Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 297 от 12.05.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно търговско дело 183/2025
Вид
Определение № 297
Подписан
12.05.2025
В сила
20.05.2025
Състав
Христо Лазаров, Женя Димитрова, Жана Иванова Маркова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 297 гр. София, 12.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно търговско дело № 20251001000183 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от Българска православна църква – Българска патриаршия, ЕИК – 121294143, Св.Синод, гр.София, ул.“Оборище“, 4, представлявано от Негово Светейшество Д. Патриарх Български и Митрополит Софийски против определение № 412/30.01.2025 година, постановено по т.д.№ 1/2025 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-23 състав, с което е прекратено производството по делото.

Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че определението е неправилно по следните съображения: Безспорно е, че с решение №214/16.12.2024 година, постановено по т.д. №563/2023 година на I I т.о. на ВКС, след отмяна на решение №2 от 07.02.2023 година, постановено по в.ф.д.

№5/2022 година на САС, с което е потвърдено решение №65/01.11.2022 година по т.д. №25/2022 по описа на СГС, ТО, VII-ми състав се постановява вписване в регистъра на вероизповеданията към СГС на религиозната институция с наименование „Българска православна старостилна църква“ със съответните индивидуализиращи белези. По аргумент от чл.18 ЗВ производството по регистрация на религиозни общности е вид регистърно производство, поради което приложение следва да намерят правилата на Глава „Петдесет и пета“ ГПК – „Вписване на юридически лица“. Единственият възможен процесуален ред за защита срещу допуснатата регистрация е предявяването на 1 конститутивен иск с правно основание чл.8, ал.2 ЗВ вр. с чл.8, ал.1, т.6 ЗВ.

Исковият ред е предвиден в общото правило на чл.537, ал.2 ГПК.

Необоснован е правният извод на съда относно преценката, която се дължи относно предметния обхват на иска по чл.8, ал.2 ЗВ относно това следва ли да се основава на факти, настъпили след регистрацията –при или по повод на упражняване на дейността на вече регистрираното вероизповедание. Такова разграничение в нормите на закона липсва. Регистрацията на „Българска православна старостилна църква“ нарушава както правата и интересите на „Българска православна църква – Българска патриаршия“ така и националната сигурност, обществен ред, морал, здраве и права и свободи на българските граждани. В тази насока ЗВ дава възможност за независима защита, както на засегнатото от регистрацията лице, така и чрез иск, на основание чл.8, ал.2 ЗВ, така и на обществения интерес, чрез иск с правно основание чл.20а ЗВ, предявен от Дирекция „Вероизповедания“ на МС или прокурор. Не може да бъде споделено становището на съда, че е недопустимо в хода на исковото производство по предявен иск, на основание чл.8, ал.2 ЗВ да бъдат преразглеждани съображенията на регистърния съд за законосъобразност на постановената регистрация. Регистърното производство е охранително такова и в него не може да участват трети лица, поради което защита на интересите им е искът, на основание чл.8, ал.2 ЗВ. Въпросът дали регистрацията засяга правата на ищеца по иска, на основание чл.8, ал.2 ЗВ е въпрос по същество на спора, а не по неговата допустимост. Моли въззивният съд да отмени обжалваното определение и върне делото на друг състав на съда за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Българска православна църква – Българска патриаршия, ЕИК – 121294143, Св.Синод, гр.София, ул.“Оборище“, 4, представлявано от Негово Светейшество Д. Патриарх Български и Митрополит Софийски против „Българска православна старостилна църква“, с която се отправя искане до съда да отмени допуснатата регистрация на „Българска православна старостилна църква“, на осн.чл.8, ал.2 ЗВ във вр. с чл.8, ал.1, т.6 ЗВ и чл.537, ал.2 ГПК като се излагат съображения, че с процесната регистрация 2 ответникът цели да получи сходство с каноничния институт на „БПЦБългарска патриаршия“, поради което последователите на съществуващото в България източноправославно вероизповедание ще бъдат въведени в заблуждение, че новото вероизповедание е част от „БПЦ-Българска патриаршия“. Процесната регистрация противоречи на чл.13, ал.3 КРБ и чл.10, ал.1 и ал.2 ЗВ, предвиждащи, че традиционното вероизповедание в Република България е източното православие и негов изразител е „Българска православна църква – Българска патриаршия“, която е юридическо лице по силата на закона. Регистрацията противоречи на чл.37, ал.2 от Конституцията на Република България като застрашава националната сигурност, обществения ред, морала, правата и свободите на българските граждани.

Принципното ортодоксално разбиране е, че на една територия може да има една православна църква. Целта на регистрацията е да се заобиколи императивната разпоредба на чл.10, ал.1 ЗВ и да се постави основа за разкол.

За да бъде признато правото на институцията на представител на вероизповеданието, същата следва да бъде призната от другите поместни православни църкви по каноничните закони за независима автокефална църква, част от Едната, свята, съборна и Апостолска църква. В чл.10, ал.1 ЗВ е посочено коя църква може да носи наименованието Българска православна църква, поради което с използването на това съчетание се цели заобикаляне на ограничението на чл.15, ал.2 ЗВ.

С разпореждане от 14.01.2025 година, съдът е указал на страната в 1седмичен срок от получаване на съобщението да посочи дали се позовава на факти, настъпили след регистрацията на ответника, във връзка с упражняване на дейността на регистрираното вероизповедание, от които прави извод за нарушаване на свои права и свободи и във връзка, с което нарушение иска да се приложи санкцията, ограничаваща свободата на вероизповедание – отмяна на регистрацията, в който случай да ги посочи /какви са фактите и кога са се осъществили/ или твърди, че самата регистрация на ответника е такъв факт.

С молба от 28.01.2025 година ищецът е посочил, че към момента на предявяване на иска не е приключило производството по регистрация, поради което няма как да са налице факти, които са се осъществили след регистрацията.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

3

Предявен е иск с правно основание чл.8, ал.1, т.6 ЗВ.

На съда е служебно известно постановеното по ч.т.д.123 по описа за 2025 година на Софийски апелативен съд, 11-ти търговски състав определение, в което изрично е посочено, че производството по първоначалната регистрация на „Българска православна старостилна църква“ е приключило с постановяване на съдебното решение №214/16.12.2024 година по к.т.д.563/2023 година на ВКС, I.т.о., с което е отменен постановеният от СГС отказ за вписване на организацията в регистъра на вероизповеданията, като техническото отразяване в регистъра не е част от висящността на производството по регистрацията, но която е приключила с разпореждане на съда от 03.01.2025 година, с което е постановено отразяване на решението на ВКС в регистъра на вероизповеданията към СГС.

Предвид горното, което се споделя и от настоящия състав следва да се приеме, че към настоящия момент е налице приключило регистърно производство по вписване на първоначалната регистрация на „Българска православна старостилна църква“.

В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че вписването в регистъра на вероизповеданията към СГС на религиозната институция с наименование „Българска православна старостилна църква“ със съответните индивидуализиращи белези, чрез включване в наименованието на думата „православна“ застрашава националната сигурност, обществения ред, морала, правата и свободите на българските граждани. Противоречието се основава на разбирането, че с използването на това съчетание се цели заобикаляне на ограничението на чл.15, ал.2 ЗВ, както и се заобиколя императивната разпоредба на чл.10, ал.1 ЗВ и се поставя основа за разкол. Процесната регистрация противоречи на ортодоксалното разбиране, че на една територия може да има една православна църква, поради което регистрацията противоречи на чл.13, ал.3 КРБ и чл.10, ал.1 и ал.2 ЗВ, предвиждащи, че традиционното вероизповедание в Република България е източното православие и негов изразител е „Българска православна църква – Българска патриаршия“.

Със ЗИД на ЗВ, обн. ДВ, бр.10/04.02.2025 година са внесени следните изменения в Закона за вероизповеданията, които рефлектират пряко върху допустимостта на настоящето производство, с оглед липсата на правен 4 интерес.

В чл.15, ал.3 на ЗВ изрично е посочено, че в наименованието на вероизповедание не може да се съдържа думата „православна“, като е предвидено в параграф 4 на ПЗР на ЗИД на ЗВ, че „в двумесечен срок от влизането на закона в сила вероизповеданията са длъжни да променят наименованието си и уставите си в съответствие с тази промяна, като в ал.3 е посочено, че регистрираните вероизповедания, които не изпълнят задължението си за промяна и не е налице производство по регистрация се прекратяват.“

Съдът е длъжен да съобрази всички новонастъпили факти по силата на разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК. Използваният термин в параграф 4, ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗВ налага извода, че прекратяването на регистрацията настъпва „ex lege”, поради което към настоящия момент, с оглед изтичането на двумесечния срок, предвиден в закона е отпаднал правният интерес у ищеца. Целеният от ищеца резултат, при постановяване на съдебно решение, а именно прекратяване на регистрацията е постигнат с изменението на закона, което обуславя и недопустимостта на производството.

Поради съвпадане на крайните правни изводи на двете инстанции макар и по други съображения определението следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 412/30.01.2025 година, постановено п о т.д.№ 1/2025 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-23 състав, с което е прекратено производството по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в 1-седмичен срок от получаване на съобщението до страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6