Решение № 1201 от 28.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1201 гр. София, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Диана Василева при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20231100503094 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №20068355/23.11.2022г., постановено по гр.д. №72673/2019г. по описа на СРС, 81 състав, е признато за установено, че А. Б. Г. дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, на основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК във вр. чл.240 от ЗЗД сумата от 25 000 лева, представляваща част от главница в общ размер на 45890,70 лева по договор за потребителски паричен кредит №793711 от 13.01.2012г., сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ АД, вземанията по който са прехвърлени на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.08.2014г., ведно със законната лихва от 20.03.2019г. до изплащане на вземането, за което вземане по ч.гр.д. №15934/2019г. по описа на СРС, 81 състав е издадена заповед от 27.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Осъден е на основание чл.78, ал.1 от ГПК А. Б. Г. да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД сумата от 600 лева – разноски, сторени в производството по чл.422, ал.1 от ГПК и 550 лева – разноски по ч.гр.д. №15934/2019г. по описа на СРС, 81 състав.

Подадена е въззивна жалба срещу решението от ответника А. Б. Г., чрез 1 пълномощника адв. В. Н., като се излагат оплаквания, че същото е неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Въззивникът не оспорва извършеното прехвърляне на вземането, както и обстоятелството, че е бил уведомен за цесията, но счита, че не е доказан конкретният обем на прехвърлените права. Договорът за цесия не бил представен в цялост, а само извадка от него с пропуски и заличавания. Освен това ищецът не поискал назначаване на съдебно-счетоводна експертиза за установяване размера на претенцията. Ответникът поддържа, че е заплатил всички дължими по договора суми. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

Насрещната страна „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт Т.Х., е депозирал писмен отговор по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК, с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. В представения по делото договор за цесия се съдържали данни за кредитополучателя, номера на процесния договор за кредит и цедираната сума по кредита, представляваща главница в общ размер на 54790,70 лева. Направените от длъжника плащания към цесионера в размер на 8900 лева послужили за частично погасяване на главницата, тъй като с договора за цесия било прехвърлено само вземане за главница.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледани по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт 2 констатации (чл. 272 ГПК) . Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК във вр. чл.240 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №15934/2019г. по описа на СРС, 81 състав, а именно: сумата от 25 000 лева, представляваща част от главница в общ размер на 45890,70 лева по договор за потребителски паричен кредит №793711 от 13.01.2012г., сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ АД, вземанията по който са прехвърлени на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.08.2014г., ведно със законната лихва от 20.03.2019г. до изплащане на вземането.

Съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест по така предявения иск ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че по силата на валидно възникнало правоотношение по договор за кредит за ответника е възникнало задължение за връщане на получената сума; че е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата, съгласно уговореното с погасителния план, както и че вземането му е надлежно прехвърлено с договор за цесия.

По делото е представен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД (цедент) и „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД (цесионер), заедно с извлечение от Приложение № 1 към него, в което е посочено, че се прехвърля вземане срещу А. Б.

Г. по договор 793711 в размер на 54790,70 лева.

При преценка доказателствената стойност на представеното извлечение настоящият съдебен състав съобрази разпоредбата на чл.178, ал.2, изр. 1 от ГПК, съгласно която съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото. В настоящия случай ответникът не е оспорил сключения договор за цесия и прехвърляне на вземането срещу него по процесния договор за кредит на ищеца и не е оспорил, че съдържанието на преписизвлечението не съответства на това на оригинала в частта му, която се отнася до отбелязването по процесния договор за потребителски кредит. В този смисъл няма основание да бъде отречена доказателствената стойност на представения по 3 делото препис-извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия, който по своето правно естество е частен документ съгласно чл.180 от ГПК. Предвид изложеното настоящият състав приема за доказано, че в полза на ищеца са били прехвърлени вземанията по процесния договор за кредит, като в тази връзка следва да се има предвид, че ответникът не оспорва нито цесията, нито обстоятелството, че е уведомен за нея, както и е извършвал плащания към цесионера. Оспорването на ответника, поддържано и в подадената въззивна жалба е относно претендирания размер на вземането, като се поддържа, че не е ясно какво точно вземане е прехвърлено на цесионера. Според разпоредбата на чл.99, ал.2 от ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. В конкретния случай с договора за цесия е прехвърлена само главницата по договора за кредит и в настоящото производство се претендира само част от остатъка по главницата. Неоснователно е поддържаното от въззивника оплакване, че е заплатил всички дължими суми по договора за кредит. Не е спорно между страните по делото, че ответникът е заплатил на първоначалния кредитор за погасяване на задължения по договора за кредит суми в размер на 19178,40 лева, както и на цесионера суми в размер на 8900 лева. Видно от представения договор за кредит и погасителен план към него общо дължимите суми по договора за кредит са в размер на 98 498 лева, а главницата е в размер на 58 377,20 лева.

Поради това извършените от ответника плащания в така установените размери по делото не са достатъчни да погасят задълженията по кредита и поддържаните в тази насока възражения са неоснователни. При приспадане на платените от ответника суми в размер на 8900 лева от цедираното задължение за главница в размер на 54 790,70 лева остава дължим остатък от 45 890,70 лева. Поради изложеното претенцията се явява основателна и доказана в предявения частичен размер от 25 000 лева и решението, с което същата е уважена е правилно.

Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

При този изход на спора на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ІV-А състав РЕШИ:

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20068355/23.11.2022г., постановено по гр.д.

№72673/2019г. по описа на СРС, 81 състав.

ОСЪЖДА А. Б. Г., ЕГН **********, да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, разноски за въззивното производство в размер на 100 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5