Решение № 269 от 06.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Варна, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Филипа Н. Атанасова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20253110205252 по описа за 2025 година Производството е образувано е по жалба на Д. К. Т. ЕГН ********** срещу Наказателно постановление №25-0460-001524 от 05.12.2025г., издадено от Началник Група към ОД МВР - Варна, РУ 05 - Златни Пясъци, с което на въззивника е наложено административно наказание глоба в размер 153.39 евро 300.00 лв. за нарушение по чл.150, ал.1 ЗДвП.

Въззивникът оспорва наказателното постановление като необосновано, незаконосъобразно и в нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди, че СУМПС му е било предадено на контролните органи, при извършена проверка, тъй като се установило, че е с изтекъл срок на валидност, съответно според въззивника АНО неправилно е определил нарушената разпоредба, тъй като спрямо чл. 150 ЗДвП имало специална разпоредба по чл.

150а от ЗДвП, която налагала управлението на МПС да е в срок на валидност.

Разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП обхващала управлението на МПС от правоспособен водач, а разпоредбата на чл. 150а от ЗДвП се явявала специална спрямо предходната и обхващала обстоятелството СУМПС да е в срок на валидност. Твърди се, че не било индивидуализирано и МПС, с което било извършено нарушението. Отделно акцентира, че изтичането на валидността на СУМПС не прекратява правоспособността на водача на МПС. Изтеклото СУМПС всъщност представлявало ползване на нередовен български личен документ по ЗБЛД. Претендира отмяна на процесното НП.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не се явява лично, представлява се от адв. С. С. ДАК, който поддържа жалбата и пледира отмяна на процесното НП.

1

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно, посредством писмени бележки.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 18.11.2025 г. спрямо въззивника Д. К. Т. бил издаден АУАН серия GА/4722203 за това, че на същата дата в 14.50 ч. управлявал товарен автомобил „Тойота Хайлукс", per.***, собственост на „С. д. п.“ ДП- ТП ДЛС Балчик, по ГП I – 9 на километър 86.3 посока с. Кранево, водача не притежавал валидно СУМПС, като е установено, че същото било унищожено на 21.10.2025г., поради изтекъл срок.

На 18.11.2025 г около 14.50 ч. по ГП I – 9 на километър 86.3 посока с.

Кранево, свидетелите П. Б. и Б. Ив. – служители при ОД МВР Варна, спрели за проверка л товарен автомобил „Тойота Хайлукс", per.***, собственост на „С. д. п.“ ДП- ТП ДЛС Балчик, управляван от въззивника Т. и след справка в информационната им система РЕСПЕР констатирали, че същият управлява превозното средство без валидно СУМПС, като същото било унищожено на 21.10.2025г. поради изтекъл срок на валидност, при което свид. П. Б. на същата дата съставил спрямо въззивника АУАН GА/4722203 за допуснато нарушение по чл.150 от ЗДвП.

На 05.12.2025 г. наказващият орган издал процесното НП, с което изцяло възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически и правни констатации и наложил на въззивника предвиденото в чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП наказание глоба в размер 153.39 евро.

Визираната фактическа обстановка съдът счита за установена по категоричен начин, както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на свидетеля Б., така и от изцяло съотвестващите им документи приобщени по надлежния ред от административнонаказателната преписка.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник Група към ОД МВР Варна, РУ 05 Златни Пясъци.

Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание.

О т н о с н о матерално-правната законосъобразност на оспорения административен акт:

Не е спорно между страните и се установява несъмнено от приобщените доказателства, че на 18.11.2025 г. въззивника Д. К. Т. е 2 управлявал товарен автомобил „Тойота Хайлукс", per.***, собственост на „С. д. п.“ ДП- ТП ДЛС Балчик, по ГП I – 9 на километър 86.3 посока с. Кранево, без да притежава валидно СУМПС, като е установено, че същото било унищожено на 21.10.2025г., поради изтекъл срок на валидност. По същество, тези несъмнено установени обстоятелства биха били в съС.ие да обосноват извод за осъщественост от обективна страна на състав на нарушение по чл.150а,ал.1 от ЗДвП, а не по чл. 150 от ЗДвП.

Съдът счита за необосновано застъпеното от въззивника становище за неосъщественост на нарушението от субективна страна с аргумент, че към датата 18.11.2025г. нямал време да отиде да си подаде документ за нова книжка.

Както се посочи по-горе, АУАН е съставен за това, че жалбоподателят управлява МПС без да представя при извършената му проверка валидно свидетелство за управление на МПС. АНО в последствие е установил ,че до дата 25.10.2025г. жалбоподателят е имал редовно свидетелство за управление на МПС, след която дата срокът на валидност на същото е изтекъл. При това е очевидно, че непредставянето на свидетелство за управление на МПС поради това ,че водъчът не притежава такова издадено по надлежният ред е различно от това, че поради изтичането на срокът на същото то не е представено.

Направената от АНО констатация е, че с тези действия въззивника е нарушил чл. 150 от ЗДвП, защото управлява МПС без да е правоспособен водач. За да е валидно свидетелството за управление на МПС трябва да отговаря кумулативно на две предпоставки - да е валидно както по отношение на срока, така и по отношение на управляваната категория на МПС и само при едновременното наличие и на двете предпоставки СУМПС ще е "съответното свидетелство за управление" по смисъла на административно-наказателната разпоредба на чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП . Разпоредбата на ч л. 150 ЗДвП визира "неправоспособни водачи", т.е. такива, които или никога не са придобивали правоспособност или са лишени от правоспособност по административен или съдебен ред.

За нарушение на тази разпоредба е приложима санкцията по чл. 177, ал.1, т.1 от ЗДвП, а за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДП санкционната норма е чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП . Не случайно законодателят използва различни термини в чл. 150 и в чл. 150а, ал.1 от ЗДвП. Само вторият законов текст визира нарушение, свързани с валидността на СУМПС, било по време, било относно категорията на МПС.

Нарушенията по чл. 150а, ал.1 от ЗДвП предполагат изначално придобита правоспособност, от която водачите не са лишени, но е налице управление на МПС без валидно СУМПС, в случая- с изтекъл срок на валидност. Допуснатото смесване на различни по вид нарушения, както и приложимите санкционни правни норми е довело до неяснота на издаденият АУАН, а въз основа на него и НП възпрепятстваща жалбоподателят да разбере за какво е санкциониран и организира защитата си.

При така приетото за установено от фактическа страна 3 незаконосъобразно и необосновано административно наказващият орган е приел, че жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП вместо по чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, поради което наложеното административно наказание на основание чл. 177, ал.1, т. 2 от ЗДвП не съответства на соченото нарушение по чл. 150 от ЗДвП.

При това очевидно АНО е наложил, чрез издаденото от него НП № 250460-001524/05.12.2025г. наказание в нарушение на материалният закон, което е самостоятелно основание за отмяната му.

Изтъкнатите фактически и правни изводи сочат материално-правна незаконосъобразност на процесното НП, поради което същото следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото съдът намира, че разноски се дължат на въззивника съобразно представения договор за правна помощ в размер на 300 лв. 153,39 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25-0460-001524 от 05.12.2025 г., издадено от Началник Група към ОД МВР - Варна, РУ 05 - Златни Пясъци, с което на Д. К. Т. ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер 153.39 евро (300.00 лв.) за нарушение по чл.150, ал.1 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД МВР - Варна да заплати на Д. К. Т. ЕГН ********** сумата от 153.39 евро (300.00 лв.), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Аадминистративен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Варна, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Филипа Н. Атанасова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20253110205252 по описа за 2025 година Производството е образувано е по жалба на Д. К. Т. ЕГН ********** срещу Наказателно постановление №25-0460-001524 от 05.12.2025г., издадено от Началник Група към ОД МВР - Варна, РУ 05 - Златни Пясъци, с което на въззивника е наложено административно наказание глоба в размер 153.39 евро 300.00 лв. за нарушение по чл.150, ал.1 ЗДвП.

Въззивникът оспорва наказателното постановление като необосновано, незаконосъобразно и в нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди, че СУМПС му е било предадено на контролните органи, при извършена проверка, тъй като се установило, че е с изтекъл срок на валидност, съответно според въззивника АНО неправилно е определил нарушената разпоредба, тъй като спрямо чл. 150 ЗДвП имало специална разпоредба по чл.

150а от ЗДвП, която налагала управлението на МПС да е в срок на валидност.

Разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП обхващала управлението на МПС от правоспособен водач, а разпоредбата на чл. 150а от ЗДвП се явявала специална спрямо предходната и обхващала обстоятелството СУМПС да е в срок на валидност. Твърди се, че не било индивидуализирано и МПС, с което било извършено нарушението. Отделно акцентира, че изтичането на валидността на СУМПС не прекратява правоспособността на водача на МПС. Изтеклото СУМПС всъщност представлявало ползване на нередовен български личен документ по ЗБЛД. Претендира отмяна на процесното НП.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не се явява лично, представлява се от адв. С. С. ДАК, който поддържа жалбата и пледира отмяна на процесното НП.

1

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно, посредством писмени бележки.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 18.11.2025 г. спрямо въззивника Д. К. Т. бил издаден АУАН серия GА/4722203 за това, че на същата дата в 14.50 ч. управлявал товарен автомобил „Тойота Хайлукс", per.***, собственост на „С. д. п.“ ДП- ТП ДЛС Балчик, по ГП I – 9 на километър 86.3 посока с. Кранево, водача не притежавал валидно СУМПС, като е установено, че същото било унищожено на 21.10.2025г., поради изтекъл срок.

На 18.11.2025 г около 14.50 ч. по ГП I – 9 на километър 86.3 посока с.

Кранево, свидетелите П. Б. и Б. Ив. – служители при ОД МВР Варна, спрели за проверка л товарен автомобил „Тойота Хайлукс", per.***, собственост на „С. д. п.“ ДП- ТП ДЛС Балчик, управляван от въззивника Т. и след справка в информационната им система РЕСПЕР констатирали, че същият управлява превозното средство без валидно СУМПС, като същото било унищожено на 21.10.2025г. поради изтекъл срок на валидност, при което свид. П. Б. на същата дата съставил спрямо въззивника АУАН GА/4722203 за допуснато нарушение по чл.150 от ЗДвП.