Решение № 558 от 24.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 558 гр. Пловдив, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20245300500748 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 и следващите от ГПК.

Образувано е въз основа на жалба вх. №10075/20.03.2024 г. на регистратурата на ОС Пловдив, подадена от длъжника С. Н. А., ЕГН **********, от град ***********, срещу постановление от 21.02.2024 г. по изпълнително дело №20218240402362 по описа на ЧСИ ************ по регистъра на КЧСИ с район на действие района на ОС Пловдив, с което в тежест на А. са възложени 2392 лв. такси и 478.20 лв. ДДС върху същите или в общ размер на 2870.40 лв., от които 130 лв. (без ДДС) обикновени такси и 2162 лв. (без ДДС) пропорционална такса по реда на чл.26 от ТТРСЗЧСИ.

Твърди, че постановлението е неправилно, необосновано и в противоречие с материалния закон. Счита, че не дължи сумите, тъй като по изпълнителното дело е представена спогодба от 26.01.2024 г., с която страните по делото са уредили взаимоотношенията си. Кредиторът се е отказал от част от вземането си, същото не може да бъде събирано и върху него не се дължат такси. Неправилно и незаконосъобразно ЧСИ е посочил, че не е налице изключението на чл.79, ал.1, т.2 ГПК и ако длъжникът плати след започване на изпълнителното дело от него се събират всички авансови такси, пропорционални такси и направените разноски. В случая изпълнителните действия са изоставени от взискателя, а и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ се събира върху събраната сума. Цитира практика на ПдОС по друго дело.

1

С допълнителна молба жалбоподателят е уточнил, че обжалва постановлението само в частта, в която е определена за внасяне пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 2262 лв. без ДДС, като се иска постановлението да се отмени в частта, в която е определена такса в размер на 2714.40 лв.

Взискателят „*********** и длъжникът „***********не са изразили становище по жалбата.

В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата, като навежда доводи за твърденията си. Посочва съдебна практика.

Жалбата е подадена от легитимирано лице /длъжник в изпълнителното производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435 ал.

2, т. 7 от ГПК, тъй като е налице нарочен акт на ЧСИ, който по смисъла на т.2 на Тълкувателно решение №3/10.07.2017 г. по т.д. №3/2015 г. ВКС, ОСГТК, подлежи на обжалване.

Пловдивският окръжен съд след проверка на представеното копие от изпълнителното дело установи следното:

Изпълнително дело №20218240402362 по описа на Частен съдебен изпълнител *********** от регистъра на КЧСИ и район на действие – района на ОС Пловдив, е образувано на 17.11.2021 г. с разпореждане от същата дата по молба на „********* с приложен изпълнителен лист, издаден на 08.12.2014 г. по гр.д. №66741/2014 г. по описа на РС София, в полза на „********** срещу длъжниците С. А. и „***********, за сумата от 200000 лв. главница, ведно със законната лихва за периода от 03.12.2014 г. до изплащане на вземането и 7530 лв. разноски по делото, а именно 4000 лв. държавна такса и 3530 лв. възнаграждение за адвокат.

С договор за цесия от 14.02.2018 г. „*********** е цедирала вземането си по описания изпълнителен лист на „*********** ООД, а с договор за цесия от 25.03.2020 г. „************“ ЕООД вземането е цедирано на „************“ООД.

По делото са извършвани изпълнителни действия за събиране на вземането, постъпвали са суми и същите са разпределяни от ЧСИ.

С молба от „************, депозирана на 19.02.2024 г. (л.980, т.4 ИД), е представена спогодба между С. А. и взискателя, с която са уредени взаимоотношенията между страните. Направено е искане изпълнителното дело да бъде прекратено след заплащане на таксите.

С нова молба от 21.02.2024 г. (л.985, т.4 ИД) е поискано след като бъдат заплатени таксите и делото бъде прекратено, да бъде върнат в оригинал приложения по делото изпълнителен лист.

На същата дата е изготвено и атакуваното постановление (л.987, т.4 ИД), с което е взета предвид сключената спогодба между страните, според която остатъка е с размер 30034 лв. и е основа – материален интерес за 2 изчисляване на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ, начислена е такса в размер на 2262 лв. без ДДС или 2714.40 лв. с ДДС, както и обикновени такси и разноски, свързани с прекратяването на изпълнителното производство.

С оглед на така установените факти по делото и предвид доводите в жалбата, настоящият съдебен състав намира следното:

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че не се дължат разноски, тъй като сумата не се дължи – взискателят се е отказал от вземането си. При изпълнението на парично вземане по изпълнителното дело, на ЧСИ се дължи заплащането на възнаграждение, определено от таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. В настоящия случай ЧСИ е предприел действия за цялостно удовлетворяване вземането на взискателя.

Според изложеното в решение №93/13.02.2024 г. по гр.д.

№4644/2022 г. на ВКС, IV г.о., съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Плащането е направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител по смисъла на чл. 426, ал. 1 ГПК. Изключение от този принцип се съдържа в чл. 53, ал. 2 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съгласно който държавният съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. В случаите обаче, когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи такса и при плащане в срока за доброволно изпълнение, като таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по т. 26 ТТРЗЧСИ, по общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК, е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. В този смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в решение № 266 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1427/2012 г., IV г. о. и Решение № 640 от 4.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 920/2009 г., IV г. о.

Окончателната такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители при изпълнение на парично вземане се събира върху събраната сума. Размерът на паричното вземане, което следва да събере съдебният изпълнител по конкретното изпълнително дело, върху което се определя и неговото възнаграждение, каквото по същността си представлява таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, е сумата по изпълнителния лист, както и адвокатското възнаграждение, следващо се за изпълнителното производство и останалите направени разноски.

3

Съгласно цитираната по-горе разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК, не се дължат от длъжника и разноските, направени от взискателя, за изпълнителни способи, които не са приложени, или разноските в изпълнителното производство следва да се поемат от длъжника само тогава, когато са били необходими за събиране на вземането.

Действително, в настоящия случай взискателят се е отказал от част от вземането си. Това обаче не означава, че ЧСИ не следва да бъде възмезден за положения труд. Доколкото има изоставяне на предприетия способ, таксата е дължима и би следвало да се поеме от взискателя. Според приложената спогодба обаче (л.981,982, т.4 ИД), всички такси и разноски, свързани с прекратяването на изпълнителното дело, са за сметка на длъжника (чл.3, ал.2). Ето защо именно на него е възложена и дължимата окончателна такса.

По изложените съображения жалбата е неоснователна.

В настоящето производство разноски не се дължат.

Воден от

V граждански състав гореизложеното,

Пловдивският окръжен съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №10075/20.03.2024 г. на регистратурата на ОС Пловдив, подадена от длъжника С. Н. А., ЕГН **********, от град ***********, срещу постановление от 21.02.2024 г. по изпълнително дело №20218240402362 по описа на ЧСИ *************по регистъра на КЧСИ с район на действие района на ОС Пловдив, в частта, в която в тежест на А. е възложено заплащане на пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 2262 лв. без ДДС, съответно - в размер на 2714.40 лв. с ДДС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4