Определение № 494 от 28.06.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 494 гр. С., 27.06.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20241800500035 по описа за 2024 година

Софийският окръжен съд е сезиран с молба от въззиваемия «С.И-» АД, гр. С. чрез адв. В. за изменение на решение № 100/15.03.2024 год. на СОС в частта на разноските, като му бъдат присъдени допълнително направените разноски в производството пред РС-И., както следва: сумата 250 лв. депозит за вещо лице и държавна такса и сумата 250 лева на основание чл. 7, ал. 9 от НМРАВ, ведно с дължимия ДДС върху адвокатското възнаграждение.

Ответникът чрез адв. Г. оспорва молбата като неоснователна.

С решение № 100/15.03.2024 год. СОС е потвърдил решение № 159 от 09.07.2023 год. по гр. дело № 557/2022 год. на И.ския районен съд в частта, с която е осъдил Д. Г. С. ЕГН ********** от с. В., община И. да заплати на „С.И-“ АД, гр. С. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД сумата 746,67 лева, представляваща платена на 01.03.2022 год. сума без основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.06.2022 год. до окончателното изплащане. С решението съдът е отменил определение № 469 от 18.08.2023 год. по гр. дело № 557/2022 год. на ИРС, с което съдът е оставил без уважение молбата на ответника Д. Г. С. за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като вместо това е отменил решението на ИРС в частта, с която ответникът Д. Г.

С. е осъден да заплати на ищеца разноски за разликата над 300 лева до пълния присъден размер от 1030 лева, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК. Въззивникът е осъден да заплати на дружеството сумата 300 лева, представляваща направените във въззивното производство разноски.

В първоинстанционното производство ищецът е направил разноски в общ размер от 1330 лева, както следва : 50 лева – за заплатена държавна такса, 200 лева – депозит на експертиза и 1080 лева – адвокатски хонорар. Тъй като искът е уважен изцяло, следва да се приеме, че в присъдената от районния съд сума от 1030 лева разноски са включени 1 направените деловодни разноски в общ размер от 250 лева /държавна такса и депозит/, като останалата част в размер на 780 лева са присъдените разноски за адвокатско възнаграждение. Настоящата инстанция е приела за основателно възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и е намалила същото до размера от 300 лева. Основателно е оплакването в молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК, че върху тази сума следва да се начисли и ДДС в размер на 20%. Това следва от буквалното тълкуване на нормата на § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г., според която за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Това налага извод, че следва да се присъдят допълнително разноски в полза на ищеца в размер на 60 лева ДДС върху намаленото адвокатско възнаграждение от 300 лева, тъй като представителят на дружеството адв. В. е регистриран по ЗДДС. На ищеца се дължи и сумата 250 лева деловодни разноски, или общият размер на дължимите на ищеца разноски възлиза на 610 лева. Поради това решението на ИРС в частта за разноските следва да бъде отменено в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за разликата над 610 лева до пълния присъден размер от 1030 лева. Неоснователна е молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК в частта, с която се иска присъждане допълнително на сумата 250 лева разноски на основание чл. 7, ал. 9 от НМРАВ /с оглед обстоятелството, че пред ИРС са проведени три открити съдебни заседания/. Това е така, тъй като тази сума не фигурира в представения от ищеца пред районния съд списък по чл. 80 от ГПК. Тъй като районният съд не е присъдил тази сума, ищецът е следвало да иска изменение на решението на ИРС в частта за разноските – нещо, което същият не е направил, поради което настоящата инстанция не може да присъди за пръв път тези разноски във въззивното производство.

Това налага решението на СОС да бъде отменено в частта, с която въззивният съд е отменил определението от 18.08.2023 год. на ИРС в частта за разноските, с която ответникът Д. С. е осъден да заплати на „С.И-“ АД разноски за разликата над 300 лева до размера от 610 лева и вместо него да постанови друго, с което да потвърди определението в тази част, като отмени същото само в частта за разликата над 610 лева до пълния присъден размер от 1030 лева, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК. В останалата част молбата е неоснователна поради изложените в решението на СОС от 15.03.2024 год. съображения относно прекомерния размер на претендираното адвокатското възнаграждение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ решение № 100 от 15.03.2024 год. по гр.д. № 35/2024 год. на СОС в ЧАСТТА, с която въззивният съд е отменил решение № 159 от 09.07.2023 год. по гр.д. № 557/2022 год. на ИРС, с което ответникът Д. Г. С. от с. В. е осъден да заплати на «С.И-» АД, гр. С. направените в първоинстанционното производство разноски за разликата над 300 лева до 610 лева, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 159 от 09.07.2023 год. по гр.д. № 557/2022 год. на ИРС в ЧАСТТА, с която ответникът Д. Г. С. от с. В. е осъден да заплати на «С.И-» АД, гр. С.

2 направените в първоинстанционното производство разноски до размера от 610 лева.

ОТХВЪРЛЯ молбата на «С.И-» АД, гр. С. по чл. 248, ал. 1 от ГПК в останалата част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3