Решение № 9 от 17.01.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Русе, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Велкова като разгледа докладваното от Мария Велкова Търговско дело № 20244500900010 по описа за 2024 година

Производството е по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ.

Постъпила е жалба от „СИРИУС МАРИТАЙМ“ ООД- гр.Русе, ЕИК *********, представлявано от управителя И. М. В. чрез пълномощника адв.

А. Ж. от АК-Русе против отказ № 20240104165919/05.01.2024 г. на длъжностно лице по регистрация към Агенция по вписванията по заявлениевх.№20240104165919. Излагат се доводи за незаконосъобразност на отказа и се иска да бъде отменен и да се дадат задължителни указания на Агенцията да извърши вписване на обстоятелствата по заявлението, по изложени в жалбата съображения. Претендира направените разноски за производството съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

Агенция по вписванията- гр.София, ЕИК 131282355 чрез юрисконсулт Г.

И. е подала отговор на жалбата, в който изразява становище за нейната неоснователност и иска отказът да бъде потвърден, по изложени в него съображения. Претендира разноски за производството.

След преценка на доводите на жалбоподателя, становището на АВСофия и доказателствата по делото, съдът приема за установено следното:

Жалбата е подадена от заявителя, кой е процесуално легитимирано лице 1 в законоустановения срок и е срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Със заявление по образец А4- вх.№20240104165919 е постъпило искане за вписване на промяна в обстоятелствата по партидата на „СИРИУС МАРИТАЙМ“ ООД- гр.Русе, ЕИК *********- заличаване на съдружника К.

С. поради изключването му.

С обжалвания отказ длъжностното лице по регистрацията отказва да впише по партидата на „Сириус Маритайм“ ООД-Русе заявените обстоятелства по съображения, че не е спазена процедурата за изключване на съдружник, предвидена в чл. 126, ал. 3 от ТЗ, a именно: вземане на решение на общото събрание на съдружниците, с което се констатират действия на съдружника, представляващи някоя oт хипотезите no чл. 126, ал. 3 т. 1 - 4; отправяне на писмено предупреждение до съдружника за изключването мy и последващо решение на общото събрание за изключване наa съдружника.

ДЛР е приело, че липсва решение на общо събрание, на което да са констатирани увреждащи дружеството действия на съдружника К.С. и на което да е взето решение да мy бъде отправено предупреждение с даване на подкодящ срок за внасяне на непаричната вноска. Посочено е също, че предупреждението за изключване е отправено на 27 януари 2023 г., в деня на провеждане на събранието, на което е взето решението за извършване на допълнителни парични вноски, въпреки че съгласно самото решение на общото събрание срокът за внасянето им е 30 април 2023 г. и допълнителен срок - 30 юни 2023 г. Предупреждението за изключване на К. С. е получено от пълномощника му, представлявал го и на самото събрание, а пълномощното е със срок на действие 1 февруари 2023 г. и това обяснява защо другите съдружници отправят предизвестие за изключване преди изтичане на срока за извършване на допълнителните парични вноски. Изложени са съображения, че предупреждението за изключване се отправя след като е изтекъл срока за осъществяване на конкретното действие и след като съдружниците са констатирали на нарочно общо събрание, че са налице увреждащи дружеството действия на изключвания съдружник. Освен това представителството на К. С. oт другия съдружник И. В. очевидно е формапно тъй като не се удостоверява, че К. С. пo някакъв начин е уведомен за провеждането на общо събрание, на което му е вменено задължение за 2 извършване на допълнителна парична вноска, независимо преди или след самото събрание. Самото предупреждение за изключването на К.С. е получено oт пълнoмoщник, преди изтичане на срока за извършване на допълнителната парична вноска, без да cе удостоверява, че И. В. с грижата на добър стопанин (чл. 63 oт З3Д) е уведомил упълномощителя си за възникналото задължение. ДЛГприема, че целият фактически състав пo вземането на решение за допълнителни парични вноски и евентуално изключване на съдружник поради невнасянето им нe съответства на закона т.е. не е валидно основание за изключване на К.С. и не може да бъде вписано в регистъра на основание чл. 21 т. 5 oт ЗТРРЮЛНЦ.

Съдът като съобразява представените по делото доказателства, намира, че отказът е незаконосъобразен.

Съгласно разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистрацията се свежда до това да се провери дали е подадено заявление, заявеното обстоятелство подлежи ли на вписване, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, приложени ли са изискуемите от закона документи, дали съществуването на заявените за вписване обстоятелство се установява от представените документи, представена ли е декларация по чл.13, т.5 от ЗТРРЮЛНЦ, платена ли е дължимата държавна такса и дали друго лице няма права върху фирмата.

Проверката е формална, тъй като се извършва на база на представените документи. В случай, че не е налице някое от сочените обстоятелства, длъжностното лице е в правото си да откаже вписване на заявените обстоятелства.

В настоящият случай е налице подадено заявление от оправомощено лице, заявеното обстоятелство подлежи на вписване и същото се установява от представените документи,у налице са и другите изискуеми от закона предпоставки.

Неправилно длъжностното лице по регистъра е приело, че не са налице доказателства, които да установяват заявеното за вписване в ТРРЮЛНЦ обстоятелства.

Разпоредбата на чл.126, ал.3, т.4 от ТЗ урежда правомощието на общото събрание на търговското дружество за изключване на съдружник, неизпълнил задълженията си за внасяне на допълнителна парична вноска, в случай че 3 съдружникът не е упражнил правото си за напускане по чл.134, ал.2 от ТЗ.

Задълженията на съдружника за плащане на допълнителна парична вноска произтича от разпоредбата на чл.124 от ТЗ при наличие на решение на ОС на дружеството. Последица от неизпълнението на това задължение представлява основание за изключването на съдружника като възможността на общото събрание да реализира санкционната отговорност е уредена в чл.126 от ТЗ.

За да се впише заявеното обстоятелство следва да се установи налице ли са елементите от фактическия състав на чл.126, ал.1, т.4 от ТЗ, а именно: решение на ОС за внасяне на допълнителни парични вноски, писмено предупреждение до съдружника и решение на Общото събрание на дружеството.

От приложените към заявлението документи се установява, че с решение на ОС, проведено на 27.01.2023 г. е взето решение за внасянето на допълнителни парични вноски от страна на съдружниците. Няма данни това решение да е оспорено по надлежния ред, респ. същото да е отменено. С оглед на това за съдружниците е възникнало задължението да внесат в определените срок определената допълнителна парична вноска.

Това задължение е възникнало и по отношение на съдружника К. С.и същият е следвало да внесе допълнителната парична вноска в определения с решението срок. Обстоятелството, че на събранието същият не е присъствал лично, а е представляван от пълномощник, не променя този извод, тъй като по силата на упълномощаването задължението е възникнало в правната сфера на упълномощителя.

Налице е и писмено предупреждение до съдружника, надлежно връчено на представителя.

Неправилно ДЛГ е приело, че следва да се релевират доказателства за уведомяването му от страна на пълномощника. Това обстоятелство в случая е ирелеватно, тъй като касае вътрешните отношения между представителя и представляваното лице.

В закона няма ограничения, нито регламентиаран срок, в който следва да бъде изпратено писменото предупреждение. Налице и задължителна практика на ВКС, свързана с допустимостта едновременно да бъдат изпратени 4 предупреждението за изключване на съдружник в дружество и поканата за същото ОС, взело решение за изключването. Тази практика, намерила израз в решения на ВКС: № 160/26.01.2010 г. по т. д. № 379/2009 г. на I т. о. и № 3/19.02.2010 г. по т. д. № 482/2009 г. на I т. о. и др., е в смисъл, че писменото предупреждение по чл.126, ал.3 от ТЗ за изключване на съдружник в дружество с ограничена отговорност може да бъде обективирана и в отправената поканата по чл.139, ал.1 от ТЗ, с която съдружникът се уведомява за свиканото събрание за изключването му.

В случая е налице и покана, лично връчена на съдружника на 04.12.2023г., в която се съдържа информация за констатираните нарушения, заради които е започната процедура за изключване му като е налице достатъчен срок, в който същият може да организира защитата си.

Фактът, че съдружника е бил наясно с поетото задължение за внасяне на допълнителна парична вноска може да се изведе и от подаденото от него заявление по чл.134, ал.2 от ТЗ- за прекратяване на участието си в дружеството, по което е постановен отказ на ДЛР.

Налице е решение на ОС на дружеството. Общото събрание е надлежно свикано съобразно изискванията на чл.139 от ТЗ и решението е взето при спазване на разпоредбата на чл.137, ал.3 от ТЗ.

С оглед на изложеното съдът приема, че са налице изискуемите от закона предпоставки за извършване на вписване на заявеното обстоятелство, което обуславя незаконосъобразност на обжалвания отказ и същият следва да се отмени като съдът даде задължителни указания на АВ да извърши искането вписване/ заличаване на съдружника К. С..

Жалбоподателят и Агенция по вписване са направили искане за присъждане на направените разноски за настоящото производство.

Искането за присъждане на разноски от странакакто на жалбоподателя, така и от страна на АВ е неоснователно.

Производството по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ не е спорно и в него Агенция по вписване не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски. В това производство по отношение на отговорността за разноски, следва да се прилага общото за всички охранителни производства правило на чл.541 от ГПК, а именно, че разноските са за сметка на единствената 5 страна в производството- жалбоподателя. В този смисъл определение №31/01.02.2022 гна ВКС по ч.т.д.№ 2436/2021 г., определение №32/01.02.2022 г. на ВКС по ч.т.д.№ 2437/2021 г., определение № 34/24.01.2022 г. на ВКС по ч.т.д.№ 2711/2021 г.

По изложените съображения Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ № 20240104165919/05.01.2024 г. на длъжностно лице по регистрация към Агенция по вписванията по заявление- вх.

№20240104165919.

УКАЗВА на Агенцията по вписване да извърши заявеното вписване/ заличаване.

Решението може да се обжалва пред ВТАС в 7-дневен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на АВ за изпълнение.

Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________ 6