Решение № 3902 от 30.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3902 гр. Пловдив, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20255330114814 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във връзка с чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Ищецът твърди, че за периода от 26.04.2023 г. до 31.01.2024 г. е заплатил на ответното дружество чрез системата на „***********“ АД общата сума от 3629,67 лева без правно основание.

Ищецът поддържа, че към датите на плащанията не е имал валидни парични задължения към ответника. Евентуално, при установяване на сключен договор за потребителски кредит, се твърди неговата нищожност на основание чл. 22 от ЗПК поради неспазване на императивните изисквания на закона. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът „ВИВУС.БГ“ ЕООД, в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК, е отговор, с който оспорва иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът е процесуално допустим. Разгледан по същество, искът е 1 основателен.

От представените по делото писмени доказателства – разписки за извършени плащания чрез системата на „ИЗИПЕЙ“ АД – се установява по безспорен начин, че ищецът е превел на ответното дружество сумите и на датите, посочени в исковата молба, в общ размер на 3629,67 лева.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл.

154, ал. 1 от ГПК), след като ищецът е доказал факта на плащането, в тежест на ответника е да докаже, че е съществувало валидно правно основание (договорно или друго правоотношение), по силата на което е имал право да получи и задържи тези парични средства. В настоящото производство ответникът не ангажира доказателства за наличието на валидно правоотношение.

Дори да се приеме, че между страните е съществувал договор за потребителски кредит, от събраните доказателства се установява, че същият страда от пороци, водещи до неговата недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК. Договорът не отговаря на императивните изисквания на ЗПК (например липсва ясно изразена застъпена ГПР, допуснати са нарушения при формирането на лихви или такси). Когато договор за потребителски кредит е недействителен, потребителят дължи връщане само на чистата главница, а всички платени суми над нея (лихви, такси, неустойки) се явяват получени без основание и подлежат на връщане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Тъй като искът е предявен за сумата от 1855,82 евро / след допуснато изменение на иска по чл.214ГПК/, съдът следва да уважи претенцията до този размер, като предмет на установяване по делото бе съществуването на цялото вземане, което бе и установено от събраните доказателства. Върху уважения размер се дължи и законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –7.10.2025г., до окончателното изплащане на вземането.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в пълен размер, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Водим от горното, съдът

2

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, да заплати на Т. М. Г., ЕГН **********сумата от 1855,82 евро, заплатена без правно основание за периода от 26.04.2023 г. до 31.01.2024 г. чрез системата на „***********“ АД, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –7.10.2025г., до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, да заплати на Т. М. Г., ЕГН **********сумата от 80 евро, представляваща направени по делото разноски за държавна такса адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, да заплати на адв. К.

К. сумата от 660 евро/ с ДДС/, представляваща адвокатско възнаграждение на осн.38 ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред окръжен съд Пловдвив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 3