Решение № 1058 от 15.09.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1058 гр. Варна, 15.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20253110200409 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „Пертито“ ЕООД гр. Варна, ЕИК 148102917, срещу Електронен фиш серия Г, №0069482, издаден от ОД МВР Варна, с който за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от Кодекс на застраховането (КЗ), на въззивника е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 2000.00 лв.

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.189, ал.8 ЗДвП, приложим по препращане от чл.647, ал.3 КЗ.

Въззивникът моли, издадения ЕФ да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че от съдържанието на процесния ЕФ не става ясно, дали дружеството е санкционирано за осъществено действие или бездействие, с което е нарушено правото му на защита.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. В представено становище оспорва жалбата като навежда твърдения за правилност и законосъобразност на оспореното НП.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 25.09.2024 г. в 11:42 ч. в обл. Варна, на път III-902, при км 7.8, посока гр. Варна, било установено с автоматизирано техническо средство/система №120ccda, управление на т. а. „Ситроен Джъмпер“, рег.№В2494НА, регистриран в Република България и не спрян от движение, за който няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

При тази констатация спрямо въззивното дружество „Пертито“ ЕООД, ЕИК 148102917, в качеството на собственик на т. а. „Ситроен Джъмпер“, рег.№В2494НА, бил издаден процесния ЕФ серия Г, №0069482, за допуснато нарушение по чл.483, ал.1, т.1 КЗ с наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 2000 лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства: ЕФ серия Г, №0069482, ведно с 5 бр. снимков материал, протокол от проверка №021-СГ-ИСИС от 27.02.2024 г., протокол рег.

№445р-15406 от 24.09.2024 г., часови график от Четвърто РУ, ОД МВР Варна от 07.04.2023 1 г., справка от АИС АНД, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – ОД МВР Варна.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание.

Процесното НП съдържа всички законово изискуеми реквизити и отразените фактически констатации изцяло кореспондират с твърдяната като нарушена правна норма на чл.483, ал.1, т.1 КЗ.

Санкцията е наложена за това, че е установено управление на МПС, за което няма сключен договор "ГО", а не за това, че не е сключен такъв договор, затова и дата на нарушението е именно датата, на която по време на проверката е засечено управлението на такова МПС. Предвид фактическото описание на нарушението в АУАН и НП съдът намира, че волята на АНО е ясна и категорична, като фактите напълно кореспондират с приложената санкционна норма. Нарушението е описано достатъчно пълно, точно и ясно от фактическа страна, посочени са датата на извършване, мястото на извършване, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, поради което не е било ограничено по никакъв начин правото на защита на нарушителя и възраженията в тази насока не се споделят.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Не е спорен между страните и е установен по несъмнен начин от приобщените документи, факта на липсваща регистрирана и валидно действаща към 25.09.2024 г. застраховка „Гражданска отговорност“ за притежавания от въззивното дружество автомобил.

Липсата на валидна застраховка "Гражданска отговорност" за дадено МПС към определена дата се установява чрез справка по електронен път в "Гаранционния фонд", т. е. установяването на този факт не е поставено на преценката на контролните органи, а се извлича от данни от официална информационна система, като същата е общодостъпна за всички граждани и държавни органи.

Разпоредбата на чл.461 КЗ подробно визира всички задължителни застраховки, като в т.1 като такава е включена именно застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите по т.10.1, раздел II, б."А" от приложение №1, свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство. Разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 КЗ вменява задължение за сключване на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на лицето, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение. В този смисъл правилно нарушението е било устновено и квалифицирано като такова по чл.483, ал.1, т.1 КЗ, а санкцията е била наложена на основание чл.638, ал.1, т.2 КЗ, която норма предвижда съответното наказание за юридическо лице, което не е изпълнило задължението си по чл.483, ал.1, т.1 КЗ.

Без значение за съставомерността на нарушението е обстоятелството, кога е възникнало задължението за сключване на ГО, по какви причини е било преустановено действието на вече сключена застраховка (които биха могли да се дължат включително на 2 неплащане на дължима вноска), тъй като към 25.09.2024 г. безспорно това задължение не е изпълнено.

Съдът не приема за основателно възражението, че от съдържанието на процесния ЕФ не става ясно, дали дружеството е санкционирано за осъществено действие или бездействие, с което да е нарушено правото на защита на санкционираното лице. Нормата на чл.638, ал.4 КЗ предвижда, че само при автоматично установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, следва да се ангажира отговорността на собственика на моторното превозно средство чрез налагане на глоба или имуществена санкция по чл.638, ал.1 КЗ. В този случай законодателят се дезинтересира от конкретния водач на автомобила и дори изрично изключва в тази хипотеза, предвидената за другите видове електронни фишове възможност по чл.189, ал.5 ЗДвП, собственикът да се освободи от предвидената отговорност като посочи лицето, управлявало автомобила. И това е така не поради невъзможност водачът да бъде установен, а защото законодателят е счел това за ненужно, доколкото съобразно чл.483, ал.1, т.1 КЗ, именно регистрираният и категорично, автоматично и лесно установим притежател на превозното средство, е основен адресат на задължението за сключване на задължителната застраховка „гражданска отговорност“ за същото и това негово задължение не се променя в случай, че той предостави собственото си превозно средство за управление на трето лице. Напротив, именно поради факта, че той е адресат на задължението за сключване на изискуемата застраховка, той носи отговорност за допуснатото управление на превозното средство, без да е изпълнено това негово задължение. При това, в процесния случай, собственикът е юридическо лице и съобразно чл.83, ал.1 ЗАНН същото е санкционирано с изрично предвидената имуществена санкция по чл.638, ал.1 КЗ, при което от значение е единствено обективният факт на неизпълнение на съответното задължение и не подлежи на установяване, дали нарушението е осъществено виновно чрез нечие действие или бездействие.

С оглед на това съдът счита, че законосъобразно е ангажирана административнонаказтелната отговорност на въззивника като при определяне на размера на наказанието наказващият орган е съобразил вида и характера на нарушението и е наложил санкция в регламентирания абсолютния размер 2000.00 лв съобразно чл.638, ал.1, т.2 КЗ.

Не е налице и основание за квалифициране на процесното нарушение като маловажен случай, доколкото участието на всяко едно МПС в движението по пътищата е потенциална предпоставка за пътни инциденти, при които евентуалните щети за трети лица, задължително следва да се обезщетяват по реда на застрахователен договор за "Гражданска отговорност" и неизпълнението на съответното задължение може пряко да засегне всеки един участник в движението по пътищата. При това, нарушението е формално, а не резултатно и защитения от закона обществен интерес е бил засегнат в степен не по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения от същия вид.

Поради гореизложените съображения, съдът намира, че процесния ЕФ следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на делото и въз основа на разпоредбите на чл.63, ал.3 ЗАНН и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, на въззиваемата страна ОД на МВР Варна следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер 80.00 лв.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия Г, №0069482, издаден от ОД МВР Варна, 3 с който за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 КЗ, на „Пертито“ ЕООД гр. Варна, ЕИК 148102917, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 2000.00 лв.

ОСЪЖДА „Пертито“ ЕООД гр. Варна, ЕИК 148102917, ДА ЗАПЛАТИ на ОД МВР В а р н а сумата 80.00 лв (осемдесет лева, 00 ст.), представляваща възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.63, ал.3 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Варна в 14-дневен срок от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4