени въз снова на недостоверни справки, изходящи от длъжника, но непроверени и дори опровергани. Жалбоподателят счита, че неоснователно съдът е отказал назначаването на нова съдебна експертиза след оспорване на тройната такава.

Правят се оплаквания против решението и в частта за разноските като се поддържа, че първоинстанционният съд необосновано не е приел възражението на молителя за прекомерност на представителство. заплатеното от ответника възнаграждение за процесуално

Ответната по жалбата страна е подала отговор на същата, с който я оспорва.

При разглеждането на делото от настоящия състав дружеството - молител поддържа жалбата си. Моли молбата за откриване на производство по несъстоятелност да бъде уважена. Позовава се на презумпцията на чл.608, ал.4 от ТЗ.

Ответното по молбата за откриване на производство по несъстоятелност дружество не е изпратило представител в проведените съдебни заседания и не е изразило становище в писмен вид.

3

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол. По съществото на спора настоящият съдебен състав намира следното:

„Спартак Таксим“ ЕООД е подало молба с правно основание чл.625 от ТЗ, с която моли да бъде открито производство по несъстоятелност на „Ви Пи Екосолюшънс“ ООД.

Излагат се твърдения, че молителят има по отношение на длъжника изискуемо вземане по договор за покупко- продажба на един дружествен дял с номинална стойност 100лв. от капитала на „Спартак Тексим“ ЕООД. Уговорената в договора с нотариална заверка на подписа от 28.04.2016г. цена, която купувачът е следвало да заплати била 2 000 000 лв. Тази цена следвало да бъде заплатена на ежемесечни равни вноски, платими до 5-то число на месеца за срок от 4 години като купувачът има право да прави и по-големи вноски и да изплати цената по-рано от четиригодишния период. Уговорено било, че плащането ще се извършва по банков път по посочена в договора сметка на продавача.

Към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност били изплатени 643 333,31лв. от общо дължими 2 000 000лв. като последното плащане е осъществено на 07.01.2019г. и то е било в размер на 20 000лв.

Останала е дължима сума в размер а 1 356 666,66лв. като върху същата се дължала и законна лихва. В същото време молителят е установил, че в публикуваните в ТР годишни финансови отчети на ответника това задължение не е отразено.

Поради тези обстоятелства страната счита, че затрудненията на длъжника за заплащане на задълженията му не са временни и са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество.

В първото съдебно заседание по делото е допуснато присъединяване на кредитор към молбата за откриване на производство, а именно дружеството „Ес Ер Технолоджис“ ООД.

Ответникът по молбата „Ви Пи Есколюшънс“ ООД е оспорило същата. Поддържа, че не дължи сумите по договора, сключен със „Спартак Таксим“ ЕООД, тъй като е развалило същия.

С обжалваното решение е прието, че по делото не е установено обективно състояние на невъзможност на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения. Съдът се е позовал на заключенията на приетите в хода на първоинстанционното производство експертизи съгласно които финансовите показатели на длъжника са в допустимите граници и показват, че през 2017г. , 2018г. и 2019г. дружеството спокойно е можело да покрива текущите си задължения, както и че плащанията към кредиторите не са спрени.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването 4 на императивните правоотношение. материалноправни разпоредби, приложими към процесното

В случая обжалваното решение е валидно и допустимо.

По съществото на спора, въззивният съд намира следното:

За да бъде уважена молба за откриване производство по несъстоятелност по отношение на търговец следва да са налице следните кумулативни предпоставки: подадена до компетентния по смисъла на чл. 613 ТЗ съд молба от лицата, изрично изброени в чл. 625 ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено или отнасящо се до търговска сделка по смисъла на чл.

608, ал.1, т.1 ТЗ или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; наличие на неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608 ТЗ и затрудненията на длъжника да не са временни, като състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно (арг. чл. 631 ТЗ).

В случая са налице предвидените от закона процесуалноправни предпоставки за разглеждане на спора, тъй като сезираният съд е този по седалището на ответника към момента, посочен в чл.613 от ТЗ в редакцията му преди изменението от 2023г., а ответното дружество е търговец по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 ТЗ с оглед правно организационната му форма и по отношение на него може да бъде открито производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност.