Определение № 307 от 23.06.2022, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 307 гр. Смолян, 22.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Мария Ан. Славчева

Крум Б. Гечев като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20225400500201 по описа за 2022 година

И за да се произнесе ,взе в предвид следното:

Смолянски окръжен съд е сезиран с частна жалба вх.№1098 от 20.05.2022година от „Вили ЛМ“ЕООД,ЕИК 200546108,представлявано от управителя Л. М. депозирана чрез пълномощника адв.Ил. Д. - Н., против определение №97/08.04.2022година, постановено по ч.гр.д.№ 134/2022година по описа на районен съд М., с което е допуснато обезпечение на бъдещи осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 372 ТЗ и чл.

86 от ЗЗД, които ЕТ "Емил Хаджиев", ЕИК 120030322, със седалище и адрес: гр. М., ул.”Р.“ № 12, със собственик Ем. М. Х., ще предяви против „Вили ЛМ“ ООД, ЕИК 200546108, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „В. Л.“ 65, представлявано от управителя Л. М. за осъждането на ответника да заплати на ищеца цена по извършена от ЕТ“Емил Хаджиев“, ЕИК 120030322 международна транспортна услуга, за което е издадена Фактура №65 от дата 28.07.2020г., а именно сума в размер на 4224лв. (четири хиляди двеста двадесет и четири лева), ведно с обезщетение за забава върху дължимата сума в размер на 700,48лева, дължимо от датата на падежа- 20.08.2020г. до датата на подаване на настоящата молба- 08.04.2022г., като НАЛАГА ЗАПОР върху вземанията на Вили ЛМ ООД, ЕИК 200546108, в следните търговски банки на територията на Р. България, а именно: „УниКреднт Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Обединена българска банка АД“, „Юробанк България“ АД, „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, „Експресбанк“ АД, „Алианц Банк България“ АД, „Банка Пиреос България“ АД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Българоамериканска кредитна банка“ АД, „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД, „Търговска Банка Д“ АД, „Токуда Банк“ АД, „Инвестбанк“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, „Общинска банка“ АД, „Българска банка за развитие“’ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД, „Тексим Банк“ АД, „ИНГ Банк Н.В. - клон София“, „Ситибанк Еврона АД - клон България“, „БНП 1

Париба С.А. - клон София“, „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. - клон България“, „Варенголд Банк АГ, клон София“, „Те-Дже ЗИРААТ БАНКАСЪ - Клон София“, ДО РАЗМЕРА НА на претендираната сума в общ размер от 4924,48 лева (четири хиляди деветстотин двадесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки), ПРИ ПРЕДСТАВЯНЕ от страна на молителя на ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ в размер от 500 лева (петстотин лева), вносима по набирателната сметка на РС М..

С частната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Твърди се,че исковете не са подкрепени с убедителни писмени доказателства, не е налице обезпечителна нужда,тъй като липсват данни дали за ищеца ще възникне затруднение или невъзможност за изпълнение при евентуално осъдително решение, липса на твърдения и данни за влошено финансово състояние на ответника, за неплатежоспособност на същия и предприети срещу него процедури по отнемане на лиценз и,затруднения или осуетяване от последния реализацията на правата по осъдително решение. Твърди се и допусната от съда неподходяща обезпечителна мярка,съответна на обезпечителната нужда.Предлага съдът да отмени атакуваното определение и постанови такова по същество, с което отхвърли като неоснователна молбата за допускане обезпечение и иобезсили издадената обезпечителна заповед. Претендират се и направените разноски в настоящето производство.

В срок е постъпил отговор на въззивната частна жалба от ответника по молбата за обезпечение ЕТ“Емил Хаджиев“ЕИК 120030322, депозирана чрез адв.Олег Джоров, с която се предлага съдът да остави без уважение подадената въззивна частна жалба ипотвърди атакуваното определение. Твърди се,че представените от едноличния търговец-молител доказателства са убедителни, излага доводи,че товарителницата удостоверява страните носители на правото да се разпореждат със стоката,товара,съответно са собственици на самия товар. Твърди се също,че със сила на пресъдено нещо следва да се установи с влязъл в сила съдебен акт обстоятелствата дали има ивна,вреда върху товара, по чия вина е настъпила, какъв е нейния размер, а релевантно за спора е дали транспорта е извършен съгласно заявката за международен автомобилен транспорт №2020/07/048-15.07.2020година и дали заявителят еплатил дължимото навло на превозвача.Относно оплакването за липса на обезпечителна нужда се излага довод, че за молителя безспорно е възникнал правен интерес от предявяване на осъдителните искове, тъй като от 20.08.2020година жалбоподателят е изпаднал в забава на плащането, с което се обосновава липса на воля за плащане. Относно оплакването ,че допусната обезпечителната мярка е неподходяща се излагат доводи, че е наложен единствено запор върху вземанията на ответника по молбата в единствено откритата банкова сметка в ОББ АД.

Смолянският окръжен съд след като прецени становището на страните, събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, съобрази следното:

С атакуваното определение е допуснато обезпечение на бъдещи осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 372 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, които ЕТ 2

"Емил Хаджиев", ЕИК 120030322, със седалище и адрес: гр. М., ул.”Р.“ № 12, със собственик Ем. М. Х., ще предяви против „Вили ЛМ“ ООД, ЕИК 200546108, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „В. Л.“ 65, представлявано от управителя Л. М. за осъждането на ответника да заплати на ищеца цена по извършена от ЕТ“Емил Хаджиев“, ЕИК 120030322 международна транспортна услуга, за което е издадена Фактура №65 от дата 28.07.2020г., сума в размер на 4224лв. (четири хиляди двеста двадесет и четири лева), ведно с обезщетение за забава върху дължимата сума в размер на 700,48лева, дължимо от датата на падежа- 20.08.2020г. до датата на подаване на настоящата молба- 08.04.2022г., като е наложена обезпечителна мярка запор върху вземанията на ответника по молбата в търговски банки на територията на Р. България-„УниКреднт Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Обединена българска банка АД“, „Юробанк България“ АД, „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, „Експресбанк“ АД, „Алианц Банк България“ АД, „Банка Пиреос България“ АД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Българоамериканска кредитна банка“ АД, „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД, „Търговска Банка Д“ АД, „Токуда Банк“ АД, „Инвестбанк“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, „Общинска банка“ АД, „Българска банка за развитие“’ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД, „Тексим Банк“ АД, „ИНГ Банк Н.В. - клон София“, „Ситибанк Еврона АД - клон България“, „БНП Париба С.А. - клон София“, „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. - клон България“, „Варенголд Банк АГ, клон София“, „Те-Дже ЗИРААТ БАНКАСЪ - Клон София“, до размер на претендираната сума в общ размер от 4924,48 лева (четири хиляди деветстотин двадесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки) и след представяне парична гаранция в размер от 500 лева (петстотин лева), вносима по набирателната сметка на РС М., която е внесена(л.21 от първоинстанционното дело) и е издадена обезпечителна заповед.

Приложено по делото е и копие на искова молба от молителя, депозирана на 28.04.2022година в районен съд М..

В молбата по чл.390 ГПК се излагат твърдения, че че вследствие на подадена от ответното дружество заявка международен автомобилен транспорт №2020/07/***г.. ищецът извършил международен транспорт на товар от Гърция за Латвия, с товарна композиция ** **** **/** **** **, с дата на товарене 17.07.2020г„ 9,00ч. от адрес село Лутраки. район Скидра, Гърция, с GPS координати 40.965710 и 21.947590, като товара представлявал 22 000 кг. череши. На 16.07.2020г. - датата на товарене от село Лутраки, район Скидра. Гърция била съставена императивно изискващата се Международна товарителница („ЧМР"), ** **** **/** **** ** до указаният адрес на разтоварване в гр.Рига и в указания срок, като бил приет от товарополучателя „СИА Топфрут“ на 20.07.2020г. За извършването на горепосочената транспортна услуга между двете страни била договорена цена от 1 800 евро. След изпълнение на възложения му транспорт, ЕТ "Емил Хаджиев" издал нарочна Фактура № 65 от дата 28.07.2020г. за дължимата от заявителя на транспорта „Вили ЛМ“ ООД сума, а именно за сумата от 4224лв., представляваща левовата равностойност на договорената сума от 1800евро (хиляда и осемстотин евро) с ДДС.

Екземпляр от горепосочената международна товарителница („ЧМР“) и процесната фактура 3

№65 от дата 28.07.2020г. е изпратен на ответното дружество, като плащане не постъпило от ответника. Твърди още, че за периода от 20.08.2020г. до 08.04.2022г.. дължимото обезщетение за забава върху дължимата сума от 4 224лв. е в размер на 700.48лева. Според молителя са налице предпоставките на чл. 391, ал. 1, т.1 ЕПК за допускане на обезпечението, тъй като от приложените копия на документи, бъдещите искове са подкрепени с убедителни писмени доказателства относно тяхната допустимост и основателност, както и приложените към молбата документи представлявали неоспоримо доказателство за възлагането, приемането и коректното изпълнение на работата от страна на ЕТ‘Емил Хаджиев”.

В мотивите на обжалваното определение е прието, че исковете не са подкрепени с убедителни писмени доказателства,тъй като представените към исковата молба частни свидетелстващи документи – заявка- договор от 15.07.2020 г. фактура №65 от 28.07.2020 г. и международна товарителница не са подписани от ответника като насрещна страна в твърдените правоотношения, не се ползват с висока доказателствена стойност относно отразените в тях факти, поради което съдът обосновава допускане на исканата обезпечителна мярка по реда на чл. 391, ал. 1, т.2 ГПК, след представяне от молителя парична гаранция в размер от 500 лв. Прието е също така по отношение на обезпечителната нужда, доколкото предмет на исковете са парични вземания между търговци, че обезпечителната нужда се предполага, предвид възможността длъжникът да се разпореди с имуществото си, предназначено да удовлетвори кредитора и с това да осуети или затрудни реализирането на правата му по евентуално позитивно за него решение. Прието е също така, че посочената обезпечителна мярка – запор върху банкови сметки на длъжника до общия размер на претенциите в конкретни търговски банки е подходяща с оглед целта на обезпечението и обезпечавания материален интерес, както и е определен едномесечен срок за предявяване на бъдещите искове от молителя, с предупреждение за последиците.

При така установеното, въззивният съд счита,че частната жалба е предявена от процесуално легитимирано лице, в законово установения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа нейната основателност.

Според настоящият състав направеното искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск – за заплащане на дължима цена по договорена транспортна услуга е основателно.

За да допусне обезпечение на бъдещ иск, следва да са налице няколко кумулативни предпоставки- искът да е допустим, вероятно основателен, както и да е налице обезпечителна нужда. В случай, че те са изпълнени, следва да се избере и адекватна по вид и размер обезпечителна мярка с оглед на охраняваното право и възможността за бъдещата му реализация при успешно провеждане на обезпечения исков процес.

Съдът намира, че конкретизираният в молбата бъдещ осъдителен иск за заплащане на цена на договорена транспортна услуга извършване международен автомобилен транспорт на товар от Гърция за Латвия е допустим.

В подкрепа на исканата обезпечителна мярка, на този ранен етап от производството, където то все още е едностранно към молбата за обезпечение са приложени писмени доказателства - частни свидетелстващи документи – заявка договор за автомобилен 4 транспорт №2020/07/048 от 15.07.2020г., фактура № 000000116/28.07.2020 г. и международна товарителница, с доставчик ЕТ“Емил Хаджиев“ и получател „Вили ЛМ“ ООД, подписана единствено от превозвача.