Решение № 725 от 02.10.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 725 гр. Бургас, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20252100501622 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивната жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ 000695089, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Македония“ № 3, подадена чрез пълномощник юрк.Елена Павлова, против решение № 177 от 17.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 742/2024 г. по описа на РС-Айтос, с което Агенция „Пътна инфраструктура” е ОСЪДЕНА да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Позитано“ № 5, сумата от 401.70 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 470423242414816 за претърпени материални щети по лек автомобил „Нисан Микра“, с рег.№ А 5502 НХ, причинени вследствие попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на лекия автомобил на 13.01.2024 г., при движение по републикански път I-6, на кръстовище на 470,7 км + (за с.Черноград и с.Чукарка), което обезщетение е изплатено по договор за застраховка „Каско Стандарат“ със срок на валидност на застраховката 26.11.2023 г. до 25.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 21.08.2024 г. до окончателно изплащане на дължимото, както и сумата от 770 лв. за направените по делото разноски.

1

Решението е постановено при участието на „БГ НОВА“ АД, ЕИК 203973767, като трето лице – помагач на страната на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“.

Въззивникът Агенция „Пътна инфраструктура“ изразява недоволство от първоинстанционното решение, като счита същото за неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита се, че БРС неправилно е приел за доказани механизма на процесното ПТП и наличието на причинна връзка между него и настъпилите вреди. Сочи, че АПИ е изпълнявала надлежно и своевременно задължението си за поддръжка на републиканската пътна мрежа, в т.ч. процесният пътен участък, поради което не са налице основания за ангажиране на деликтната отговорност на Агенцията. Сочи се също, че в хода на производството не е бил представен протокол за ПТП, съставен от органите на „Пътна полиция“, който има обвързваща материална доказателствена сила относно непосредствено възприети от длъжностното лице и удостоверените в него факти, относими към ПТП, в т.ч. точното място на настъпването му. Според въззивника, съдът не е взел предвид, че по време на преминаване през препятствието процесният автомобил, управляван от Н. П., се е намирал между двете платна по време на движението си, като е останала неизяснена причината защо водачът е шофирал по този начин. Счита се, че по делото е останало неизяснено и каква е била скоростта на автомобила, като съдът неправилно е кредитирал показанията на водача, тъй като от заключението на вещото лице ставало ясно, че препятствието е могло да бъде заобиколено при условие, че водачът го е забелязал своевременно и е предприел действия за недопускане на преминаване през неравностите. В тази връзка, въззивникът счита, че поведението на водача на автомобила и в частност скоростта на движение на автомобила е в пряка причинна връзка с настъпване на процесното ПТП, тъй като същият не е спазил разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП, не е реагирал адекватно, като извърши маневра за избягването на неравността или да спре автомобила, при положение, че е разполагал с достатъчно пространство и възможност за това, доколкото не е имало насрещно движение. Поддържа се направеното в първата инстанция възражение за съпричиняване, което не е било разгледано от районния съд, нито уважено, като се сочи, че участие на водача в ПТП и неспазване на правилата за движение е основание за прилагане на разпоредбите на чл.51, ал.2 и чл.83 ЗЗД, респ. за намаляване размера на отговорността съобразно поведението на увредения. В този смисъл се поддържа съпричиняване от страна на водача на вредоносния резултат от поне 50 %, което се моли да бъде прието от въззивния съд. Оспорва се и присъдения размер на щетите, които не са доказани по безспорен начин.

В заключение, моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново решение, с което да се отхвърли изцяло исковата претенция.

При условията на евентуалност, моли въззивния съд да разгледа направеното възражение за съпричиняване от 50 % от страна на водача. Не се правят 2 доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноските по делото.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, подаден чрез пълномощник адв.Маргарита Събева, с който въззивната жалба и наведените в нея възражения са оспорени като неоснователни и се изразява съгласие с изводите на районния съд, за което са изложени подробни съображения. Моли въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Не се правят доказателствени искания. Претентират се разноските по делото.

В срок не е постъпил писмен отговор от третото лице-помагач на ответника – „БГ Нова“ АД, не е взето становище по въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК и от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред РС-Айтос е образувано по исковата молба, уточнена с допълнителна молба, на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, с която е предявен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД, за осъждане на Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на ищеца сумата от 401.70 лв. – изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт ” за имуществени вреди, причинени на собственика на лек автомобил „Нисан Микра” с рег.№ А5502НХ, вследствие на ПТП, настъпило на 13.01.2024 г., поради наличие на необезопасено и несигнализирано препятствие (дупка) на републикански път І-6 от гр.Карнобат към гр.Бургас, на кръстовището на за с.Черноград и с.Чукарка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Изложени са твърдения, че на 13.01.2024 г., н а републикански път І-6 от гр.Карнобат към гр.Бургас, на кръстовището за с.Черноград и с.Чукарка, водачът Н. Б.

П. управлявала застрахования при ищеца л.а.“Нисан Микра“ с рег.№ А5502НХ, като автомобилът попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка, находяща се на пътното платно за движение, вследствие на което му били нанесени имуществени вреди – увредени: преден и заден ляв тас, предна лява стоманена джанта и задна лява лята джанта. За отстраняването на повредите п р и застрахователя била образувана преписка по щета № 470423242414816, по която имуществените вреди били описани и оценени от експерт и ремонтът на автомобила бил извършен от специализиран сервиз.

Твърди се, че съгласно издадена фактура от сервиза, на 08.04.2024 г. застрахователят заплатил за ремонта сумата от 401.70 лв., която се претендира от ответната АПИ на регресно основание в качеството й на стопанин на републиканския път, на който е станало произшествието. Твърди се, че ответникът чрез неговите служители е 3 бездействал и не е изпълнил задължението си за поддържане на пътното платно или за своевременна сигнализация на съответната неизправност и това е станало причина за възникването на процесното ПТП, от което са причинени материални щети на застрахования автомобил. С плащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпил в правата на увреденото лице против причинителя на вредата и с писмо, получено на 05.07.2024 г., поканил АПИ чрез ОПУ-Бургас да му заплати сумата от 401.70 лв., което не е сторено.

В писмения отговор по чл.131 ГПК ответната страна Агенция „Пътна инфраструктура“ е оспорила исковата претенция като неоснователна, като са изложени съображения, че твърдяното ПТП не е доказано, предвид липсата на протокол за ПТП и неяснота относно точното местоположение на препятствието, което е пречка за изясняване на механизма на ПТП, като не е налице и причинно-следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат и състоянието на пътното платно. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с твърдението, че водачът на автомобила е допринесъл за настъпването на вредите, тъй като поведението му не е било съобразено с правилата за движение по чл.20 ЗДвП.

На основание чл.220 ГПК по делото е конституирано „ БГ НОВА“ АД като третото лице-помагач на страната на ответната АПИ.

По делото са ангажирани от страните писмени и гласни доказателства, както и съдебна автотехническа експертиза, за установяване на твърденията и възраженията им.

С постановеното по делото решение районният съд е уважил предявения иск от застрахователя и е осъдил ответника АПИ да му заплати исковата сума. Съдът е приел, че произшествието, от което на застрахования автомобил са нанесени уврежданията, е настъпило в резултат на преминаване през необезопасена и необозначена неравност на пътното платно /дупка/, част от републикански път І-6, в участъка на кръстовището за с.Черноград и с.Чукарка, като съгласно чл.30, ал.1 ЗП, дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища се осъществява от АПИ. Прието е за категорично установено наличието на препятствие по пътя в процесния участък, довело но настъпване на вредите, както и бездействието на служителите на ответника по отстраняване на конкретната дупка и нейното обозначаване, за което съдът е кредитирал доказателствата по делото (писмени и гласни) и приетата САТЕ. За неоснователно е преценено направеното от АПИ възражение за съпричиняване, че поведението на водача е допринесло за настъпване на произшествието, тъй като съгласно експертизата скоростта на автомобила не е била в причинна връзка с вредите. По горните мотиви, АРС е приел, че регресната отговорност на ответната АПИ следва да бъде ангажирана за стойността на заплатеното от застрахователя обезщетение, поради което е уважил предявения иск 4 като основателен.

Съгласно на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на релевираните оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, същото не е постановено в нарушение на императивни материалноправни норми.

С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба на за неоснователна, като изцяло споделя окончателните правни изводи на районния съд и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

След самостоятелна преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният съд, намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение, като районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, ангажирани от страните, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани допустими доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, като не е необходимо отново да се преповтарят събраните пред първата инстанция доказателства и същите да се описват и от въззивния съд.