Решение № 640 от 09.12.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 640 гр. Враца, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Христина Т. Цекова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20241400500072 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 15266/7.12.2023 г. по описа на Районен съд - Враца, на „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, с ЕИК *** от *** - ответник в първоинстанционното производство, подадена по пощата на 5.12.2023 г., чрез процесуалния си представител юрк. Л. М. - Л. против Решение №638/6.11.2023 г. на Районен съд - Враца, Гражданско отделение 4-ти състав по гр.д.

632/2023 по описа на Районен съд – Враца в частта, в която искът е уважен.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил на основание чл.

386, ал. 2, във вр. с чл. 405, ал. 1, във вр. с чл. 108, ал. 1, т. 1 от КЗ „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление *** да заплати на Б. П. Г. с ЕГН ********** и адрес *** сумата 23 180,01 лева-главница, представляваща неплатен остатък от дължимо застрахователно обезщетение по договор „Автокаско” на моторно превозно средство (МПС) от 23.12.2019 г. между страните, по щета № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-10.03.2023 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан за разликата от уважения размер до пълния предявен размер от 23 425,60 лева.

В частта за разноските на осн. чл. чл. 78, ал. 1 от ГПК първоинстанционният съд е осъдил „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление *** да заплати на Б. П. Г. с ЕГН ********** и адрес *** сумата 3 896,71 лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса, вещо лице и адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част от иска.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил на основание чл.

78, ал. 3 и 4 от ГПК Б. П. Г. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на 1

„Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление *** сумата 4,19 лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Жалбоподателят обжалва решението като постановено с процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.

Излага, че между страните не е спорно, че във връзка с предявена доброволна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за вреди по л.а. „БМВ Х5“ с peг. № СВ***РК, настъпили в резултат реализирано на 02.11.2020 г. ПТП, при „ЗАД Армеец“ АД е образувана преписка по щета № ***, по която е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 28 417,99 лв., като спорът е само за размера на дължимото обезщетение.

Твърди, че уговорената по полицата застрахователна сума, която представлява лимит на отговорността на застрахователя, е в размер на 63 000,00 лв. Полица № *** е сключена на 23.12.2019 г. Заявеното събитие, в резултат на което са настъпили вреди по застрахования автомобил, е настъпило на 02.11.2020 г., т.е. почти година след сключване на застрахователния договор. Размерът на вредите следва да бъде изчислен именно към датата на настъпване на застрахователното събитие. Твърди, че когато се касае за „тотална щета“, действителната стойност на МПС също следва да бъде определена към датата на настъпване на събитието.

Възраженията които навежда във въззивната жалба са единствено за размера на дължимото застрахователно обезщетение.

Позовава се на приетите в първоинстанционното производство Общи условия (ОУ) за застраховка „Каско“ на МПС, представляващи неразделна част от сключения застрахователен договор, полица № ***, според които при частична щета на МПС, което е над 4г., считано от датата на първоначална регистрация, същото не може да бъде ремонтирано в официален сервиз за съответната марка. Съгласно т. 72 от ОУ, при частична щета на застрахования автомобил, който към датата на настъпване на събитието е на възраст над четири до дванадесет години, считано от датата на първата му регистрация, Застрахователят дължи изплащане на застрахователно обезщетение, определено, както следва: по фактури от сервиз, предложен от застрахователя; по фактури от друг сервиз, но след изричното съгласие на застрахователя и при спазване на неговите ограничения за стойност на резервни части, сервизен час и количество и стойност на материалите за боядисване или по експертна оценка. Ползването на официален сервиз за съответната марка е предвидено като възможност в ОУ само за автомобили на възраст до 4 години.

По делото била приета САТЕ която се установявало, че стойността, необходима за отстраняване на констатираните по преписка по щета № *** увреждания по л.а.

„БМВ Х5“ с peг. № СВ***РХ, по средни пазарни цени към датата на настъпване на процесното събитие, като се вземат предвид цени за нови части от алтернативни доставчици възлиза на 30 261,00 лв.

Поддържа, че тази сума е приложимия размер на общото дължимо застрахователно обезщетение, същата не надвишава 70 % от действителната стойност на МПС към датата на настъпване на събитието, поради което намира изводите на първоинстанционния съд за дължимост на сумата от 51 598,00 лв. като застрахователно обезщетение и от там наличието на тотална щета като неправилни.

Възразява, че първоинстанционният съд не е обсъдил с решението наведените с отговора на исковата молба възражения на жалбоподателя за неизпълнение на уговорени в застрахователния договор задължения за застрахования, а именно: да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добрия стопанин, да предприема всички обичайни и разумни предохранителни мерки и действия за предпазване на МПС от вреди, както и да спазва стриктно правилата за движение, съгласно Закона за движение 2 по пътищата и подзаконовите актове по прилагането му. Посочените задължения са уговорени в т. 50.2, т. 50.3 и т. 50.5 от приложимите към застрахователния договор Общи условия.

Поддържа направеното с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване, тъй като видно от представения към исковата молба и съставен във връзка с процесното събитие Протокол за ПТП № 1767455/ 09.11.2020 г., причина за настъпване на произшествието, респективно вредите по застрахованото МПС, е поведението на неговия водач, който, в нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, поради неспазване на безопасна дистанция от преднодвижещото се МПС, е реализирал пътнотранспортно произшествие.

Пред първоинстанционния съд жалбоподателят оспорил заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ и поискал изготвяне на допълнителна САТЕ, което искане не било уважено от съда.

С въззивната жалба поддържа искането си за допускане на основание чл. 195, ал.1 от ГПК изслушването на САтЕ със задачи:

1. Вещото лице да определи стойността на запазените части и детайли на л.а. „БМВ Х5“ с peг. № В***РК към датата на настъпване на процесното събитие, като се вземе предвид тяхната средна пазарна цена на вторичния пазар на авточасти, при предвиждане на съответните разходи за демонтаж, транспорт и др.;

2. Вещото лице да определи стойността на запазените части и детайли на л.а. „БМВ Х5“ с peг. № СВ***РК, в процентно изражение спрямо цялата вещ;

3. Вещото лице да определи стойността на запазените части и детайли по пазарна цена на цялото увредено МПС, като източник на информация относно пазарната стойност на запазените части на процесния автомобил посочваме платформата АУТОонлайн (https://www.autoonline.bg) - борса за увредени от ПТП автомобили, опериращата както на територията на България, така и на територията на ЕС.

Лице за контакт: Б. Н. - ***, телефон: +***.

Моли съда да отмени първоинстанционното съдебно решение, в частта, с която ЗАД „Армеец“ е осъдено да заплати на Б. П. Г. сумата от 23 180,01 лв., представляваща застрахователно обезщетение за вреди по л.а. „БМВ Х5“ с peг. № СВ***РХ, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, както и разноски, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения.

Претендира направените по делото разноски пред първата и настоящата инстанция.

В срока за отговор по жалбата е подаден отговор на жалбата от ответника по жалбата Б. П. П., с ЕГН ********** от ***, адрес за призоваване: *** - ищец в първоинстанционното производство, който депозира такъв с вх. №1595 от 1.2.2024 г., по описа на Районен съд - Враца, подаден директно в регистратурата на съда чрез процесуалния си представител адв.В. К. Д. - АК-Враца, с който оспорва жалбата като неоснователна.

Намира обжалваното решение за пълно законосъобразно, напълно споделя правните изводи на първоинстанционния съд като обосновани и в съответствие с и процесуалноправните норми, приложими към правния спор и събраните в хода на производството доказателства.

Оспорва въззивната жалба. Оспорва изложените в нея фактически и правни твърдения против обжалваното решение като неправилни и неоснователни и изведени от неправилна преценка на въззивника на събраните в хода на производството доказателства и съдебната практика.

Признава, че е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване това, че: към датата на застрахователното събитие е било налице валидно 3 застрахователно правоотношение, по силата валидно сключен договор за имуществена застраховка за процесния автомобил комбинирана застрахователна полица №***; ищецът е заплатил дължимата застрахователна премия в пълен размер; на 17.03.2021г. ответното дружество е превело по посочената от ищеца банкова сметка сумата от 28 417.99 лв.

Оспорва като неоснователни и неправилни изложените във въззивната жалба твърдения, че съдът неправилно е преценил фактите и обстоятелствата, относими по делото като по този начин е достигнал до неправилен и необоснован извод, че Застрахователят следва да доплати застрахователно обезщетение в присъдения размер.

Неоснователно в жалбата се твърдяло, че съдът е интерпретирал неправилно заключението на вещото лице и неправилно е приложил закона, касаещ изплащането на обезщетение при тотална щета. Поддържам изложеното в писмената защита по делото и изводите на съда в мотивната част на решението.

Поддържа, че съобразно заключението на вещо лице, се доказала действителната пазарна стойност на процесното МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие, а именно: 60 493 лв., а стойността за отстраняване на настъпилите по процесното МПС повреди към датата на застрахователното събитие, предвид представените по делото описи на констатираните увреждания на процесния автомобил с нови оригинални части, без прилагането на обезценка, коефициент корекция на новите части възлизала на - 51 598 лв., същата била над 70 % от действителната стойност на автомобила към датата на събитието и представлявала тотална щета по смисъла на Кодекса за застраховането.

Твърди, че са правилни и обосновани изводите на съда, че дори в настоящия случай да се касае за тотална щета, неоснователно се явявало и възражението на ответника за приспадане на стойността на запазените части и детайли от увредения автомобил, съгласно т. 76 от общите условия, тъй като от дадените от вещото лице по САТЕ в съдебно заседание пояснения и допълнения се установява, че за да се отговори коректно на въпроса каква е стойността на запазените части, вещото лице трябва да направи разходи на стойност няколко хиляди лева, което е икономически неизгодно и би поставило под съмнение въпроса дали изобщо тези запазени авточасти и детайли подлежат на реализация на вторичния пазар, при съобразяване на датата на първа регистрация на застрахования автомобил - 21.01.2014 г. (т.е. че не са налице много такива автомобили в България) и при съобразяване на конкретните увредени части по автомобила, които трудно биха могли да се реализират на вторичния пазар или такава реализация би била на практика невъзможна.