Решение № 261536 от 23.11.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 621/2019
- Вид
- Решение № 261536
- Подписан
- 23.11.2021
- В сила
- 06.10.2023
- Състав
- МАРИЯ ЯНКОВА ВРАНЕСКУ
Цитирани разпоредби
- чл. 219 · Граждански процесуален кодекс
- чл.232 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.694 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 26 · Закон за особените залози
- чл.74 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 617, ал. 1 · Търговски закон
- чл.630,ал.1 · Търговски закон
- чл. 630, ал. 2 · Търговски закон
- чл.640 · Търговски закон
- чл. 655, ал. 2, т. 5 · Търговски закон
- чл. 658, ал. 1, т. 10 · Търговски закон
- чл. 658, ал. 1, т. 5 и т. 8 · Търговски закон
- чл. 658, ал.1, т.5, т.7 и т.8 · Търговски закон
- чл. 658, ал. 1, т. 5 и т. 8 · Търговски закон
- чл.660 · Търговски закон
- чл.663 · Търговски закон
- чл. 663, ал. 3 · Търговски закон
- чл.692 · Търговски закон
- чл.694 · Търговски закон
- чл.710 · Търговски закон
Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София,23.11.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито съдебно заседание на пети май през две хиляди и двадесети първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: М. ВРАНЕСКУ при секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д. №621 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 663, ал. 3 ТЗ от „А.П.Е.“ ЕООД /н/ срещу М.Г.Ш..
С определение №4042 от 11.08.2020 г., е конституирано като трето лице помагач по спора „Ю.Б.“ АД /универсален правоприемник на Б.П.Б.“ АД/ ЕИК*******на страната на ответника М.Г.Ш..
ИЩЦЪТ твърди, че ответникът в качеството му на синдик на „А.П.Е.“ ЕООД /н/ е причинил вреди на дружеството при осъществяване на правомощията си.
Твърди, че на 25.03.2019 г. по т. д. № 5669/2012 г. е постъпила молба относно предявяване на вземания от кредитор НАП, като вземанията са установени с „Ревизионен акт/Корпоративен данък от нефинансови предприятия“ : П- 22221018210922-003-001/27.11.2018, а именно дължим данък върху печалбата в размер на 1 873 085,05 лева и начислени лихви 571 396,31 лева за периода 2016 г.-2018 г., така както е определен в ГФО за 2015 г. на „А.П.Е.“ ЕООД, представени в НАП на 31.03.2016 г. и така както е деклариран в годишната данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за 2015 г. на „А.П.Е.
ЕООД“,изготвени и представени от самото дружество.
Твърди, че на 19.04.2016 г. дружеството е обявено в несъстоятелност, а правомощията на органите на управление на длъжника са прекратени.
Твърди, че на 30.06.2017 г., синдик М.Г.Ш., в качеството на управляващ на „А.П.Е.“ ЕООД/н/ публикува в ТР, ГФО за 2015 г. и 2016 г., в които 2015 г. е показана, като нулева година. Твърди, че публикуваната информация не е вярна, а същата е публикувана на 30.06.2017 г. в ТР-АВ. Сочи, че публикуваната информация се разминава с по-рано подадената от длъжника с ГФО в НАП на 31.03.2016 г., като обстоятелство представлява основание за проверка от НАП. Твърди, че синдик Ш. е представила за публикуване, на същата дата 30.06.2017 г., в ТР-АВ ГФО на дружеството за 2016 година, който не отговаря на изискванията на Глава 3, Раздел 1 от Закона за счетоводството. Твърди, че представеният отчет не отразява вярно имущественото и финансово състояние на фирмата. Твърди, че данните за 2016 година са взети от публикувания в ТР ГФО на дружеството за 2014 година със сума на актив и пасив в размер на 37 843 х. лева. Сочи, че разликата между двата баланса е, че натрупаните загуби за 2014 г. са посочени като текуща загуба за 2016 година. Сочи, че не е представен отчетът за приходите и разходите. Твърди, че в НСИ е представен отчет за 2016 година, като е посочено, че е без дейност годината, а в НАП не е подадена годишната данъчна декларация. Твърди, че не е посочено, че предприятието е в несъстоятелност, нито седалището и адрес на управлението, не са посочени имената на съставителя и управителя/синдика/, а и липсва датата на съставянето на отчета.
Твърди, че като възпроизвежда данните от 2014 година в
2016 година, синдик Ш. е целяла да върне в баланса за публикуване отписаните задължения към банка „Пиреос“ в размер на 13 223 х. лева и да бъдат игнорирани стопанските операции, отразени в счетоводството на „А.П.Е.“ ЕООД /н/ през 2015 година преди започване на производството по несъстоятелност, включително взаимоотношения с „А.П.Е.“ ЕООД/н/ за наеми и плащания към трети лица.
Счита, че синдик Ш. не е упражнила правомощията си по чл. 658, ал. 1, т. 10 ТЗ и не е включила в списъка на приетите вземания, предявени вземания на цесионера „А.П.Е. Т.“ ЕООД в размер на 55 946 х. лева, а в противоречие с чл. 617, ал. 1 ТЗ, включва в списъка на приетите вземания, предявени вземания на банка „П.Б.“
АД в размер на 21 881 422.48 лева. Твърди, че в последствие приетите от синдик Ш. вземания на банка „П.Б.“ АД нарастват на 25 531646,39 лева.
Твърди, че ответникът не е упражнил правомощията си по чл. 658, ал. 1, т. 5 и т. 8 от ТЗ, в качеството си на синдик на „А.П.Е.“ ЕООД/н/, като е оттеглила на 15.03.2017 година исковата молба на „А.П.Е.“ ЕООД/н/ от 04.12.2012г. по образуваното т. д. 1828/2014г. срещу банка „П.Б.“ АД , с цена на иска 55 946 х. лева, след което е публикувала на 30.06.2017 г. в ТР, ГФО с неверни данни - отпаднали от баланса за 2015 и 2016 година, текущи активи, в размер на 55 946 х.лева, - „вземания по съдебни спорове“, и т. д. № 1828/2014, СГС ,ТО, VI -15 състав е прекратено. Сочи, че прекратяването на това дело се е осъществило 25 дни преди отмяната от въззивната инстанция на несъстоятелността по чл. 630, ал. 2 ТЗ и възстановяване правомощията на органите на „А.П.Е.“ ЕООД. Твърди, че във времето между прекратяване на т. д. № 1828/2014, СГС ,ТО, VI -15 състав и решението на въззивния съд, с което е отменена несъстоятелността, е извършено изпълнение на особен залог върху машини, обезпечаващ кредити в размер на 4 833 740.60 евро, като всички тези кредити са били погасени до 27.02.2009 година. Сочи, че машините са наети от цесионера „А.П.Е. Т.“ ЕООД, след като четири години по рано, заложният кредитор банка „П.Б.“ АД до 27.02.2009 г. е събрала по специалната разплащателна сметка на залогодателя „А.П.Е.“ ЕООД изискуеми заложени вземания в размер на 16 362 646 евро, без да е вписвал в ЦРОЗ промени по чл. 26 ЗОЗ за промяна на размера на обезпеченото вземане и без да е заличавал залози. Твърди, че процесните машини са предмет на договор за наем от 19.12.2012 г., вписан в АВ за срок от 10 години и явяващи се основни средства в производствената дейност на наемателя-цесионер „А.П.Е. Т.“ ЕООД, необходими при изпълнение на план за оздравяване на предприятието на длъжника-наемодател-цедент „А.П.Е.“ ЕООД.
Твърди, че ответникът е действал като подставено лице на банката и срещу интересите на останалите кредитори на длъжника, а непубликуването на ГФО за 2015 г. и публикуването в ТР на ГФО за 2016 г. с неверни данни, прикриват неизпълнение на правомощията й на синдик по чл. 658, ал.1, т.5, т.7 и т.8 ТЗ, и представляват действия в противоречие със закона, водещи до манипулиране изхода от съдебните спорове, а именно т.д. № 1828/2014 г., СГС, TO, VI -15 състав, т.д № 1021/2013г., СГС, TO, VI - 5 състав, т.д. № 4582/2016г., СГС, TO, VI - 21 състав, т. д. № 5669/2012г., СГС, TO, VI - 13, 14, 1 състав, в които „А.П.Е.“ ЕООД/н/ доказва, че не е длъжник на банката, а напротив, че към 19.07.2012 година, банката му дължи сумата от 55 946 х. лева. Твърди, че действията на синдик М.Г.Ш. пряко увреждат интересите на длъжника и останалите кредитори. Счита, че синдик Ш. упражнява интереси на банката в ущърб на всички участници в несъстоятелността. Счита, че синдик Ш. е назначена незаконно за синдик на „А.П.Е.“ ЕООД/н/. Счита ответникът да е престанал да отговаря на условията по чл. 655, ал. 2, т. 5 ТЗ.
Моли, ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за виновно причинени вреди при осъществяване на правомощията си по чл. 658, ал. 1, т. 5, т. 7 и т. 8 ТЗ на стойност 55 945 619.72 лева.
Претендира направените в производството разноски.
ОТВЕТНИКЪТ оспорва исковата молба като неоснователна.
Намира, че исковата молба е нередовна, тъй като не е ясно от твърдените две нарушения на задълженията какви вреди са произтекли по отделно. Оспорва да са извършвани противоправни действия при упражняване на правата си на синдик на „А.П.Е.“ ЕООД/н/. Оспорва да са настъпили вреди. Оспорва наличието на причинна връзка между извършените правни действия и твърдените от ищеца вреди. Оспорва да има задължение, в качеството на синдик, да изготвя ГФО, а това се извършва от счетоводител и одитор. Оспорва публикуваният ГФО да съдържа невярна информация, като сочи, че при изготвянето на отчета е взета предвид наличната счетоводна информация.
Ищецът, като несъстоятелен длъжник не е предоставил на синдика необходимата търговска и счетоводна информация. Оспорва да не е положила дължимата грижа за надлежно осъществяване на правомощията си като синдик на дружеството. Сочи, че причината, поради която 2015 година е показана като нулева година е, че за съответния период на са й били предадени счетоводни документи, необходими за изготвянето на ГФО. Твърди, че ако има вреда, то същата е причинена от управителя на дружеството, който е подал декларация с невярно съдържание. Оспорва да са допуснати нарушения при съставянето и публикуването на ГФО.
Оспорва от процесуалните действия по оттегляне на иска по т. д. №1828/2014 г., СГС, TO, VI-15 с-в, да са настъпили вреди по отношение ищцовото дружество. Твърди, че процесуалното действие по оттегляне на иска по т. д. №1828/2014 г., СГС, TO, VI-15 с-в не е било годно да произведе десезиращ ефект. Оспорва „А.П.Е.“ ЕООД/н/ да е имало вземания към банката в размер на 55 945 619.72 лева. Сочи, че предмет на заявените искове по процесното дело не са вземания в размер на 55 945 619.72 лева, а в общ размер на 150 600 лева, тъй като исковете са били предявени като частични в този смисъл, евентуалната вреда за дружеството би била в размер на 150 600 лева.
Твърди,че към този момент, когато е оттеглила исковата молба, не е знаела, че е освободена като синдик, поради което не е и имала право да оттегли иска, но това прекратяване не е обжалвано, дори и от цесионера, който е бил участник в това производство като трето лице помагач и определението за прекратяване е влязло в сила. Твърди, че дори и да настъпи вреда в резултат на прекратяване на делото, то същата би настъпила в патримониума на „А.П.Е. Т.“ ЕООД, който е бил придобил след предявяване на исковете, предявените вземания по делото, чрез цесия. Оспорва ищцовото дружество да има интерес от предявяване на настоящия иск. Счита, че към онзи момент за ищцовото дружество, по т. д. №1828/2014 г., е било по-добре да бъдат оттеглени предявените искове. Претендира направените в производството разноски.
Конституираното на основание чл. 219 ГПК ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ подава отговор на исковата молба. Оспорва наличието на основания за привличането му като трето лице помагач. Оспорва съгласието на банката за оттегляне на иска да представлява противоправно деяние. Искът след оттеглянето е могъл отново да се предяви, още повече, че е бил предявен като частичен. Оспорва исковата молба като недопустима, поради неяснота размера и вида на вредите, както и излага твърдения , че същата е и неоснователна. Оспорва банката да е длъжник на „А.П.Е.“ ЕООД /н/ по процесните суми. Твърди банката да е кредитор на „А.П.Е.
Т.“ ЕООД /н/. Оспорва наличието на реални вземания, които да са предмет на процесната цесия. Оспорва искането за вреди в размер на 55 945 619.72 лева. Твърди, че след откриване производството по несъстоятелност, вземанията на банката са установени в производството по чл.694 от ТЗ по т.д. 4582/2016г., СГС , 6-21 св., чието решение е влязло в сила, като потвърдено с решение на САС и недопуснато до разглеждане с определение на ВКС. По делото образувано във връзка със проведено заповедно производство – гр.д.1021/2013г., СГС 6-5 св. също са установени вземанията на банката. Оспорва наличието вреда както и отделните елементи на фактически състав на непозволено увреждане. Сочи, че в хипотеза на оттеглен иск предвид, че същият може отново да бъде предявен, няма как да настъпи вреда за ищеца. Оспорва наличието на съпричиняване на вреда при упражняване на законно дадени права. Твърди, че отговорността на синдика, за оттегления иск, е единствено негова, но не и на банката. Оспорва наличието на противоправно поведение, вреда и причинно-следствена връзка между деянието и твърдения резултат. Моли, предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, като взе в предвид представените по делото доказателства намира за установено следното :
По делото не се спори,че спрямо ищеца е открито производство по несъстоятелност. От служебно извършената справка по партидата на ищеца в ТР при АВ се установява, че производството е открито с Решение № 1630 от 12.10.2015г. по т.д.н.5669 от 2012г. на осн.чл.630,ал.1 от ТЗ, с начална дата на неплатежоспособността 31.12.2010г.. Производството по несъстоятелност продължава и към настоящия момент. Във времето са водени дела във връзка с прилагане на чл.710 от ТЗ в производството по несъстоятелност спрямо ищеца, като органите на дружеството са лишени от правото да управляват и представляват ищеца окончателно едва с Решение № 294 от 10.02.2020г. от съдът по несъстоятелността СГС.