Решение № 608 от 08.10.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 608 гр. София, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариа Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова при участието на секретаря Иванка П. Палашева като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20268002100369 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по две касационни жалби: на Г. М. Х. – ищец в производството, и на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение К.“ АД, ЕИК[ЕИК] – ответник в производството, срещу въззивно решение № 238 от 24.09.2025 г., постановено по в. гр. дело № 310/2025 година по описа на Великотърновския апелативен съд.

С обжалваното и от двете страни въззивно съдебно решение съдът е отменил решение № 27/21.01.2025 г. по гр. д. № 364/2021 г. по описа на ОС - Русе в частта, с която „Университетска многопрофилна болница за активно лечение К.“ АД е осъдена да заплати на Г. М. Х. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, за сумата над 15 000 лв. до присъдения размер от 30 000 лв. и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2 024.10 лв., ведно със законната лихва върху 1 тези суми, считано от 05.05.2020 г. до окончателното им изплащане, както и в частта за разноските, с която „Университетска многопрофилна болница за активно лечение К.“ АД е осъдена да заплати на Г. М. Х. разноски над 1 236.57 лв. до присъдената сума 2006.40 лв., вместо което е постановил:

- отхвърлил е като неоснователен предявения от Г. М. Х. против „УМБАЛ К.“ АД [населено място] иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане на 05.05.2020 г. медицински деликт - за разликата над 15 000 /петнадесет хиляди/ лв. до присъдения размер от 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 05.05.2020 г. до окончателното изплащане;

- отхвърлил е като неоснователен предявения от Г. М. Х. против „УМБАЛ К.“ АД [населено място] иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане на 05.05.2020 г. - медицински деликт - в размер на 2 024.10 лв., ведно със законната лихва, считано от 05.05.2020 г. до окончателното изплащане;

- потвърдил е решение № 27/21.01.2025 г. по гр. д. № 364/2021 г. по описа на ОС - Русе в останалата му обжалвана част (за сумата от 15 000 обезщетение за неимуществени вреди и в частта, в която са отхвърлени исковите претенции до пълния им размер).

С определение № 1377 от 18.03.2026 година по настоящото гр. дело № 369/2026 г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение К.“ АД, [населено място], ЕИК[ЕИК]. Със същото определение е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на Г.

М. Х. на въззивното решение, описано по-горе, в следните му части: в частта, в която е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен искът за обезвреда на неимуществени вреди над сумата от 15 000 лева до 30 000 лева и в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за обезвреда на неимуществени вреди над сумата от 30 000 лева до пълния му предявен размер от 40 000 лева.

Решението е влязло в сила за присъдената на ищцата сума от 15 000 лева за отговорността на ответната болница за неполагане на необходимите грижи за здравословното състояние на ищцата в следоперативния период.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато в останалата му част с оглед необходимостта от преценка за наличие на по-голям обем и вид на 2 твърдените от ищцата вреди, причинени от забравена марля в коремната й кухина при операция на 05.05.2020 година и доколко това ангажира отговорността на болницата за евентуално присъждане на по-високо обезщетение за неимуществени вреди.

В касационната жалба на Г. М. Х. въззивното решение се обжалва като неправилно и постановено при всички основания, разписани в чл. 281, т. 3 от ГПК: нарушение на материалния закон (в частност - чл. 52 от ЗЗД), необоснованост и съществено процесуално нарушение.

Касаторът твърди, че мотивите на ВтАС не отчитат цялостния събран по делото доказателствен материал и се базират единствено на неаргументираното предположение на вещите лица; след приемане на КСМЕ на дата 21.10.2024 г. по реда на чл. 147 от ГПК е представено и прието разчитане на КТ на корем и малък таз (съвпадащи с оперираната при ответника зона) на ищцата от 08.10.2018 г. (в период след 2012 г. до 2020 г.), в което няма никакви данни за изобразени чужди тела, а това от своя страна автоматично дисквалифицира и опровергава теорията на вещите лица за оставяне на марления компрес в корема на ищцата преди процесната операция, извършена от лекарите - служители на ответника на дата 05.05.2020 г.

Според касатора, за да стигне до извода за реализиран медицински деликт, който не съставлява забравяне на чуждо тяло, ВтАС не е приложил правилата на формалната логика, не е анализирал всички събрани доказателства и е направил необосновани правни изводи. Моли касационната инстанция да приеме, че с въззивното решение е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо възможността на ищцата да докаже медицинския деликт, в частност - забравянето на чуждо тяло в коремната кухина, още повече, че въззивният съд е отхвърлил искането на ищцата на основание чл.

266, ал. 3 от ГПК за допускане на повторна КСМЕ пред въззивния съд.

Касаторът моли за отмяна на въззивното решение в обжалваните му части и за уважаване на предявения иск в пълен размер. В условия на евентуалност моли след отмяна на въззивното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд - Велико Търново със задължителни указания за назначаване на повторна комплексна СМЕ.

По така депозираната касационна жалба ответната по касация страна – „УМБАЛ К.“ АД е депозирала отговор на касационната жалба със становище 3 за нейната неоснователност по съображения, че от приетата тройна съдебномедицинска експертиза изрично се установява, че не може да бъде определено със сигурност при коя оперативна интервенция е попаднал компресът в коремната кухина на ищцата; че вещите лица ясно са формулирали две възможни медицински хипотези - компресът да е оставен при операцията от 05.05.2020 г. или да е останал от предходни интервенции, като при по-късната операция е настъпило неговото разместване; че наличието на две еднакво допустими и научно обосновани хипотези изключва възможността за категоричен фактически извод, поради което въззивният съд правилно е приел, че така твърдяният медицински деликт не е доказан.

Третото лице-помагач на страната на ответника ЗК „У.“ АД не е изразило становище.

В проведеното по делото открито съдебно заседание касаторът чрез своя процесуален представител поддържа касационната жалба и моли същата да бъде уважена като основателна.

Ответната по касация страна „УМБАЛ К.“ АД не изпраща представител.

Третото лице-помагач ЗК „У.“ АД не изпраща представител.

В посоченото определение № 1377 от 18.03.2026 година по настоящото гр. дело № 369/2026 г. на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в посочените части на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос за задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства, относими към правния спор, както и да разгледа всички твърдения, доводи и възражения на страните.

По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира следното:

Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото подробно са разяснени в т. 1, т. 2 и т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По въпроса е налице трайно установена практика на ВКС, част от която са решение № 91/05.11.2020 г. по гр. д.№ 1040/2019 г. на ІІ т.о.; решение №102/20.01.2021 г. по гр. д. № 4451/2019 г. І г. о.; решение № 35/13.07.2021 г. по гр. д.№ 1783/2020 г., І г. о.; решение №50194/21.11.2022 г. по гр. д. № 4738/2021 г. на ІІІ г.о.; решение №145/05.08.2021 г. по гр. д. №1178/2020 г. на ІV г.о.; решение № 139/11.03.2025 г. по гр. д. № 1137/2024 г. на ІІІ г.о. и др.

В същата е прието, че съгласно задължителните указания в т. 19 от 4

Тълкувателно решение № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, запазили своето значение при действието на новия Граждански процесуален кодекс (2007 г.) и доразвити в приетото след влизането му в сила Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд, при самостоятелна преценка на събрания пред него и първата инстанция доказателствен материал, следва да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора и да изготви свои собствени мотиви, което задължение произтича от характеристиката на дейността на въззивната инстанция като съд по съществото на спора.

За да разреши спора между страните съдът трябва да установи кои от сочените от страните факти съществуват в действителността и съответно доколко обосновават доводите, възраженията и исканията на страните. Това установяване се извършва чрез обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства като разпоредбата на чл. 12 от ГПК задължава съда да обсъди всички надлежно събрани по делото доказателства, които са релевантни за спорното право.

Съдът е длъжен при решаващата си дейност да обсъди всички обстоятелства, въведени от страните или служебно установени, в това число изяснените и установени посредством заключенията на вещи лица по делото факти и връзки между факти. С експертиза се установяват факти и връзки между факти и се дават експертни оценки, когато са необходими специални знания, с каквито съдът не разполага. Установяването на фактите е предмет на констатации, връзките между фактите и оценките в рамките на поставените на вещи лица задачи са предмет на изводи.

При спор относно отговорността за вреди, причинени при оказване на медицинска помощ, съдебномедицинската експертиза има съществено значение, доколкото установяването на определени медицински факти и връзки между тях изисква специални знания. Именно поради това заключението на вещото лице следва да отговаря на повишени изисквания за компетентност, обоснованост, научност, проверимост и пълнота.

5

Експертното заключение не може да се свежда до непроверима констатация за „вероятност“. Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК вещо лице се назначава, когато за изясняване на въпроси по делото са необходими специални знания от областта на науката, изкуството, занаятите и други. Следователно функцията на експерта е именно да приложи своите специални знания по научен и професионален начин към конкретно установените по делото факти. Тази функция не може да бъде изпълнена с едно общо твърдение от рода на: „Найвероятната причина за настъпилия резултат е ...“, ако вещото лице не посочи какво точно разбира под „най-вероятна“ или „вероятна“ причина; на какъв медицински метод се основава тази преценка; какви конкретни медицински факти обуславят извода; кои други възможни причини са разгледани; по какви медицински критерии тези други причини са изключени или са приети за помалко вероятни; каква е научната литература, медицинският стандарт или общоприетият диагностичен/терапевтичен алгоритъм, на който се основава изводът; анализ на времевата последователност на събитията; анализ на медицинското състояние на пациента преди и след спорното действие или бездействие; посочване на обстоятелствата, които подкрепят или отслабват всяка от възможните причинни хипотези; посочване на научни източници, когато изводът се основава на спорен или специфичен медицински въпрос.

Само тогава съдът може да провери дали „вероятността“ представлява действително научно обоснована оценка или само субективното мнение на конкретния експерт. В противен случай изразът „вероятно“ се превръща не в научна констатация, а в непроверима експертна оценка, която не позволява на съда и страните да проверят начина, по който е достигнато до заключението.