Определение № 128 от 02.02.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 128 гр. Благоевград, 02.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно частно гражданско дело № 20241200500072 по описа за 2024 година

Въззивното производство е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 274, ал.

1 и следващите от ГПК, като е образувано по повод подадена частна жалба с вх. № 10727/19.12.2023 г. от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Витоша“, ж.к.

„Малинова Долина“, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, чрез адв. Ж. Д., с адрес за призоваване в ********, против Разпореждане № 2069/30.11.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 1312/2023 г. по описа на РС – Сандански. С атакуваното в настоящото производство разпореждане e отхвърлено като неоснователно искането на “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: 1310011375, обективирано в заявление с вх. № 9912/27.11.2023 г., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника Ф.

Б. Х., с ЕГН: ********** от ,,,,,,,,,,,,,,,,, за следните суми: 20 108,01 лева /двадесет хиляди сто и осем лева и една стотинка/ - дължима главница по договор за потребителски кредит № 5238091/21.09.2022 г.; 1 447,43 лева /хиляда четиристотин четиридесет и седем лева и четиридесет и три стотинки/ - договорна лихва за периода от 21.11.2022 г. до 17.10.2023 г.;

356,12 лева /триста петдесет и шест лева и дванадесет стотинки/ - лихва за забава върху претендирана главница за периода от 21.11.2022 г. до 27.11.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата; 438,23 лева /четиристотин тридесет и осем лева и двадесет и три стотинки/ заплатена държавна такса и 240,00 лева 1

/двеста и четиридесет лева/ за адвокатско възнаграждение. За да достигне до този резултат, първоинстанционният съд приел, че не са представени доказателства от страна на заявителя, че е обявил предсрочната изискуемост на вземането по процесния договор и че волеизявлението му в този смисъл е достигнало до знанието на длъжника, като от обстоятелствената част на подаденото искане не могло да се установи кои са падежиралите вноски. В частната жалба се релевира, че заявлението на кредитора отговаряло напълно на изискванията на чл. 410, ал. 2 ГПК, като същото било придружено от всички необходими доказателства - пълномощно и платена държавна такса.

Възразява се, че аргументите, послужили на съда да отхвърли искането за издаване на заповед за изпълнение, били такива по съществото на спора, като в производството по реда на чл. 410 ГПК заявителят не бил длъжен да представя доказателства, че се е възползвал от правото си по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, отделно, същият спазил изискването на процесуалния закон, като е представил единствено договора за потребителски кредит. С тези доводи се иска отмяна на разпореждането на Районен съд - Сандански.

Окръжен съд - Благоевград, след преценка на възраженията на страната и на приложените по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Районен съд - Сандански е бил сезиран от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК:

131001375, действащо чрез адв. Ж. Д., със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Ф. Б. Х., ЕГН: **********, с адрес в ,,,,,,,,,,,,,,,,, за сумите от 20 108.01 лева, главница по договор за потребителски кредит, сключен на 21.09.2022 г., 1 447.43 лева възнаградителна лихва по същия договор от 21.11.2022 г. до 17.10.2023 г., дата на получаване на уведомление за предсрочна изискуемост, както и 356.12 лева лихва за забава върху главницата, считано от 21.11.2022 г. до датата на подаване на заявлението. В обстоятелствената част на заявлението е описано, че между длъжника Ф. Х. и “УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД на 21.09.2022 г. бил сключен договор за потребителски паричен кредит с № 5238091, с който кредитополучателят се задължил да погаси задължението си чрез 120 месечни вноски, в срок до 21.09.2032 г., но същият извършил едно плащане, след което преустановил изпълнение на задълженията си по договора. Сочи се още, че на 17.10.2023 г. длъжникът бил уведомен за 2 възникналата предсрочна изискуемост на вземането, поради неплащането на две последователни погасителни вноски по кредита. На 12.06.2023 г. бил сключен договор за възмездна цесия между кредитодателя и заявителя, за който потребителят бил уведомен на 17.10.2023 г. Към заявлението са приложени извадка от индивидуален договор за цесия от 12.06.2023 г., сключен между “УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, потвърждение към него, договор за потребителски кредит от 21.09.2022 г. с № 5238091, ведно с приложения към него, в т.ч общи условия и погасителен план.

Частната жалба е подадена в срок, съобщението за постановяването на атакувания съдебен акт е връчено на 14.12.2023 г., а жалбата е представена в съда на 19.12.2023 г., изхожда от надлежна страна, като е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт, същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2 вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК, ето защо този състав на съда намира иницииращата настоящото производство жалба за допустима, а по същество за основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.

127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България. В процесния случай безспорно се касае за сключен договор с потребител, поради което приложение намират закрилните императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит, съответно тези на Закона за защита на потребителите (чл. 24 ЗПК), като съдът в заповедното производство е длъжен да съблюдава за евентуалното наличие на инкорпорирани в договора неравноправни клаузи.

За да отхвърли изцяло стореното искане на заявителя, първоинстанционният съд е изходил от обстоятелството, че по делото не са налице доказателства, че кредиторът е обявил предсрочната изискуемост на длъжника, а в заявлението не били разграничени вноските с настъпил падеж от тези с ненастъпил такъв.

3

Този извод на съда е незаконосъобразен. Безспорно е, че в производството по реда на чл. 410 ГПК заявителят не е задължен да представя писмени доказателства, обективиращи вземането, което претендира, като единственото изключение е предвидено в нормата на чл. 410, ал. 3 ГПК, според която когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. В тази връзка именно потребителската защита, изразена в служебна проверка от страна на съда за наличието дори само на обоснована вероятност договорът с потребителя да съдържа неравноправни клаузи (чл.

411, ал. 2 т. 3 ГПК), съставлява единственото изключение от правилото, че в хода на заповедното производство не следва да се изследва, че претендираното задължение действително съществува и е валидно възникнало (така и БГПП, Ж. Сталев, 2020 г., десето издание). Ето защо в настоящото производство съдът няма правомощие да проверява дали вземането съществува, респ. да изследва дали са възникнали предпоставките, обуславящи изискуемостта на самото вземане. Последното е предмет на проверка в рамките на производството по предявен иск по чл. 422 ГПК, в случай че длъжникът възрази срещу издадената заповед за изпълнение. За да бъде издадена такава обаче е достатъчно заявителят да твърди, че вземането съществува, както и ясно да го индивидуализира, така че за длъжника да става ясно какво вземане се претендира.

Предвид гореизложеното, относно възникването на обективния и субективния елемент на предсрочната изискуемост на вземането по договора за потребителски кредит в производството по чл. 410 от ГПК заявителят не е задължен да представя доказателства, като обратният извод не следва и от хипотезата ал. 3 на чл. 410 от ГПК. Представянето на документ за твърдяното от заявителя известяване на длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем (в случая на 17.10.2023 г.) , с оглед целта на производството по чл.

410 ГПК да се провери дали вземането е спорно, е извън обхвата на хипотезата по чл. 410, ал. 3 от ГПК. Поради което липсата на такова доказателство не е нередовност по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, неотстраняването на която да послужи като основание за отхвърляне на искането на заявителя като неоснователно. Освен това, в мотивите на т. 2 от ТР № 8 от 02.04.2019 г. по т. д. № 8 от 2017 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че 4 липсата на посочване в заявлението на вноските с настъпил падеж не съставлява нередовност на заявлението, съответно на исковата молба в производството по чл. 422 ГПК и няма пречка в заявлението да бъде посочен само общият размер на претендираната главница, като възнаградителните лихви и лихвите за забава следва бъдат конкретизирани по период и размер.

Посоченото от страна на първоинстанционния съд ТР № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 18, касае производство за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ - чл. 417, ал. 1 т. 2 ГПК.

Следва също така да се посочи, че в настоящото производство съдът действа в условията на пълен въззив (Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по т.д. № 6/2017 на ОСГТК), като в изпълнение на правомощията си тази съдебна инстанция не констатира наличието на порок в искането, обуславящ неговото отхвърляне. В случая заявлението отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, като са налице всички законоустановени реквизити.

Спазена е и повелята на чл. 410, ал. 3 ГПК, като действително в кориците на делото не се съдържа уведомление по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, адресирано до длъжника за сключения договор за цесия, но само по себе си това обстоятелство не е основание да бъде отказано издаването на заповед за изпълнение, тъй като това е въпрос, свързан с материалноправната легитимация на кредитора, който следва да бъде разрешен в хода на исковото производство. Съдът не констатира и наличието на неравноправни клаузи, съответно нарушения на специалния закон за потребителския кредит, рефлектиращи върху действителността на процесната сделка, като клаузите, свързани с определяне размера на възнаградителната лихва отговарят на изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 9, т. 9а ЗПК. В чл. 6 от Общите условия към договора, които са неразделна част от него, е обяснена методиката на формиране на ГЛП, а уговореният в чл. 12 размер на лихвата за забава не е в противоречие с изискването на чл. 33, ал. 2 ЗПК.

Мотивиран от горното, съдът приема, че са налице всички предпоставки за уважаване на подаденото заявление и издаване на исканата заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Като е постановил разпореждане, с което заявлението по чл. 410 ГПК е било отхвърлено, заповедният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени, като вместо това се издаде от страна на първоинстанционния съд заповед по чл. 410 ГПК за посочените в заявлението суми и за сторените разноски.

5

Водим от горното, Окръжен съд - Благоевград, Първи въззивен граждански състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 2069/30.11.2023 г. по ч. гр. д. № 1312/2023 г. на Районен съд - Сандански, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: 131001375 за всички претендирани със заявление с вх. № 9912/27.11.2023 г. вземания срещу длъжника Ф. Б. Х., ЕГН: **********.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Сандански за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, съобразно настоящия съдебен акт.