Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 46 от 30.09.2021, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 275/2021
Вид
Решение № 46
Подписан
30.09.2021
В сила
30.09.2021
Състав
Радка Димитрова Дражева Първанова, Цанка Георгиева Неделчева, Яница Събчева Събева Ченалова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. С., 30.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Радка Д. Дражева Първанова

Членове:

Яница С. Събева Ченалова

Цанка Г. Неделчева при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20212200600275 по описа за 2021 година Производството е образувано по въззивна жалба на адв. С. от АК - Б., в качеството й на защитник на подсъдимите АС. П. СЛ. и К. АН. СЛ. против Присъда № 260018/04.02.2021 год. постановена по НЧХД № 184/2020 год. по описа на Районен съд – С..

С посочената по - горе присъда подсъдимите АС. П. СЛ. и К. АН. СЛ. са признати за невиновни в това, че на 29.10.2019 год. в гр. С., около 17,00 часа в сградата на МБАЛ „Д-р И.С.” АД – С. отправили обидни за честта и достойнството на В. М.

АН. от гр. С. думи, а именно думите „мръсница“, „крадла“, „двуличница“, „лъжкиня“ и „лицемерка“ и са оправдани по повдигнатото спрямо всеки един от тях обвинение за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1, предл. 1 от НК. Със същата присъда подс.

АС. П. СЛ. е признат за виновен в това, че на 29.10.2019 год., в гр. С., около 17,00 часа, в сградата на МБАЛ „Д-р И.С.” АД гр. С., разгласил позорно обстоятелство за В. М.

АН. от гр. С. като я нарекъл „Крадла“, „Двуличница“, „Лъжкиня“ и „Лицемерка“ – престъпление по чл. 147, ал. 1, предл. 1 от НК и е оправдан по повдигнатото му обвинение относно думата „мръсница“, като на основание чл. 78а от НК му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000,00 лева в полза на държавата към бюджета на съдебната власт. Със същата присъда подс. К. АН. СЛ. е призната за виновна в това, че на 29.10.2019 год., в гр. С., около 17,00 часа в сградата на МБАЛ „Д-р И.С.” АД С., разгласила позорно обстоятелство за В. М. АН. от гр. С. като я нарекла с думите „Крадла“, „Двуличница“, „Лъжкиня“ и „Лицемерка“ – престъпление по чл. 147, ал. 1, предл. 1 от НК и е оправдана по повдигнатото й обвинение относно думата „мръсница“, като на основание чл. 78а от НК й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000,00 лева в полза на държавата 1 към бюджета на съдебната власт. Съдът е отхвърлил предявените от В. М. АН. граждански искове срещу всеки един от подсъдимите в размер на 750,00 лева, представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на престъпното деяние по чл. 146, ал. 1, предл. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането, а именно 29.10.2019 год. до изплащане на сумата, като неоснователни и недоказани. Съдът е осъдил подс. АС. П. СЛ. да заплати на В. М. АН. сумата от 400,00 лева, представляваща обезщетение за причинените на тъжителката неимуществени вреди, в резултат на престъпното деяние по чл. 147, ал. 1, предл. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането, а именно: 29.10.2019 год. до изплащане на сумата, като искът в останалата му част до 750,00 лева отхвърлил като неоснователен и недоказан. Съдът е осъдил подс. К. АН. СЛ. да заплати на В. М. АН. сумата от 400,00 лева, представляваща обезщетение за причинените на тъжителката неимуществени вреди, в резултат на престъпното деяние по чл. 147, ал. 1, предл. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането, а именно: 29.10.2019 год. до изплащане на сумата, като искът в останалата му част до 750,00 лева отхвърлил като неоснователен и недоказан. С присъдата всеки един от подсъдимите е осъден да заплати сумата от 50,00 лева, представляваща държавна такса върху уважената част от гражданския иск, в полза на Държавата към бюджета на съдебната власт. Със същата присъда подсъдимите са осъдени да заплатят на В. М. АН. направените по делото разноски в размер на 125,00 лева за всеки един от тях, представляващи разноски за процесуално представителство във връзка с повдигнатото и доказано обвинение по чл.

147,ал. 1,предл. 1 от НК. Освен това с присъдата са възложени на частния тъжител А. направените от подс. С. и подс. С. разноски, като била осъдена да заплати на всеки един от тях сумата от 275,00 лева, представляваща разноски, във връзка с повдигнатото и недоказано обвинение за извършено от тях престъпление по чл. 146, ал. 1,предл. 1 от НК.

Депозирана е писмената въззивна жалба от защитника на подсъдимите АС. П.

СЛ. и К. АН. СЛ., в законоустановения срок за обжалване, с която се обжалва постановената присъда в наказателната и гражданската част на основания, свързани с установяването и тълкуването на фактите и с неправилно тълкуване и прилагане на закона. Иска се въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда в частта, която обжалват и да се постанови нова присъда, с която да бъдат оправдани изцяло.

В допълнението към въззивната жалба се иска от въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда в частта, в която подсъдимите са осъдени и да се постанови нова, с която да бъдат оправдани изцяло. Твърди се, че са налице много противоречия в показанията на свидетелите, както и че е останала неизяснена фактическата обстановка по делото, като излага доводите си в тази насока.

В с.з. пред въззивния съд повереникът на частната тъжителка заявява, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна и моли да бъде оставена в сила. Претендира направените по делото разноски.

В с.з. пред въззивния съд частната тъжителка, редовно призована, се явява лично, като поддържа казаното от нейния повереник.

В с.з. пред въззивния съд подсъдимите АС. П. СЛ. и К. АН. СЛ., редовно призовани, се явяват лично и с упълномощения защитник адв. С.. Защитникът пледира подсъдимите да бъдат оправдани по обвиненията, по които са признати за виновни с 2 първоинстанционната присъда, като излага подробни съображения в тази насока.

Твърди, че районният съд ги е осъдил за думи, които са различни от тези, сочени в тъжбата.

В личната си защита и последната си дума подс. АС. П. СЛ., изразява съгласието си със своя защитник и моли да бъде оправдан.

В личната си защита и последната си дума подс. К. АН. СЛ., изразява съгласието си със своя защитник и моли да бъде оправдана.

Настоящият съдебен състав констатира, че срещу присъдата, в частта, с която подсъдимите АС. П. СЛ. и К. АН. СЛ. са оправдани по повдигнатото им с тъжбата обвинение по чл. 146, ал. 1, предл. 1 от НК, а именно за това, че на 29.10.2019 год. в гр.

С., около 17,00 часа в сградата на МБАЛ „Д-р И.С.” АД – С. отправили обидни за честта и достойнството на В. М. АН. от гр. С. думи, а именно думите „мръсница“, „крадла“, „двуличница“, „лъжкиня“ и „лицемерка“, както и в частта, с която частната тъжителка В.А. е осъдена да заплати направените от подс. АС. П. СЛ. и подс. К. АН.

СЛ. разноски в размер на 275,00 лева за всеки един от тях, не е била подадена въззивна жалба от тъжителката или от нейния повереник. За да може съдът да се произнесе по оправдателната част на присъдата и по разноските възложени на частната тъжителка, то следва въззивният съд да е надлежно сезиран. В настоящия случай няма подадена въззивна жалба от частната тъжителка или от нейния повереник, поради което в тази част присъдата е влязла в сила и не е предмет на въззивен контрол и проверка от въззивната инстанция.

С.ският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмената въззивна жалба, изслуша явилите се страни в съдебното заседание, обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, прецени наличните по делото доказателствени материали и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 313 и чл. 314 от НПК, констатира следното:

На 03.02.2020 год. в СлРС е подадена частна тъжба от В. М. АН. против подсъдимите АС. П. СЛ. и К. АН. СЛ. за извършено от тях на 29.10.2019 год. престъпление по чл. 148 от НК, обида нанесена публично, като са конкретизирани думите: „мръсница“, „крадла“, „двуличница“, „лъжкиня“ и „лицемерка“.

В първото съдебно заседание, проведено на 02.03.2020 год. повереникът на частната тъжителка конкретизирал, че квалификацията на деянието е по чл. 148, ал. 1 от НК - обида нанесена на работното място на частната тъжителката. В същото съдебно заседание защитникът на подсъдимите поискал да се отложи делото за организиране на защитата им с оглед конкретизацията на обвинението. Делото било отложено за 24.04.2020 год.

С разпореждане от 14.04.2020 год. във връзка със Заповед № РД-1380/08.04.2020 год. на Административния ръководител – Председател на СлРС делото било отсрочено за 25.06.2020 год.

На 30.04.2020 год. в деловодството на СлРС постъпила молба по реда на чл. 287, ал. 6 от НПК от частната тъжителка, с която конкретизирала подробно хронологията 3 на събитията на инкриминираната дата, което водело до съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. В тази молба е посочено, че подсъдимите АС.

П. СЛ. и К. АН. СЛ. са осъществили срещу частната тъжителка от обективна и субективна страна фактическия състав на следните престъпления:

1) престъпление по чл. 147, ал. 1, предл. 1 от НК за това, че на 29.10.2019 год. на работното й място в МБАЛ „Д-р И.С.” АД – С. между 15 часа и 16 часа пред Д.П.И. и Д.И.М. казали следните позорни думи, а именно: „крадла“, „интригантка“, „използвачка“ и „лицемерка“;

2) престъпление по чл. 146, ал. 1, предл. 1 от НК за това, че на 29.10.2019 год. на работното й място в МБАЛ „Д-р И.С.” АД – С. между 15 часа и 16 часа пред нея казали следните обидни думи, а именно: „мръсница“, „крадла“, „двуличница“, „лъжкиня“ и „лицемерка“.

С разпореждане от 26.05.2020 год., поради постъпила молба от повереника на частната тъжителка, делото било отсрочено за 09.07.2020 год.

На 09.07.2020 год. в съдебно заседание повереникът на частната тъжителка конкретизирал размера на неимуществените претенции спрямо всеки един от подсъдимите за всяко от деянията като заявил, че деянията са извършени в съучастие.

В същото съдебно заседание бил даден ход на делото като съдът докладвал подадената от частната тъжителка молба по реда на чл. 287, ал. 6 от НПК с конкретизираните в същата две обвинения спрямо всеки един от подсъдимите; били приети за съвместно разглеждане предявените граждански искове и частната тъжителка била конституирана като граждански ищец в процеса. След даване ход на съдебното следствие повереникът на частната тъжителка прочел тъжбата и поддържал гражданските искове; всеки един от подсъдимите заявил, че ще се ползва от правото си да даде обяснения на по - късен етап. Съдебното заседание продължило с разпит на водените свидетели Д.И., Д.М. и М.М., като делото било отложено за събиране на доказателства за 03.09.2020 год.

В проведеното съдебно заседание на 03.09.2020 год. съдът се е произнесъл по направени от страните доказателствени искания, всеки един от подсъдимите дал обяснения и делото било отложено за 10.11.2020 год. за събиране на доказателства.

В проведеното съдебно заседание на 10.11.2020 год. делото било отложено за 04.02.2021 год., с оглед постъпила молба от защитника на подсъдимите за влошено здравословно състояние.

В проведеното съдебно заседание на 04.02.2021 год. се явили частната тъжителка, нейният повереник, подсъдимите и техния защитник. В съдебното заседание била допусната до разпит свид. Мария Кирова, допусната е и е проведена очна ставка между свид. Д.И. и свид. Д.М., приобщени са писмените доказателства.

Съдът приключил съдебното следствие и дал ход на устните съдебни прения. В хода на устните съдебни прения участие взели повереникът на частната тъжителка и защитникът на подсъдимите като била дадена два пъти право на лична защита на подс.

А.С. и два пъти право на последна дума на подс. К.С.. Производството по НЧХД № 184/2020 год. по описа на Районен съд – С. приключило с Присъда № 260018/04.02.2021 год., която било обжалвана от защитника на подсъдимите и по повод на която е образувано настоящото ВНЧХД.

4

Настоящият съдебен състав, намира че първоинстанционният съд, при разглеждане на делото е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на процесуалните права на страните в производството. По същество, нарушенията се свеждат до следното: