Решение № 333 от 23.10.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Стара Загора, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20235500500479 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Р. Д. Г. чрез процесуалния й представител адв. Ц. В., против решение № 41 от 20.04.2023 г., постановено по гр.д. 278/2022 г. на Районен съд – Раднево.

Във въззивната жалба е релевирано оплакване срещу правния извод на районния съд за неоснователност на исковата претенция. Счита, че постановеното решение е неправилно като постановено в противоречие на материалния закон. Изложила е съображения, че по силата на н.а. № 179, т.ІІІ, рег. № 3687, н.д. № 421 от 19.12.2013 г. е собственик на дворно място с площ от 1142 кв.м, съставляващо УПИ VІ-374, кв. 3 по плана на с. Б., ***, заедно с жилищната сграда, лятна кухня, стопанска сграда и подобрения. Твърди, че за да постанови своя съдебен акт, първоинстанционният съд се бил позовал само на чл.92 ЗС, като е приел, че искът е неоснователен, тъй като процесният гараж попадал в имота на ответника. Твърди, че според допълнителната експертиза процесният гараж попада в имот 373, УПИ -373 в кв.3 по действащите планове и в парцел VІ-192, кв.3 по рег. план от 1938 г. в поголямата си част и в нейния имот 191 – по-малката част. Твърди, че в исковата си молба е посочила, че през 1982 г. съпругът й е закупил от В.Т.К.

80 кв.м, касаещи югозападния ъгъл от дворното му място, за което е платил 80 лв. и е построил гаража. Това обстоятелство, което било установено от представената по делото декларация, не било обсъдено от съда. Сочи, че правото на строеж се придобива по давност, както правото на собственост.

Чрез приращение ищцата би могла да придобие собствеността на сграда, 1 построена в нейния собствен парцел, но не и собствеността на сграда, построена в чужд имот. Това съждение на първоинстанционния съд въззивницата счита за неправилни, тъй като можело да се придобие собственост върху сграда и в чужд имот. Въззивницата поддържа становището си, че собствеността върху постройката отделно от собствеността върху земята може да се придобие само по способите, посочени в чл.63 ЗС. Това можело да стане и чрез т. нар. търпими действия – когато собственик допусне трето лице да строи за себе си сграда и не му пречи на владението в продължение на 10 години. В този случай, който е строил, ще стане собственик по давностно владение. Твърди, че в конкретния случай тя е собственик на дворното място, описано в нотариалния акт и по давност на построения през 1984 година от съпруга й гараж. Предаването на владението станало с конклудентни действия, а в случая чрез предаване на фактическата власт. Когато нямало данни тя да е била отнета, се приемало, че имотът се владее без прекъсване. В настоящия случай имало данни за такова отстъпване на правото на строеж чрез търпими действия, който се ползвал в продължение на 29 години от съпруга й и от нея след неговата смърт. Твърди, че в обстоятелствената част на исковата молба се позовава изцяло на института на придобивната давност, като в тази насока съдът не се бил произнесъл. Иска въззивният съд да обезсили постановеното решение и делото да се върне на първоинстанционния съд, който да се произнесе по всички основания, наведени в исковата молба. Евентуално моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по делото, сега въззиваем И. И. К., в който изразява становище относно неоснователността й.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице основания за обезсилването му. Въпросът, с който въззивницата свързва искането си за обезсилване, е изцяло по съществото на делото.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Пред районния съд е бил предявен иск за установяване на право на собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Ищцата Р. Д. Г. (сега въззивник) е твърдяла в исковата си молба, че по силата на нотариален акт № 179, том 3, рег. № 3687, н.д. № 421/19.12.2013 г. на нотариус А.Т., с район на действие РС-Раднево, придобила чрез прехвърляне собствеността срещу задължение за гледане и издръжка от съпруга й Н.Т.Г. недвижим имот, представляващ дворно място с площ 1142 кв.м, съставляващо УПИ VI-374, в кв. 3 по плана на с. Б., ***, с неуредени регулационни отношения за 2 кв.м, ведно с построената в имота през 1947 г. жилищна сграда със ЗП 65 кв.м, 2 построената през 1986 г. лятна кухня със ЗП 31 кв.м., построената през 1964 г. стопанска сграда със ЗП 150 кв.м, всички търпими строежи, и ведно с подобренията в имота. Твърдяла е, че със съпруга й Н.Т.Г. имали сключен граждански брак от 20.05.2000 г. Ответникът И. И. К. (сега въззиваем) бил закупил през 2008 г. дворно място, находящо се непосредствено западно от нейното дворно място, което представлявало УПИ V-373, и сега имал претенции за освобождаване на гаража, намиращ се в югозападната част на дворното му място, който бил построен и ползван от нея и съпруга й.

Твърдяла е, че на 09.09.1982 г. съпругът й закупил от В.Т.К. 80 кв.м, намиращи се югозападната част на дворното място, като му заплатил 80 лв. и през 1984 г. построил гараж. Това обстоятелство било потвърдено с нотариално заверена декларация от сина на В.Т.К.. Твърдяла е, че действително гаражът попадал в дворното място на ответника и частично в нейното дворно място, но правото на строеж можело да се отстъпи с тъй наречените търпими действия - когато някой позволи на друг да построи в имота му и в продължение на 10 години не пречи на владението на построеното. В този случай построило сградата лице става неин собственик.

Твърдяла е, че този гараж е бил построен през 1984 г. и до момента се ползвал от съпруга й и след неговата смърт до сега от нея. С нотариално заверена декларация от 26.04.1984 г. бившите собственици на съседния имот, който ответникът закупил, били дали съгласие бащата на нейния бивш съпруг да построи в част от тяхното дворно място стопанска сграда. Твърдяла е, че до момента съпругът й плащал данъка за сградата. Искала е съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че тя е собственик на основание чл. 92 ЗС (по приращение) на гараж от 80 кв.м, построен през 1984 г.

Ответникът И. И. К. е оспорил иска. Твърдял е, че описаната в исковата молба сграда - гараж от 80 кв.м, не съществува. Това се поддържа и в отговора на въззивната жалба. Било неморално и неетично ищцата да иска да придобие нещо, за което не е дала нищо. Твърдял е, че не е давано разрешение на трето лице да строи в неговия недвижим имот, нито пък да не е било пречено на трето лице да владее сграда в неговия имот. Твърдял е, че с нотариален акт от 26.03.2008 г. закупил по време на брака си и станал съсобственик на недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 1325 кв.м, представляващ УПИ V-373 в с. Б., заедно с построена жилищна сграда със ЗП 59,29 кв.м., стопанска сграда със ЗП 40 кв.м. Твърдял е, че стопанската сграда се намира в югозападната част на имота му, като към нея били неоснователно насочени претенциите на ищцата. Твърдял е, че след закупуване на имота редовно плащал данък в общината. Твърдял е, че от бившия собственик на имота знаел, че през годините имал спорове със съседа си Т.К. относно незаконна постройка в съседното място, която била построена в нарушение на чл. 55 ЗТСУ и бил задължаван да я премахне, което било изпълнено и сградата била премахната през 90-те години на миналия век. Твърдял е, че още при закупуването на имота в удостоверението за 3 данъчна оценка били описани 2 сгради и земя. Твърдял е, че след закупуване на имота установил, че въпросната сграда била незаконно ползвана от съседа му Н.Г., тогава съпруг на ищцата, за което на 19.08.2013 г. му отправил нотариална покана, получена тогава от ищцата Р. Г.. В имота му сграда със ЗП от 80 кв.м нямало. На 31.07.2014 г. подал жалба до кмета на община Раднево и началника на РУ-Раднево срещу съпруга на ищцата да освободи неговата постройка в югозападната част на имота му. Тогава Н.Г. показвал привидни действия да демонстрира освобождаване на постройката, но в крайна сметка не го направил. Искал е от съда да отхвърли иска като неоснователен.

Ответникът И. И. К. е предявил насрещни искове с правно основание с правно основание чл. 108 ЗС, чл. 109 ЗС и чл. 45 ЗЗД, които са били отхвърлени с обжалваното решение. В тази част обаче то не е обжалвано и е влязло в сила. С решението по предявения иск по чл.108 ЗС първоинстанционният съд е приел, че И. И. К. не е собственик на процесната сграда.

Първоинстанционният съд е приел за безспорно, че ищцата Р. Д. Г. е собственик чрез прехвърляне собствеността срещу задължение за гледане и издръжка от съпруга й Н.Т.Г. на недвижим имот, представляващ дворно място с площ 1142 кв.м, съставляващо УПИ VI-374, в кв. 3 по плана на с. Б., ***, с неуредени регулационни отношения за 2 кв.м, ведно с построената в имота през 1947 г. жилищна сграда със ЗП 65 кв.м., построената през 1986 г. лятна кухня със ЗП 31 кв.м., построената през 1964 г. стопанска сграда със ЗП 150 кв.м, всички представляващи търпими строежи, ведно с подобренията в имота. Ответникът И. И. К. е собственик при режим на СИО със съпругата си, въз основа на покупко-продажба, на дворно място с площ от 1325 кв.м, представляващ УПИ V-373 в с. Б., заедно с построена жилищна сграда със ЗП 59,29 кв.м. По отношение на идентификационни белези като площ и местоположение на спорната постройка съдът е приел, че тя представлява масивна стопанска сграда с площ от 41 кв.м, използвана като гараж, изградена от стоманобетонова конструкция и тухли, покрита с плоча. По действащия регулационен план е разположена в югозападния ъгъл на УПИ V373. Сградата има монтирана гаражна врата от към улицата, а от към УПИ VI374 има единична дървена врата, разположена в северната част на западната й фасада.

От правна страна е приел, че ищцата претендира да е собственик на процесната сграда по приращение – на основание чл.92 ЗС. Приел е, че този иск е неоснователен, тъй като постройката и по предишен, и по сега действащ кадастрален план попада в имота на ответника - УПИ V-373, чиято собственост ищцата не оспорва да е негова. Приел е, че чрез приращението ищцата би могла да придобие собствеността на сграда, построена в нейния собствен парцел УПИ VI-374, но не и собствеността на сграда, построена в чужд парцел. Приел е, че е от друго естество въпросът дали ищцата е собственик на гаража на друго правно основание, което би могло да се заяви в 4 отделен съдебен процес, доколкото в настоящия процес не е било заявено с исковата молба или чрез изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК.

Решението е правилно.

По делото не е било спорно, че ищцата (сега въззивник) е собственик по силата на договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка на дворно място с площ 1142 кв.м, съставляващо УПИ VI-374, в кв. 3 по плана на с. Б., ***, с неуредени регулационни отношения за 2 кв.м, ведно с построената в имота през 1947 г. жилищна сграда със ЗП 65 кв.м, построената през 1986 г. лятна кухня със ЗП 31 кв.м., построената през 1964 г. стопанска сграда със ЗП 150 кв.м.

Ответникът пък е собственик по силата на договор за покупко-продажба на съседния имот - дворно място с площ от 1325 кв.м, представляващ УПИ V373 в с. Б., заедно с построена жилищна сграда със ЗП 59,29 кв.м., стопанска сграда със ЗП 40 кв.м. Тази стопанска сграда е построена в югозападния ъгъл на неговия имот УПИ V-373. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че сградата е масивна, със стоманенобетонна конструкция и тухли, покрита с плоча. Откъм улицата е монтирана гаражна врата, а откъм имота на ищцата (УПИ VІ-374) има единична дървена врата, разположена в северната част на западната й фасада. Установено е още, че този гараж е с площ от 41 кв.м и попада изцяло в имота на ответника (УПИ V373) – в югозападния му ъгъл. Вярно е, че по кадастралния план от 1938 г., според допълнителното заключение на вещото лице, този имот попада с поголямата си площ в имот 192 и със значително по-малка част в имот 191, но това няма никакво значение за разрешаване на настоящия спор – от това не следват никакви благоприятни последици за ищцата.