Решение № 4 от 03.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Пловдив, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20235330204231 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 90/04.05.2023, издадено от Директор на Дирекция "Местни данъци и такси" в Община Пловдив, с което на "ХОЛЦ" ЕООД, ЕИК 203244321 е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 14, ал. 4 вр. чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител моли да се отмени НП, като се оспорва материалната компетентност на наказващия орган и ****я, оспорват се бланкетно фактическите констатации в НП, твърди се, че нарушението не е описано и не съдържа изискуемите по закон реквизити, не бил посочен началният момент на срока, НП не било издадено в срока по чл.

52 ЗАНН, търси се приложението на чл. 28 от ЗАНН, поради знанието на данъчната администрация за извършената сделка и отчетната стойност на имота. В съдебно заседание дружеството жалбоподател се представлява от процесуален представител, който допълва възраженията с такива за допуснати неотстраними съществени нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на дружеството като съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) в отсъствието на негов представител, в присъствието на един свидетел. Твърди се, че нарушението е свързано с неподаване на декларацията като източник на информация, с която администрацията вече е разполагала, както и че забавянето е с два дни.

Въззиваемата страна - Директор на Дирекция "Местни данъци и такси" в Община Пловдив се представлява от процесуален представител, оспорва аргументите на жалбоподателя и моли за потвърждаването на наказателното постановление. Прави искане за разноски.

1

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата изхожда от лицето, което е санкционирано, подадена е в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на обжалване. Поради горното тя се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна съдът намери за установено следното:

На 19.01.2023г. жалбоподателят „Холц“ ЕООД придобил недвижим имот на адрес ***, представляващ поземлен имот с идентификатор ****, ведно със сграда с идентификатор **** и сграда с идентификатор ****.

Сделката по придобиването била обективирана в нотариален акт № 7/19.01.2023г, т. I, рег. № 152, дело № 6 от 2023г. по описа на нотариус Е. С..

До 20.03.2023 г., когато изтекъл 2 месечен срок от придобиването,(тъй като 19.03.2023 г. било почивен ден) в МДТ Пловдив не била подадена данъчна декларация по чл. 14, ал. 1, ал. 4, ал.5 и ал. 6 от ЗМДТ, която следвало да съдържа информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка за този недвижим имот.

Такава декларация била подадена на 22.03.2023 г с вх. № 66090007336, когато и било установено нарушението от свид. Г.. Същата пристъпила към издаване на АУАН в присъствието на упълномощено от дружеството лице – св. С., с изрично пълномощно от 15.12.2001 г.

На Холц ЕООД са били съставени и връчени 4 бр. наказателни постановления №№ 10,11,12,13, от 09.03.2022г., които са влезли в сила и чиито санкции са били заплатени. Същите установят извършено нарушение от жалбоподателя по чл. 14, ал. 4 вр. чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, били са връчени на 04.05.2022г., на същия пълномощник и са влезли в сила на 09.05.2022г., когато са били заплатени.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от гласните доказателства, а именно показанията на свид. В. Г. – ****, и частично на свид. А. С., както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, копия на данъчна декларация № 66090007336 от 22.03.2023 г., копие на нотариален акт № 7, т. I, рег. №152, дело № 6 от 2023 г. от 19.01.2023 г., по описа на Е. С., нотариално заверено пълномощно с рег.

№ 3342 от 15.12.2021 г. по описа на ** И. И., наказателни постановления № 10, № 11, № 12 и № 13, от 09.03.2022 г., издадени от Община Пловдив, опис на платежни документи по код вид плащане, заповед № 20ОА877 от 18.05.2020 г., заповед № 12ОА91 от 11.01.2012 г., заповед № ОА-1693 от 07.09.2005 г., заповед № ОС-1640 от 13.05.2008 г. всичките на кмета на Община Пловдив.

По отношение на показанията на ****я съдът ги кредитира изцяло, тъй като същите са логични последователни и кореспондират с останалия събран доказателствен материал. Същите намират опора по отношение на 2 придобития имот и представителната власт и в показанията на свид. С., които съдът кредитира частично. Съдът дава вяра на изнесените от С. факти, относно придобиването на недвижим имот и неговата представителна власт за дружеството, поради което им дава вяра. В останалата част а именно причината, поради която същият се е намирал в МДТ Пловдив и по отношение на начина на съставяне на процесния АУАН, съдът не кредитира доколкото същите остават изолирани и по начина на депозирането им беше очевиден стремежът на свидетеля да обслужи защитната теза на Холц ЕООД.

На първо място съдът намира, че показанията му следва да се анализират внимателно доколкото същият е в определени служебни отношения с жалбоподателя обективирани в предоставяне в полза на свидетеля на представителна власт. При по-внимателен анализ на показанията става ясно, че на същата дата, на която С. е посетил МДТ са били подадени и изискуемите декларации оп чл. 14 от ЗМДТ за процесния имот, при сделката с който отново той е представлявал жалбподателя. Видно от представеното пълномощно то е общо, включително и с изрично посочено да подава декларации по чл. 14 от ЗМДТ и да подписва АУАН. Тук съдът дава вяра на показанията на ****я, която обяснява, че С. се е намирал в сградата на МДТ, за да подаде декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, като при подаването се е установило извършване на процесното нарушение. Именно тогава е пристъпено към съставяне на АУАН и то пред надлежен представител на нарушителя – С.. Твърденията на С. остават изолирани от останалия доказателствен материал, а именно АУАН е подписан без възражения, на същата дата на съставянето му и противоречат на гласните доказателства – показанията на свид. Г. и на житейската логика.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, като опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Нарушението е описано с всичките му релевантни елементи и относими факти и не създава неяснота относно механизма на извършване, поради което съдът намира, че правото на защита на лицето не е нарушено и направеното възражение за неясно описание на фактите на нарушението не се споделя от съда.

Актът е съставен от компетентно лице, за което са представени по делото заповед № ОА-1693 от 07.09.2005 г. и заповед № ОС-1640 от 13.05.2008 г. на кмета на Община Пловдив, с които на ****я са предостави правомощия за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, поради което възражението в този смисъл не се споделя от съда.

Актът е съставен в присъствието на един свидетел. Съгласно утвърдената практиката на касационната инстанция свидетелите по акта имат единствено доказателствено значение и обезпечават доказването на 3 фактическата обстановка, която са възприели. Процесуалните нарушения свързани с тях не са съществени и на самостоятелно основание не могат да доведат до отпадане на административнонаказателната отговорност на субекта. ЗАНН допуска както свидетелите да са единствено на съставянето на АУАН, така и да няма свидетели ( чл. 40 ал. 2-4 от ЗАНН). Липсата на втори свидетел при съставяне на акта не представлява съществено нарушение на процесуалните права, в който смисъл е и трайната съдебна практика Решение №939/22.5.2023 г. на Административен съд – Пловдив, XXIV състав, КАНД № 745/2023 г., Решение № 799 от 19.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 457/2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив и др.

На нарушителя не е отнета възможността да направи възражения си в писмен вид в акта и в седемдневен срок от връчването му, като той не се е възползвал от това си право

В АУАН е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

Постановлението е издадено от компетентен орган съгласно заповед № 20ОА877 от 18.05.2020 г. на кмета на Община Пловдив в кръга на неговата компетентност съобразно представената заповед, поради което направеното в този смисъл възражение е несподеляемо. Същият е съставен в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за деклариране пред съответната общинска администрация на новопридобит недвижим имот в двумесечен срок от придобиването му.

В съдържанието на постановлението ясно е посочена нарушената и санкционната норма. Посочени са всички релевантни към фактическата страна на нарушението съставомерни елементи. Срокът съгласно диспозитива на чл. 14 от ЗМДТ започва да тече от придобиването на имота, която дата е посочена в АУАН и НП, поради което направеното възражение, че това нарушавало правото на защита на жалбоподателя е несъстоятелно. Посочена е продължителността на определения по закон срок и датата, на която е изтекъл, като същите са правилно изчислени. Посочено е за кои имоти и се отнася неизпълнението на задължението, както и че същите са от категорията новопридобити имоти. Видно от титула за собственост се касае именно за такъв а не нововъзникнал имот, поради което и възраженията в този смисъл са неотносими.

От правна страна съдът намери следното:

Безспорно се установява, че дружеството жалбоподател „Холц“ ЕООД 4 е извършило нарушение на чл. 14 ал. 4 вр. с ал.5 от ЗМДТ, като не е подало декларация за отчетната стойност и други обстоятелства за определянето на местен данък, в двумесечния срок от придобиването с нотариален акт № 7, т.

I, рег. № 152, дело № 6 от 2023 г. от 19.01.2023 г., по описа на нотариус Е. С., на поземлен имот с идентификатор ****, ведно със сграда с идентификатор **** и сграда с идентификатор ****., с административен адрес - ***, а именно до 20.03.2023 г., включително (тъй като 19.03.2023 г. е бил почивен ден-неделя).

Установяват се всички съставомерни факти на нарушението, поради което направеното бланкетно възражение в този смисъл не следва да се обсъжда. Безспорно от писмените доказателства се установява, че имотът е придобит на 19.01.2023 г., което води до извода, че двумесечният срок е изтекъл на 20.03.2023 г., като това е бил последния ден в който такава декларация е било възможно да се подаде без да е извършено нарушение.

Такава не е подадена , тъй като се установява от доказателства, че е подадена на 22.03.2023 г.