Определение № 80 от 22.02.2024, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 108/2024
- Вид
- Определение № 80
- Подписан
- 22.02.2024
- В сила
- 22.02.2024
- Състав
- МИЛЕНА ДИМИТРОВА ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА, ДАНИЕЛА КОЛЕВА НИКОЛОВА, ГЕОРГИ КОСТАДИНОВ МИЛКОТЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.343б ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.219 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.219 ал.4 и 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.219 ал.4 и 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.219 ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.221 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.227 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 246 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248 ал.1 т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249 ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.249 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.249 ал.4 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 55 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 80 гр. ХАСКОВО, 22.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВАГЕОРГИЕВА
Членове:
ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА Въззивно частно наказателно дело № 20245600600108 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXII, вр. чл. 249 ал. 3 от НПК.
С определение от 23.01.2024 г., постановено в проведеното на същата дата разпоредително заседание по НОХД № 500/2023г. по описа на РС – Димитровград , при обсъждане на въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, съдът приел, че на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения,съществено ограничаващи правото на защита на обвиняемия по смисъла на чл.249 ал.4 от НПК,като оставил без уважение искането на защитника на подсъдимия за прекратяване на наказателното производство и връщането му на прокурора и насрочил делото за разглеждане в съдебно заседание.
Недоволен от определението в частта относно произнасянето по въпроса по чл.248 ал.1 т.3 от НПК е останал подсъдимият П. П. П. от гр.Д.
, който чрез защитника си адв.Д. К. го обжалва в срок с частна жалба.Навеждат се оплаквания за неправилност на атакувания акт и постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила и правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице . В жалбата се твърди, че на досъдебната фаза на процеса е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.219 ал.4 и 5 от НПК,тъй като
1 постановлението за привличане на П. като обвиняем е съставено на
27.10.2023 г.,когато му е взета и мярка за неотклонение ,за което процесуално действия той не е призован ,а постановлението му е предявено на 16.11.2023г. ,когато е извършен и разпита му като обвиняем.
По този начин било нарушено правото на П. да дава обяснения от момента на привличането,като не ставало ясно кое наложило привличането му на дата ,различна от предявяването . Въпреки ,че първоинстанционният съд обърнал внимание на представителя на обвинението в тази насока,счел че няма нарушаване на правата ,което да е съществено и отстранимо. С жалбата се иска отмяна на определението, прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора за отстраняване на допуснатите отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.
В срока за възражения е постъпило становище от прокурора при РПХасково ТО-Димитровград,в което счита обжалваното определение за правилно и законосъобразно ,а жалбата за неоснователна по наведените в нея оплаквания.
Хасковският окръжен съд, като се запозна с обжалваното определение, материалите по делото и съобрази доводите в жалбата и становището , намира, че същата е допустима, но неоснователна. Това е така поради следното:
Съдебното производство по НОХД № 500/2023г. по описа на РС – Димитровград , е образувано по обвинителен акт на прокурор при РП – Хасково – ТО – Димитровград , с който против подсъдимия П. П. П. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.343б ал.3 от НК – за това , че на 29.04.2023г. в гр.Д.,обл.Х. управлявал МПС -лек автомобил „Фолксваген Фокс“ с рег.№*******,след употреба на наркотични вещества ,а именно:метанфетамин и тетрахидрокарабинол/включени като наркотични вещества в Приложение №1 към чл.3 т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични/ ,като наличието на наркотични вещества е установено с химикотоксилогична /токсикохимична / експертиза №И-9228/13.10.2023г. на ВМА гр.София.
Със свое разпореждане от 30.11.2023 г., съдията – докладчик по НОХД № 500/2023 г. по описа на РС-Димитровград
, е насрочил образуваното по обвинителния акт дело в открито разпоредително заседание, 2 което е проведено на 23.01.2024 г.
В хода на откритото разпоредително заседание, защитата на подсъдимия П. П. е претендирала наличие на съществено процесуално нарушение, допуснато на досъдебното производство, изразяващо се в нарушена процедура по привличане и предявяване на обвинението .
Конкретно е визирала различните дати ,на които е извършено привличането и предявяването на обвинението ,при липса на основание за това от страна на разследващия орган. Поддържала е и липсата на доказателства за съдебното минало на подсъдимия и неяснота в обвинението на база доказателствения материал ,събран на досъдебното производство .
Въз основа на горното е отправила искане съдебното производство да бъде прекратено и делото да бъде върнато на прокурора, за отстраняване на констатирани , според защитата, съществени процесуални нарушения.
В рамките на произнасянето си по реда на чл. 248, ал. 5 от НПК обсъждайки въпросите по ал. 1, от т. 1 до т. 8, в частност този по т. 3, а именно допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила ,състав на РС-Димитровград , със свое протоколно определение от 23.01.2024 г., е приел допуснато нарушение на процесуалните правила единствено при повдигане на обвинението ,което обаче е счел за несъществено, служебно не е констатирал други такива и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Доводите в частната жалба , свързани с наличието на съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.249 ал.4 т.1 от НПК отнасящи се до пороци при привличането и предявяването на обвинението подлежат на преценка за законосъобразност на обжалвания съдебен акт.
Действително действията по привличане на обвиняем и предявяване на обвинението са две самостоятелни по своята правна природа и различни по своите последици процесуални действия ,извършвани от разследващия орган на досъдебната фаза на процеса.Те могат да бъдат извършени последователно в един и същи ден ,но могат и да се следват във времето. Единственото ограничение ,което постановя процесуалния закон / чл.219 ал.8 от НПК/ е за извършване на действия с участие на обвиняемото лице, преди повдигане и предявяване на обвинението. Необходимо е да се посочи, че едно лице придобива качеството на обвиняем и търпи всички неблагоприятни за него 3 процесуални последици, в резултат на своето поведение, едва от момента в който му се предяви обвинението. Надлежното и законосъобразно предявяване на обвинението означава, лицето лично и/или при желание в присъствието на свой процесуален представител /служебно назначен или упълномощен адвокат/, да положи подпис в предявеното му постановление за привличане в качеството на обвиняем, което да изготвено съобразно разпоредбата на чл.219 ал.3 от НПК. От събраните на досъдебното дело писмени материали се установява , че по отношение на лицето П. П. П. е било съставено постановление за привличане в качеството му на обвиняем с дата 27.10.2023 г. с посочени в него права на обвиняем по чл. 55 от НПК , като на тази дата няма надлежно и законосъобразно извършени процесуално следствени действия - привличане в качеството на обвиняем и провеждане на неговия разпит в това му качество. Постановлението за привличане от 27.10.2023г. е предявено на обвиняемия П. П. на дата 16.11.2023г. , когато той се е явил с упълномощен защитник и в негово присъствие са му разяснени правата по чл.55 от
НПК и му е връчен препис от постановлението.Непосредствено след това е проведен и разпита на П. като обвиняем,отново в присъствието на договорния му защитник . Вярно е, както се твърди в жалбата , че към датата на провеждане на обсъжданите погоре процесуално следствени действия в хода на разследването обв.П. не е бил надлежно уведомен за тях - привличане в качеството на обвиняем, разпит в качеството на обвиняем и предявяване на материалите в качеството на обвиняем. По делото не е налична призовка от разследващия орган, която да е връчена на обвиняемото лице към датата на съставяне на постановлението за привличане ,а след това и предявяване на обвинението , липсва и писмен документ, в който да е отбелязано, дали същият е получен или не е получен лично от обвиняемото лице или то отказва да я получи. В този смисъл не са спазени от страна на органите по разследване разпоредбите на чл.219 ал.5 и чл.227 ал.3 от НПК , съгласно които норми призовка се връчва на обвиняемото лице не по-късно от 3 дни преди датата на провеждане на съответното действие по разследване - по привличане и по предявяване на разследването. С тези си действия разследващият полицай е допуснал процесуални нарушения, които обаче не са съществени ,по начин да са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия П. още в хода на досъдебната фаза на процеса. Както вече се посочи , в НПК не се предвижда 4 задължение за незабавно предявяване на постановлението след привличане на обвиняемия, което следва и от граматическото тълкуване на чл.219 ал.4 от НПК , за разлика например от разпоредбата на чл.221 от НПК , предвиждаща незабавен разпит на обвиняемото лице, след предявяване на постановлението за привличане. Единственото ограничение е за извършване на действия с участие на обвиняемото лице, преди повдигане и предявяване на обвинението/чл.219 ал.8 от НПК / , каквито не са извършвани по настоящето дело. В този смисъл не може да се приеме, че са нарушени процесуалните правила, още по-малко в степен, че това да се отразило на правата на обвиняемото / подсъдимото / лице.
Цитираната в подкрепа на доводите в жалбата практика на ВКС е неприложима към конкретния случай , защото се отнася до задочно развило се спрямо обвиняем досъдебно производство , а не до съставено в отсъствие на обвиняемото лице постановление за привличане ,което обаче му е предявено лично и в присъствие на избран от него защитник.
Аналогичен извод следва да бъде направен и относно възражението на защитата пред първоинстанционният съд за несъбиране в хода на досъдебното дело на доказателства за личността и съдебното минало на обвиняемия ,които не са основание за връщане на делото на прокурора , според разписаното от чл.248 ал.4 от НПК.
В настоящото изложение съдът намира за необходимо да обърне внимание на обстоятелство , на което се натъква за пореден път при извършвана от него инстанционна проверка по повод на актове,изготвени от прокурора при РП-Хасково ТО-Димитровград К. П .Навсякъде в сезиращия съда свой акт при описание на един от наркотиците ,които се твърди да са употребени от подсъдимият П. прокурорът е използвал думата „метанфетамин“.Вероятно се касае за грешка в правописа на думата метамфетамин/разликата е в 5-та буква на думата / ,с каквото наименование метамфетамина ,като вид наркотично вещество е вписано в Списък I -Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина към Наредба за класифициране на растенията и веществата като наркотични .
Препоръчително е тази практика на погрешно изписване на наркотичното 5 вещество метамфетамин да бъде преустановена за в бъдеще , защото променя утвърденото наименование на този вид високорисков наркотик.
При така установените обстоятелства, настоящата инстанция намира, че обвинителният акт отговаря на изискванията на чл. 246 ал.2 от НПК, а на ДП не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила и конкретно на процесуалните права на обвиняемия,които следва да бъдат съблюдавани. Ето защо обжалваното определение като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №34 от 23.01.2024 г.
,постановено по НОХД № 500/2023г. по описа на РС-Димитровград , в частта в която е оставено без уважение искането на защитника на подсъдимия за прекратяване на наказателното производство и връщането му на прокурора и е прието, че на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения,съществено ограничаващи правото на защита на обвиняемия по смисъла на чл.249 ал.4 от НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6