Решение № 240 от 12.05.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. София, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседА.е на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Димитър Г. Цончев

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело № 20241800500907 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 74 от 25.03.2024 г., постановено по гр. д. № 414/2023 г. по описа на РС – Ботевград, постановено при участие на трето лице-помагач на страната на ищеца, е признато за установено, на основА.е чл. 422, ал. 1 от ГПК, че при условията на разделност или при равни квоти от по 1/2, всеки един от ответниците – Й. К. Д. и А. В. Д., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: главница от по 257,61 лева, представляваща незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; законна лихва за забава в размер от по 27,20 лева за периода от 15.09.2021 г. до 12.09.2022 г.; главница от по 15,81 лева, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г. и сумата от по 3,15 лева, представляваща законна лихва за забава върху посочената сума за периода от 01.10.2019 г. до 12.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 27.09.2022 г. до окончателното заплащане на сумите, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.01.2023 г. по ч.гр.д. № 237/2023 г. по описа на РС - Ботевград. С решението частично са отхвърлени исковете срещу двамата ответници за заплащане от всеки един от тях на главница за разликата над присъдената сума от по 275,61 лева, до пълния предявен размер от по 306,93 лева, както и за заплащане на законна лихва за забава за перидоа от 15.09.2020 г. до 12.09.2022 г. над сумата от по 27,20 лева, до пълния предявен размер от по 50,25 лева.

1

С решението е разпределена и отговорността за разноските между стрА.те съобразно уважената/отхвърлената част от исковете.

Срещу постановеното решение, в частта, с която исковете са уважени, е подадена въззивна жалба от ответниците в първоинстанционното производство - Й. К. Д. и А. В. Д., чрез пълномощника им адв. Д. С..

Жалбоподателите считат, че решението, в атакуваната му част е невалидно, недопустимо и неправилно. Излага се довод, че решението е основано на нищожна заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, поради което съдът се е произнесъл по недопустим иск. Също така се релевира оплакване, че обжалваното решение е постановено след отмяната на разпоредбите от чл. 61 до чл. 71 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването с решение по адм. дело № 13721/2017 г. на ВАС, в противоречие чл. 15, ал. 3 от ЗНА.

Поддържа се, че уредената в Наредба № 16-334/2007 г. Методика за изчисляването на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, за отопление на имота и за БГВ, противоречи на законови разпоредби от повисок ранг – ЗЕ, ЗЕЕ, ЗЗП, КРБ, правото на ЕС, както и законите на физиката, поради което същата не следва да се прилага. Изтъкват се и доводи за липса на облигационно правоотношение с ответниците по повод доставката на топлинна енергия. В жалбата се релевира и довод за неправилно приложение от съда на чл. 86 от ЗЗД и практиката на ВАС. В тази връзка се посочва, че представените от ищеца съобщения към фактури са документи с невярно съдържА.е и нямат доказателствена сила, доколкото са частни документи неприети от ответниците. Изготвените по тези документи СТЕ и ССчЕ не доказвали доставеното количество топлинна енергия. Изложени са и възражения за недължимост на разноски за СТЕ и ССчЕ и на разноски за юрисконсултското възнаграждение на ищеца.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна по въззивната жалба „Топлофикация София“ ЕАД не е депозирала писмен отговор, а привлеченото като трето лице помагач дружество - „Техем Сървсис“ ЕООД не изразява становище.

Софийски окръжен съд, като прецени събрА.те по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувА.я съдебен акт и възраженията на стрА.те, приема следното.

РС – Ботевград е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД против Й. К. Д. и А. В. Д. искове за признаване за установено, че ответни ците дължат при условията на разделност и при квоти от по ½ ид. част за всеки, следните суми на ищеца: главница в размер на 613,86 лева, представляваща стойността на неизплатената топлинна енергия за периода от месец 05.2019 г. до месец 04.2021 г.; мораторна законна лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 12.09.2022 г. в размер на 100,50 лева; сумата от 31,62 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от месец 08.2019 г. до месец 04.2021 г.; 6,31 лева, представляваща лихва върху тази главница за периода от 01.10.2019 г. до 12.09.2022 г., заедно със законната лихва върху главниците от 27.09.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.

Първоинстанционното решение е обжалвано само от ответниците в 2 производството и то само в частите, с които са признати за установени вземА.ята на ищеца спрямо тях. В останалата (отхвърлителна част) решението не е обжалвано от стрА.те, поради което същото е влязло в законна сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е огрА.чен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо. Налице са и специалните предпоставки за допустимост на установителния иск по чл. 422 от ГПК – възражението на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК е постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, а искът е предявен в законоустановения едномесечен срок, съгласно дадените от съда указА.я.

Неоснователно е направеното в жалбата възражение за недопустимост на исковете поради нищожност на издадената заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК. Заповедта за изпълнение е съдебен акт с последици на съдебно решение. Съдебният акт е нищожен, когато е постановен от незаконен състав, не е в изискуемата писмена форма, или е постановен извън правораздавателната компетентност на съда. В случая издадената заповед за изпълнение срещу ответниците е валидна – издадена е в изискуемата писмена форма от надлежен орган и има изискуемото нормативно определено съдържА.е.

Постановеното решение е и правилно, като въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основА.е чл. 272 ГПК препраща към тях.

Във връзка с възраженията, изложени във въззивната жалба, настоящият състав намира за необходимо да посочи следното.

Договорът за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Съгласно §1, т. 13 от ДР на Закона на енергетиката и енергийната ефективност - ЗЕЕЕ (действал за периода от 1999 г. до м. 03. 2004 г.), "потребител" е физическо и юридическо лице, което получава топлинна енергия от енергийното предприятие и я използва за собствени нужди.

Нормата на чл. 106а от ЗЕЕЕ (отм.) предвижда продажбата на топлинна енергия за битови нужди да се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия. Според нормата на чл. 106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ след изтичане на едномесечния срок от публикуването на общите условия те влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. Установяването на факта на доставяне на топлинна енергия в един обект (какъвто безспорно е настоящия случай - така заключението на съдебно-техническата експертиза) не е 3 достатъчно (при наличие на изрично оспорване на това обстоятелство) да се приеме, че ползвател на тази енергия е именно соченото от ищцовото дружество лице. Необходимо е да се установи качеството му на ползвател на топлоенергията т. е. да се установи титулярство в правото на собственост на ответника върху отопляемия имот, респективно качеството му на ползвател на същия.

Според действащата от 05. 03. 2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42б, б. "а" и б. "б" ЗЕ потребител на енергийни услуги е краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено огрА.чено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

В разглеждА.я случай не е спорно, ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. С., общ. Т., ж.к. „Г. Д.“, бл. ..., вх. ., ет. ., ап. .., както и че за същия имот при ищеца има открита партида с абонатен № 100349, като последното се установява и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Правото на собственост на ответниците на процесния топлоснабден имот не е оспорено от тях, като същото се установява и от заверено копие на Нотариален акт за договорна ипотека № 87/2005 г. на Служба по вписвА.ята – гр. София, в който именно те са посочени като собственици на имота. Следователно съобразно действащата нормативна уредба ответниците се явяват потребители на енергия за битови нужди. Предвид елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, съдът приема, че между стрА.те по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на стрА.те, съгласно ЗЕ. СъдържА.ето на този договор е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.

4

150, ал. 3 от ЗЕ. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярят на вещното право на ползване на топлоснабдявА.я имот. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежА.ето на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Обстоятелството дали ответникът реално е ползвал топлинна енергия е без значение - достатъчно е да е собственик на жилище в топлоснабдяваната сграда, за да се счита за потребител.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, приложима в настоящия случай. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показА.ята на топломерите в отделните имоти. Според Наредба № 16-334/2007 г. операторът на топлопреносната мрежа осигурява режима на работа на топлоснабдителната мрежа, като определя температурата и налягането на топлоносителя в съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинна енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Така са определени качествените параметри на доставената услуга. Тези параметри са определени ясно, респективно посочен е мехА.зъм за определянето им в зависимост от предварително разчетени критерии.