Решение № 201 от 16.04.2019, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

Номер / 16.04.2019 година град С.З.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С.т окръжен съд Търговско отделение

На 13.03.

2019 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА Т.

СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА изслуша докладваното от съдията Т. т.дело

№ 387 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази:

Предявени са обективно съединение искове, с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ и чл.133, ал.1, изр. 2 ТЗ.

При условията на чл.212 ГПК е предявен инцидентен установителен иск, с правно основание чл.26 , ал.1 , предл. 1 ЗЗД

Производството е образувано по искова молба предявена от Р.И.Н. *** против „Е.“ ООД - гр.С.З. с ЕИК ***, с цена на предявените искове 100 000 лв.

Ищецът твърди в исковата молба, че е бивш съдружник в ответното дружество „Е.“ ООД - гр.С.З..

Посочва, че още от създаването на дружеството през 2002г., регистрирано по ф.д.№1350/2002 г. на С. Окръжен съд, същият е притежавал 17 дяла на стойност по 100.00 лв. (1700.00 лв.) от общия капитал на дружеството - 5100.00 лв., разпределен в 51 броя дялове.

Дружеството с ограничена отговорност било създадено от трима съдружника - ищеца Р.И.Н., П.Х.П. и Я.Г.Д..

Една година след регистрацията на ответното дружество от 2003 г. до м.

10.2015 г., ищецът твърди, че е бил и Управител на същото.

Основната дейност на дружеството била свързана с продажба и доставка на енергетични стоки и материали, ВиК-материали и строително-монтажни дейности, изпълнения на обществени поръчки към енергийните предприятия, Е. - П., ТЕЦ-ове и др. обекти в С.З. и страната.

Ищецът твърди, че като единствен специалист - електроинженер от съдружниците в дружеството, основно само той се е занимавал с дейността на фирмата, като поемал отговорност за участие в обществени поръчки, подписване на договори, договаряне с контрагенти, организацията на работата в двата магазина на фирмата, обекти,служители и офис на дружеството.

Сочи, че съдружникът П.П. не се е занимавал конкретно с определени дейности на дружеството, а съдружничката Я.Д. фигурирала като съдружник в дружеството само по документи, като поставено лице на сина си С.А..

От 2012 г. до 2015 г. „Е.“ ООД участвало последователно в две големи обществени поръчки към „Е. – П.“, като ищеца като управител подготвял предложенията, договарял цените и подписвал Договорите за изпълнение, като последния договор с „Е.“ подписал през месец август 2015 г. на стойност 1 500 000.00 лв. и срок на изпълнение 2 години.

Точно тази обществена поръчка и подписан договор влошил крайно взаимоотношенията на съдружниците, поради факта, че „Е. П.“ изисквал да се плати банкова гаранция при подписването на стойност 25 000лв.

Посочва, че към този момент дружеството нямало толкова пари и Управителят Н. искал от останалите съдружници да съберат по равно сумата, за да подпише договора.

Съдружниците П. и Д. отказали и той бил принуден да вземе сумата назаем от партньори, с които е работил, за да осигури договора с „Е.“ и дейността на фирмата за следващите две години.

Ищецът сочи, че внесъл банковата гаранция, подписал договора с „Е. – П.“ и малко след това получил покана от съдружниците си за свикване на Общо събрание на дружеството.

С Протокол на проведено ОС на „Е.“ ООД от 09.10.2015 г. се взело решение за отстраняване на Р.Н., като Управител на „Е.“ ООД, като никой от останалите двама съдружници не желаел да бъде избиран за Управител и решили и избирли за такъв един от служителите в магазина, а именно Асен Асенов.

След датата на проведеното ОС (09.10.2015 г.), ищецът бил принуден поради стеклите се обстоятелства и влошени взаимоотношения в Дружеството, на основание чл.125, ал.2 от ТЗ с молба - предизвестие със задна дата от 01.09.2015 г. да уведоми ОС на съдружниците на ответното дружество за намерението си да прекрати съдружието си и да продаде собствените си дялове на оставащите двама съдружника - П.П. и Я.Д., като молбата била връчена на съдружниците на 01.09.2015 г.

С Протокол на ОС на „Е.“ ООД от 03.12.2015 г. т. 2, Общото събрание взело решение и освободило Р.Н. от членството му в съдружието.

Въпреки влошените взаимоотношения в съдружието, ищецът получил устното уверение от П.П., че за всяка преведена сума по фактура от "Е. П.“ във връзка с подписания договор за 1 500 000 лв., ще получава процент, с който ще бъде възмезден труда му в Дружеството и заслугата му за спечелената обществена поръчка, с която осигурил работа на Дружеството за следващите две години.

С два договора за покупко-продажба на дружествени дялове от 04.12.2015 г., ищецът продал собствените си 17 (седемнадесет дяла) - всеки на стойност по 100 лв. на другите двама съдружници - П.П. и Я.Д..

Решението на ОС на „Е.“ ООД от 03.12.2015 г. било вписано, като нови обстоятелства в Агенцията по вписвания - Търговски регистър под № 20151216174331.

Посочва, че съгласно разпоредбата на чл.125, ал.3 от Търговския закон имуществените последици от прекратяване участието на съдружник в дружеството се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването.

Налице бил фактическия състав за възникване на правото на ищеца да иска да получи стойността на дружественият си дял, а именно: прекратяване на членството му в „Е.“ ООД и дружеството не е изплатило доброволно стойността на дружествения му дял към 31.12.2015 г. (края на месеца, през който е станало прекратяването).

Съгласно разпоредбата на чл.133,ал.1, изр.2 от ТЗ бившият съдружник в „Е.“ ООД - Р.Н. имал право и на част от печалбата на дружеството, съразмерно на дяловете му.

Посочва, че правото на дивидент е имуществено право свързано с притежаваните от съдружника дружествени дялове в капитала на дружеството.

Прехвърлянето на дружествените дялове водело до прекратяване на членството на съдружника в дружеството. Към датата на прехвърлянето на дяловете (04.12.2015 г.) техните приобретатели /купувачи/ не можели да се легитимират, като титуляри на правото на вземане на дивидент за предходна година, тъй като в договорите за прехвърляне на дружествените дялове липсвала изрична уговорка, че дивидентът за изминал период е предмет на продажбената сделка.

Посочено е, че съгласно договореното в Дружественият договор на „Е.“ ООД от 28.12.2007 г. - Раздел V, чл.11, б.„д“- съдружниците приели, че: всеки съдружник има право да получава полагащата му се печалба пропорционално на дяловото му участие, както и приели, че с прекратяване на членството на съдружник (чл. 14, ал.2), “имуществените отношения с напуснал съдружник се уреждат въз основа на счетоводния баланс към края на месеца, през който съдружника е прекратил членството си.”

В Раздел VII, чл.19, изр.2 от Дружествения договор, съдружниците на „Е.“ ООД, приели ” печалбата да се разпределя между съдружниците, като дивидент, съобразен с техния дял.”

Твърди се, че дружеството „Е.“ ООД приело годишния отчет и баланса и не е разпределило печалбата за 2014 г. и за 2015 г., както и не е изплатило дивиденти до момента на прехвърляне на дяловете, поради което следвало, че правото да получи дивидент за 2014 г. и 2015 г. е на съдружника прехвърлил дяловете си през 2015 г., а не на приобретателите на дружествените дялове.

Ищецът сочи, че няма достъп до счетоводството на ответното дружество и базирайки се на публикувания в Търговския регистър за 2015 г. ГФО на „Е.“ ООД, счита, че стойността на дружественият му дял към 31.12.2015 г. (края на месеца през който е станало прекратяване на съдружието) е в размер на 50 000 (петдесет хиляди лв.), както и че дивидента от неразпределена печалба за 2014г. и 2015 г. е в размер на 50 000 (петдесет хиляди лв.).

Моли съда, да осъди „Е.“ ООД – гр.С.З. да му заплати сумата от 50 000 лв., представляваща равностойността на дружествения дял, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба и сумата от 50 000 лв., представляваща дивидент от неразпределена печалба за 2014 и 2015 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба, както и направените по делото разноски.

В съдебно заседание от 13.03.2019 г. ищецът е направил изменение на иска, както следва: да се постанови решение, с което да бъде осъдено „Е.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., кв. *** да заплати на Р.И.Н., ЕГН ********** сумата от 32 640 лв., представляваща паричната равностойност на дружествения дял, съгласно чл.

125, ал. 3 от ТЗ, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба, както и направените по делото разноски.

В съдебно заседание от 13.03.2019 г. процесуалният представител на ищеца е направил отказ от иска по чл. 133, ал. 1, изр. 2 от ТЗ. Поради това съдът следва да прекрати производството по предявения иск от Р.И.Н. против „Е.“ ООД за заплащане на сумата от 50 000 лв., представляваща дивидент от неразпределена печалба за 2014 и 2015 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който счита предявените два обективно съединени иска за допустими, но напълно неоснователни, неясно мотивирани и недоказани, като излага следните съображения:

По отношение на иска по чл. 125, ал. 3 от ТЗ ответникът посочва, че ищецът с молба - предизвестие от 01.09.2015 г. е уведомил съдружниците, че желае да прекрати съдружието си и да продаде собствените си дялове на оставащите двама съдружника П. и Д., като същата била връчена на другите двама съдружника на 01.09.2015 г.

С решение обективирано в Протокол на Общото събрание на „Е.“ ООД от 03.12.2015 г., на което съдружника Н. присъствал лично, същият бил освободен от членство в дружеството.

С два Договора за покупко-продажба на дружествени дялове от 04.12.2015 г. с нотариална заверка на подписите, е продал собствените си 17 /седемнадесет дяла/ на другите двама съдружника.

Считал, че „стойността на дружествения му дял към 31.12.2015 г. (края на месеца през който е станало прекратяване на съдружието) е в размер на 50 000.00 лв.“ базирайки искането си на публично оповестения Годишен финансов отчет /ГФО/ за 2015 г. на „Е.“ ООД гр.С.З. в Търговския регистър.

Ответникът сочи, че няма спор относно фактите, като според него спорно останали ли са неуредени имуществени отношения между бившия съдружник Р.Н. и настоящите такива П. и Д. предвид обстоятелството, че след прекратяване на съдружието, Н. продал дружествените си дялове на другите двама съдружника, като сам доброволно и свободно определил цената на всеки един от тях, както и предвид обстоятелството, че отправяйки молба-предизвестие от 01.09.2015 г. до другите двама съдружника, Н. изрично декларирал, цит: „.

. . отношенията, ми с дружеството са уредени изцяло и нямам претенции във връзка с прекратяване на членството ми, като при освобождаването ми ще продам собствените си 17 (седемнадесет) дяла всеки на стойност по 100.00 лв., както следва: 9 (девет) дяла на стойност 900.00_ лв. на съдружника П.Х.П. и 8 (осем) дяла на съдружника Я.Г.Д.."

Счита, че безспорно в случая, от Н. било реализирано потестативното му право по чл.125, ал.2 ТЗ да прекрати членството си, чрез отправяне на писмено предизвестие за напускане на дружеството, което е станало автоматично след изтичане на законовия срок.

Като последица от упражняване на това право, всички имуществени отношения, представляващи съвкупност от стойността на дела му в капитала на дружеството /чл.120 ТЗ/ и дела му в имуществото на дружеството /чл.127 ТЗ/, били уредени доброволно и при взаимно съгласие от една страна сключвайки двата договора - Договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 04.12.2015г. с peг.№4900 на Нотариус Р.П., между бившия съдружник Н. и съдружника Я.Д. и Договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 04.12.2015г. с peг. №4899 на Нотариус Р.П., между бившия съдружник Н. и съдружника П.П., имащи за предмет стойността на дела му в капитала на дружеството и от друга страна извличайки информация от неговата декларация, че отношенията му с дружеството са уредени изцяло и няма претенции, имащи за предмет дела му в имуществото на дружеството, поради което и ответникът намира предявения иск по реда на чл.125, ал.3 от ТЗ за недоказан и напълно неоснователен.

Посочва, че съгласно чл.3 на двата Договор за покупко-продажба на дружествени дялове, между бившия съдружник Н. и съдружника П.П., страните са се съгласили подписвайки договорите всички имуществени отношения на дружеството с бившия съдружник Р.Н., както по отношение на „гореописаните дялове“, така и тези „възникнали при или по повод участието в дружеството“ и са уредили отношенията си и „страните нямат каквито и да било претенции до тези поводи един към друг", т.е. и на това основание предявения иск по реда на чл.125, ал.3 от ТЗ бил недоказан и напълно неоснователен.

Разпечатката съдържа 55 от 247 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cd2ba393-9e0c-4487-8f2c-cd3b53030680