Решение № 252 от 08.04.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Бургас, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря К. Андонова като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА

Административно наказателно дело № 20242120203914 по описа за 2024 година

Производството пред БРС е по реда на чл.58д-63д ЗАНН.

Образувано е по повод жалба на П. Х. М. с ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. З.М. против Наказателно постановление № 22-0001819/28.08.2024 г., издадено от Главен инспектор, гр. Бургас, *** определен от министъра на МТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 ЗДвП и чл.47, ал.2 ЗАНН, с което за нарушение на чл. 24а, ал. 2, т. 1 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на МТС и на основание чл.

178б, ал. 5, т. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложена „Глоба“, в размер на 500 лева.

С жалбата се моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с материалните разпоредби на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се доводи в тази насока, като на първо място се посочва, че има нарушения на чл. 42, т.5 и чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, нормата която е нарушена е бланкетна, в НП и АУАН не било посочено, кое правило за поведение и кой нормативен акт е бил нарушен от жалбоподателя. На следва място е посочено, че в АУАН и НП липсва дата и място на извършване на нарушението, както и че неправилно е била приложена санкционната норма на чл. 178б, ал. 5, т. 1 ЗДвП, както и че АНО неправилно е определил субекта на административнонаказателната отговорност.

В условията на евентуалност се пледира квалифициране на нарушението като ,,маловажен случай‘‘ по чл. 28 от ЗАНН. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. М., която поддържа жалбата и допълва изложените в нея доводи. Моли за присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява. Не изразяват становище. Не правят искане за разноски.

Жалбата е подадена от легитимирано лице срещу годен за обжалване акт и пред надлежен съд. Жалбата е 1 подадена в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН и съдържа изискуемите от закона реквизити, като същата е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 05.07.2024 г. около 16:30 ч. в сградата на ОО „АА“ гр. Бургас, след извършена комплексна проверка на учебен център *** за периода от 01.07.2023 г. до 31.03.2024 г. във връзка с покана с peг. № 84-00-091012/03.06.2024 г. е установено, че жалбоподателят П. М., в качеството си на ръководител на учебна дейност не е спазил изискванията на учебната документация, като кандидата Д.Т. Д. с ЕГН: ********** от категория „В“, не е преминал необходимото практическо обучение от задължителните 31 учебни часа съгласно модул В/ПО Практическо обучение „Управление на МПС“ от Стандарт за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „В“, утвърден от МОН, като са му проведени 23 учебни часа, видно от учебен картон № 4238808/18.12.2023 г. Нарушението било допуснато на 21.03.2024 г. в учебен център „Маркоза“ ООД, където бил проведен вътрешния изпит на кандидата.

С оглед на установеното, актосъставителят съставил АУАН, описвайки горните факти и определяйки, че жалбоподателят е нарушил чл. 24а, ал. 2, т. 1 от Наредба № 37/02.08.2002 г. на МТС.

Актът е бил предявен на жалбоподателя, който го е получил и подписал, без възражения. В срока по чл.

44 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.

На 28.08.2024 г., като взел предвид съставения акт, административнонаказващия орган възприел фактическата обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на деянието и издал обжалваното наказателно постановление. На жалбоподателя на основание чл. 178б, ал. 5, т. 1 от ЗДвП било наложено наказание „Глоба“, в размер на 500 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от гласните и писмените доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Съдът кредитира показанията на актосъставителя. Като цяло между страните няма спор по фактите.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Съдът констатира на първо място, че не са спазени императивните изисквания на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал.

1, т. 6 от ЗАНН, като в АУАН и НП не е посочена конкретната правна норма, която е била нарушена. Посочената разпоредба на чл. 24а, ал. 2, т. 1 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на МТС гласи, че ръководителят на учебната дейност в учебните центрове за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС е длъжен да осигурява спазването на изискванията на учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС по чл. 153, т. 1 ЗДвП при извършване на обучението.

Приложената санкционна норма на чл. 178б, ал. 5, т. 1 от ЗДвП пък предвижда да се наказва с глоба от 500 лв. ръководител на учебната дейност в учебните центрове за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, който не осигури спазването на изискванията на учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност по чл. 153, т. 1 при извършване на обучението. Разпоредбата на чл. 24а, ал.2, т.1 от Наредба №37/02.08.2022г., е бланкетна като 2 въвежда задължение за спазване на изискванията на учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС по чл. 153, т.1 от ЗДвП. Наказващия орган е следвало да конкретизира съответните изисквания на учебната документация, към които препраща чл. 24а, ал. 2, т. 1 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. и които се твърди, че не са били спазени от нарушителя.

Разпоредбата на чл. 153, т.1 от ЗДвП предвижда, че Министърът на образованието и науката утвърждава учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства. Изискванията за учебната документация са уредени с Заповед № РД09108/24.08.2007 г. /изм. и доп. с Заповед № РД-09-37/29.01.2016 г. / на Министъра на образуванието и науката, с която е утвърдена учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категориите: М, А, В, С, Д, В+Е, С+Е, Д+Е, Ткт, Ттб и Ттм и подкатегориите А1, В1, С1, Д1, С1+Е и Д1+Е. Заповедта е публикувана на сайта на Министерството на образованието и науката. Тъй като учебната документация по чл. 153, т. 1 от ЗДвП включва различни изисквания към документооборота, продължителността на обучението, разпределението на отделните модули- теоретично и практическо обучение, то е било необходимо в наказателното постановление де се посочи кое от тези изисквания е нарушено от санкционираното лице. Последното е необходимо предвид законовото изискване за точно и пълно описание на нарушението, което да съответства на приетата за нарушена разпоредба.

На следващо място, съдът намира, че в НП са посочени две дати за извършване на нарушението, както и период от време, от които не може да се обоснове извод коя от двете дати, или в периода е извършено нарушението. От формалното структуриране на фактическия състав в реквизита "дата" е вписана 05.07.2024 г., за която е уточнено, че касае извършена комплексна проверка в учебен център за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС – „Маркоза“ ООД, а в края на изложената фактическа обстановка е посочена дата на извършване на нарушението от АНО 21.03.2024г.

Производството по установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Наказателната и административнонаказателната доктрина приема, че давността е институт на материалното право. Следователно за давността по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, съдът трябва да следи служебно. Началото на тримесечната административно наказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34 ал. 1 от ЗАНН). Под откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия извършител. Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и единствено обективни дадености. При неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а именно да не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението (две и повече години за определени нарушения), не следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява. Следователно, определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН компетентност на органите на НАП да съставят АУАН, по дефиниция 3 означава освен право да привличат към административнонаказателна отговорност субектите извършили нарушения, още и задължение за тези длъжностни лица за установяват своевременно нарушенията и техните извършители. Има практика в този смисъл на АдмС-Бургас, където се приема, че денят, следващ крайния срок за подаване на дължимата декларация е моментът, от който нарушителят става известен на административнонаказващия орган, а дали административният орган “ще узнае” този факт е въпрос на полагане на дължимата грижа в разумни срокове.

В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че АНО е посчил дата за зивършване на нарушението 21.03.2024, то от 22.03.2024г, започва да тече 3 месечния преклузивен срок за съставяне на АУАН. Видно от представените по делото доказателства, АУАН е бил съставен на 05.07.2024г, т.е. след предвидения в Закона срок.

Тук следва да се подчертае, че пропускането на по-краткия тримесечен срок не е основание за прилагане на по-дългия едногодишен/двугодишен срок от извършване на нарушението при преценката за срочното съставяне на акта за установяване на нарушението. Двата срока се намират в определено съотношение помежду си, което се изразява в поглъщането на тримесечния срок от откриването на нарушителя от едногодишния/двугодишния срок от извършването на нарушението. Т.е. след изтичане на по-дългия срок за компетентния орган се погасява правото да състави акт за административно нарушение, независимо че не е изтекъл тримесечният срок от откриване на нарушителя. Съответно след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя се погасява административно наказателната отговорност на нарушителя и респективно правото на компетентното длъжностно лице да състави акт, макар и в рамките на едногодишния/двугодишния срок от извършване на нарушението.

Това обстоятелство, а именно съставянето на АУАН след изтичане на сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН се явява съществено процесуално нарушение, което не може да бъде „санирано” в съдебната фаза на производството и налага отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен, без да се разглежда спора по същество.