Определение № 385 от 02.02.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 385 гр. София, 01.02.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Ст. Атанасов

Членове:

Лилия Н. Г.ева

Атанас Н. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20241100600492 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.249 ал.3 вр. чл.248 ал.1 т.3 вр. глава 22 НПК.

С протоколно определение от 27.09.2023 година по НОХД № 8284/2023 година Софийски районен съд, НО, 94 състав, е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора, тъй като е приел, че в хода на досъдебното производство, при изготвянето на обвинителния акт, е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемия и в частност правото му на защита.

Срещу определението на СРС е постъпил в срок частен протест от прокурор при СРП. В протеста се твърди, че определението на СРС е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане по същество.

Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото, намери за установено следното:

1

Частният протест е процесуално допустим, подаден е от легитимирано лице, в установения от закона срок и срещу акт, подлежащ на въззивен контрол. Разгледан по същество, същият е основателен по следните съображения:

Съдебното производство е образувано по внесен на 16.12.2020 година в СРС обвинителен акт срещу подс. Г. А. С. за престъпление по чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, за това, че в периода от 14.05.2015 година до 09.02.2016 година в гр.София, при условията на продължавано престъпление, с 11 деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на едно престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Н.С.М. и М.М.М. и с това им причинил имотна вреда в общ размер на 6 690 за М.а и 820 лева за М.. Заблуждението спрямо М.М. било, че ще й съдейства да закупи на търг на ниска цена ипотекиран апартамент, находящ се в гр.София ж.к“Красна поляна“, като това заблуждение е било поддържано във времето с допълнителни уверения и обещания, че са необходими допълнителни парични средства за вписване на данъчна оценка на имота, за плащане на такса за търга, за регистрация в Агенция по вписванията на жилището от търга, за въвод в имота на търга, за изготвянето на уведомително писмо. По отношение на Н. М. заблуждението е било, че ще инвестира в бизнес с крави в с.Годлево, а поддържането на заблуждението във времето е реализирано с допълнителни уверения и обещания, че е необходимо да се направят застраховки, че са необходими разноски за нотариални и адвокатски такси, както и за изготвянето на рекламни календари.

Няма спор, че обвинителният акт е този който дефинира в пълнота и подробности обвинението, както и че същият гарантира правата на обвиняемото лице да узнае обвинението и представлява отправна точка за организиране на защитата на привлечения към отговорност.

2

Принципно, правилна е позицията, че същият не трябва да създава неяснота и колебание както относно съдържанието си – излагане на релевантните факти, така и относно правната оценка - квалификацията на деянието.

В конкретния случай обаче настоящата въззивна инстанция не намира, че такава неяснота е налице, че внесеният обвинителен акт страда от пороци, които пречат на привлеченото към отговорност лице да узнае обвинението и да упражни правомощията си свързани с правото на защита. Такива възражения между впрочем не са били формулирани и от страните в хода на разпоредителното заседание.

Не може да се сподели констатацията на първоинстанционния съд, че държавното обвинение не е изложило конкретни факти досежно претендираните от него допълнителни „уверения и обещания“, като елемент от поддържаното заблуждение. В обстоятелствената част на обвинителния акт, а така също и в диспозитива на същия, за всяко едно отделно деяние, е посочено точно и ясно както възбуденото заблуждение, така и също и начина, по който съответното заблуждение във времето е било поддържано, спрямо М.а – чрез уверения и обещания за това, че са необходими допълнителни парични средства за вписване на данъчна оценка на имота, за плащане на такса за търга, за регистрация в Агенция по вписванията на жилището от търга, за въвод в имота на търга, за изготвянето на уведомително писмо, а спрямо М., чрез уверения и обещания за това, че е необходимо да се направят застраховки, че са необходими допълнителни разходи за нотариални и адвокатски такси, както и че трябва да се изготвят рекламни календари.

Неоснователен се явява и вторият аргумент на съда за връщане на делото, изразяващ се в цитирана в обвинителния акт графологическа експертиза, съобразно която подсъдимият е автор на конкретни документи, без реалното им посочване и описване в обстоятелствената част. При съставянето на обвинителния акт, прокурорът няма задължение да описва и посочва всички събрани доказателства в хода на процеса, а единствено и само да 3 опише инкриминираните деяния с техните обективни и субективни признаци.

Вида и характера на повдигнатото обвинение предполага кръг от факти и обстоятелства, които в конкретния случай са изложени достатъчно пълно, точно и ясно, без да създават каквито и да е било съмнения или колебания.

Предвид на така изложеното, съдът намира, че обвинителният акт отговаря на изискванията на закона и задължителната тълкувателна практика, паради и което е от естество да формулира законосъобразно обвинение.

Мотивиран от горното и на основание чл.249 ал.3 НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 27.09.2023 година по НОХД № 8284/2023 година Софийски районен съд, НО, 94 състав, с което е било прекратено съдебното производство.

ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4