Акт от 01.11.2017, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 839 гр. П., 01.11.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри граждански състав, в открито съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Районен съдия: Адриан Янев като разгледа гр. д. № 03005 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Б.В. ***, да му заплати сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания), претърпени от счупване на глезенна става, получено при подхлъзване на пешеходна пътека в гр. П., поради неизпълнение на задължението на Община П. за снегопочистване и опесъчаване на уличната мрежа, както и сумата от 911,53 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от горепосоченото деяние, ведно със законната лихва върху главниците, считано от деня на увреждането до окончателното изплащане на вземанията. Претендира разноски.

В исковата молба се посочва, че на 23.01.2016 г. около 10:15 часа ищецът заедно с двама негови приятели пресичали кръстовището на ул. “****” и надлеза на кооперативния пазар в град П.. Ищецът преминавал по пешеходната пътека в посока от магазина за хранителни стоки към магазина за авточасти. Пояснява, че по това време улиците били заледени и непочистени от снега. Пресичайки улицата ищецът се спънал в образувалите се коловози от лед, от което се подхлъзнал и паднал на земята. След падането изпитал силни болки в лявата глезенна става. С помощта на приятелите си успял да пресече пътното платно. Наблизо имало служители на МВР, които извикали линейка, която впоследствие го откарала в бърза помощ при МБАЛ “Рахила Ангелова”. Лекарите извършили рентгенография на лявата глезенна става и установили счупване. Ищецът бил настанен в травматологично отделение на същата болница, където го оперирали и му поставили шини на мястото на счупването. След това се наложило поставянето на гипсова имобилизация, тип ботуш на лявото ходило и подбедрица за срок от 45 дни. Освен приемането на лекарствени средства и обезболяващи се наложило назначаването на физиотерапия и рехабилитация. Във връзка с лечението се наложило да направи разходи за оперативна интервенция, остеосинтезни средства, патерици и лекарства, които били на стойност 911,53 лева. Пояснява, че поради настъпилите увреждания ползвал болничен отпуск за период от 23.01.2016 г. до 29.05.2016 г. Твърди се, че изпитвал силни болки в областта на лявата глезенна става и долната 1/3 на подбедрицата, които продължавали към момента. Ищецът заявява наличието на оток и ограничено движение на целия долен крайник, а походката му била затруднена. Релевират се доводи, че Община П. носи отговорност за претърпените неимуществени и имуществени вреди, тъй като не е изпълнено задължението за почистване на снежната покривка и лед по ул. “****”, която е общинска собственост. Според ищеца не били обезопасени улиците за нормално ползване от гражданите.

В срока по чл. 131 ГПК Община П. е подала отговор на исковата молба, с която оспорва основателността на исковите претенции и настоява същите да се отхвърлят.

Изразява несъгласие с всички факти изложени в исковата молба, както и че липсвали доказателства установяващи твърдяните от ищеца факти. Развиват се доводи за изпълнение на задължението по зимно почистване, тъй като е възложила с договор № 173/28.10.2015 г. почистването на общинската пътна мрежа на ДЗЗД “П.

Комунал” с участници “Лиел Констракшън”

ЕООД и “Зауба” АД.

В срока по чл. 131 ГПК Община П. е направено искане за привличане на “Лиел Констракшън” ЕООД и “Зауба” АД като трети лица помагачи на страната на ответника. Също така е предявен обратен иск от Община П. срещу “Лиел Констракшън” ЕООД и “Зауба” АД, с който се моли, в случай, че се уважи главния иск срещу Община П., съдът да осъди двете дружества солидарно да заплатят на Общината на основание регрес сумата от 10 911, 53 лева. Аргументира се, че с договор № 173/28.10.2015 г. общината е взъзложила на двете дружества зимното почистване на уличната мрежа в града за периода от 01.11.2015 г. до 31.03.2016 г. Развива доводи, че двете дружества не са изпълнили договорното задължение по почистване на общинската пътна мрежа, а съгласно клаузите на договора отговорността им е солидарна при неизпълнение на поетите задължения.

“Зауба”

АД е подало отговор на исковата молба на Б.В.Б., както и на исковата молба по обратния иск на общината, като счита претенциите за неоснователни. Посочва, че възложената работа по зимно почистване е приета от общината без забележки. Отделно от това изразява становище за недоказаност на основния иск.

“Лиел

Констракшън” ЕООД не се възползвало от правото си да подаде отговор на исковата молба по основания и обрания иск.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От показанията на свидетелите Р.Л. и Р.А. се установява, че сутринта на 23.01.2016 г. ищецът заедно с двамата свидетели пресичали кръстовището на ул. “****” и надлеза на кооперативния пазар в град П.. Тримата преминавали бавно и спокойно по пешеходната пътека на кръстовището. От показанията им се установява още, че по настилката на уличното платно имало непочистен сняг и лед. Докато пресичали улицата, ищецът се подхлъзнал на заледения участък на пешеходната пътека и паднал на земята. В резултат на падането ищецът получил травма на левия долен крайник. Двамата свидетели помогнали на ищеца да се изправи и го съпроводили до тротоара, където изчакали лекарски екип на бърза помощ, който бил повикан от случайно преминаващи полицаи. Малко след инцидента пристигнала линейка, с която ищецът и двамата свидетели отишли в бърза помощ при МБАЛ “Рахила Ангелова”. Показанията на двамата свидетели са логични, последователни и вътрешно непротиворечиви. От важно значение е обстоятелството, че двамата свидетели от непосредствена близост пряко са наблюдавали ситуацията, свързана с инцидента. Двамата непосредствено са възприемали заледеното състояние на пътното платно, както и подхлъзването и падането на ищеца, т. е. двамата са били преки очевидци на случващото се. В тази връзка съдът дава пълна вяра на техните показания.

По делото е изслушано заключение на съдебно – медицинска експертиза, според което ищецът е получил двуглезенно счупване на лява глезенна става. Установява се още, че е проведено опреративно лечение, изразяващо се в наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с метална остеосинтеза – плака и винтове. След това е проведено консервативно лечение, изразяващо се в обездвижване на левия долен крайник с гипсова имобилизация на лява глезенна става за срок от 45 дни. Експертът посочва, че към настоящия момент металната остеосинтеза (имплатни) не е отстранена, за което впоследствие ще е необходима нова оперативна интервенция при нейното отстраняване. От заключението се установява още, че към момента е налице дефицит в движението при повдигане на ходилото на крака. Според експерта за времето на лечението ищецът е изпитвал болки и страдания, които в първите 20 дни са били с по – голям интензитет. Вещото лице отбелязва, че възстановяването от такъв вид травми е около 4 – 5 месеца. Съдът намира заключението за обосновано и намиращо опора в медицинската документация, приложена по делото, поради което го кредитира. Освен това заключението съответства с показанията на свидетелката Ж. В., която подробно описва лечението на ищеца.

От показанията на свидетелката Ж. В. съдът приема за установено, че по време на лечението ищецът е имал затруднения при хигиенно - битовото самообслужване, както и че е изпитвал болки и страдания, а към настоящия момент все още изпитва болки, но в по – малка степен. Съдът преценява показанията на свидетелката Ж. В. по реда на чл. 172 ГПК и ги кредитира. Съдът им дава вяра, тъй като същите са еднопосочни, житейски логични и най – вече съответстващи на заключението на съдебно – медицинската експертиза (единственото разминаване се отнася до това дали към настоящия момент има промяна в походката на ищеца, но съдът приема, че това несъответствие е незначително и същото се дължи на личната субективна преценка на свидетелката).

Предвид изложеното съдът приема, че в резултат на инцидента ищецът е получил счупване на двуглезенно счупване на глезенната става на долния ляв крайник. В резултат на това, по време на лечението (с продължителност от 4 – 5 месеца) ищецът е изпитвал болки и страдания, които в началото били по – интензивни, а към момент същите са с по – малък интензитет. Съдът приема още, че в резултат на получената травмата ищецът е претърпял оперативно лечение, а след това е бил обездвижен за срок от 45 дни, през което време е имал затруднения в хигиенно - битовото самообслужване.

Съдът приема, че ищецът е направил разноски в общ размер на 911,53 лева по проведеното медицинско лечение. От приложените писмени доказателства (фактура № ********** от 01.02.2016 г.; фактура № ********** от 29.02.2016 г.; фактура № 00000043 от 01.02.2016 г. и два броя касови бележки) се установяват, че разходите по лечението се изразяват в заплащането на 34,80 лева за потребителска такса; 32 лева за патерици; 815 лева за остеосинтезни средства и 29,73 лева – лекарства.

Посочените писмени доказателства намират опора в заключението на съдебно – медицинската експертиза, както и в показанията на свидетелката Ж. В..

От приложения по делото договор №

173/28.10.2015 г. между ответника Община П. и третите лица помагачи - “Лиел Констракшън” ЕООД и “Зауба” АД (участници в ДЗЗД “П. Комунал”) се установява, че двете дружества срещу заплащане на възнаграждение са поели задължението да извършат зимното почистване на общинската пътна мрежа в град П..

В тази връзка и от приложения по делото оперативен план “Б” (л. 286, л. 287, л.288 от делото), както и от писмо с изх. № 15-СПУ5321-33 от 22.01.2016 г. (л. 229 от делото) съдът приема, че “Лиел Констракшън” ЕООД и “Зауба” АД е следвало на 23.01.2016 г. да осъществят дейностите по снегопочистване на ул.

“****” в град П..

Както по – горе се отбеляза от показанията свидетелите Р.Л., Р.А. и Ж. В. се установява, че на процесната дата е имало непочистен сняг и лед на уличното платно на кръстовището на ул. “****” и надлеза на кооперативния пазар в град П..

В последното съдебно заседание процесуалният представител на общината изрично признава факта, че възложената работа на третите лица помагачи по зимното поддържане на пътната настилка на процесния участък, е приета от Община П.. Съдът съобразявайки разпоредбата на чл. 175 ГПК намира, че направеното признание за този факт съответства с представения от ответника протокол от 23.01.2016 г. (л. 285 от делото), който е подписан от представителна общината и на третите лица помагачи. Предвид изложеното съдът намира, че ответникът е приел без забележки възложената на “Лиел Констракшън” ЕООД и “Зауба” АД работа, свързана със снегопочистване на 23.01.2016 г. на процесния участък.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявените главни искове са с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) и 911,53 лева, представляваща имуществени вреди.

Според чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението й.

Фактическият състав на гаранционно - обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД включва извършване на неправомерно деяние, под формата на действие или бездействие, от лице или лица, на които соченият ответник е възложил работа; настъпване на вреда от противоправното действие/бездействие и причинна връзка между противоправното действие/бездействие и настъпилите вреди; вината на извършителя се презумира, на основание чл. 45, ал. 2

ЗЗД.

Процесната злополука е настъпила при пресичане на пътното платно на улица “****”, която представлява общинска собственост съгласно разпоредбата на § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР ЗМСМА. Съгласно чл. 11 от