Определение № 287 от 07.04.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 287 гр. Пазарджик, 07.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20265200500118 по описа за 2026 година Производството е по реда на 423 ал.3 и по чл.419 ал.1 и чл.420 от ГПК.

Постъпило е писмено възражение по чл.423 от ГПК инкорпорирано в частна жалба с вх.№34994 от 16.12.2025г. подадено Ю. И. А., ЕГН**********, в лично качество и като представляващ ЕТ “Ю.ни-Ю. А.“ , ЕИК206526297, със седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, ул.“Криволак“ №7, ет.8, ап.48 действащ чрез пълномощника си адв. И. М. Ц. от АКБлагоевград, с искане да бъде прието на основание чл.423 ал.1 т.1 от ГПК подадено от двамата длъжника възражение по чл.414 ал.1 от ГПК с последиците предвидени в чл.415 ал.1 от ГПК, срещу издадена заповед за изпълнение №980 от 05.05.2025г. по ч.гр.д.№1760/2025г. по описа на РСПазарджик, както и да се отмени разпореждане за незабавно изпълнение инкорпорирано в посочената заповед №980 от 05.05.2025г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ /ЗИПЗВД/ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 1760/2025г. по описа на същия съд, и да се обезсили така издадената въз основа на процесното разпореждане заповед №980 от 05.05.2025г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, както и издадения изпълнителен лист против длъжника ЕТ Ю.ни-Ю. А., за вземането предмет на издадената ЗИПЗВД по чл.417 от ГПК, подробно посочено в заповедта и изпълнителния лист.

1

С възражението и частната жалба е поискано спиране на изпълнително дело №20259100400208 по описа на ЧСИ Р. Р. ,рег.№910, с район на действие Окръжен съд -Пловдив, поради наличието на висящ исков процес, образуван във връзка с подадена искова молба от Ю. А. в лично качество и като представляващ ЕТ „Ю.ни-Ю. А. срещу „Лено“ АД, с посочени ЕИК, седалище и адрес на управление и законен представител, с правно основание в чл.38 от ЗКНИП във връзка с чл.26 ал.1, предл.1 от ЗЗД. Излагат се длъжника и частен жалбоподател Ю. И. А. лично и като представляващ ЕТ “Ю.ни-Ю. А. „ следните факти и обстоятелства: Твърди се, че от телефонен разговор с лице, представило се за служител на ЧСИ Р. Р. ,рег.№ 910 с район ОС-Пловдив на 20.11.2025г. длъжникът разбрал, че срещу него има образувано ИД, с насрочен опис на недвижим имот, негова собственост за 04.12.2025г. в гр.Пловдив.

Разбрал още, че кредитор по ИД бил непознато дружество, регистрирано в Л., на което „ЛЕНО“ АД е прехвърлило вземането си по сключен между длъжника и АД договор за бизнес кредит кл.№7019. Длъжникът и частен жалбоподател поддържа, че не е получавал никакви документи по ИД, нито му е връчвана покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ , нито е уведомяван за извършената цесия., така както изисква чл.99 ал.3 от ЗЗД за да породи действие спрямо длъжника. Нотификацията не била съобщена на длъжника от цедента, от което следвало невъзможност да се направи извод за наличие на подлежащо изпълнение вземане и водещо до липса на една от предпоставките на чл.418 ал.2 от ГПК за уважаване на искането за допускане на незабавно изпълнение. Длъжникът и частен жалбоподател разбрал, че посоченото ИД по описа на ЧСИ Раев, е образувано въз основа на проведено заповедно производство и издаден изпълнителен лист/ИЛ/ №908 от 07.05.2025г., който не бил му връчван, съответно и издадената заповед за изпълнение /ЗНИ/ №980 от 05.05.2025г. по ч.гр.д.№1760/2025г на РСПазарджик. Длъжникът не бил уведомен за образуваното ИД и издаденото разпореждане, както и не е получавал ПДИ. Твърди се, че не е бил уведомен по надлежния ред за образуваното ИД и предполага че ПДИ е връчена в хипотеза на чл.47 ал.5 от ГПК. Разбрал, че около 20.11.2025г. по отношение на него е образувано заповедно производство и съответно издадена ЗИ /заповед за изпълнение/. Счита ,че подава възражение по чл.423 от ГПК в срока по ал.1 от ГПК допълва, че ЗИ е издадена в хипотезата на чл.417 от ГПК и се връчва от СИ, съгласно чл.418 ал.6 от ГПК, като предвид твърдяното от длъжника 2 невръчване на заповедта, предполага че СИ е извършил връчване при условията на чл.47 ал.1 от ГПК. Смята, че в случая е неприложимо връчването по чл.47 ал.7 във връзка с ал.5 от ГПК като СИ не е имал основание да зачете връчването за редовно, както и че СИ не е имал основание да счете, че към датата на изпращане на призовката за принудително изпълнение, заповедта за изпълнение е влязла в сила. Длъжникът смята, че преди извършване на тази преценка, е следвало да се изчерпят процесуалните възможности, за редовно връчване на заповедта за изпълнение при спазване на Общите правила на ГПК, в това число и чрез разпореждане на ново лично връчване с указания до връчителя за стриктно спазване на разпоредбата на чл.47, ал.1 от ГПК при залепване на уведомление в случай на необходимост от това. Твърди се още, че не са били налице предпоставките за уважаване на искането да бъде издадена Заповед за незабавно изпълнение/ЗНИ/ и че Заповедта е издадена при липса на общите предпоставки за издаване на Заповед за изпълнение.

Сочи се още, че производството по ч.гр.д. №1760/25г. на Районен съдПазарджик, е образувано по заявление на дружеството, цесионер, на което е прехвърлено вземането от по чл. 417 от ГПК против частният жалбоподател, като длъжникът и частен жалбоподател предполага, че цесионера е посочил в искането за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ТПК, че произтича от Договор за бизнес кредит клиентски №7019/05.05.2022г. сключен между ”ЛЕНО” АД и Ю. И. А., в лично качество и като представляваш ЕТ Ю.ни- Ю. А.“, с посочени седалище и адрес на управление и ЕИК; че съдът е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която е разпоредил длъжника Ю. И. А., в лично качество и като представляващ ЕТ Ю.ни-Ю. А.“, да заплати на заявителя сумата от 842.57лв, начислена наказателна лихва върху посочената сума от 9487.57лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на заявлението в съда, издал и изпълнителен лист. Длъжникът заявява, че не дължи посочената сума, а издадената Заповед за изпълнение е незаконосъобразна, защото на 10.02.2025г. е подал искова молба срещу „ЛЕНО“ АД, ЕИК 203217465, с петитум да се прогласи нищожността на Договор за бизнес кредит клиентски №7019 от 05.05.2022r., сключен между „ЛЕНО“ АД, и Ю. И. А., ЕГН **********, в лично качество и като представляващ ЕТ „Ю.ни- Ю. А.“, на основания чл.З8 от ЗКНИП във връзка с чл. 26, ал.1, предл.1 33Д поради 3 противоречие на закона, по който иск е образувано гр.д. №20255330102560/по описа на РС-Пловдив/ , а след разрешаване на въпроса за подсъдността спора, е образувано под нов номер гр.д.№ 20255330110384 -РС-Пловдив, като предвид искането за прогласяване нищожността на сключения договор смята, че не дължи претендираното вземане.

Твърди се още, че на 05.05.2025г. е издадена ЗИ №980 по ч.гр.д.

№1760/2025г. на РС-Пазарджик във връзка с същия този договор за бизнес кредит или по време на висящността на исковото производство; че на 07.05.2025г., ”ЛЕНО” АД, се е снабдил с Изпълнителен лист въз основа на който е образувано ИД 20259100400208 по описа на Частен съдебен изпълнител Р. Р., с рег.№910 и район на действие Окръжен съд — Пловдив.

Твърди се още, че Заповед за изпълнение №980/05.05.2025г. по ч.гр.д.№ №1760/25г. (касаеща Договор за бизнес кредит кл.№7019), е издадена от РСПазарджик, а съгласно определение №381 от 03.06.2025г. постановено по гр.д.

№20255299500360 по описа за 2025г. на Окръжен съд-Пазарджик, касаещо сключеният между ”ЛЕНО” АД и Ю. И. А., в лично качество и като представляващ ЕТ Ю.ни- Ю. А.“ Договор за бизнес кредит клиентски съдът, по повдигнатия спор за подсъдност между Районен съд-Пловдив и Районен съд — Пазарджик, на основание чл.122 от ГПК, определя за компетентен Районен съд -Пловдив. Заключава, че предвид висящността на исково производство, образувано във връзка с подадена искова молба на 10.02.2025г. до Районен съд - Пловдив, или три месеца преди издаване на Заповед за изпълнение №980/05.05.2025г. (касаеща Договор за бизнес кредит кл.№7019, сключен между Ю. И. А., в лично качество и като представляващ ЕТ „Ю.ниЮ. А.“ и Лено АД), постановеното Разпореждане и издадената въз основа на него, Заповед за изпълнение по ЧГД на Районен съд-Пазарджик, се явяват незаконосъобразни. Допълва се, че при условие, че искането за издаване на заповед за изпълнение се подава от цесионер, на когото ”ЛЕНО” АД, ЕИК 203217465, е прехвърлил вземането и за което, жалбоподателя не е бил уведомен, то същото не може да породи правно действие по отношение на него, което означавало, че не е налице една от предпоставките на чл.418. ал.2 от ГПК за уважаване на искането за допускане на незабавното изпълнение на издадената заповед за изпълнение. Жалбоподателят и длъжник посочва, че според задължителната практика на ВКС по приложението на чл.410, ал.2 ГПК е възприето становището, че заявлението за издаване на заповед за 4 изпълнение, следва да съдържа ясна и точна индивидуализация на претендираното парично вземане чрез посочване на правопораждащите го юридически факти и неговото съдържание. Счита, че съдържанието на Заявлението не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК за редовност на искова молба и не е налице индивидуализиране на вземането по начин, който да позволява последващото му установяване по основание и размер чрез иска по чл.422 ГПК. Длъжникът узнал, че задължението му е в размер на 842.57 лева. като е начислена наказателна лихва върху посочената сума в размер на 9 487.57 лева! Твърди ,че съгласно сключеният между ”ЛЕНО“ АД, и Ю. И. А., в лично качество и като представляващ ЕТ „Ю.ниЮ. А.“ Договор за бизнес кредит клиентски №7019/05.05.2022г., дружеството е предоставило на ЕТ „Ю.ни- Ю. А.“, представлявано от Ю. И. А., бизнес кредит в размер на 6000 евро за срок до 180 месеца, при размер на месечната вноска 10538 лева, като за обезпечаване на задълженията по договора е била учредена ипотека върху имот, собственост на Ю. И. А., като физическо лице.

Смята, че същият не дължи посочената като главница, сума. съответно не дължи и определената наказателна лихва в размер на 9487.57лева върху главницата в размер на 842.57 лева, чийто размер неясно как е определен.

Допълва, че невъзможността да се прецени, по какъв начин е определена посочената, като главница сума, от дружеството — цесионер, както и посочената наказателна лихва, сочи на нередовност на заявлението, което е самостоятелно основание за обжалване. Предвид гореизложеното, длъжникът и частен жалбоподател счита, че е налице хипотезата на чл.423 ал.1, т.1 от ГПК, като моли съда да се приеме подаденото от длъжника възражение по чл.414, ал.1 ГПК, като действително, годно да породи правните последици предвидени в чл.415, ал.1 от ГПК. Освен това в съответствие с разпоредбата на чл.423. ал.3. изр.3-то от ГПК, моли да се разгледа и подадената от длъжника Ю. И. А., в лично качество и като представляващ ЕТ „Ю.ни- Ю.

А.“, частна жалба срещу допуснатото незабавно изпълнение на издадената срещу ЕТ Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1760/25г.на Районен съд — Пазарджик.

Окончателно формулираните искания с подаденото възражение пред Окръжен съд Пазарджик и частната жалба са следните: 1. Да се отмени Разпореждане (поради факта, че длъжникът не е получавал никакви документи, не знае номера на разпореждането) на Районен съд-Пазарджик, 5 инкорпорирано в издадената по ч.гр.д.№1760/25г., Заповед №980/05.05.2025г. за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с което разпореждане е уважено искането за незабавно изпълнение на заповедта, направено от заявителя; 2. Да се обезсили издадения въз основа на Разпореждане, постановено по ч.гр.д.№1760/2025г. на

РС-Пазарджик,

Изпълнителен лист №908/07.05. 2025г., против длъжника Ю. И. А. в лично качество и като представляващ ЕТ „Ю.ни- Ю. А.“, за вземането, за което е издадена заповедта по чл.417 от ГПК, а именно: главница в размер на 842.57 лева, върху която е начислена наказателна лихва в размер на 9 487.57 лева, представляваща неизплатена част от договор за бизнес кредит клиентски № 7019 от 05.05.2022г. сключен между ”ЛЕНО” АД, ЕИК 203217465, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. ”Калофер”№1, ет. 5, представлявано от А. Г. Т. и Ю. И. А., ЕГН **********, в лично качество и като представляващ ЕТ Ю.ни- Ю. А.“, ЕИК 206526297, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ***, ет.8, ап.48, както и законната лихва върху тази сума, считано от подаване на заявлението в съда 05.05.2025г. до окончателното й изплащане (в случай, че е налице такова искане) и за сумата 214.75лв, представляваща присъдени разноски; 3.Моли на основание чл.420 от ГПК да бъде спряно изпълнително дело №20259100400208 по описа на Частен съдебен изпълнител Р. Р., с рег.№910, район на действие Окръжен съд — Пловдив, поради наличието на висящ исков процес, образуван във връзка подадена искова молба от Ю. И. А., в лично качество и като представляващ ЕТ „Ю.ни- Ю. А.“ срещу ”ЛЕНО” АД, ЕИК 203217465, представлявано от А. Г. Т., с правно основание чл.38 от ЗКНИП във вр. с чл.2б, ал.1, предб.1 от ЗЗД. По делото е приложена и втора частна жалба с вх.№ 35105 от 17.12.2025г. подадена от същите лица Ю. И. А.