Решение № 46 от 14.12.2021, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Девин, 14.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Административно наказателно дело № 20215410200121 по описа за 2021 година И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят моли да бъде отменено Наказателно постановление № 21-0252-000296/01.10.2021г. на Началник група при РУ – Девин като незаконосъобразно и порочно поради нарушение на материалния и процесуалния закон като излага съображения, че видно от горепосочения административен акт му е вменено нарушение по чл.146, ал.1 от ЗДвП- без да спазва установения ред, комплектува с основни агрегати от различни модели или изменя конструкцията на МПС-то. Видно от горепосочения текст в закона има две различни хипотези, а в обстоятелствената част е писана само една. Счита, че има разминаване между обстоятелствената част на акта и правната норма като нормата по чл.146, ал.1 от ЗдвП е норма бланкетна и не съдържа състав на нарушение, а препраща към друг подзаконов нормативен акт, в акта е посочено, че е нарушена Наредба на Министъра на транспорта, информационни технологии и съобщенията. Счита, че в практиката такива наредби са безброй и не е ясно точно коя правна разпоредба е нарушена.

Твърди, че в обстоятелствената част на акта не се сочат никакви факти, от които да се направи извод какъв ред е следвало да бъде спазен, за да се прецени имали осъществен състав на административно нарушение, както и 1 коя точно норма и от кой нормативен акт е нарушен. Твърди, че е налице разминаване между описателната част на нарушението и цифровото приложение на санкционната норма, която води до нарушено право на защита. В случая не е ясно посоченото конкретно наказуемо поведение, което е извършил като не е намерен разграничителния критерий между двете хипотези визирани в чл.146, ал.1 от ЗдвП-между основен агрегат от различни модели и между изменена конструкция на МПС. Твърди, че в конкретния случай е лишен от възможност да се защитава срещу вменените му нарушения. Не е посочено и кой ред и условия определени от Министъра на транспорта не са спазени, което на практика има непълнота в обвинителната теза, което също води до нарушено право на защита да разбере какво нарушение му се вменява. В тази връзка е направил възражение, че са накърнени правата му, тъй като незнае какви нарушения са му вменени, както и коя правна норма е нарушена като с писмо е уведомен, че възражението му е оставено без уважение и шаблонно се сочи, че не са му нарушени правата. Твърди, че в тази насока е многобройната съдебна практика за отмяна на подобни наказателни постановления като незаконосъобразни поради нарушение на материалния и процесуалния закон / Решение от 21.04.2017г. по АНД № 59/2017г. по описа на PC-Велики Преслав и др./. Претендира за разноски.

В о. с. з. жалбоподателят лично чрез пълномощникът си адв.

Ж.Ч. поддържа жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно. Твърди, че в административен акт, съставен на доверителят му има разминаване. На първо място, от посочените обстоятелства е вменено едно нарушение, а виновно, че е нарушил са вменени две различни основания. По чл. 146 ал.1 от ЗДвП му са вменени, че е нарушил без да спазва установения ред, комплектува с основни агрегати от различни модели. Счита, че от показанията на свидетелите се установява, че такава проверка на двигателя не е извършвана и предния капак на колата не е отварян, и такива нарушения не са констатирани. В самия акт е посочено, че доверителят му е нарушил наредба на министъра на транспорта, счита го също за процесуално нарушение, тъй като тази норма чл. 146 е бланкетна и подзаконовия нормативен акт в конкретния случай наредбата на министъра на транспорта, без да е посочено точно коя наредба, от коя година и коя точно разпоредба е 2 нарушена, съставлява нарушение, тъй като се ограничават правата на доверителят му да разбере в какво се обвинява и на какво основание. В тази връзка преди да бъде издадено НП, от доверителят му са направени възражения, че в самия акт са му вменени две различни основания по съставения акт и въпреки тези възражения в самото НП наказващия орган също е вмъкнал целия текст, т.е. на практика се установява, че са му вменени две различни нарушения, които доверителят му не е извършил както е посочено. На следващо място, видно от самото НП вече е конкретизирана Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г., но също и в самото НП не е посочено самата цяла наредба ли е нарушена, или кой текст от самата наредба е нарушена. В тази връзка е и многобройната съдебна практика - Решение от 21.04.2017г. по АНД № 59/2017г. по описа на РС- Велики Преслав. По тези съображения и по изложените доводи и съображения в жалбата, моли съда да отмени НП като незаконосъобразно и необосновано. Претендира за разноски.

В о.с. з. въззиваемият не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

РП- Смолян, ТО- Девин не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като взе в предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, за това е процесуално допустима, разгледана по същество е основателна, а наказателното постановление следва на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН да бъде отменено, по следните съображения:

Установява се от показанията на свид. Я.Ч. - „младши автоконтрольор“ в РУ- Девин, К.Ч. – полицай „младши инспектор“ в РУДевин и Г.В. – „сътрудник- охрана“ в РУ- Девин, че н а 31.08.2021 г. свид.

Я.Ч. около 18.25 часа на КПП „З.“, спрял за проверка товарен автомобил марка „Мицубиши Л 200“, управляван от жалбоподателя. При извършената проверка свид. Я.Ч. счел, че има нарушение на ЗДвП, като автомобила по свидетелство за регистрация на МПС е бил 4+1, а в товарния отсек на автомобила били поставени две седалки от двете страни.

3

Свид. Я.Ч. в присъствието на жалбоподателя и двамата свидетели- К.Ч. и Г.В. съставил на жалбоподателят АУАН №

291/31.08.2021г. за нарушение на чл. 146 т.1 от ЗДвП, който жалбоподателя подписал и записал: „имам възражения“.

На 02.09.2021г. жалбоподателя е депозирал възражение срещу АУАН № 147667/31.08.2021г.

Издадено е

Наказателно постановление

№

21-0252000296/01.10.2021г. от Началник група при РУ – Девин – Р. Х., въз основа на АУАН № 291/31.08.2021г., с което е наложил на жалбоподателя, за това, че на 31.08.2021 г. около 18.25 часа по третокласен път № 866 на 50 км + З00м до КПП "З.“, с посока на движение от центъра на гр. Д. към гр. См., управлява личния си товарен автомобил марка и модел „Мицубиши Л 200 с рег.№ ****, като допуска следното нарушение: 1. Като водач и собственик управлява автомобила с изменена конструкция, изразяваща се в товарния отсек, като е регистриран в СРМПС 4+1 места. Автомобила е изменен, като допълнително са поставени два броя седалки в товарния отсек, предназначени и отговарящи за 4 броя места, без съответното разрешение и при условия и ред, определен с Наредба от Министъра на Транспорта, информационните технологии и съобщенията – Наредба № Н-3 от 18 февруари 2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавитечленки на Европейския съюз, или друга държава- страна по споразумението за Европейското икономическо пространство, е извършил: 1. Без да спазва установения ред, комплектува с основни агрегати от различни модели или изменя конструкцията на моторно превозно средство, с което виновно е нарушил чл.146 ал. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.178 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП му е наложил на основание чл. 178 ал.1 т.2 пр.

2 от ЗДвП - глоба в размер на 2000 лв. В Наказателното постановление е посочено, че е прието възражение с вх. № 252000-5444/02.09.2021 г., което е оставено без уважение. Изготвена докладна записка № 252р14220/29.09.2021г. по описа на РУ - Девин.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0252-000119/01.09.2021г. Началник група при РУ- Девин- Р. Х. е наложил принудителна административна мярка по чл. 171 т.2 б „а“ от ЗДвП4 временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на неизправността. Със заповедта е отнето СРМПС част 2 на товарен автомобил „Мицубиши Л 200“ с рег. № ****.

При така установеното от фактическа страна, следват следните правни изводи:

На първо място АУАН и НП не отговарят на императивните норми на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. В АУАН и НП никъде не се твърди, че жалбоподателят е изменил конструкцията на товарния автомобил без да спази установения за това ред. Допуснати са нарушения на чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН, които са достатъчно основание за отмяна на НП. Съдът намира, че в случая АУАН и НП са издадени при неизяснена фактическа обстановка, на базата на непроверени по надлежния ред предположения на актосъставителя, които са довели до неправилния извод, че именно жалбоподателят е извършител на нарушението по чл. 146, ал.1 от ЗДвП, за което е санкциониран с атакуваното НП. Подобен подход е незаконосъобразен, тъй като посредством АУАН и НП се повдига конкретно обвинение срещу конкретно лице за извършено от него конкретно нарушение, като обвинението не може да почива на предположения, а следва да е доказано по безспорно и несъмнен начин. Това е самостоятелно и абсолютно основание за отмяна на НП.

От друга страна жалбоподателят е санкциониран на основание чл.178 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.146, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят е обвинен, че е нарушил разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗДвП, съгласно която изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите – членки на Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се извършват при условия и по ред, определен с наредба от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Съгласно чл.178 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП наказва се с глоба от 2000 до 7000 лв., който без да спазва установения ред, комплектува с основни агрегати от различни модели или изменя конструкцията на моторно превозно средство Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на разпоредбата на чл. 146, ал.1 от ЗДвП, видно от АУАН /където единствено е вписана тази 5 норма/ съгласно която, изменение в конструкцията на регистрираните ППС, се извършва при условия и по ред, определен с наредба от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Тази разпоредба обаче, не вменява задължения към водачите и собствениците на ППС и в този смисъл не съдържа състав на нарушение. Нормата е бланкетна и обща и в този смисъл препраща към наредба, издадена от министъра на транспорта.

Такава, касаеща материята, е Наредба № 3 от 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Посочването на бланкетна разпоредба без да се посочи конкретното правило за поведение, което е нарушено, следва да се приравни на липса на посочване на нарушената норма.

В обжалваното наказателно постановление не е посочена разпоредбата, която е нарушена виновно от жалбоподателя, тъй като нормата на чл. 146, ал.1 от ЗДвП е препращаща и не съдържа състав на нарушение. Това допълнително потвърждава извода за нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН и е винаги съществено, тъй като нарушава правото на защита на наказаното лице.

Освен гореизложеното, което е достатъчно основание за отмяна на НП, съдът намира и следното: Съгласно чл. 178, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП административнонаказателно отговорен е този, който без да спазва установения ред, изменя конструкцията на моторно превозно средство. По делото няма доказателства, установяващи, че именно жалбоподателят е лицето, извършило твърдяното изменение в конструкцията на процесния автомобил. От доказателствата става ясно, че е налице несъответствие между броя места, посочени в свидетелството за регистрация на МПС и действителния брой места, установени в автомобила при извършване на проверката. Дали обаче конструкцията на този автомобил някога е била променяна, кога евентуално е сторено това и при какви условия, не е било установено както в хода на АНП, така и в хода на съдебното производство.

Разпечатката съдържа 34 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cd23111b-9a78-4273-91b2-c553f6b73aa9