Решение № 2062 от 10.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2062 гр. Пловдив, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20225330100696 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл.415, ал.1 т.3 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Юробанк България“ АД твърди, че е предоставил на ответника сума по договор за потребителски кредит. Договорът бил сключен на *** година. Твърди се, че ответникът е престанал да обслужва кредита предвид което задължението по договора станало предсрочно изискуемо. За вземането било подадено заявление по чл.417 ГПК, което обаче било отхвърлено частично от съда, относно сумите по договора с ненастъпил падеж. По поради това на ищеца били дадени указания да заведе осъдителен иск за отхвърлената част. Иска се да бъде осъден ответника да заплати сумите: 3 768,78 лв. главница; 153,18 лв. възнаградителна лихва, дължима за периода от 10.05.2021г. до 12.10.2021г.; 96,25 лв. мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 10.05.2021г.- 16.11.2021г., сумата от 39 лева дължими такси по договора за кредит за периода 13.04.2021г.- 16.11.2021г., както и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК. Претендират се и разноските в заповедното и в настоящото исково производство.

Ответникът Д. С. Г. чрез особения си представител отрича наличието на правоотношение по договор за заем, както и получаване на суми по него. Освен това излага доводи за недействителност на договора за кредит поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1 т. 10 ЗПК, неравноправност на клаузите от договора за 1 увеличаване на лихвения процент. Освен това поддържа, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането. Прави и възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът намери за установено следното:

На ***г. банката сключила с ответника договор за потребителски кредит №*** по силата на който предоставила сумата 6345,60 лева /лист 3/ . Годишният процент на разходите по кредита бил определен на 14,72%, като общата сума която следвало да върне кредитополучателя, изчислена към момента на сключване на договора възлизала на 8323,90 лв. /лист 4/ . Съгласно приложеният погасителен план кредитът следвало да бъде погасен на равни месечни вноски, считано от 10.07.2019г. до 10.06.2023г. /лист 10/.

В чл.14 от договора било уговорено, че при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да обяви вземането за изцяло предсрочно изискуемо съгласно чл.60, ал.2 от ЗКИ. На ***г. към договора било подписано допълнително споразумение относно отсрочване на плащанията на главницата и лихвите по кредита за срок от шест месеца, във връзка с приетите мерки във връзка с ограничаване на последиците от епидемията от КОВИД -19. По този начин срокът за издължаване бил продължен, като със споразумението бил приет и нов погасителен план с крайна падежна дата 10.12.2023г. Към този момент салдото по редовната главница възлизало на 5124,60 лв. / лист 11-13/ .

Установява се от приложеното ч.гр.д. №18540/2021г. по описа на ПРС, че на 24.11.2021г. банката ищец подала срещу ответника Г. заявление по чл.417 ГПК относно издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на приложено извлечение от сметка. Претендирани били следните суми: 4572,31 лв. главница за времето от 12.04.2021г. до 16.11.2021; 422,96 лв. възнаградителна лихва за периода 10.05.2021г. - 16.11.2021г.; 155,31 лв. мораторна лихва за периода 10.05.2021г. 16.11.2021г.; 145 лв. такси и разноски за периода 13.04.2021г. - 16.11.2021г. По заявлението съдът издал заповед за незабавно изпълнение частично за сумите: 803,53 лв. главница за вноски с настъпил падеж за периода 12.04.2021г. - 11.10.2021г.; 289,78 лв. възнаградителна лихва от 10.05.2021г. до 11.10.2021г.; 59,06 лв. мораторна лихва за периода 10.05.2021г. - 11.10.2021г.; 106 лв. такси по кредита за периода 13.04.2021г. 11.10.2021г., ведно със законната лихва от главницата, считано от 24.11.2021г. до окончателното погасяване. Заявлението е било отхвърлено за разликата до претендираните с него суми, тъй като съдът приел, че изявлението за предсрочна изискуемост не е било надлежно съобщено на длъжника /лист 44 и 45 от приложеното дело/. Дадени са на кредитора указания по чл.415, ал.3 ГПК относно предявяване на осъдителен иск за вземането в отхвърлената му част. В срока банката е предявила настоящият осъдителен иск.

Установява се, че след завеждане на настоящото дело - на ***г. между банката кредитор и Д. С. Г. било сключено споразумение /лист 80/. По силата на чл. 2 от същото 2 ответникът признал основанието и размера на вземанията по договора за потребителски кредит №***, като се съгласил, че дължи остатъка от сумата, относно която не е издадена заповед за изпълнение възлизащ на 5071,01 лв. Поел също задължение да подаде по настоящото дело молба с която признава иска. Според чл.3 от споразумението ответникът се задължил да извършва доброволни ежемесечни плащания за погасяване на задължението в периода от месец септември до месец декември на 2023г. /лист 81/.

На 15.09.2023г. ответникът е подал по делото заявление с което е признал предявените срещу него искове и поискал да бъде постановено решение съгласно признанието / лист 85/.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по сключен между тях договор за предоставяне на потребителски кредит, сумата по който е била усвоена. По силата на този договор за ответника е възникнало задължение периодично да погасява размера на уговорените вноски, описани в приложения към договора план. След като ответникът не е изпълнила тези свои задължения, в полза на банката е възникнало правото да обяви вземанията си по кредита за изцяло изискуеми.

Фактът на неизпълнението се установява и от представеното споразумение и признанието на длъжника. Следва да се има предвид също новонастъпилото обстоятелство, че към момента на приключване на устните състезания по делото е настъпил крайният падеж на задължението, уговорен в погасителния план.

Неоснователни са възраженията на особения представител на ответника относно това, че подписаният между страните договор противоречи на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Договорът съдържа посочената в тази норма информация, както за точния размер на ГРП, така и за общата сума дължима по договора за кредит.

Поради настъпването на крайната падежна дата и признатото неизпълнение от страна на ответника, са неоснователни и възраженията на особения представител свързани с начина на обявяване на предсрочната изискуемост.

Неоснователно е възражението за погасяване на вземането по давност. Според чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а според чл. 111, б. "в" от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Давността, съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД започва да тече от деня, когато вземането е станало изискуемо. При договора за кредит не е налице периодично плащане, независимо от това, че може да е уговорено, че кредитополучателят ще погасява вземането на отделни вноски /анюитети/. Това е така, защото в случая става дума за договорено разД.е на задължението на части, при което едната страна, в случая кредитодателя, се е съгласила да получава изпълнение на части - арг. от чл.66 ЗЗД. Изискуемостта на 3 вземанията по договор за кредит настъпва с настъпването на уговорения краен срок за погасяване, респективно при обявяването му за предсрочно изискуем. С подаването на заявлението, респективно на иска за вземането, който по силата на чл.422, ал.1 ГПК се счита предявен от датата на заявлението - течението на същите срокове е прекъснато чл. 116, б. "б" от ЗЗД. Същевременно давността е и спряна по силата на чл. 115, б. "ж" от ЗЗД.

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

В заповедното производство ищецът е направил разноски от 196,31 лв. държавна такса и 499,25 лв. с ДДС за адвокатски хонорар. Част от тях са присъдени с издадената заповед за изпълнение - 25,17лв. за д.т. и 118,19 лв. адвокатско възнаграждение.

Предвид изхода на настоящото производство съдът намира, че следва да присъди допълнително и разликата до пълните размери съответно 171,14 лв. за д.т. и 381,06 лв. за адвокат или общо 552,20 лв.

В исковото производство ищецът е направил разноски както следва: 162,28 лв. д.т. /лист 25/; 705,72 лв. депозит за особен представител / лист 45/; 997,87 лв. с ДДС за адвокатски хонорар / лист 77/. Общо следва да се присъдят 1 859,87 лв. разноски за исковото производство.

Съдът намира възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК относно прекомерност на разноските за адвокатски възнаграждения за неоснователно, предвид съотношението им с цената на предявените искове, което е 24 %, тоест под една четвърт.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. С. Г. ЕГН ********** с адрес *** да заплати „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ул. Околовръстен път № 260, п.к. №1766, на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД следните суми: 3768,78 лв. / три хиляди седемстотин шестдесет и осем лева и 78 лв./ главница, дължима по договор за кредит №***/***г.; 153,18 лв. /сто петдесет и три лева и 18 ст./ възнаградителна лихва за периода 10.05.2021г. - 12.10.2021г.; 96,25 лв.

/деветдесет и шест лева и 25 ст./ мораторна лихва върху главницата за времето от 10.05.2021г. до 16.11.2021г.; 39 лв. /тридесет и девет лева/ дължими такси по договора за периода 13.04.2021г. - 16.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.11.2021г. до окончателното изплащане.

4

ОСЪЖДА Д. С. Г. ЕГН ********** да заплати на „Юробанк България“ АД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1 859,87 лв./ хиляда осемстотин петдесет и девет лева и 87ст./ – разноски за настоящото и 552,20 лв./петстотин петдесет и два лева и 20ст./ разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 18540/2021г. на Пловдивския районен съд.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на връчване на препис от него на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 5