Решение № 1647 от 22.12.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1647 гр. Русе, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело № 20224520103412 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.200 от КТ.

Ищецът П. Т. Н. твърди, че на 19.08.2020 г. сключил с ответника трудов договор, по силата на който приел да изпълнява длъжността „...“.

Сочи, че на 04.12.2020 г. заедно с друг служител на “...“ ЕООД-С. П. П., били изпратени на адрес на потребител на услугите на дружеството, находящ се в гр.Русе, ул.„...“ №106. За да изпълнят възложената работата, се наложило да ползват стълба, тъй като трасето, по което трябвало да се пусне интернет кабела, минавало по фасадата на сградата на клиента.Докато ищецът се изкачвал по стълбата, колегата му я придържал в долния край, за да я стабилизира.

Ищецът твърди, че започнал да се изкачва, но кракът му се подхлъзнал на едно от стъпалата, той загубил равновесие и паднал на земята от височина около 1,5-2 метра.Опитал се да стане, но почувствал силни болки в кръста и рамото.Останал да лежи на земята, тъй като установил, че не си усеща краката и не може да се движи.Била извикана спешна медицинска помощ.Ищецът бил поставен на носилка и откаран в ЦСМП на УМБАЛ “Канев“-Русе.

След извършен преглед и изследвания П. Н. бил приет за лечение в отделение по Неврохирургия.Установено било, че има фрактура на поясен 1 прешлен на гръбначния стълб /фрактура вертебре ТХ12/, както и луксация на дясна раменна става.Още същия ден под анестезия му било извършено наместване на рамото.Била поставена и гипсова имобилизация на дясната ръка.

След падането и докато бил в болницата, ищецът изобщо не можел да се движи, дори и в леглото.Изпитвал силни болки.Наложило се да бъде обслужван в леглото и му бил поставен катетър.На 09.12.2020 г. го изписали от отделението и бил откаран до дома му с линейка, като отново на наложило да ползват носилка.По препоръка на лекарите през следващите 30 дни останал неподвижен.Било му забранено да се изправя и дори да сяда в леглото.За да бъде обслужван се ползвали подлоги и уринатор. Близките му го обслужвали, тъй като ищецът бил неподвижен, а при най-малкото движение изпитвал силни болки.Тежкото физическо състояние започнало да се отразява на психиката му. Твърди, че до деня на инцидента имал активен начин на живот, бил постоянно в движение, събирал се с приятели, излизал по заведения, управлявал автомобил. Бил весел и общителен, като всеки млад човек.След изписването от болницата започнал да се чувства непълноценен, тъй като денонощно за него трябвало да се грижат близките му.Срамувал се, когато трябвало да сменят подлогата му. Чувствал се самотен, защото приятелите му нямали много време да го посещават. Станал нервен, затворил се в себе си. Притеснявал се, че състоянието му няма да се подобри скоро.

Страхувал се, че няма да е пълноценен и в бъдеще, за да създаде семейство и да се грижи за него.Прекарал Коледните и Новогодишните празници нея година в леглото, което го депресирало допълнително. След изтичането на тези кошмарни за него 30 дни, ищецът започнал да се опитва да сяда и да става от леглото.За да се придвижва в дома си ползвал проходилка и патерици.Раздвижването вървяло трудно и мъчително, защото краката му треперели и лесно се изморявал.Не можел да ползва и двете патерици, тъй като все още го боляла дясната раменна става.При извършваните прегледи се установявало, че не се е възстановил от травмите, поради което временната му неработоспособност продължила повече от шест месеца.През всичкото това време трябвало да носи специален ортопедичен корсет на кръста.По препоръки на лекарите продължил да ползва последния и когато се върнал на работа.Носи корсета и понастоящем, като счита, че това ще продължи и за в бъдеще. Внимава в движенията си и избягва физически натоварвания по 2 препоръка на лекарите.Все още продължава да усеща болки в дясното рамо и обема на движенията му не е напълно възстановен.

Твърди, че претърпяната от него злополука на 04.12.2020 г. била призната за трудова с Разпореждане № 84 от 14.12.2020 г. на ТП на НОИ Русе.

Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.200 ал.1 от КТ, работодателят отговаря за вредите от трудова злополука, които са причинили временна неработоспособност на работника или служителя.

Твърди, че получил като обезщетение за вредите от трудовата злополука 1900 лв., изплатена му от “ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, където работодателят бил застраховал работниците си.Счита, че тази сума не го обезщетява в пълен размер за претърпените болки и страдания.Намира, че справедливото обезщетение за понесените вреди би била стойността от 18 000 лв., от което се приспаднат получените от третото лице-помагач 1 900 лв.Иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 16 100 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания от трудовата злополука на 04.12.2020 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска.Търсят се разноски за производство.

Ответникът “...“ ЕООД-Русе оспорват иска.Наведени са доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, като считат, че работникът е допринесъл с 80 % за настъпилия вредоносен резултат.Считат претенцията завишена по размер.Търсят се разноски по делото.

Третото лице-помагач на страната на ответника-“...“ ЕАД-София считат, че не следва да вземат участие в производството. Оспорват иска и претендират отхвърлянето му.

Приет за съвместно разглеждане с първоначалната претенция е обратният иск на „...“ ЕООД-Русе срещу “ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАДСофия по чл.459 във вр. с чл.394 от КЗ във вр. с чл.9 ал.1 от Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска “Трудова злополука“, в случай, че бъде уважен искът на П. Т. Н. спрямо ответното дружество, то въз основа на съществувалото между тях застрахователно правоотношение в спорния период, съдът да осъди застрахователя да им заплати процесната сума от 16 100 лв., ведно със законната лихва от предявяване на обратния иск.

3

Ответникът по обратния иск го оспорва и претендира отхвърлянето му.Търсят се разноски по делото.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Видно от Трудов договор № 1266/ 19.08.2020 г., сключен при условията на чл.67 ал.1 т.1 във връзка с чл.70 от КТ, страните са били в безсрочно трудово правоотношение, прекратено на 31.12.2021 г. в хипотезата на чл.325 ал.1 т.1 от КТ (л.5 и л.23). Ищецът заемал длъжността “...“, код по НКПД:..., на пълно работно време.В трудовия договор е посочено, че работникът предварително се е запознал и е получил препис от длъжностна си характеристика.

По делото няма спор, че на 04.12.2020 г., при изпълнение на служебните си задължения, ищецът претърпял инцидент, при който получил фрактура на поясен прешлен на гръбначен стълб и луксация на дясна раменна става.

С Разпореждане № 84/ 14.12.2020 г. на ТП на НОИ-Русе злополуката била призната за трудова (л.7). Между страните няма разногласие по въпроса, че на работника била изплатена застрахователна премия от 1 900 лв. от “...“ ЕАД по застраховка “Трудова злополука“ полица № 71222071000005/ 24.02.2020 г., направена от работодателя в полза на служителите (л.7,л.21-22 и л.40-л.57, л.83-л.93).В документите е записано, че сумата включва дневни пари за болничен престой и за временна неработоспособност над 90 дни.Тя се равнява на определените в полицата 10 % от застрахователната сума от 19 000 лева.Видно от представените доказателства, включените рискове в полицата са смърт и/или трайно намалена работоспособност от злополука, дневни пари за болничен престой вследствие на трудова злополука, временна неработоспособност от злополука, счупване на кости и изгаряния.

Св.Св.П., служител на ответника на длъжност “...“, установява, че в началото на м.декември заедно с ищеца били определени да работят в екип.На процесната дата двамата били изпратени на адрес в гр.Русе, за да поставят интернет кабел.За тази цел се наложило да използват стълба.Времето него ден било мъгливо и студено.Първоначално свидетелят 4 ползвал стълбата.Извършил част от нужните операции, но тъй като му станало студено, помолил да се сменят с ищеца.Св.П. застанал под стълбата, за да осигури неподвижността й с крак.Придържал пособието и с ръка.Ищецът се качил, но на височина около 1,5 метра залитнал и паднал.Свидетелят уточнява, че в него момент той не гледал нагоре.Не може да каже дали при злополуката П. е работил нещо или вече се е спускал надолу.Стълбата била облегната на стената на къщата. Св.П. установява, че при това положение на съоръжението липсва възможност за закрепване на тялото на работника по някакъв начин с осигурителен колан. Разчита се изцяло на стабилността на краката и на това как се стои на самата стълба.Опората в този случай е между стената, земята и позицията на тялото.

Осигурителният колан се използва само, ако стълбата се подпира на стълб.

Св.П. установява, че в случая е било невъзможно ищецът да се върже за стената.Твърди, че него ден П. бил облечен с работни дрехи и обувки, като екипът носел и другото оборудване, осигурено от фирмата.Ищецът споделил после с колегата си, че паднал, тъй като си завъртял единия крак на стъпалото на стълбата и загубил равновесие. Последвало падане встрани от свидетеля, но на място имало ситуиран тухлен бордюр, където П. се ударил.Св.П. сочи, че в конкретния случай едната ръка на ищеца трябвало да завърта телта около чашката, а другата да му служи за опора.Свидетелят уточнява, че от своето местоположение е нямал никаква видимост какво става пред колегата му, респективно каква е била позицията на ръцете му.

След падането в първия момент ищецът казал, че изпитва болка, опитал се да се изправи.Помолил свидетеля за помощ, за да стане.Ищецът бил въведен в къщата на клиента и поставен в легнало положение.Наложило се да повикат линейка.

Приложени са обяснения от ищеца до работодателя от 09.12.2020 г., в които лицето е посочило, че на 04.12.2020 г. са му били предоставени лични предпазни средства, но нямало къде да се обезопаси на стената.Уточнено е, че падането е станало не при изкачване по стълбата, както се твърди по исковата молба, а при започнал процес на изпъване на кабелите.

Св.П. сочи, че след случая видял за пръв път П. при връщането му на работа през лятото на следващата година. Преди това се чували обаче по телефон.Първоначално ищецът бил подтиснат.Според свидетеля обаче не се 5 касаело до депресия. Притесненията на колегата му били свързани с това дали ще се възстанови здравословно и дали работодателят ще го вземе отново на работа.В разговорите им по телефона П. обяснявал какво са му казали докторите, шегувал се с изследванията, които му правят.

Св.П. установява, че всички правила, свързани с безопасността при работа, били изнесени в офиса на фирмата в помещението, където екипите се чакат сутрин преди да тръгнат по адреси.Пояснява, че за тези правила, включително за начина на ползване на стълба, периодично им се задават в анкети, с които работодателят проверява знанията на служителите си.

С.П. свидетелства, че се съобразявал със състоянието на ищеца, след като последният се върнал на работа, тъй като знаел, че не може да вдига тежки предмети, както и че ползва колан.

Св.И.Я., бивш служител на „...“ ЕООД до м.април 2021 г., работил на аналогична позиция като ищеца, установява, че разбрал за инцидента с П., но двамата се видели чак в края на лятото на 2021 г. П. бил трудно подвижен.Казал, че го боли кръста от счупения прешлен.Към него момент лицето се движило на собствен ход, но си личало, че го боли, защото ходил леко приведен.Свидетелят уточнява, че преди инцидента походката на колегата му била друга.Ищецът казал, че го боли и се налага да ползва пристягащ колан, който да го обездвижва допълнително, за да може прешленът да калцира правилно.Впоследствие двамата се видели още няколко пъти. П. бил с подобрена походка. Споделял, че не може да вдига тежко, но се старае да бъде пълноценен човек.Продължавал да носи помощния колан.