Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 450 от 12.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 587/2023
Вид
Определение № 450
Подписан
12.12.2023
В сила
12.12.2023
Състав
Галина Грозева Арнаудова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева, Мария Петрова Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл.274 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.41 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.41а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.41а ал.2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 450 гр. Пловдив, 12.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20235000500587 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба вх.№ 9098/31.10.2023г. от И. Г. М. ,представляван от адв.Д. А. против определение № 1060/12.10.2023г. постановено по в..гр.д.435 /2023г. по описа на ОС Хасково , с което е върната въззивна жалба ,изходяща от М. против решение ,постановено по гр.д.2326 / 2020 г. по описа на РС – Хасково. Заявено е искане това определение да бъде отменено като неправилно и делото да бъде върнато на въззивния съд за разглеждане на въззивната й жалба и постановяване на решение посъщество.

Ответниците по частната жалба М. Г. И. ,В. И. В. и Т. И. И. , ,представлявани от адв.Н. Т. са депозирали отговор ,с който вземат становище ,че обжалваното определение е правилно и законосъобразно ,а жалбата против него – неоснователна ,поради което са заявили искане същата да бъде отхвърлена.Претендират присъждане на разноски.

Пловдивски апелативен съд след като прецени събраните доказателства намира за установено следното :

Пред РС – Хасково е било образувано гр.д.2326/2020 г. по искова молба от М. Г. И. ,В. И. В. и Т. И. И. против ответника И. Г. М. за установяване съществуването на вземане ,произтичащо от договор за наем. Ответницата не е била намерена нито на постоянния й,нито на настоящия й адрес като 15.02.2021 г. от същата е постъпил имейл на електронния адрес на съда ведно молба ,в която същата уточнява ,че живее в Г. и посочва имейл за кореспонденция и връчване на книжата.На посоченият от нея имейл адрес й е 1 връчен препис от исковата молба като същата е потвърдила получаването ,поради което връчването на основание чл.41а ал.2 от ГПК е редовно. На същия имейл адрес е изпратен проекта за доклад ведно с призовката за първото съдебно заседание ,но липсва потвърждение за получаването им, поради което ход на делото не е даден ,същото е отложено за друга дата като по разпореждане на съда уведомлението до ответницата отново е изпратено на посочения от нея имейл ведно с указание ,че в случай на непотвърждаване получаването връчването ще счита за редовно.

Получаването отново не е потвърдено като в противоречие с разпоредбата на чл.41а от ГПК съдът е приел връчването за редовно , дал е ход на делото ,събрал е доказателства и е приключил същото , а на 27.10.2021 г. е постановил решението си ,с което уважил разглеждания от него иск .Решението е изпратено до М. отново на посочения от нея имейл като отново липсва потвърждение на получаването ,поради което съдът е разпоредил решението да се връчи пак на същия имейл с указания ,че при непотвърждаване връчването ще се счита за редовно.За пореден път решението е изпратено на посочения имейл адрес без да е потвърдено получаването му като след последващо изпращане без потвърждение от страна на ответницата ,че е получила книжата ,съдът с разпореждане от 22.12.2021 г. е постановил съобщението да приложи по делото като редовно връчено на основание чл.41 ал.2 от ГПК. На 30.12.2022 г. М. е депозирала молба , с която е поискала да й бъде предоставен препис от цялата документация по гр.д. 2326 /2021 г. като на 06.01.2023 г. е представила молба с доказателства за внесена такса за преписите ,на която изрично е отбелязала собственоръчно ,за което се е и подписала ,че е получила същите . На 18.05.2023 г. М. е депозирала въззивна жалба против решението ,по която е образувано в.гр.д.435 /2023 г. по описа на ОС – Хасково ,по което дело е постановено обжалваното тук определение , с което въззивната жалба е върната като просрочена и е прекратил производството по делото.

Определението е правилно като поддържаното от жалбоподателката виждане ,че доколкото връчването на решението се е осъществявало по реда на чл.38 ал.3 от ГПК – т.е. на посочен от самата нея имейл ,то при положение ,че липсва потвърждение на получаването , връчването е следвало да бъде осъществено по общия ред ,който в конкретния случай не е спазен, е принципно вярно ,но не касае причината,поради която въззивната жалба е приета за просрочена. Както се каза ,на 06.01.2023 г. ответницата е получила преписи от цялото дело ,включително и решението на съда ,поради което от този момент за същата е започнал да тече срокът за въззивно обжалване ,който е изтекъл далеч преди депозирането на върнатата с обжалваното определение въззивна жалба.

С оглед на гореизложените мотиви правилно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното ,съдът ,

2 обжалваното определение като

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1060/12.10.2023г. в..гр.д.435 /2023г. по описа на ОС Хасково . постановено по

Определението е обжалваемо с частна касационна едноседмчиен срок от връчването на страните пред ВКС. жалба в

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3