Решение № 138 от 21.05.2024, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Административно наказателно дело 204/2024
- Вид
- Решение № 138
- Подписан
- 21.05.2024
- В сила
- 12.06.2024
- Състав
- Маргарита Пламенова Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36, ал. 2, пр. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 3, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 47 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 7, ал. 1 и ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 7, ал. 1 и ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 100, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 574, ал.10 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 138 гр. Дупница, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Маргарита Пл. Алексиева при участието на секретаря Росица К. Кечева като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно наказателно дело № 20241510200204 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1139-001863/09.09.2022 г., издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, сектор ,,Пътна полиция“ Кюстендил, с което на Р.
Й. А. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Б., обл.К., ул."Св. И.Р." №***, са наложени административни наказания, както следва:
На основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - ,,глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП;
На основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП - ,,глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. В. С. в жалбата и в хода на делото по същество навежда подробни аргументи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна в съпроводително писмо изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на наказателното постановление. По делото е постъпила писмена молба от гл. юрисконсулт Б., с която поддържа становището за неоснователност на жалбата, респ. за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На 22.04.2022 г. около 11:22 ч. в гр. Бобошево по ул. ,,Алеко Константинов“ в посока 1 ул. ,,Георги Раковски“ Р. А. управлявал товарен автомобил ,,Ивеко 35Ц“ с рег.№ ******.
Водачът бил спрян за проверка от полицейските служители И. П. и И. Д., които извършили справка с оперативния дежурен, тъй като не била актуализирана АИС-Пътна полиция към този момент и таблетът не давал информация за служебно прекратените регистрации на МПС и така установили, че автомобилът е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП – без сключена задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност“. До този момент на водача това обстоятелство не му е било известно. При проверката водачът не представил свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него. Съставен е акт за установяване на административно нарушение серия GA № 68847 от 22.04.2022 г. от И. П. на длъжност ,,инспектор“ при ОДМВР Кюстендил, група КПДГПА в присъствието на свидетеля И. Д.. С постановление от 03.05.2022 г. прокурор при РП Кюстендил, е прекратил наказателното производство по БП вх. № 1509/2022 г. по описа на РП-Кюстендил, БП № 248/22 г. по описа на РУ гр. Дупница, водено за престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и изпратил материалите по досъдебното производство на Началника на РУ Дупница по компетентност, за отношение по административно наказателен ред.
На основание чл. 36, ал. 2, пр. 1 от ЗАНН е издадено наказателно постановление въз основа на прокурорското постановлението за прекратяване на ДП, с което жалбоподателят е санкциониран за нарушения по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Свидетелите П. и Д. при разпита си заявяват, че поддържат констатациите посочени в АУАН. При направената проверка от контролния орган водачът споделил, че не е знаел, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация. От показанията на свидетеля И. Е. Х.
– управител на ,,Лазов15“ ЕООД се установява, че като собственик на процесния автомобил управляван от А. на датата на проверката, не е уведомяван, че регистрацията на автомобила му е била служебно прекратена, както и застрахователното дружество не го е уведомило, че е изтекъл срока на застраховката. Съответно и на А., който на тази дата е управлявал автомобила, не му е било известно това обстоятелство. Видно от писмо рег. № п6р3378/04.04.2024 г. от началника на Сектор ,,ПП“ – Благоевград при ОДМВР Благоевград, И.
Е. Х. качеството си на управител на ,,Лазов 15“ ЕООД, собственик на ППС с рег.№ ******, марка/модел ,,Ивеко 35 Ц 9А“ не е уведомен от Сектор ,,Пътна полиция“ при ОДМВР Благоевград относно служебно прекратената регистрация на същото на 29.03.2022 г.
/прекратяване по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП при Уведомление от ГФ без ГО/, съгласно чл. 18б, ал. 2 от Наредба I-45/24.03.2000 г.
От Гаранционен фонд гр. София е представено уведомление № 004041/27.02.2022 г. по чл. 574, л. 10 от КЗ до ,,Лазов 15“ ЕООД - като собственик на товарния автомобил, че в регистъра на ИЦ към 27.02.2022 г. няма данни за сключен и действащ договор за задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима, а разгледана 2 по същество, е основателна по следните съображения:
Актът за установяване на нарушението е съставен от св. И. П. – на длъжност ,,инспектор“ при ОДМВР Кюстендил, а атакуваното наказателно постановление е издадено от началник група в ОДМВР Кюстендил, сектор ,,Пътна полиция“ оправомощени със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, т.е. от компетентни органи в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.
НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН след прекратяване на преписката по съставения АУАН и след като прокурорът е издал постановление за прекратяване на наказателно производство и преписката е препратена на наказващия орган за налагане на административно наказание. НП е съставено в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и връчването му, като НП съдържа почти всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН реквизити. В текста на НП не се съдържа необходимото точно и ясно описание на нарушението, доколкото описаното административно нарушение не съвпада по признаци с посочената правна норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. В текста на НП, както и в прокурорското постановление изобщо не е конкретизирано от кого /кой орган/ и с какъв акт /вид и номер/ е било постановено служебното прекратяване на регистрацията на автомобила в системата на ПП. Това води до ограничаване правото на защита на санкционирания субект, който не знае дали е налице законосъобразно прекратяване на регистрацията на МПС, което евентуално да оспори по съответния ред. Правото му на защита е сериозно ограничено, именно от липсата на посочената конкретна и задължителна минимална информация, относно компетентността на органа, който е прекратил регистрацията на автомобила, вкл. жалбоподателят е бил изначално ограничен в първата фаза на административнонаказателното производство да събира доказателства в тази насока след като не знае кой е този орган и спазена ли е изобщо формата и процедурата за прекратяване на регистрацията. Това според съда представлява още едно допуснато самостоятелно съществено нарушение на административно производствените правила във фазата на административнонаказателното производство, което няма как да бъде санирано с евентуално бъдещо установяване на тези данни едва от представените пред съда в хода на въззивното производство доказателства.
По нарушението на чл. 140, ал. 1, вр. с чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от материалноправна страна следва да се отбележи следното: Извън гореизложеното и на самостоятелно основание съдът намира наказателното постановление, предмет на настоящия съдебен контрол за материалноправно незаконосъобразно. Съгласно текста на чл. 140. (1) (Доп. - ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г., изм., бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) " По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за 3 пътищата." По преписката изобщо не е приложен документ или друго доказателство за редовно връчено уведомление от АНО или от „ГФ“ на водача, затова че преди и към датата на установяване на нарушението е управлявал процесното МПС след като същото е било със служебно прекратена по-рано регистрация. Съгласно текста на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП:
"служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.10 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство." Тази процедура не е изпълнена от АНО спрямо жалбоподателя, който дори не е и собственик на процесното МПС. Налице са предвидени императивно в закона две кумулативни предпоставки, от които в настоящия случай е налична само първата – получено уведомление изпратено от ГФ, но изпратено до АНО, като изцяло липсва втората предпоставка – уведомяване на собственика на ППС.
Поради това и доколкото не е изпълнена изцяло процедурата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП е налице самостоятелно основание за отмяна на НП.
Съдът намира, че НП е и недоказано, тъй като наказващият орган не е уведомил собственика на автомобила относно служебно прекратената регистрация на същото на 29.03.2022 г., което е безспорно установено от събраното като доказателство писмо рег. № Т6р-338/04.04.2024 г., издадено от началника на сектор ,,ПП“ при ОДМВР Благоевград.
Нито в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция са събрани каквито и да било доказателства, жалбоподателят да е управлявал превозното средство със знанието, че управлява МПС, което е било спряно от движение и в този смисъл не се доказва субективната страна на нарушението. Още повече самият автомобил е бил с издадени и поставени регистрационни табели.
Съгласно чл. 6 ал. 1 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Обстоятелството, че управляваният от жалбоподателя автомобил фигурира в масивите на контролните органи като такъв със служебно прекратена регистрация, не представлява факт, обосноваващ сам по себе си извод, че деянието съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.
6 от ЗАНН и осъществява както от обективна, така и от субективна страна състав на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Това е така, доколкото по аргумент от чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН административното нарушение е деяние, което следва да е извършено виновно, т.е когато е умишлено или непредпазливо. Санкционираното с обжалваното НП нарушение е формално такова, поради което е възможно същото да бъде извършено единствено при форма на вината – умисъл, но не и по непредпазливост. В конкретния случай не е доказано по никакъв, а още по-малко по безспорен начин, че жалбоподателят е допускал или че е знаел, че автомобилът, който е управлявал на процесната дата е със служебно прекратена по-рано регистрация. Още по-малко е могъл да знае и от коя дата, на какво основание и от кой точно административен орган е сторено това.
4
Все информация, за която собственикът на МПС, респ. водачът-жалбоподател е следвало да бъде надлежно и предварително уведомен, съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Ето защо в конкретния случай съдът счита, че липсва проявена вина под формата на умисъл, от страна на жалбоподателя, т.е. деянието не е съставомерно от субективна страна. Няма обективно как жалбоподателят да е знаел, без да е уведомен, от коя точно дата и час контролният орган е бил сезиран и е предприел действия служебно сам да отбележи в автоматизираната си информационна система прекратяване на регистрацията на този автомобил. При оценка на събрания доказателствен материал съдът приема, че не е установено по безспорен начин жалбоподателят да е извършил от субективна страна нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.