Определение № 30143 от 25.07.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 56317/2023
- Вид
- Определение № 30143
- Подписан
- 25.07.2024
- В сила
- 25.07.2024
- Състав
- ПЕТЯ ОЛЕГОВА ПОПОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 30143 гр. С., 25.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 84 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ПЕТЯ ОЛ. П като разгледа докладваното от ПЕТЯ ОЛ. П Гражданско дело №
20231110156317 по описа за 2023 година за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по молба от Л. К. чрез адв. В. с искане съдът да допълни Определение № 18411 от 29.04.2024 г., постановено по настоящото дело, като се произнесе по отговорността за разноски и на осн. чл. 78, ал.4 ГПК да възложи същите в размер на 1500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение , на ищеца по делото.
Насрещната страна А. К. чрез адв. К-А оспорва молбата. Поддържа, че в производството по спорна съдебна администрация разноските следва да останат за страните така както са направени. В условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност.
Софийски районен съд, като се запозна с материалите по делото, взе предвид становищата и доводите на страните намира следваното от фактическа страна:
С Определение № 18411 от 29.04.2024 г., постановено по настоящото дело, съдът е прекратил производството по делото. С прекратителния съдебен акт съдът не се е произнесъл по отговорността за разноски, поради което молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, в която е обективирано искане за допълване на съдебния акт в тази насока, се явява допустима. Същата е депозирана от процесуално легитимирана страна и в законустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.
С Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. по т.д. № 3/2023 на ОСГК на ВКС се прие, че в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК, разпоредбите на чл. 78 ГПК се прилагат съответно. Съгласно даденото тълкувателно разрешение при цялостно отхвърляне на молбата, въззивната жалба или касационната жалба, когато касационното обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на молителя, отговорността за разноски се носи от подателя им. При пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на ответника, разноските се възлагат на ответната страна. В останалите случаи разноските остават в тежест на страните така, както са направени от тях.
С оглед даденото тълкувателно разрешение неоснователни се явяват доводите на насрещната страна А. К.. В процесния случай производството по делото не е прекратено по причина на ответника по делото, които по-рано е завел иск със същия предмет пред друг съд, за което ищецът е бил надлежно уведомен и призован за проведено съдебно заседание на 25.10.2023 г., видно от представените с отговора на исковата молба писмени документи.
1
При това положение съдът намира, че на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски, поради което молбата се явява основателна.
По делото е представен договор за защита и съдействие, в който е договорено възнаграждение в размер на 1500 лева. В същия е посочено, че хонорарът е заплатен в брой на 09.02.2024 г., поради което в тази част договорът има характер на разписка и служи като доказателство за направени разноски.
Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира за основателно. Въпреки правната сложност на делото с оглед обстоятелството, същото е прекратено на етап размяна на книжа, преди изготвяне на проекто доклад по делото и преди насрочването му за разглеждането в открито съдебно заседание. Предвид обема от процесуални действия, осъществени от процесуалния представител на ответника, фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед етапа, на който производството е прекратено, съдът намира, че възнаграждението следва да бъде намалено до 1000 лева – минимума, предвиден по чл. 7, ал. 1, т. 4 НМАВ.
По изложените съображения в тежест на ищеца А. К. на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК следва да бъдат възложени направените от ответника Л. К. разноски в размер на 1000 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, в който смисъл следва да бъде допълнено Определение № 18411 от 29.04.2024 г., постановено по настоящото дело.
Предвид изложеното и на основание чл. 248 ал. 1, предл.1 ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на осн. чл. 248, ал. 1, предл. 1 ГПК Определение № 18411 от 29.04.2024 г., по гр. д. № 56317/2023 г. по описа на СРС, 84-ти състав в частта за разноските, като ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК А. Г. К., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ул.
„Рилска“ № 23, ап. 4, да заплати на Л. К. П, ЕГН **********, с адрес гр. С., бул. „Васил Левски“, № 68, вх. В, ет. 4, ап. 26, сумата в размер на 1000 /хиляда/ лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2