Решение № 561 от 27.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 561 гр. София, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 7-МИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Кандилова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Таня Кандилова Гражданско дело № 20241100108071 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от И. И., родена на **** г., гражданин на Република Сърбия, срещу А. М. Х., ЕГН **********, иск с правна квалификация чл.42, букв.“а“ вр. с чл. 46“ от Договора между Народна Република България и Федеративна народна република Югославия за взаимна правна помощ (Ратифициран с Указ № 167 на Президиума на Народното събрание от 8.06.1956 г. - Изв., бр. 16 от 1957 г.

Обн., Изв., бр. 16 от 22.02.1957 г., в сила от 26.01.1957 г.) – за признаване и допускане до изпълнение на територията на Република България на Решение от 03.10.2023 г. по описа на Върховния съд на град Ниш, Република Сърбия по гражданско дело № П2 3/2023 г. (P2 3/2023), в частта, в която А. М. Х., ЕГН: **********, е осъден да заплати на Й. Й., гражданин на Република Сърбия, личен № ****, родена на **** г., сума в размер на 320 624 сръбски динара, представляващи разноски пред първоинстанционният съд и решението с което последното е поправено, а именно и Решение от 20.12.2023 г. по гражданско дело № П2 -3/2023 г. по описа на Върховния съд на град Ниш, Република Сърбия, с което е допусната поправка на техническа грешка в Решение от 03.10.2023 г. по описа на Върховния съд на град Ниш, Република Сърбия по гражданско дело № П2 3/2023 г., като сумата от 320 624 сръбски динара е поправена на 318 624 сръбски динара.

Ответникът А. М. Х., живущ и работещ на територията на Република България не е взел становище по допустимостта и основателността на предявения иск за екзекватура .

Условията за допускане на територията на България на решения, постановени от 1 съдилищата на Република Сърбия, и обратно, са изчерпателно уредени в Договора между Народна Република България и Федеративна народна република Югославия за взаимна правна помощ (Ратифициран с Указ № 167 на Президиума на Народното събрание от 8.06.1956 г. - Изв., бр. 16 от 1957 г. Обн., Изв., бр. 16 от 22.02.1957 г., в сила от 26.01.1957 г.).

Като международен акт, ратифициран, обнародван и влязъл в сила, разпоредбите на Договора за правна помощ са с предимство пред разпоредбите на вътрешното законодателство, вкл. КМЧП - чл. 5, ал. 4 от Конституцията.

Софийският градски съд е родово и местно компетентен да разгледа настоящото дело (арг. от чл.119 КМПЧ), а и страните не спорят по компетентността на българския съд да признае и допусне изпълнение на представените чуждестранни решения.

Софийският градски съд, като взе предвид приложените съдебни книжа на съответния чужд език и в превод на български език, приема за установено следното:

С Решение от 03.10.2023 г. по описа на Върховния съд на град Ниш, Република Сърбия по гражданско дело № П2 -3/2023 г. (P2 3/2023) е отхвърлен иска на ищеца Й. А. (А.

Й.), с който е поискано да се установи, че ищецът не е баща на детето Й. Я. (Я. Й.), родено на **** г. от майка Й. Й., с моминско фамилно име Ж. по време на барака й с ищеца. Със същото решение ищецът Й. А. е осъден да заплати на ответницата Й. Й. разноски по гражданското дело в размер на 320 624.00 динара, в срок от 15 дни от датата на получаване на решението, представляващи разноски пред първоинстанционният съд. С окончателно решение от 20.12.2023 г. по гражданско дело № П2 3/2023 г. по описа на Върховния съд на град Ниш, Република Сърбия, е допусната поправка на техническа грешка в Решение от 03.10.2023 г. по описа на Върховния съд на град Ниш, Република Сърбия по гражданско дело № П2 3/2023 г., като сумата от 320 624 сръбски динара е поправена на 318 624 сръбски динара.

Не е спорно, а и от представените по делото извлечения от актове за гражданско състояние на сръбски език с превод на български език, а именно извлечение от акт за раждане на Х. Й., извлечение от акт за сключен граждански брак, вписан в регистъра за гражданско състояние за сключените бракове , който се води за регистрационна област Ниш, под текущ номер 1289 за 2015 г.,както и удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак 0106/12.03.2019 г. на Община Джебел и удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0057/28.02.2019 г., се установява, че имената А. Й. (собствено и фамилно) и А. М. Х. са имена на едно и също лице, а именно на ответника в настоящото производство, роден на 18.08.1979 г. в гр.Кърджали и притежаващ ЕГН **********.

Съгласно разпоредбата на чл.42, б. “а“ от договора по искане на заинтересуваното лице договарящите държави са длъжни да признават, съответно да допускат на своята територия изпълнението на влезли в сила и подлежащи на изпълнение решения на съдилищата и на съдебни спогодби по граждански дела (под съдилища се разбират и държавните арбитражи в Народна република България, а във Федеративна народна република Югославия и стопанските съдилища), по което искане е предвидено съдът де се 2 произнесе по състезателен ред, като постановените в производството по екзекватура решения имат същата сила, както и решенията на местните съдилища, а по решенията, изпълнението на които е допуснато, може да се иска да се проведе изпълнението по същия ред както и на подлежащите на изпълнение решения на местните съдилища (арг. от чл.43 от договора). Към искането за признаване, съответно за допускане на изпълнението, трябва да се приложат пълен препис от решението, съответно от съдебната спогодба, и особено удостоверение, че е влязло в сила и че подлежи на изпълнени, както и превод на цялото решение на езика на съда, до който се подава или отправя искането.

Целта е да се осигури възможност чуждестранното решение да бъде изпълнено на територията на Република България, за да се удовлетвори кредитора за своето съдебно признато и изискуемо вземане, което има срещу длъжника. Института на признаването и допускане на изпълнение на чуждестранни съдилища е регламентиран с императивни норми и при изчерпателно изброени условия, при които се допуска признаване и допускане на изпълнението. За тях съдът следи служебно.

Условията за допускане на територията на България на решения, постановени от съдилищата на Република Сърбия, и обратно, са изчерпателно уредени в чл. 46 от Договора между НРБ и ФНРЮ за взаимна правна помощ, в сила и към настоящия момент между Република България и Република Сърбия, като в случая приложение следва да намери чл.46 от него. Като международен акт, ратифициран, обнародван и влязъл в сила, разпоредбите на Договора за правна помощ са с предимство пред разпоредбите на вътрешното законодателство, вкл. КМЧП - чл. 5, ал. 4 от Конституцията. Освен това всички разпоредби на Договора относно взаимното признаване и допускане на изпълнението на съдебни решения (чл. 42-46), предвид международноправния характер на Договора и доколкото тези разпоредби уреждат пряко не отношения между частноправни субекти, а отношенията между двете държави във връзка с поетото задължение за взаимно признаване и допускане на изпълнението по чл. 42, ал. 1, имат императивен характер, поради което следва да бъдат прилагани и служебно от въззивния съд (т. 1 от ТР № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС).

Поради това в разглеждания случай основателността на иска следва да се прецени с оглед условията, предвидени в Договора за правна помощ, като съответните разпоредби на КМЧП, противоречащи на предвиденото в договора, не следва да се прилагат, респ. нормите на КМЧП следва да намерят приложение относно въпроси, неуредени в Договора за правна помощ, като в тези производства според настоящият съдебен състав е недопустимо постановяването на неприсъствено решение или пък такова по признание на иска.

Разпоредбата на чл. 46 от договора сочи предпоставките, при които може да се признае и допусне изпълнение на решение на сръбски съд : а) ако според законодателството на държавата, в която се иска да се признае, съответно да се допусне изпълнението, решаването на делото не е от изключителната компетенция на местните съдилища;б) ако съдебното решение е влязло в сила и подлежи на изпълнение според законите на договарящата държава, в която то е постановено; в) ако изпълнението на решението не противоречи на законодателството на договарящата държава, на чиято територия трябва да 3 се проведе изпълнението; г) ако страната, която не е участвувала в процеса, е била редовно призовавана и уведомявана според законодателството на държавата, в която е постановено решението, за което трябва да се представят особени доказателства; д) ако по същото искане, на същото основание и между същите страни на територията на другата договаряща държава, в която се иска признаване, съответно допускане на изпълнението, по-рано не е постановено влязло в сила решение от компетентния орган.

С оглед на изложеното съдът намира, че Висшият съд в гр.Ниш, Република Сърбия, е бил компетентен според разпоредбите на българското право да постанови решението за оспорване произхода от баща на детето Я., доколкото той е орган на правосъдието в Република Сърбия, където детето е родено и където към момента на сезиране на сръбският съд е живяло съвместно с майка си. Според законодателството на Република България решаването на чуждестранното дело не е от изключителната компетенция на нашите съдилища, а в цитирания двустранен договор за правна помощ между Република България и Република Сърбия е уредена международната компетентност по дела с предмет оспорване и установяване на произход – съдилищата на договарящата държава, чийто гражданин е било детето при раждането му, или на съда на договарящата държава, на чиято територия детето има местожителството към момента на предявяване на иска (арг. от чл.39). В случая детето, както бе посочено е родено в Сърбия, сръбски граждани не по рождение, поради което и сръбският съд е бил международно компетентен да разгледа и да се произнесе по иска за оспорване на произхода му от баща, т.е налице е предпоставката на чл. 46, ал. 1, б.

"а" от Договора за правна помощ като условие за признаване и допускане на изпълнението спорът да не е бил от изключителната компетентност на българските съдилища. Това условие е налице, тъй като разгледаният с решението спор е за произход, като за производството, според изхода му, са присъдени разноски в полза на ответницата, като в случая се иска сръбското решение да се екзекватурира само в частта за разноските.

Безспорно е също така, че ответникът в настоящото производство е участвал в съдебното производство пред сръбския съд. Нещо повече производството за оспорване на произход е било инициирано от него. В производството не са били нарушени основни принципи на българското право, свързани с защитата на страните, в частност на ответника в настоящото производство. Между същите страни няма влязло в сила решение на български съд на същото основание, нито висящ процес пред български съд, образуван преди чуждото дело, за което са присъдени процесните разноски.

Върху чуждестранното решение - Решение от 03.10.2023 г. по описа на Върховния съд на град Ниш, Република Сърбия по гражданско дело № П2 3/2023 г. (P2 3/2023), част от което е и осъждането на А. М. Х. да заплати на Й. И. сума в размер на 320 624 сръбски динара, представляващи разноски пред първоинстанционният съд, изрично е отбелязано, че е окончателно, т.е влязло е в сила, както и че последното е изпълняемо към дата 27.03.2024 г.

Отбелязване, че решението е окончателно е направено и върху решението, с което е поправено Решение от 20.12.2023 г. по гражданско дело № П2 -3/2023 г. по описа на Върховния съд на град Ниш, Република Сърбия, като е допусната поправка на техническа 4 грешка в Решение от 03.10.2023 г. по описа на Върховния съд на град Ниш, Република Сърбия по гражданско дело № П2 3/2023 г., като сумата от 320 624 сръбски динара е поправена на 318 624 сръбски динара.

Не са налице основания за отказ от признаване и допускане до изпълнение на основното сръбско решение в частта за разноските, както и решението, с което първото е поправено, поради допусната техническа грешка при изчисленията, и разноските от 320 624 сръбски динара са поправени на 318 624 сръбски динара, доколкото се иска допускане на изпълнение на чуждестранно съдебно решение, в частта, в която се присъжда парична сума.