Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 46 от 05.03.2026, Районен съд - Харманли

Съд
Районен съд - Харманли
Дело
Административно наказателно дело 566/2025
Вид
Решение № 46
Подписан
05.03.2026
В сила
24.03.2026
Състав
ГАЛИНА СЛАВОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.36 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175 ал.3 предл.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.10 ал.1 · Закон за пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Харманли, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ШЕСТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА СЛ. Г.А при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА СЛ. Г.А Административно наказателно дело № 20255630200566 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба подадена от В. С. В.,ЕГН **********, от с.Голям манастир,общ.Тунджа,чрез пълномощник адв.Х. срещу Наказателно постановление № 250271-000775 от 15.09.2025 г. на Началник група при ОД на МВР Хасково РУ Харманли, с което на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания: "Глоба" в размер на 500,00 лева и "Лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от 6 месеца, за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.

В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения, в каквато насока се развиват конкретни доводи и нарушения на материалния закон. Твърди се още, че санкционният акт бил неправилен, издаден бил в нарушение на материалния закон, тъй като жалбоподателят категорично не бил извършил процесното административно нарушение, като се позовава на липсата на субективна страна на деянието. Излагат се подробни и конкретни съображения в тази насока, както и за допуснатите процесуални нарушения при установяването му и санкционирането. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.Моли за присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, представлява се от процесуален представител- адв.Хр.Х..

Административно наказващият орган – Началник група при ОД на МВР Хасково РУ Харманли, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото, като в 1 съпроводителното писмо изразява становище по жалбата и моли наведените с нея доводи да не бъдат вземани предвид и същата да бъде оставена без уважение. При условията на евентуалност, отправя и възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Съда, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 17.07.2025 г. свидетелите С. и Т.,били на работа и спрели за проверка водача моторно превозно средство –товарен автомобил марка Мерцедес Сприентер с временни табели рег. № *****,. В хода на проверката, установили, че превозното средство, управлявано от жалбоподателя е с временни регистрационни табели издадени на 04.12.2024г. и със срок на валидност 1 месец

С оглед тези констатации на същата дата, срещу жалбоподателя, на място и в негово присъствие, бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA№ 4242254, за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, който жалбоподателят подписал, а в графата за обяснения и възражения срещу съставения акт вписал, че няма такива, като бил уведомен за правото да подаде възражения в 3 – дневен срок от връчване на акта.

Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок от връчването му, осъществено на дата 17.07.2025 г., според отразеното в приложената разписка. Със съставяне на акта за установяване на административно нарушение били иззети два броя регистрационни табели № ***** и СР на МПС № NY29507. Материалите, касаещи нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, поради това, че деянието съставлява престъпление, били изпратени на РП – Хасково по компетентност въз основа на Мотивирана резолюция № 25-0271-М000072 от 28.07.2025 г. С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 18.08.2025 г. прокурор при РПХасково,ТО Ивайловград след като приел, че извършеното от жалбоподателя деяние се отличава с явна незначителност на обществената опасност и същото не съставлява престъпление, а по въпросите за административно наказателната отговорност по установеното административно нарушение, компетентен бил Началник група при ОД на МВР – Хасково РУ Харманли, отказал образуването на ДП и прекратил пр. пр. № 3383/2025 г. по описа на РП – Хасково. Разпоредено било препис от постановлението, ведно с преписката да се изпратят на РУ – Харманли по компетентност, с оглед реализиране на административнонаказателна отговорност по отношение на жалбоподателя.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и наложил процесните санкции.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените 2 по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите С. и Т. относно фактите, възприети от тях при извършването на процесната проверка – пряко, включително по въпроса относно авторството на деянието и конкретно относно факта на управление на МПС от страна на жалбоподателя. Дава се вяра на показанията на тези свидетели и относно възприетите от тях факти, касаещи процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение като логически последователни и вътрешно безпротиворечиви.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, в редакцията, относима към датата на деянието, изм. ДВ бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.10 ал.1 от ЗП. По силата на чл.175 ал.3 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя са наложени административни наказания е обявено от закона за наказуемо.

В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл.40 от ЗАНН, във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия, както вече бе посочено, е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него.

На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, а при преценка дали в процеса на реализиране на отговорността са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените е необходимо да бъде отбелязано, че същото е било съставено при условията на чл.36 ал.2 от ЗАНН, в хипотезата на отказ на прокурора да бъде образувано наказателно производство по отношение на същото деяние и препращането му на наказващия орган по компетентност.Наказващият орган е пристъпил към издаване на наказателното постановление за ангажиране административно-наказателната отговорност на жалбоподателя в хипотезата на чл.36 ал.2 от ЗАНН, въз основа на постановление за отказ да се образува досъдебно производство и доколкото същата към момента на произнасянето е успешно реализирана и поради липсата на конкуренция с висящо наказателно производство, административно наказателното е реализирано без нарушаване на принципа non bis in idem и без нарушение във връзка с преклузивния срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.

При преценка в рамките на осъществявания контрол за законосъобразност на санкционния акт относно деянието, квалифицирано по чл.140 ал.1 от ЗДвП, съда намира 3 обаче, за уместно да отбележи следното:

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Съдът намира, че нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП ,макар и лаконично описано, е достатъчно конкретизирано по отношение на време, място, начин на извършване и самоличност на наказаното лице, поради което не са налице нарушения на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. В НП е посочено, че жалбоподателят е управлявал автомобила по ул. Бр.Миладинови ,в гр.Харманли. Това е достатъчно конкретизирано, тъй като често при нарушения на ЗДвП не би могло да се посочи точен административен адрес, а и ЗАНН не изисква такъв.

Достатъчно е посочването на населено място, за да се определи местната компетентност на административните органи и подсъдността на делото. По делото не е спорно, че жалбоподателят е управлявал ППС. Освен това безспорно е установено, че то е било надлежно регистрирано на името на жалбоподателя и за него е била издадена регистрационна табела,

Съгласно разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП. "По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. " В чл.143 ал.1 от ЗДвП е постановено, че всяко ППС се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. В случая последното изискване е било спазено, но същият се е движил без поставена регистрационна табела валидна, с което от обективна страна е осъществен състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП чл.140 ал.1 от ЗДвП.

Установяване на управлението, както и дадените от водача обяснения при спирането му, е следвало да бъдат взети предвид при преценката за обществената опасност на извършеното по смисъла на чл.28 от ЗАНН, но това не е сторено.

В съответствие с изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007г. по т. н. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът обсъди и съответно намери основания за прилагането чл.28 от ЗАНН в настоящия случай, като отчете характера и вида обществени отношения, охранявани от разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Във връзка с преценката за обществената опасност на деянието съдът взе предвид установената нетипична фактическа обстановка в сравнение в обичайните случаи на подобни нарушения.

Очевидно това представлява маловажен случай на нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, доколкото не разкрива никакви общественоопасни последици и не е увредило или застрашило защитаваните от разпоредбата обществени нарушения.

С оглед на всичко изложено, съдът прие, че в случая са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на нарушението като маловажно, поради което жалбата се явява основателна и НП следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото и отмяна на НП на основание малозначителност на деянието по смисъла на чл.28 от ЗАНН съгласно чл.63 ал.4 от ЗАНН съдът следва да предупреди 4 жалбоподателя, че ако в едногодишен срок от влизане в сила на решението, отново извърши друго такова нарушение, дори и да е маловажен случай, ще бъде наказан с налагане на административно наказание.

По отношение на претендираните разноски за адвокатска защита от страна на жалбоподателя, съдът намира следното:

С оглед изхода на делото и отмяна на НП, се явява основателна и претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските за адвокатска защита.

Според разпоредбата на чл.63д от ЗАНН законът допуска присъждането на разноски на жалбоподателя, като по делото в проведените две съдебни заседания е участвал лично упълномощения адвокат, който е осъществил процесуално представителство на жалбоподателя. Той е представил пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено възнаграждение за адвокатска защита по делото при условията на чл.38 от ЗА. Следователно претенцията е изцяло основателна и възнаграждението в размер на 204,51 евро,следва да бъде присъдено на адв.Хр.Х. от АК Хасково.