Решение № 61 от 16.02.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Перник, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20251700500665 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 118/17.04.2025 г., постановено по гр. дело № 689/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Радомир, съдът е осъдил С. П. С. да заплати на Х. В. С. сумата от 3000,00 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – претърпени болки и страдания в резултат на противоправните действия на ответницата, извършени на 05.06.2022 г. и на 01.07.2022 г., изразяващи се в нанесен побой и заплашване, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лева, като неоснователен и недоказан.

Със същото съдебно решение, първоинстанционния съд се е произнесъл по отношение на разноските, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от С. П. С., чрез адв. Бл. Б. срещу горепосоченото решение, в частта, с която е уважен искът за сумата от 3 000,00 лв. за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди на Х. С.. Излагат се твърдения за неправилност на първоинстанционният акт, като се сочи, че същият е порочен, постановен в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Възразява се, че съдът не е обсъдил в пълнота събраните по хода на делото писмени и гласни доказателства, както и не са обсъдени релевираните от ответната страна възражения.

Твърди се, че не са доказани по безспорен начин вида, характера и степента на претендираните болки и страдания, както и наличието на причинно – следствена 1 връзка с поведението на ответницата С. С.. Възразява се, че така определеното обезщетение е в силно завишен размер и в противоречие с принципа за справедливост, обективиран в чл.52 ЗЗД. В заключение се иска отмяна на съдебния акт в обжалваната част и постановяване на нов,с който искът да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е изразила становище по жалбата, като намира същата за неоснователна, а твърденията в нея за бланкетни и недоказани. Намира първоинстанционният акт за правилен, обоснован и като такъв моли същия да бъде потвърден в обжалваната част, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана.

Депозирана е насрещна въззивна жалба от Х. С. срещу първоинстанционното решение в частта, в която съдът е отхвърлил предявения иск за сумата над 3 000,00 лв. до сумата от 5 500,00 лв. Твърди се, че съдът неправилно и в нарушение с материалния закон е определил размера на дължимото се обезщетение като неправилно е приел, че липсват доказателства за упражняван системен тормоз от ответницата над ищеца.

Цитира се относима съдебна практика в подкрепа на релевираните възражения. В заключение се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което размерът на дължимото обезщетение да бъде увеличен до сумата от 5 500,00 лв.

Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата и насрещната въззивна жалба са подадени о т активно легитимирани страни, имащи правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежат на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно и допустимо.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Районен съд - гр. Радомир, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

По конкретно наведените оплаквания във въззивната жалба и насрещната такава, съдът намира следното:

Релевираните във въззивната жалба и в насрещнатта такава оплаквания се отнасят единствено до определения от първоинстанционния съд размер на претендираното обезщетение, т.е. в пределите на въззивната проверка влиза единствено обсъждането на въпроса за правилното приложение на принципа за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

В тази връзка, настоящия съдебен състав намира, че районният съд правилно и въз основа на събраните по делото доказателства е достигнал до извод за 2 основателност на иска до сумата от 3 000,00 лева.

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В т. ІІ от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са определени критериите за понятието “справедливост”. Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

Горното предполага отчитане не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо – емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/.

В настоящия случай, пред първата инстанция са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите А.П., А.А., С.Т., В.Т. и Й.С.. След запознаване с изложеното от тях и съпоставянето им с останалите доказателства по делото, включително и изслушаните съдебно – психологична и съдебно-психиатрична експертизи, Районен съд – Радомир правилно е приел, че Х. С. е претърпял неимуществени вреди в резултат на противоправното поведение на С. С.. Видно от изложеното от свидетелите А.П. и А.А., същите имат преки впечатления от взаимоотношенията между страните, както и са присъствали лично на процесните случаи на осъществено насилие от страна на С. С. върху Х. С.. От изложеното от тях се установява влошеното психическо и емоционално състояние на Х. С. в резултат от случилото се. Настоящият състав намира, че изложеното от тази група свидетели кореспондира с останалите доказателства по делото, доколкото свидетелите дават подробна и детайлна информация за събитията като дати, описват конкретни обстоятелства и факти, които са възприели лично. Поради това, правилно първоинстанционният съд е приел за безспорно, че на 05.06.2022 г. С. С. е проявила вербална и физическа агресия спрямо ищеца, като му е нанесла удари по тялото, а впоследствие на 01.07.2022 г. отново е проявила вербална агресия чрез отправяне на заплахи към Х. С. и че последният е претърпял неимуществени вреди от това.

Първоинстанционният съд правилно е определил дължимото се обезщетение на Х. С., като се е съобразил с установените от съдебно-психологична и съдебнопсихиатричната експертизи действително претърпените болки и страдания от Х. С..

Настоящият състав споделя виждането на решаващия съд, че извършените от С. С. противоправни действия са се отразили негативно върху психическото състояние на Х.

С.. Доказано е по несъмнен начин, че Х. С., вследствие на противоправното поведение на С. С., е бил отчаян, имал е ниско самочувствие и не е виждал смисъл в живота, като същият е с високи нива на депресия, тревожност и стрес, безсъние, нежелание за контакти и изолация, довели до значително нарушаване на ежедневното функциониране. Поставена му е диагноза „Смесено тревожно – депресивно разстройство“.

С оглед така установеното състояние и съобразявайки принципа на чл.52 ЗЗД, настоящият състав намира за правилно определен и справедлив присъденият размер на обезщетение от 3 000,00 лв.

3

С оглед на гореизложеното съдът намира за неоснователна въззивната жалба и като такава следва да я остави без уважение. Безспорно е установено в хода на първоинстанционното производство, че именно в резултат на противоправното поведение на жалбоподателката С. С. са причинени неимуществени вреди на въззиваемия, поради което на последния се дължи обезщетение. Липсват основания са намаляване на определеното от Районен съд – Радомир обезщетение, като възраженията в тази насока са бланкетни и останаха недоказани.

С оглед на гореизложеното, съдът намира за неоснователна и като такава следва да я остави без уважение, насрещната въвизвна жалба, депозирана от Х. С., с която се иска увеличаване на размера на обезщетението. В производството пред РС- Радомир са приобщени редица писмени доказателства, медицинска документация, изслушани са свидетели и две експертизи. С оглед обема на извършените процесуални действия и установените с тях факти, настоящият състав намира, че претърпените вреди са безспорно установени и доказани по своя размер и характер. Липсват доказателства за претърпени вреди в по-голям размер.

По делото не се установяват трайни последици от процесния инцидент, което обстоятелство също е съобразено от съда при определяне на справедлив размер на обезщетението. Същевременно, видно от приетото по делото съдебно-медицинско удостоверение, на пострадалия са били нанесени увреждания, причинили му страдание, а именно: охлузване в теменната област на главата, в основата на носа, по лява предмишница и по гръбна повърхност на дясна ръка; кръвонасядане по гърдите отпред и от ляво, както и кръвонасядане и охлузване по предна повърхност на ляво бедро. По делото не са ангажирани и доказателства, които да установяват други болки и страдания, свързани с битовия живот на Х. С. в бъдеще, поради което и след анализ на събраните доказателства, настоящия съдебен състав споделя извода на районния съд, че справедлив еквивалент на претърпените от Х. С. болки и страдания е в размера от 3 000,00 лева. Съдът намира, че чрез посоченото обезщетяване в определения размер, Х. С. ще получи парично удовлетворение, с което да компенсира отрицателните и неприятни емоции, свързани с инцидента.

Предвид горното и доколкото правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба както и насрещната такава следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваното решение на Районен съд - Радомир следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора, сторените разноски от страните остават в тяхна тежест така както са ги направили.

Мотивиран от горното, Пернишкия окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 118 от 17.04.2025 г., постановено по гр.д. № 689/2025 г. по описа на Районен съд – Радомир.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Перник, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20251700500665 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.