Решение № 13605 от 08.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13605 гр. София, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20251110155445 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на Ц. Т. А. срещу „************“ ЕАД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от 8 960,90 евро /след допуснато изменение на иска чрез намаляване на неговия размер с протоколно определение от 19.05.2025 г./ – обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 04.07.2024 г. до 04.01.2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.12.2025 г., до окончателно изплащане, и с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 1 257,70 евро /след допуснато изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер с протоколно определение от 19.05.2025 г./ – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 14 дена през 2024 г. и 2 дена през 2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.12.2025 г., до окончателно изплащане.

Ищцата твърди, че с Решение № 20461/12.11.2024 г. по гр. д. № 48375/2024 г. по описа на СРС, 138 състав, влязло в законна сила на 18.10.2025 г., е признато за незаконно и отменено уволнението й, извършено със Заповед № 36/03.07.2024 г., като ищцата е възстановена на работа на заеманата преди уволнението длъжност „специалист АТО“ при ответното дружество. Твърди, че считано от 03.12.2025 г., трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед № 12/02.12.2025 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ.

Излага, че в периода от датата на незаконосъобразното уволнение /04.07.2024 г./ до 04.01.2025 г. не е полагала труд по друго трудово правоотношение.

Посочва, че размерът на брутното й трудово възнаграждение възлиза на сумата от 2 988,92 лв. С оглед прекратяване на трудовото правоотношение 1 между страните претендира и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 14 работни дена през 2024 г. и 2 работни дена през 2025 г.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Възразява, че ищцата не е останала без работа в продължение на 6 месеца. Възразява, че размерът на месечното брутно трудово възнаграждение не е 2 988,92 лв. Твърди, че поради уволнението, извършено със Заповед № 36/03.07.2024 г., е изплатил на ищцата обезщетение по чл. 222 КТ за оставане без работа за срок от 1 месец в размер на месечното брутно трудово възнаграждение. Счита, че с оглед отмяната на уволнението като незаконосъобразно платеното на ищцата обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220 КТ е станало недължимо и следва да бъде прихванато от дължимото обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ:

Съгласно чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.

Следователно, основателността на предявения иск е свързана с кумулативното наличие на следните предпоставки – признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, оставането на работника или служителя без работа за процесния период поради незаконосъобразното уволнение, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението. Работникът или служителят е този, който носи тежестта да докаже, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение /арг. от ТР № 6/15.07.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г. на ВКС, ОСГК/.

В случая не е спорно между страните, а от писмените доказателства се установява, че с Решение № 20461/12.11.2024 г. по гр. д. № 48375/2024 г. по описа на СРС, 138 състав, влязло в законна сила на 18.10.2025 г., е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 36/03.07.2024 г. поради съкращаване на щата, и на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ищцата е възстановена на длъжността „специалист АТО“ в Централното управление при ответното дружество.

От приетите по делото заверен препис от трудовата книжка на ищцата и справка за осигуряване от НАП се установява, че за периода от 04.07.2024 г. до 2

04.01.2025 г. ищцата е била безработна и не е получавала трудово възнаграждение.

От приетото по делото заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно, напълно обосновано и компетентно изготвено, се установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението, е 2 921 лв.

Експертизата приема, че дължимото се на ищцата обезщетение за принудителна безработица за исковия период е в размер на 17 526 лв. /2 921 лв. х 6 месеца/.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че за ищцата е възникнало правото да получи обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение, в размер от 17 526 лв. /8 960,90 евро/ за шестмесечния период от 04.07.2024 г. до 04.01.2025 г.

С отговора на исковата молба ответникът е възразил, че е заплатил на ищцата обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220 КТ и обезщетение за оставане без работа за един месец при уволнение поради съкращаване на щата по чл. 222 КТ, поради което тяхната стойност следва да бъде приспадната от дължимото се на ищцата обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.

От заключението на вещото лице се установява, че след приспадане на осигурителните вноски и данъка върху доходите на физическите лица ответното дружество е изплатило на ищцата на 01.08.2024 г. обезщетение за неспазено предизвестие в нетен размер от 2 398,09 лв., или брутен размер от 2 921 лв., и на 29.08.2024 г. обезщетение за оставане без работа за един месец в нетен размер от 2 398,09 лв., или брутен размер от 2 921 лв.

Съгласно константната съдебна практика обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ няма санкционна, а чисто репаративна функция да възстанови в патримониума на работника или служителя вредите под формата на пропуснати ползи, понесени от оставането му без работа вследствие уволнението. Затова обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ не може да се кумулира с обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ, тъй като противното би довело до двойно обезщетяване на работника или служителя за едни и същи вреди тези от оставането му без работа през периода след уволнението. В Решение № 156/12.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3388/2021 г., IV г.о., е прието, че възражението за прихващане, което е надлежно упражнено от работодателя, може да се уважи безусловно само между обезщетението при незаконно уволнение /чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ/ и обезщетенията при уволнение поради неспазено предизвестие /чл. 220, ал. 1 КТ/ и при уволнение на конкретни основания - закриване на предприятието или част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15 дни /чл. 222, ал. 1 КТ/. При последващо отпадане на основанието за получаване на обезщетение по трудово правоотношение работникът или служителят не се освобождава от задължение за връщане.

Следователно, налице са предпоставките за извършване на компенсация 3 между вземането на ищцата за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ и вземанията на ответника за изплатените от него обезщетения по чл. 220, ал. 1 и чл. 222, ал.

1 КТ.

Съгласно дадените в т. 2 от ТР № 2/18.03.2022 г. по тълк. д. № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения по възражението за прихващане съдът се произнася в решението, само ако установи съществуването на правото, заявено с иска. С възражението за прихващане ответникът извършва изявлението за прихващане в процеса по предявения иск. Когато това възражение е основателно, съдът отхвърля иска (изцяло или частично) като погасен чрез прихващане до заявения и установен размер на по-малкото от насрещните вземания.

Оттук, предявеният осъдителен иск следва да бъде уважен частично за сумата от 5 973,93 евро - брутната стойност на обезщетението за оставане без работа поради незаконно уволнение за четиримесечен период от 04.09.2024 г. до 04.01.2025 г. За разликата до пълния предявен размер от 8 960,90 евро и за периода от 04.07.2024 г. до 03.09.2024 г. искът следва да бъде отхвърлен частично като погасен чрез прихващане. Като законна последица от уважаването на иска следва да се присъди и поисканата законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.12.2025 г., до окончателното изплащане.

По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:

Фактическият състав на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск включва два елемента, а именно прекратяване на трудовото правоотношение и служителят да не е използвал полагащия му се платен годишен отпуск за календарната година на прекратяването или за предходните календарни години. По силата на нарочната законова регламентация в чл. 224, ал. 2 КТ /в отклонение от правилото на чл. 228 КТ/ обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който служителят е отработил най-малко 10 работни дена.

Страните не спорят, а и от приетия по делото заверен препис от трудовата книжка на ищцата се установява, че трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 01.06.2025 г.

От заключението на вещото лице се установява, че полагащият се на ищцата платен годишен отпуск през 2024 г. е в общ размер на 28 дена, които ищцата не е използвала, като полученото среднодневно брутно възнаграждение за м. май 2024 г. /последния календарен месец преди уволнението, през който са отработени 11 работни дена/ е в размер от 153,74 лв. Според експертизата обезщетението за неизползвания платен годишен отпуск през 2024 г. в размер на 14 дена е 2 152,36 лв., а за неизползвания 4 платен годишен отпуск през 2025 г. в размер на 2 дена е 307,48 лв., или обезщетението по чл. 224 КТ е в общ брутен размер от 2 459,84 лв.

Съдът намира, че следва да бъде присъден брутният размер на дължимото се обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, защото това е дължимият размер на вземането, възникнало вследствие прекратяване на трудовия договор, което обстоятелство не се променя от факта, че обезщетението по чл.

224, ал. 1 КТ подлежи на данъчно облагане. Вземането на ищцата спрямо ответника за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск включва и тази част от обезщетението, която ищцата би дължала на трето лице /държавата или друг кредитор при евентуален запор/. Техническото задължение на работодателя за превеждане на сумите за данъци възниква в момента на реалното изплащане на обезщетението, който момент ще настъпи при бъдещото доброволно или принудително изпълнение, като в последния случай сумата ще бъде удържана в рамките на изпълнителното производство.

Ответникът не доказва, че е изпълнил задължението си да заплати дължимото се обезщетение, поради което същото се следва на ищцата в посочения по-горе брутен размер.

Следователно, предявеният иск следва да бъде уважен изцяло за сумата о т 1 257,70 евро /евровата равностойност на 2 459,84 лв./, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 14 дена през 2024 г. и 2 дена през 2025 г. Като законна последица от уважаването на иска следва да се присъди и поисканата законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.12.2025 г., до окончателното изплащане.