Решение № 4753 от 18.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4753 гр. София, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20241100512987 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

С Решение № 15924/21.08.2024 г., постановено по гр. д. № 37236/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 144 състав, са уважени изцяло предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Обединена българска банка“ АД – правоприемник на „Кей Би Си Банк България ЕАД (преди „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД) срещу „АЛЕКС - 05 БГ“ ЕООД, К. И. Г. и Д. В.

К. искове с правно основание с чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат да заплатят в условията на солидарност на ищеца сума в размер на 8 202,00 лева, представляваща главница за период от 07.09.2021 г. до 05.09.2022 г. по Договор за срочен банков кредит № 138975/12.10.2018г. и Общи условия км него ведно със законна лихва за период от 23.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 339,86 лева, представляваща договорна лихва за период от 05.08.2021 г. до 04.09.2022 г., сумата 1 614,17 лева, представляваща мораторна лихва за период от 07.09.2021 г. до 22.02.2023 г., за които е издадена заповед по чл. 417 ГПК с № 7410/ 09.03.2023 г. по ч.гр.д.№ 9614/2023 г. и издаден въз основа на нея от 09.03.2023 г. изпълнителен лист.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ответника Д.

В. К., чрез адвокат Н. И. (с пълномощно към ВЖ – л. 16), с доводи за неправилност на обжалваното решение и искане за неговата отмяна. Оспорва изводите на първоинстанционния съд относно приложимото законодателство към договора за кредит, като поддържа, че въззивникът е потребител и следва да се ползва от защитата на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и Закона за потребителския кредит (ЗПК). Съдът неправилно е приел, че кредитът е за търговски цели, въпреки че в договора не е посочено, че средствата ще се използват за закупуване на МПС за търговска дейност. Липсват доказателства от страна на банката относно естеството на рефинансирания договор. Твърди, че договорът за кредит е недействителен, поради съществени пороци, а именно липса на годишен процент на разходите (ГПР), който е задължителен елемент според ЗПК. При липсата му договорът е 1 нищожен, като физическото лице дължи връщане само на чистата стойност на кредита без лихви и други такси. Друг порок на договора е неспазването на законовите изисквания за шрифт и яснота на условията, което води до нарушаване на правата на потребителя. Общите условия и договорът са изготвени с по-малък от изисквания размер на шрифта. Ответната страна оспорва също така действителността на клауза за наказателна лихва, тъй като нейният размер надхвърля законно допустимия лимит. Искът за обезщетение за забава е неоснователен, а всички вече платени суми следва да се насочат към погасяване на главницата. Освен това не е обвързана от измененията в договора, свързани с извънредното положение, тъй като не е подписвала съответните документи. Моли въззивният съд да приеме договора за нищожен и да признае, че връщането на средствата следва да се извърши от действителния получател – дружеството, по чиято сметка е преведен кредитът.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Обединена българска банка“ АД чрез юрк. Е.Д. (с пълномощно към ОВЖ – л. 30), с който се оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Излага, че жалбоподателката не е подала отговор на исковата молба в първоинстанционното производство, като възраженията във въззивната жалба са недопустими съгласно чл. 266, ал. 1 ГПК, тъй като можели да бъдат представени по-рано. Договорът за срочен банков кредит № 138975 от 12.10.2018 г. е сключен между „Обединена българска банка“ АД, „Алекс-05 БГ“ ЕООД и солидарните длъжници К. Г. и Д. К., като кредитът е предназначен за рефинансиране и първоначално усвоен на същата дата. Срокът на договора е до 05.09.2022 г., а договорената лихва е КЛП + 7 пункта, но не по-малко от 7% годишно. След успешно проведено заповедно производство в полза на банката е издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците, които са подали възражения по чл. 414 ГПК. Съдебно-счетоводната експертиза е установила, че вземанията на банката съответстват на счетоводните книги и произтичат от договора за кредит. Съдът правилно е приел, че договорът е действителен и че възраженията на ответниците са неоснователни, тъй като кредитополучателят е юридическо лице, а договорът е сключен за рефинансиране, а не за покупка на МПС, както се твърди във въззивната жалба.

Въззиваемият моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение. Претендира разноски.

Решението е влязло в сила като необжалвано в частта, в която е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че „АЛЕКС - 05 БГ“ ЕООД и К. И. Г. дължат да заплатят на основание с чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД на „Обединена българска банка“ АД – правоприемник на „Кей Би Си Банк България ЕАД (преди „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД) сума в размер на 8 202,00 лева, представляваща главница за период от 07.09.2021 г. до 05.09.2022 г. по Договор за срочен банков кредит № 138975/12.10.2018г. и Общи условия км него ведно със законна лихва за период от 23.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 339,86 лева, представляваща договорна лихва за период от 05.08.2021 г. до 04.09.2022 г., сумата 1 614,17 лева, представляваща мораторна лихва за период от 07.09.2021 г. до 22.02.2023 г., за които е издадена заповед по чл. 417 ГПК с № 7410/ 09.03.2023 г. по ч.гр.д.№ 9614/2023 г. и издаден въз основа на нея от 09.03.2023 г. изпълнителен лист.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса 2 на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършена служебна проверка относно допустимостта на обжалваното решение – арг. чл. 269, изр. 1, предл. 2 ГПК (първоинстанционното решение е обжалвано изцяло), настоящият въззивен състав намира, че са налице основания за обезсилване на обжалвания съдебен акт поради следното:

Пред СРС са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Обединена българска банка“ АД – правоприемник на „Кей Би Си Банк България ЕАД (преди „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД) срещу „АЛЕКС - 05 БГ“ ЕООД, К. И. Г. и Д. В. К. искове с правно основание с чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат да заплатят в условията на солидарност на ищеца сума в размер на 8 202,00 лева, представляваща главница за период от 07.09.2021 г. до 05.09.2022 г. по Договор за срочен банков кредит № 138975/12.10.2018г. и Общи условия км него ведно със законна лихва за период от 23.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 339,86 лева, представляваща договорна лихва за период от 05.08.2021 г. до 04.09.2022 г., сумата 1 614,17 лева, представляваща мораторна лихва за период от 07.09.2021 г. до 22.02.2023 г., за които е издадена заповед по чл. 417 ГПК с № 7410/ 09.03.2023 г. по ч.гр.д.№ 9614/2023 г. и издаден въз основа на нея от 09.03.2023 г. изпълнителен лист.

Между страните няма спор относно съществуването и съдържанието на Договор за срочен банков кредит № 138975/12.10.2018 г. и приложимите Общи условия към него. По силата на този договор, банката се е съгласила да отпусне кредит в размер на 25 954 лева на „Алекс-05 БГ“ ЕООД като кредитополучател, със съдействието на солидарни длъжници.

Целта на кредита е „кредитиране на МПС клиенти“, като сумата е предназначена за рефинансиране на предходен кредит (Договор № 117263/16.03.2017 г.), отпуснат на други лица за закупуване на моторно превозно средство.

Срокът за усвояване на заема е до 04.11.2018 г., а срокът за окончателното му погасяване – до 05.03.2022 г. Кредитът е усвояван поетапно, при представяне на разходооправдателни документи, като разплащанията са извършвани по посочена в договора банкова сметка. Договорена е годишна лихва в размер на Краткосрочния лихвен процент по статистика на БНБ плюс 7 процентни пункта, но не по-малко от 7%, с месечно преизчисляване и падеж на лихвите всяко пето число от месеца. Погасяването е предвидено да се извърши на 40 равни месечни вноски по 634 лева, считано от 05.11.2018 г., и една изравнителна вноска от 594 лева с падеж 05.03.2022 г.

На 20.05.2020 г., във връзка с възникналата извънредна епидемична обстановка (Ковид-19), „Алекс-05 БГ“ ЕООД и К. Г. са поискали от банката отсрочване на плащанията по кредита за срок от шест месеца – до 05.09.2020 г. включително, като за този период да се дължи само лихва. Искането е било прието и потвърдено от банката, което е удостоверено чрез съответните документи, приложени към исковата молба.

Съгласно ТР № 5 от 21.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 5/2019 г. на ОСГТК поръчителството се прекратява, както при погасяване /прекратяване/ на главния дълг, така и с настъпване на останалите общи или специални основания за прекратяване отговорността на поръчителя. Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД урежда едно от специалните основания за прекратяване на поръчителството по право - ако кредиторът не предяви иск срещу длъжника в шестмесечен срок от падежа на главното задължение. Според цитираната разпоредба, отговорността на поръчителя съществува в срок от 6 месеца от падежа на главното задължение /срокът е краен и преклузивен, съгласно разясненията, дадени в т. 4б от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ и отпада, ако кредиторът в този период бездейства и не предявява иск срещу главния длъжник. Следователно бездействието на кредитора води до загуба на обезпечението.

Разпоредбата защитава интересите на поръчителя, който е приел да отговаря лично, с цялото си имущество и по правило безвъзмездно за изпълнението на чуждо задължение, и 3 същевременно санкционира кредитора, ако той не упражнява своевременно правата си по обезпечението. Преклудирането на отговорността на поръчителя при условията на чл. 147, ал. 1 ЗЗД представлява законово уредено изключение от акцесорния характер на поръчителството. При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг. В случая поръчителят-въззивник не се доказа се е съгласил на удължаването (разсрочването) на задълженията по процесния договор за допълнителни шест месеца. Тъй като договорът за банков кредит с продължавано изпълнение, поръчителят се освобождава от отговорност единствено за задълженията с падеж, следващ първоначално уговорения краен срок за изпълнение, не и за тези, чийто падеж попада в рамките на първоначално определения такъв (Решение № 337 от 15.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 2085/2016 г., II т. о., ТК). Последващи изменения в съдържанието на договора между кредитора и длъжника, утежняващи положението на последния, освен ако обективират новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД и с оглед последиците на предложение второ на разпоредбата, не погасяват поръчителството. Съдът намира, че в случая не е налице хипотеза на новация по чл. 107 ЗЗД, тъй като с изменението на срока на издължаване на анюитетните вноски не е уговорено ново задължение на мястото на стария дълг. По тези съображения поръчителката е останала задължена за дълга за първоначалния срок на погасяване на заемните суми – т.е. до 05.03.2022 г.