Решение № 89 от 17.11.2021, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Ямбол, 17.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело № 20202300500464 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С въззивната жалба от ответника М., чрез особен представител - адв.Д.Г.Д. от АКЯмбол, се обжалва решение № 330/29.06.2020г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д.№ 2800/2020г. по описа на ЯРС в частта, с която ЯРС е приел за установено, че ответникът солидарно с другия ответник дължат 1020.82 лв. - главница, ведно със законната лихва върху нея от подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение - 18.04.2019 г., до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№1459/2019г. на ЯРС. Решението се обжалва в тази част като недопустимо, евентуално неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и необосновано. Изразено е мнение за липса на надлежна представителна власт за юрисконсулта - процесуален представител на ищеца, който не бил изрично упълномощен по делото и нямал пълномощия да подава искова молба и не представил трудов договор. Счита за недопустим съдебният акт на първата инстанция и иска да бъде обезсилен, а делото прекратено на основание чл.270 ал.З ГПК. Ако се приеме, че е допустимо решението на ЯРС, моли да бъде отменено като неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Възразява, че ЯРС не се е произнесъл по заявено възражение в отговора на исковата молба за наличие на неравноправни клаузи. Моли ЯОС да приеме, че решението на ЯРС е недопустимо, поради недоказана надлежна представителна власт на юрисконсулта и го обезсили като прекрати производството по делото; или отмени решението на първата инстанция като необосновано и незаконосъобразно. Няма доказателствени искания.

В срока за отговор на въззивната жалба по пощата е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна "Профи кредит България"ЕООД, чрез юриск.Р.И., в който се излага становище за неоснователност на жалбата и излага съображения. Моли въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба.

В срока по чл.265, ал.1 от ГПК е постъпила молба от З. С. М., чрез назначения ú особен представител адв.А.Я., за присъединяване към въззивната жалба на съответника М..

1

Въззивният съд конституира като въззивник по делото и З.С.М., ЕГН **********, от гр.*, с назначен особен представител адв.А.Я..

Срещу решението на ЯРС в частта, имаща характер на определение, с която се оставя без разглеждане иска на "Профи кредит България"ЕООД срещу М. Т. М. и З.С.М. за разликата над 1020.82лв. до 1326.37лв., включваща сумата 305.55лв.-възнаградителна лихва, и се прекратява производството в тази част, е подадена частна жалба от "Профи кредит България"ЕООД. Жалбоподателят по изложени в същата съображения за неправилност моли за отмяна на атакувания съдебен акт. В срока за отговор са постъпили писмени отговори от З. С. М., чрез назначения ú особен представител адв.А.Я., и от М.М., чрез особен представител - адв.Д.Г.Д. от АК-Ямбол.

Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на първоинстанционното решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Договор за револвиращ заем № 5003907743, сключен между "Профи кредит България"ЕООД като кредитор, от една страна, и от друга - М. Т. М. - клиент и З.С.М. солидарен длъжник, кредиторът предоставя в заем сумата от 2500 лв., 1043.20 лв. от които за рефинансиране, при уговорен срок за връщане, на 48 равни месечни погасителни вноски от по 116 лв. и общо задължение в края на периода 5 632.24 лв.

Представени са декларация за обработване на личните данни, погасителен план от 23.04.2013 год., ОУ към договора, които не са подписани от страните, и карта на клиента.

С платежно нареждане от 22.04.2013 г. сумата от 1456.80 лв. е преведена по банкова сметка на М..

Видно от Извлечение по сметка от 02.08.2019 г. по кредита са заплатени 37 месечни погасителни вноски и частично вх. 38 и общо са заплатени 4325лв..

Видно от ч.гр.д. №1459/2019 г. по описа на ЯРС, по подадено на 18.04.2019 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД заявление, съдът е издал Заповед № 854 от 19.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК като е разпоредил длъжниците М.М. и З.М. да заплатят солидарно на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД исканата сума, представляваща 1326.37лв. главница по Договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на заявлението в съда до изплащане на вземането, неустойка от 1809.09лв., както и разноски по делото в общ размер на 112.71 лева, в т.ч. 62.71 лева заплатена държавна такса за образуване на заповедно производство и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника - ответник при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и с разпореждане заповедният съд е предоставил на заявителя предвидената в чл.415, ал.1, т.2 от ГПК възможност да предяви иск против длъжника за установяване на вземането си. В дадения едномесечен срок заявителят е предявил иск по чл.422 от ГПК против длъжника за установяване дължимостта на сумата 1326.37лв. главница по Договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на заявлението в съда до изплащане на вземането.

Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК въззивният съд намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо.

Предявеният иск е по чл.422, ал.1 от ГПК - установителен иск за съществуване на вземането, заявено със заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД, по което съдът е издал Заповед № 854 от 19.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №1459/2019 г. по описа на ЯРС.

Неоснователни са възраженията на особения представител на въззивника М. за липса на надлежна представителна власт за процесуалния представител на ищеца - юрисконсулт.

Исковата молба е подадена чрез упълномощен юрисконсулт с представено по делото пълномощно, подписано от двама от управителите на дружеството - ищец, с нотариална 2 заверка на подписите им, в което изрично е посочено правомощието да представлява „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД пред съдилища по всички съдебни производства, по които е страна. Представен е и трудов договор за юриск.И..

С исковата молба ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД е претендирал само сумата 1326.37лв. - главница, която е част от сумите за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1459/2019 год. на ЯРС. Пред ЯРС с молба - уточнение ищецът е посочил, че сумата 1326.37лв. не представлява само главница, в нея 1020.82лв. е главница, а останалата сума от 305.55лв. е договорна лихва, като поддържа установителния иск за 1020.82лв. главница и претендира ответниците да бъдат осъдени да му заплатят останалата сума от 305.55лв. - договорна лихва. Видно от заявлението по чл.410 ГПК, заявителят - ищец не е претендирал договорна лихва от 303.55лв., поради което е недопустимо въвеждането в исковото производство на ново основание на вземането в частта за разликата над 1020.82лв до 1326.37лв. Исковата молба по чл.422 от ГПК следва да съдържа същото вземане, което е заявено пред заповедния съд, основаващо се на същите обстоятелства. С оглед на това е недопустимо и изменение на основанието на иска за разликата над 1020,82 лв. до 1326,37 лв. главница. Съгласно ТР №4/08.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, в производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК - за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. С молбата на ищеца не е заявено предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност за сумата от 303, 55 лв. - договорно възнаграждение и настоящият състав приема, че решението на ЯРС в частта, имаща характер на определение, с която се оставя без разглеждане иска на "Профи кредит България"ЕООД срещу М. Т. М. и З.С.М. за разликата над 1020.82лв. до 1326.37лв., включваща сумата 305.55лв. възнаградителна лихва, и се прекратява производството в тази част като в частта за разликата над 1020,82 лв. до 1326,37 лв. главница се обезсилва издадената Заповед за изпълнение № 854/19.04.2019 г. по ч.гр.д.№ 1459/2019 г. на ЯРС, е правилно и следва да се потвърди.

Представеният по делото договор за паричен кредит, подписан от кредитополучател и солидарен длъжник, установява възникналото заемно правоотношение между страните по делото като заемната сума е усвоена от кредитополучателя. От данните по делото се установява, че са погасени 37 месечни погасителни вноски, включващи главница и лихва, и частично 38-та като общо са заплатени от кредитополучателя 4325лв. Между страните са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл.9 от ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Според процесния договор кредитодателят "Профи КРЕДИТ България“ЕООД е отпуснал револвиращ заем от 2500.00 лв. и с договора страните са уговорили заемът да се погаси на 48 месечни вноски от по 116 лв., при договорен лихвен процент от 46.81 %, годишен процент на разходите от 56.24 %. Процесният договор следва да бъде съобразен с изискванията на ЗПК, включително относно действителността му. Според т. 9 и т. 10 на чл.

11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. В конкретния случай договорът за потребителски кредит съдържа информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент – 46,81 %, посочен е ГПР – 56,24 % и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора. По принцип няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва от 10.01 %, 3 изчислена като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка. Максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или за забава) обаче е ограничен от нормата на чл.9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010г. на ВКС, ОСТК, добрите нрави са неписани и несистематизирани морални правила без конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост са общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят от тях. Въпреки тяхната абстрактност законът им е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг и пр. Съгласно установена съдебна практика, противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека, залог), противно на добрите нрави е нейният размер да надвишаваща двукратния размер на законната лихва (в този смисъл Решение № 906/30.12.2004г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, II г. о., Решение № 378/18.05.2006г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, II г. о., Решение № 1270/09.01.2009г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, II г. о.; Определение № 901/10.07.2015г. по гр. д. № 6295/2014г. на ВКС, IV г.о.).