Решение № 137 от 04.06.2026, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. гр. Добрич, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20253200500433 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№ 870/03.04.2025 год. (изпратена с пощенска пратка на 02.04.2025 г.) на А. И. С. ЕГН ********** с адрес гр. София, *** срещу решение № 21/07.03.2025 год. на Районен съд – Генерал Тошево по гр. дело № 266/2024 год., с което са отхвърлени предявените от въззивницата срещу В. И. С. ЕГН ********** и Б. Р. С. ЕГН **********, двамата с адрес гр. София, ***, обективно и субективно съединени искове, както следва: иск чл. 124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че целият поземлен имот с идентификатор ***, трайно предназначение на територията земеделска, начина трайно ползване нива с площ, съгласно документ за собственост, от 6.251 дка, с площ съгласно скица от 6.252 дка, трета категория, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. П., общ. Генерал Тошево, с номер на предходен план 103009 при съседи:

***; ***; *** е придобит по наследство от наследодателя на ищцата И. В. С. ЕГН **********, бивш жител на гр. София, починал на *** г.; иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено по отношение на ответниците, че с нотариален акт за покупко-продажба на 1 недвижим имот земеделска земя № 16, т.II, рег.№1139, дело № 201 от ***г. на нотариус Б. Б., рег.№*** в НК с район на действие Районен съд Генерал Тошево, вписан в СлВп под акт №42, вх.рег.№452, т.IV, дело№***г. единствено И. В. С. е прехвърлил собствеността върху така описания поземлен имот в полза на В. И. С. ЕГН **********; иск по чл. 26, ал. 2 предл. пето от ЗЗД, за обявяване за нищожен като привиден сключения на *** г. договор с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот-земеделска земя № 16, т.II, рег.№1139, дело № 201 от ***г. на нотариус Б. Б., рег. № *** в НК, с район на действие Районен съд - Генерал Тошево, вписан в СлВп под акт № 42, вх.рег.№452, т.IV, дело№***г. за покупко-продажба на Поземлен имот с идентификатор ***, трайно предназначение на територията земеделска, начина трайно ползване нива с площ, съгласно документ за собственост, от 6.251 дка, с площ съгласно скица от 6.252 дка, трета категория, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. П., общ. Генерал Тошево, с номер на предходен план 103009 при съседи: ***;

***; ***, с който договор И. В. С. ЕГН **********, в качеството на продавач, чрез пълномощник В. И. С. ЕГН **********, и Б. Р. С.

ЕГН **********, в качеството продавач, чрез пълномощник В. И. С. ЕГН **********, са прехвърлили на В. И. С. ЕГН ********** собствеността върху така описания поземлен имот, в качеството му на купувач; предявеният в условията на евентуалност иск по чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, за обявяване за нищожен, поради накърняване на добрите нрави, изразяващо в липса на еквивалентност на престациите, на описания по-горе договор; предявеният в условията на евентуалност иск по чл. 40 от ЗЗД, за обявяване за унищожаем, поради вреда на представлявания продавач И. В. С., на процесния договор за покупко-продажба; предявеният в условията на евентуалност иск по чл. 33, ал. 1 от ЗЗД, за обявяване за унищожаем, поради сключване на процесния договор от продавача И. В. С. при крайна нужда и при явно неизгодни условия; предявеният в условията на евентуалност иск по чл. 87, ал.

1 от ЗЗД за разваляне на процесния договор. Със същото решение ГТРС е осъдил А. И. С. да заплати на В. И. С. и Б. Р. С. сумата от 6 000 лева, представляваща направените разноски (заплатено адвокатско възнаграждение) по делото.

Въззивната жалба е депозирана в срок – на 03.04.2025 г., поради което срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото 2 препис от решението е връчено на жалбоподателите на 19.03.2025 г.

При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата отговаря на изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от ГПК. В жалбата не е отправено искане за събиране на нови доказателства по смисъла на разпоредбата на чл.

260, т. 6 от ГПК.

Според жалбата решението на районния съд е неправилно, необосновано и несъобразено със събраните по делото доказателства. На първо място съдът е изложил противоречиви мотиви и не е обсъдил подробно и изчерпателно събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд не е съобразил, че по силата на договор за доброволна делба от 31.03.1997 г. бащата на въззивницата е получил в дял имот, който по площ е два пъти помалък от размера на наследствения му дял, поради което процесният имот не е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, за да се легитимира ответницата Б. Р. С. като съсобственик на имота. На следващо място в нарушение на процесуалните прави и норми съдът не е обсъдил какви идеални части от имота са придобити от наследодателя на въззивницата по наследство, респ. са негова индивидуална собственост, и какви идеални части от имота са се намирали в режим на СИО. Съдът не е съобразил при постановяване на своето решение, че липсват доказателства по делото продажната цена по процесния договор да е платена в полза на продавача. В обжалваното решение не са изложени мотиви защо съдът приема, че ищцата няма качеството на кредитора по оспорения договор, за да обоснове на тази база извода си за неоснователността на предявения иск по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД относно развалянето на договора от *** г. Предвид изложеното се настоява обжалваното решение на Генералтошевския районен съд като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от В. И. С. и Б. Р. С., чрез упълномощения адвокат Р. А. от АК гр. София, според който подадената жалба е неоснователна, а постановеното решение на Районен съд – Генерал Тошево, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Претендират се сторените по настоящото дело съдебно-деловодни разноски за осъществено процесуално представителство пред въззивната инстанция.

3

Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките на посоченото в жалбите – освен, когато следва да приложи императивна материално-правна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание.

Производството по гр. дело № 266/2024 г. е образувано по искова молба, вписана в Службата по вписвания гр. Генерал Тошево с вх. № 2171/09.06.2024 г., Акт № 291, том ІІІ, подадена от А. И. С. -Б. с ЕГН **********2, с адрес гр.

София, ***, с която срещу В. И. С. ЕГН ********** и Б. Р. С. ЕГН **********, двамата с адрес гр. София, ***, са предявени обективно и субективно съединени искове, както следва: иск чл. 124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че целият поземлен имот с идентификатор ***, трайно предназначение на територията земеделска, начина трайно ползване нива с площ, съгласно документ за собственост, от 6.251 дка, с площ съгласно скица от 6.252 дка, трета категория, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. П., общ. Генерал Тошево, с номер на предходен план 103009 при съседи: ***;

***; *** е придобит по наследство от наследодателя на ищцата И. В. С. ЕГН **********, бивш жител на гр. София, починал на *** г. и за признаване в тази връзка на установено по отношение на ответниците, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот земеделска земя № 16, т.II, рег.№1139, дело № 201 от ***г. на нотариус Б. Б., рег.№*** в НК с район на действие Районен съд Генерал Тошево, вписан в СлВп под акт №42, вх.рег.№452, т.IV, дело№***г. единствено И. В. С. е прехвърлил собствеността върху така описания поземлен имот в полза на В. И. С. ЕГН **********; иск по чл. 26, ал. 2 предл. пето от ЗЗД, за обявяване за нищожен като привиден сключения на *** г. договор с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот-земеделска земя № 16, т.II, рег.№1139, дело № 201 от ***г. на 4 нотариус Б. Б., рег. № *** в НК, с район на действие Районен съд - Генерал Тошево, вписан в СлВп под акт № 42, вх.рег.№452, т.IV, дело№***г. за покупко-продажба на Поземлен имот с идентификатор ***, трайно предназначение на територията земеделска, начина трайно ползване нива с площ, съгласно документ за собственост, от 6.251 дка, с площ съгласно скица от 6.252 дка, трета категория, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. П., общ. Генерал Тошево, с номер на предходен план 103009 при съседи: ***; ***; ***, с който договор И. В. С.

ЕГН **********, в качеството на продавач, чрез пълномощник В. И. С. ЕГН **********, и Б. Р. С. ЕГН **********, в качеството продавач, чрез пълномощник В. И. С. ЕГН **********, са прехвърлили на В. И. С. ЕГН ********** собствеността върху така описания поземлен имот, в качеството му на купувач; предявеният в условията на евентуалност иск по чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, за обявяване за нищожен, поради накърняване на добрите нрави, изразяващо в липса на еквивалентност на насрещните престации, на описания по-горе договор; предявеният в условията на евентуалност иск по чл. 40 от ЗЗД, за обявяване за унищожаем, поради вреда на представлявания продавач И. В. С., на процесния договор за покупко-продажба; предявеният в условията на евентуалност иск по чл. 33, ал. 1 от ЗЗД, за обявяване за унищожаем, поради сключване на процесния договор от продавача И. В. С. при крайна нужда и при явно неизгодни условия; предявеният в условията на евентуалност иск по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД за разваляне на процесния договор.

Претендират се и направените по делото разноски.

С молба с вх. № 7450/10.11.2025 г., в изпълнение на дадените й от Окръжен съд - Добрич с определение № 796/29.09.2025 г. указания, А. И. С. Б. е уточнила исковата молба относно предявения иск по чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците В. И. С. ЕГН ********** и Б. Р. С. ЕГН **********, двамата с адрес гр. София, ***, че въззивницата е собственик на 2,084/6,251 идеални части, равняващи се на 1/3 идеална част, от поземлен имот с идентификатор ***, трайно предназначение на територията земеделска, начина трайно ползване нива с площ, съгласно документ за собственост, от 6,251 дка, с площ съгласно скица от 6,252 дка, трета категория, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. П., общ. Генерал Тошево, с номер на предходен план 103009 при съседи: ***; ***; ***, придобит по наследство

5 от наследодателя на ищцата И. В. С. ЕГН **********, бивш жител на гр.

София, починал на *** г.

Според изложените в исковата молба твърдения, страните са законни наследници на починалия през 2023 г. И. В. С., б.ж. на гр. София, като ищцата е негова дъщеря, първият ответник е син, а втората ответница е преживяла съпруга на наследодателя. След като баща й починал А. С. разбрала, че същият е продал на сина си В. процесния имот за сумата от 6 500 лв., изплатена на продавача изцяло преди сключването на договора. Ищцата счита, че с посоченият договор се създава привидност относно наличието на съсобственост между И. С. и Б. С., доколкото и двамата фигурират като продавачи в договора, което обстоятелство се оспорва. А. С. настоява, че процесният имот е бил изключителна собственост на нейния баща, доколкото той е придобит по наследство след сключен договор за доброволна делба на 31.03.1997 г. между наследниците на В. Г. С., сред които е и И. В. С..