Определение № 1742 от 20.06.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1742 гр. София, 20.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20238002100263 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на И. Л. Л. срещу решение №567 от 19.04.2022г по в.гр.дело № 3194/2021г. на Софийски апелативен съд ,с което в частта за неимуществените вреди от пътнотранспортно произшествие при което ищцата И. Л. Л. е пострадала и след приспадане на вече платеното от застрахователя обезщетение в размер на 15000лева ,до пълния претендиран размер от 75 000лв е потвърдено първоинстанционното решение,Въззивното решение е обжалвано от ищцата в частта , с която след частична отмяна на решение №66 от 16.03.2021г по гр.д. № 234/2020г на ОС-Монтата е отхвърлен иска по чл.432,ал.1 КЗ на касаторката срещу застрахователя ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве” за разликата над присъдените 30 000лв до размера на претендираните 50 000 лева .

Въззивният съд, след като на свой ред обсъдил вида и степента на установените по делото травматични увреждания при ищцата, свързаните с тях болки, страдания , неблагоприятни последици и ограничения ,отчел е периода на проведеното болнично и 1 извънболнично лечение, възстановителния процес ,включително с отчинате причиненото обостряне и утежняване на друго заболяване от което страда ищцата ,е намерил за завишено определеното от първоинстанционния съд обезщетение от 65 000лева ,като е определил по справедливост обезщетение в размер на 45 000 лева. При определяне на обезщетението въззивният съд е съобразил възрастта на пострадалата към датата на произшествието /36 години/. Изводите за характера и степента на вредите се основават на неоспорено заключение на медицинска експертиза и разпит на свидетели,като във въззивното производство не са събирани нови доказателства .

Оплакването в касационната жалба е за необосновано занижен размер на обезщетението ,като от мотивите на въззивния съд не става ясно кое обстоятелство е обосновало намаляването му. В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване е поставен въпрос длъжен ли е съдът да мотивира решението си, като изложи съображения при значително намаляване на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД ,в сравнение с първоинстанционния съд ,при съобразени от двете инстанции едни и същи обстоятелства съгласно ППВС №4/1968г.

Изтъква се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос, поради противоречие с формирана практика на ВКС в решение №139/2021г по т.д № 1780/2019г 2-ро т.о на ВКС, реш. №60246/2022г по гр.д №1265/2021г на 3-то г.о на ВКС и реш. № 163/2016г по т.д № 3456/2015г на 1-во т.о на ВКС,извеждащи за въззивния съд соченото задължение .

В отговор застрахователят ,представляван от адв. И.А. оспорва допустимостта на жалбата до разглеждане на посоченото основание и изтъква ,че съобразяването на критериите по прилагането на чл.52 ЗЗД при травматично увреждане е фактически въпрос,по изследване на релевантните обстоятелства и такъв по прилагането на материалния закон .

2

След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .

По поставения в изложението процесуалноправен въпрос е формирана изтъкнатата от защитата практика на ВКС,споделяна и от настоящия състав. Водещо е изискването въззивната инстанция ,като съд по съществото на спора ,да приложи собствено критерия за справедливост в чл.52 ЗЗД като мотивира размера на обезщетението за неимуществени вреди с установените по делото релевантни обстоятелства,отчетени решаващо. Ревизирането на изводите на първоинстанционния съд - включително в частта им по правилното прилагане нормата на чл.52 ЗЗД, са косвен резултат от тази дейност (ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС , ТР №1/23013г ОСГТК на ВКС)Въззивната инстанция следва да изложи собствените си мотиви и съображения, на които почива изводът за намаляване на обезщетението и за отхвърляне на исковете. Възпроизвеждането на релевантните факти и обстоятелства с посочването на размера на обезщетението,не изчерпва задължението за излагане на мотиви, тъй като е необходимо да се обосноват и изложат и съображенията, формирали вътрешното убеждение за обезщетяването на неимуществените вреди в съответната част , защото изводът за размера им е винаги резултат на конкретна преценка (реш. № 163/2016г по т.д № 3456/2015г на 1-во т.о на ВКС) .Въззивният съд обсъжда в мотивите си конкретните обстоятелства от значение за определянето на обезщетението по размер. Пр и сочени от двете инстанции едни и същи обективни обстоятелства от значение за размера, съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд и ако въззивният съд не възприема определеното на първа инстанция обезщетение за неимуществени вреди по справедливост к а т о изменява значително неговия резмер, от мотивите на въззивното решение следва да се разбира защо.

3

Обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие с изтъкнатата съдебна практика на ВКС . Както първоинстанционния съд , така и въззивния съд при постановяване на решението са изтъкнали в мотивите си характера и естеството на причинените травматични увреждания ,установени от приетата СМЕ,като въззивният съд е направил собствени доказателствени изводи от установените факти,за което е изложил мотиви .Част от тези изводи не съвпадат с прието от окръжния съд .

Ищцата Л. е получила множествена травма изразяваща се в травма в областта на гръдния кош с натъртване,травма в областта на таза със счупвания/фрактурни линии / в областта на лявата срамна кост,предните стени на двете гаванковидни ямки на тазовите кости и на кръстцовата. Възстановяване е протекло за период от 8 месеца, експертизата не се ангажира със становище , че то е пълно. През възстановителния период /продължил 8 месеца/ ,първите два месеца ищцата не е могла да се движи и обслугва сама .Не е медицински отразено ,че рехабилитация е била необходима и какъв е ефекта от вече проведената. И двете инстанции са отчели обостряне и утежняване на заболяването на щитовидната жлеза/подостър тиреодит/, което е в причинна връзка със стреса и страданията от травмите ,отчетени са и всички по-леки наранявания , от които ищцата се е възстановила както и общата продължителност на лечебния и възстановителен период. Въззивният съд е отчел болков синдром ,но е направил други изводи от доказателствата при засвидетестваните остатъчни явления.Софийски апелативен съд решаващо е взел предвид заключението и разясненията на вещото лице ,че не е имало значително разместване между костни фрагменти ,нито промяна във формата на тазовия пръстен, което е сравнително благоприятно.

Окръжният съд приема,че и след посочения прериод на възстановяване от 7-8 месеца ищцата изпитва болки и неудобства,но 4 ги свързва с изменения в костната структура от травматичните увреждания. Вещото лице д-р И. разяснява при изслушването му ,че при жените с възрастта има промени в костната структура ,както и че допълнителни рехабилитаци извън вече проведената/без такава да е била предписана на ищцата от лекар /не биха били гаранция за подобряване на състоянието в тази насока. Вещото лице разяснява при изслушването му защо не се ангажира с по-конкреткна оценка. В случая няма изходни медицински данни, включително за промени в костната структура в резултат на травмата Затова въззивният съд собствено не е направил този извод, като същевременно е отчел и посочил действителната възраст при ищцата,която е на 36 години към момента на злополуката Първоинстанционният съд погрешно е възриел, че към момента на ПТП ищцата е на 28 години и определя обезщетение за травма, причинила промени в костната структура.Първоинстанционният съд не е отдал решаващо значение на констанацията ,че към момента на изготвяне на експертизата ищцата е в добро общо състояние и се придвижва без помощни средства,докато въззивната инстанция съобразява и това обстоятелство. Отчетен и от двете инстанции е болковият синдром при промяна на времето и трудното раздвижване като свързани с травмата оплаквания - неблагоприятни остатъчни явления.След злополуката лечението в болнични условия при ищцата е било с времетраене четири дни , претърпяна е оперативна интервенциязакрито наместване на фрактура /без вътрешна фиксация тазови кости / с местна анестезия.Няма промяна във формата на тазовия пръстен ,което да налага сложно оперативно лечение с фиксация, екстензии,както разяснява вещото лице при обсъждане на заключението му в съдебно заседание.

На следващо място,.докато първоинстанционният съд е приел ,че претърпяното събитие е нанесло на ищцата „сериозна психологическа травма”, въззивният съд не е възприел такава степен 5 на увреждане при определяне на обезщетението по справедливост.

Оценявал е обичайния психически дискомфорт,свързан с болките, обездвиждането и стреса при установеното състояние Като основание за завишаване на обезщетението и двете инстанции,както вече се изтъкна,отчитат неблагоприятното влияние на състоянието след травмата върху съпътстващото заболяване на щитовидната жлеза.

В обжалваното решение въззивният съд е обсъдил релевантни обстоятелства, изтъкнати при установената степен на увреждане на здравето като конкретен мотив за определяне на обезщетението по справедливост,в конкретен размер .Предвид собствените доказателствени изводи на въззивната инстанция,понятно е защо присъденото на първа инстанция обезщетение е прието за завишено.Така обективираното в решението прилагане на нормата и мотивиране на извод за справедлив размер на обезщетението от въззивна инстанция е в съответствие с установената практика,включително цитираната от защитата. Справедливостта , като критерий за определяне на паричния еквивалент на неимуществените вреди, включва винаги конкретни факти,относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие ,а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики.,изяснени в практиката на ВКС при обезщетяване на неимуществени вреди в резултат на травматични увреждания на здравето и свързаните с тях болки и страдания(т.ІІ от ППВС №4/1968г, Решение № 38 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 323/2012 г., III г. о., ГК , реш. № 407 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2009 г., III г. О , Реш. № 211 от 29.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 719/2009 г., IV г. о., ГК и др

Въззивното решение е съобразено с установената практика на ВКС,включително по поставения в изложението правен въпрос ,поради което основанието на чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК не е налице.

6

Към писмения отговор ответникът не е представил доказателства за разноски пред настоящата инстанция , поради което такива не се присъждат.

Воден от горното , Върховен касационен съд , ІІІ г.о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение №567 от 19.04.2022г по в.гр.дело № 3194/2021г. на Софийски апелативен съд Определението е окончателно .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

7