Решение № 306 от 01.04.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Бургас, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20222100500858 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

С решение № 260210 от 16.12.2021г. по гр.д.№ 112/2021г. на РС- Поморие, Община Поморие е осъдена да заплати на И. Д. и А. Д. по 500 лв., представляващи част от претенция в размер на 8842,75 лв.- обезщетение за причинени на ищците имуществени вреди вследствие непозволено увреждане на лек автомобил „***” с рег.***, резултат от ПТП, настъпило на 13.01.2021г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на деликта- 13.01.21г. до окончателното им заплащане.

Със същото решение са отхвърлени исковете на И. Д. и М. Д. за осъждане на Община Поморие да заплати 1000 лв. на първия от тях и 500 лв. на втората от тях, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие непозволено увреждане на лек автомобил „***” с рег.***, резултат от ПТП, настъпило на 13.01.2021г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на деликта- 13.01.21г. до окончателното им заплащане.

Уважен е обратният иск, предявен от Община Поморие против „Водоснабдяване и канализация” ЕАД гр.Бургас с ЕИК 812115210, като последното е осъдено да заплати на общината сумата от 500 лв., представляващи част от претенция в размер на 8842,75 лв.обезщетение за причинени на И. Д. и А. Д. имуществени вреди вследствие непозволено увреждане на лек автомобил „***” с рег.***, резултат от ПТП, настъпило на 13.01.2021г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на деликта- 13.01.21г. до окончателното им заплащане, при условие, че общината заплати на И. и А. Д.и 1 горепосочената сума, като част от сумата от 8842,75 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деликта- 13.01.21г. до окончателното заплащане. Същевременно, обратният иск е отхвърлен за разликата над уважения размер от 500 лв. до предявения размер от 1000 лв., като част от сумата 8842,75 лв.

Община Поморие е осъдена да заплати на И. Д. и А. Д. разноски по делото в размер на 450 лв. В тази му част решението е изменено с определение от 28.04.2022г. по гр.д.

№112/2021г. на РС- Поморие, като дължимите разноските са намалени на 360 лв.

И. Д., А. Д. и М. Д. са осъдени да заплатят на Община Поморие разноски по делото в размер на 350 лв.

„Водоснабдяване и канализация” ЕАД е осъдено да заплати на Община Поморие разноски по делото в размер на 25 лв.

Община Поморие е осъдена да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД разноски по делото в размер на 100 лв.

Решението е постановено при участието на „Дженерали застраховане” АД и „Водоснабдяване и канализация” ЕАД като трети лица помагачи на ответника Община Поморие.

Против решението са постъпили две въззивни жалби.

Първата, вх.№ 260022/13.01.2022г., е подадена от адв. Бошнаков като пълномощник на Община Поморие. С нея решението е обжалвано в частта, с която са уважени исковете на И. и А. Д.и за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на по 500 лв. за всеки от двамата, ведно със законната лихва, както и в частта, с която е отхвърлен иска на Община Поморие срещу „Водоснабдяване и канализация” ЕАД за разликата над уважения размер от 500 лв. до претендирания размер от 1000 лв.

Изложени са оплаквания, че в тези му части решението е неправилно- постановено в противоречие с материалните разпоредби и при неотчитане на събраните по делото доказателства, поради което се иска отмяната му в обжалваните от общината части и отхвърляне на предявените срещу общината искове. При евентуалност- ако исковете бъдат счетени за изцяло или частично основателни, се претендира в същия обем да бъде уважен и обратния иск срещу „Водоснабдяване и канализация” ЕАД. И в двете хипотези се претендират разноски.

На първо място са въведени оплаквания, че съдът неправилно не е приел за основателно възражението на общината за недопустимост на исковете, тъй като същата не е надлежен ответник по делото. Развити са съображения, че водопроводната шахта, за която ищците твърдят, че е причинила процесното ПТП е принадлежност към главната вещводопровода и канализационната мрежа и нямат самостоятелно съществуване, съответно режимът за тяхното стопанисване и поддръжка не може да бъде отделен от тези на цялата ВиК мрежа. Задължение на ВиК- операторът е да поддържа ВиК- системата в съответствие с техническите изисквания за опазване на околната среда- чл.42 от НУРПППВКС и чл.1, ал.2 ЗРВКУ, а когато причинителят на повредата не е установен, на основание чл.47, ал.2, т.2 от наредбата, отстраняването е за сметка на оператора, в случая на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД гр.Бургас, на който е възложено стопанисването, поддържането и 2 експлоатацията на ВиК системите и съоръженията според договор от 25.02.2016г. Ето защо намира, че „Водоснабдяване и канализация” ЕАД гр.Бургас осъществява надзор върху ВиК системата по смисъла на чл.50 ЗЗД и следва да носи гражданска отговорност за причинените от шахтата вреди. Въпреки, че ВиК- дружеството е било уведомено от общината за невъзстановени настилки и пропаднала шахта на ул. „К.Б.” и ул. „Х.А.”, в дадения срок до м.март 2020г. от експлоатационното дружество не били предприети съответните действия, което довело до процесното ПТП. Затова общината, макар да е собственик на ВиК мрежата на територията на Община Поморие, не следва да носи отговорност по чл.49 ЗЗД.

На второ място са развити съображения, че неправилно районният съд е счел за основателни предявените от ищците искове. Сочи се, че въпреки, че не е бил съставен протокол за ПТП от органите на КАТ или друг официален документ, удостоверяващ по несъмнен начин настъпването на вредите по времето, начина и на мястото, посочени в исковата молба, съдът постановил решението си въз основа на описа, съставен от единия от ищците, и въз основа на експертиза, извършена едва на 20.09.2021г. на база същия опис и проформа фактура от „Автохит 2000” ООД. Затова общината намира за недоказано по безспорен начин, че констатираните от експертизата повреди по автомобила са причинени от твърдения инцидент на 13.01.2021г., а така също намира за недоказан техния размер, както и наличието на причинна връзка между ПТП и твърдяното противоправно поведение на общината. Сочи се също, че е налице несъответствие между вредите, констатирани в удостоверението на РУП- Поморие от 18.01.2021г. щети по автомобила и тези в описа на ищеца. Сочи се още, че съдът неправилно е възприел възражението на общината, че водачът на автомобила е управлявал с несъобразена с пътните условия скорост, като вместо това е приел, че възражението касае движение с превишена за конкретния пътен участък скорост.

Затова не е възприел довода на общината, че водачът е имал възможност да положи усилия да избегне препятствието на пътя. Анализирани са подробно доказателствата, като е изведен извод, че са липсвали пречки за заобикаляне на шахтата, при положени минимални усилия от страна на водача. Не било обсъдено и възражението на общината, че И. и А. Д.и не са собственици на процесния автомобил. Неправилен и в противоречие със събраните доказателства бил и изводът на съда, че Община Поморие, чрез служителите си не е констатирала несъответствието на процесната шахта с нормативните изисквания.

На следващо място са развити доводи за неправилност на изводите на съда по обратния иск и по- конкретно, че отговорността за процесното ПТП следва да бъде поделена между Общината и „ВиК” ЕАД. Преповторени са доводите, касаещи първоначалните искове и материално- правната легитимация на „ВиК” ЕАД като ответник по иска. Сочи се, че от събраните доказателства се установява, че шахтата видимо е стърчала над пътната настилка, като денивелацията според различните свидетели варирала между 7-8 и 10- 15 см. Общината изпълнила задълженията си по контрол на действията на ВиК – оператора за поддържане на съоръженията в нормално експлоатационно състояние, но повредите около процесната шахта не били отстранени. Ето защо, въззивната община намира, че вината за процесното ПТП е на „ВиК” ЕАД, поради което претендира обратният иск да бъде уважен в пълен размер.

3

Срещу тази жалба е подаден отговор от страна на И. и А. Д.и, представлявани от пълномощника им- адв.Г. Д.. С него жалбата се оспорва като неоснователна в частта, с която решението е оспорено в частта, с която исковете на двамата въззиваеми са уважени.

Оспорени са възраженията на въззивната община. Извършен е подробен анализ на твърденията на страните и събраните по делото доказателства, като е изведен извод, че обжалваното решение е правилно, валидно, издадено при спазване на материалните и съдопроизводствените правила. Въззиваемите считат, че същото е обосновано, а изводите на съда са аргументирани и съобразени със събраните по делото доказателства. Молят решението да бъде потвърдено в частта, с която исковете им са уважени.

Срещу тази жалба е постъпил отговор от „ВиК” ЕАД, с който въззивната жалба на общината се оспорва като неоснователна. Според ВиК ЕАД, възраженията на общината за частична неправилност на решението в частта му, касаеща обратния иск са неоснователни.

Изложени са съображения, че не само е налице принос на служителите на ответника, но било установено, че процесното ПТП се дължи изцяло на бездействието на общината да поддържа в изправност пътното платно. Сочи се, че Общината е собственик на уличната мрежа, както и на всички ВиК съоръжения, които попадат в обхвата на пътя, в това число капакът на процесната ревизионна шахта, чиято лоша поддръжка от страна на собственика /общината/ образувала неравност на пътното платно, от която настъпили процесните вреди.

Затова дружеството счита, че обратният иск е следвало да бъде отхвърлен изцяло като недоказан от общината. Моли въззивната жалба на Община Поморие да бъде отхвърлена.

Втората въззивна жалба- вх.№260037/14.01.2021г. е подадена от „ВиК” ЕАД срещу тези части от решението, с което първоначалните и обратните искове са уважени /такауточняваща молба на л.14 от делото на БОС/. Изложени са оплаквания, че в обжалваната от тях част, решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като се иска същото да бъде отменено. Намира за неправилен извода на съда, че е налице принос на служителите на ответника, както и на третото лице- помагач за настъпване на процесното ПТП, въпреки, че не било установено да е бил налице такъв. Този извод не бил подкрепен с нито едно доказателство. Безспорно било, че ПТП е вследствие неравност на пътното платно, а негов собственик е Община Поморие, която е собственик и на процесната ревизионна шахта, поради което съдът следвало изцяло да отхвърли обратния иск. Развити са съображения.

Претендират се разноски.

Срещу тази жалба е постъпил отговор от Община Поморие, с който жалбата се оспорва като неоснователна в частта, с която се оспорва решението по обратния иск.

Преповторени са доводите на общината за това, че надлежен ответник по иска на първоначалните ищци за обезщетение на имуществени вреди е „ВиК” Бургас, както и че вина за процесното ПТП имат служителите на дружеството, които не са изпълнили задължението си да осигурят поддръжка на ВиК системите и съоръженията в съответствие с изискванията за безопасност на работа. Развити са подробни съображения, идентични с изложените във въззивната жалба на общината.

В проведеното от въззивната инстанция открито съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат съответно жалбите и отговорите.

4

Пред въззивната инстанция не са ангажирани доказателства.

По допустимостта на въззивното производство съдът намира следното:

Въззивните жалби са подадени в законния срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт, от страни, които има правен интерес да обжалват решението в оспорените от тях части. Жалбите отговарят на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и са допустими. Ето защо делото следва да се разгледа по същество.