Решение № 18 от 10.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Пловдив, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20245000500453 по описа за 2024 година

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба вх.№22826/02.07.2024г. от З. М.

Й. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П.“ № 7, ет. 3, ап. 23 против Решение № 689 от 29.05.2024 г. по гражданско дело № 1182/2023 г. на Окръжен съд - Пловдив, XV състав, в частта, с която се осъжда З. М. Й. да заплати на д-р Л. Д. А., с ЕГН ********** от гр. П.“ № 13, ет. 2, ап. 34 сумата в размер на 69 000 / шестдесет и девет хиляди / лева, получена без основание, посредством четири банкови превода, извършени както следва: на 25.05.2018г.

–за сумата от 20 000 лева, на 09.08.2018г. – за сумата от 27 000лева, на 29.08.2018г. – за сумата от 10 000 лева и 27.09.2018г. –за сумата от 12 000 лева, както и на основание чл.45 от ЗЗД да й заплати сумата в размер на 60,00 / шестдесет / лева, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 28.04.2023г. до окончателното им изплащане

В жалбата се поддържат доводи за недопустимост, неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение, за което се излагат конкретни и подробни съображения. Иска се въззивната инстанция да постанови решение, с което да обезсили изцяло Решение № 689 1 от 29.05.2024 г. по гражданско дело № 1182/23г. на Окръжен съд - Пловдив и да прекрати производството по делото, а при условията на евентуалност, да отмени горепосоченото решение и да постанови друго такова, с което да отхвърли предявените от Л. А. искове. Претендират се разноските пред двете инстанции.

В законния срок, от ищцата Л. Д. А. е подаден отговор на жалбата с вх.

№25910/30.07.2024г., с който се оспорва същата като неоснователна, за което се излагат подробни и конкретни съображения. Иска се да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендират се разносните пред настоящата инстанция.

От ищцата Л. Д. А. е подадена частна жалба с вх.№28478/27.08.2024г. против Определение № 2099/29.07.2024г. по гр.д. №1182/2023г. по описа на ОС-Пловдив, в частта му, с която, на основание чл.248 от ГПК е изменено постановеното по делото Решение №689 от 29.05.2024г. в частта за разноските, чрез намаляване на присъдените й такива от общо 13200 лв със сумата от 750 лв по договор за правна защита от 12.02.2024г., изплатени в полза на представлявалия ищцата по делото адв. А. Г..

В жалбата се излагат конкретни доводи за незаконосъобразност на определението в обжалваната част, като се иска да бъде отменено в посочената част, като се признае дължимостта на тези разноски по първоинстанционното дело и бъде оставено в сила Решение №689 от 29.05.2024г. по гр.д. №1182/2023Г. на 15 гр. с-в. по описа на ОС-Пловдив.

В законния срок, от ответницата З. М. Й. е подаден отговор на жалбата, с който същата се оспорва като неоснователна.

От З. М. Й. също е подадена частна жалба, с вх.№29384/05.09.2024г., против Определение № 2099/29.07.2024г. по гр.д. №1182/2023г. по описа на ОС-Пловдив, в частта му, с която с която е оставена без уважение молба й за изменение и допълване на първоинстанционното решение по реда чл. 248, ал.

1 от ГПК.

В жалбата се излагат конкретни доводи относно неправилност на атакуваното определение. Иска се да се отмени Определение № 2099 от 29.07.2024 г. по гр.д № 1182/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив в обжалваната част, като се намалят разноските, присъдени в полза на Л. А., със сумата от 5717,60 лв., представляваща разликата между присъдените й от съда 8900 лв.

2 и следващите й се 3182,40 лв. Иска се също да се отмените обжалваното определение и в частта досежно разноските, присъдени в полза на ответната страна, като й се присъди допълнително сумата от 3903,02 лв, представляващи разликата между дължимите й 3960 лв. и присъдените й 56,98 лв.

В законния срок, от Л. Д. А. е подаден отговор на частната жалба на ответницата, с който същата се оспорва като неоснователна Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото и в аспекта на чл.269 ГПК, прие следното:

Обжалваното решение е валидно, както и допустимо в обжалваната част.

Ищцата Л. А. е предявила главен иск с правна квалификация по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД за осъждане на ответницата З. Й. да й заплати сумата от общо 69 000 лв, дадена на ответницата посредством четири банкови превода от банковата сметка на ищцата, както следва: на 25.05.2018г. - сумата от 20 000 лева, на 09.08.2018г. - сумата от 27 000лева, на 29.08.2018г. – 10 000 лева и 27.09.2018г. –12 000 лева, поради липса на основание за получаването й, както и обективно кумулативно съединен с него иск с квалификация по чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени й от ответницата имуществени вреди, съставляващи извършени разноски за връчване на нотариална покана.

Този иск е предявен за сумата от 500 лв, но доколкото е уважен до размер от 60 лв и решението не е обжалвано от ищцата за разликата над тази сума, до пълния предявен размер от 500 лв, предмет на разглеждане в настоящото производство е претенцията по този иск до размер от 60 лв.

Във връзка с иска по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД, в ИМ се твърди, че като основание на всеки от 4-те парични превод било посочено, че средствата се предоставят да послужат за заплащане на такси за обучение в чужбина, тъй като ответницата се обучавала в Медицински университет в гр. Б., САЩ.

Ищцата твърди обаче, че между нея и ответницата е нямало никакви договорни отношения по повод преведените суми, също че никога не е имала дарствени намерения при предоставяне на паричните средства, нито че е имала задължение да издържа пълнолетната ответница в този период, както и че не е изпълнявала свой нравствен дълг при даването на тези суми. Посочва, че родителите на ответницата са медицински специалисти, поради което считала, че средствата ще й бъдат възстановени в кратък срок. През периода 3 от м. май 2018г., до края на февруари 2023г. не били предприети действия по връщане на сумата, била изготвена и изпратена нотариална покана с искане за връщане сумите, но изпълнение липсвало въпреки това. Ищцата посочва, че не разполага с писмен договор и не е участвала в договорни отношения с ответницата. Твърди, че ответницата се е обогатила неоснователно за нейна сметка с получаването на претендираната сума от общо 69 000 лв.

Наред с главния иск по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД, при условията на евентуалност, ако се отхвърли същия, е предявен и иск с квалификация по чл.240 ЗЗД за осъждане на ответницата да плати на ищцата претендираните суми в общ размер на 69 000 лв поради наличие на облигационна връзка – договор за заем, който не бил върнат. Независимо от непрецизната от юридическа гледна точка формулировка при предявяването на този иск на формата на съединяването му с главния иск, заявено като алтернативно, ако се установи наличието на облигационна връзка между страните по договор за заем, съдът намира, че с оглед изразената от ищцата воля относно предмета и основанието на всяка от претенциите й, както и поредността и условията, при която се иска да бъдат разгледани, в случая се касае именно за предявяване на иска по чл.240 ЗЗД при условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен главният иск по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД, а не при алтернативност, която хипотеза така или иначе е рядко приложима и е невъзможна в настоящия случай, с оглед диспозитивното начало в гражданския процес.

В тази връзка, неоснователни са възраженията във въззивната жалба, че исковата молба по делото е нередовна, както и че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД и че единствения редовно предявен и допустим иск е този по чл.240 ЗЗД, по който се дължи произнасяне като главен.

Неоснователно е и възражението в жалбата, че ответницата не е пасивно процесуално легитимирана по предявените искове. Пасивната процесуална легитимация произтича от твърденията на ищеца в ИМ, като в случая, от наведените такива от ищцата няма съмнение, че се иска да се ангажира отговорността именно на ответницата, която се твърди, че е получила сумата от общо 69 000 лв без основание, а евентуално, като заем. Доводите в жалбата в тази връзка по-скоро визират липсата на пасивна материалноправна легитимация у ответницата, но това е въпрос не по допустимостта, а по 4 основателността на иска, на който отговор се дава с решението по делото.

По главния иск по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД:

Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение. В конкретния случай, твърденията на ищцата са, че сумата от общо 69 000 лв е предадена на ответницата при липса на някакво правоотношение помежду им в тази връзка, което обуславя и правната квалификация на иска по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че с 4 платежни нареждания за кредитен превод, съответно от 25.05.2018г., 09.08.2018г., 29.08.2018г. и 27.09.2018г., ищцата Л. Д. А. е превела от собствената си банкова сметка в „У.Б.“АД с IBAN: .... по банкова сметка на З.

М. Й. с IBAN: ..... следните сумите, както следва: на 25.05.2018г. - сумата от 20 000 лева, на 09.08.2018г. - сумата от 27 000лева, на 29.08.2018г. – 10 000 лева и 27.09.2018г. –12 000 лева, т.е. общо сумата в размер на 69 000 лв, с която е заверена сметката на З. М. Й., коeто се потвърждава и от изисканите и приети по делото извлечение от У.Б. относно горепосочената банкова сметка на ответницата. Следователно, доказан се явява първият елемент от фактическия състав на иска по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД, а именно – даването на процесните суми от ищцата на ответницата по посочения в ИМ начин, чрез процесните 4 банкови превод по сметката й.

Видно от съдържанието на процесните 4 платежни нареждания за кредитен превод, в това от 25.05.2018г. за сумата от 20 000 лв, като основание за превода е записано „обучение“, в това от 09.08.2018г. за сумата от 27 000 лв, като основание за превода е записано „такса учение в чужбина“, в това от 29.08.2018г. за сумата от 10 000 лв, като основание за превода е записано „такса обучение“ и в това от 27.09.2018г за сумата от 12 000 лв, като основание за превода е записано също „такса обучение“.

Тъй като твърдението на ищцата по главния иск е, че няма основание за 5 така извършените парични преводи в полза на ответницата, доколкото липсата на основание е отрицателен факт, в тежест на ответницата бе да докаже съществуването на основание за получаване на процесните суми, за което са наведени конкретни твърдения в отговора на ИМ.

Ответницата твърди, на първо място, че въпросните суми са й били преведени от ищцата доброволно и с намерение да я надари, т.е. че са получени на основание извършено от ищцата дарение в нейна полза. Това твърдение обаче е недоказано.

Видно от записаното в преводните нареждания основание за всеки от процесните преводи, липсва изявление на наредителя, че се касае за дарение на всяка от сумите. Посочените в тези нареждания основания „обучение“, „такса учение в чужбина“ и „такса обучение“ не обуславят извод, че наредителят е искал да дари преведените суми на ответницата. Всъщност, по делото не е налице нито едно писмено доказателство, от което да се направи извод, че ищцата е искала да надари, респ. е надарила ответницата с процесните суми и че последната е приела така извършеното в нейна полза дарение. В тази връзка, според показанията на св.С. Й., майка на ищцата, дъщеря й дори не познава ищцата. А според показанията на св.Й.Г., позната на ответницата от студентските години, З. Й. дори се притеснила, като видяла, че непознато лице и е превело по банковата сметка около 70 000 лв.