Определение № 2016 от 15.01.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2016 гр. София, 15.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20221110141021 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба, подадена на 17.11.2023г. за изменение в частта за разноските на постановеното по делото Определение от 10.11.2023г., с което производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска. Молителят сочи, че на основание чл. 78, ал. 4 ГПК следвало да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в производството.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът Г. Б. Н. е подал отговор на молбата, с който развива съображения за нейната неоснователност. Сочи, че ответникът не бил доказал наличие на трудово правоотношение с юрисконсулта. Оттеглянето на иска било продиктувано от обстоятелството, че ответникът бил признал предявения иск, което било постигнало търсения от него резултат, а делото било прекратено, за да не се натоварват страните с разноски. Сочи, че ответникът бил дал повод за завеждане на иска, тъй като отказвал да отпише извънсъдебно погасените по давност суми. С оглед на това моли съдът да не присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, а при условията на евентуалност – да присъди възнаграждение в размер от 50 лева.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, намери следното.

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в рамките на срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице – ответник в производството.

Доколкото с определението си от 10.11.2023г. съдът изобщо не се е произнасял по отговорността за разноски, релевираното искане е за допълване на определението в тази му част, поради което допустимостта му не е обусловена от представяне на списък по чл. 80 ГПК.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК е основана на разбирането, че след като производството по делото е прекратено, то отговорността на ответника е била незаконосъобразно ангажирана и ищецът следва да понесе последиците от това като заплати направените от ответника разходи във връзка с делото. В съдебната практика, обаче, се възприема последователно разбирането, че ответникът няма право на разноски на основание чл. 78, ал.

4 ГПК тогава, когато делото е прекратено поради оттегляне или отказ от иска вследствие на извършени от ответника съдебни или извънсъдебни действия след предявяването му, които удовлетворяват интереса на ищеца.

В настоящия случай, с исковата си молба ищецът Г. Б. Н. е предявил срещу „Софийска вода“ АД отрицателни установителни искове за недължимост на вземания за цена на ВиК услуги поради изтекла погасителна давност. С отговора на исковата молба 1 ответникът е признал основателността на исковете и е релевирал съображения, че не бил дал повод за образуване на делото, поради което не дължал разноски в производството.

Следователно предявените искове са били признати като безспорно основателни и ответното дружество не би могло да има претенции относно разноските си в производството с оглед неговия изход, а единствено е поискало да не бъдат възлагани разноски в негова тежест. При това положение ищецът е преценил, че не му е необходимо решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК, а съдебното признание на ответника и отписването на погасените вземания е достатъчно да удовлетвори неговия интерес, поради което е оттеглил иска.

Следователно оттеглянето на иска в случая се дължи на процесуалното поведение на ответника, чрез което той е удовлетворил интереса на ищеца. В тази хипотеза правното положение на страните остава непроменено и единствено фактът, че производството по делото е прекратено, не може да породи за ответника права, каквито не биха възникнали ако делото беше приключило с решение при признание на иска.

Ето защо, искането на ответника „Софийска вода“ АД за изменение на определението от 10.11.2023г. в частта за разноските чрез присъждане в негова полза на юрисконсултско възнаграждение на осн, чл. 78, ал. 4 ГПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Софийска вода“ АД за изменение в частта за разноските на Определение от 10.11.2023г. постановено по гр.д. № 41021/2022г. по описа на СРС, 175 състав.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в еднодмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2